Решение по дело №830/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от С.П.Х. ***, подадена чрез адв.С.П., срещу Решение № 163/05.06.2023 г., постановено по АНД № 233/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че за касационния жалбоподател съществувала хипотетичната възможност да отиде и даде проба в ЦСМП - Хасково, в законоустановения срок. Съдът не взел предвид изтъкнатите доводи за възпрепятстването му да даде проба, а именно: регламентираното за това време - до 45 минути след издаване на талона и отсъствието на полицай при вземане на пробата. Както било посочено пред съда, жалбоподателят посетил ЦМСП - Хасково, но оттам отказали да му вземат проба поради липсата на съпровождащ го полицай. Правилата за вземане на проба били изчерпателно регламентирани от законодателя и липсата на който и да е елемент водела до незаконосъобразност на акта на наказващия орган. Дори изводът на съда в тази част на мотивите му, касаеща срока на явяването на лицето в ЦСМП, да бил правилен, то липсата на мотиви по втория довод водела до незаконосъобразност на акта. От доказателствата по делото ставало ясно, че на практика служителите на ОДМВР - Хасково, осъществили и двете проверки, издали документи, които са антидатирани по време - час, и място, вследствие на което не дали възможност на жалбоподателя да се яви за даване на проба пред ЦСМП -Хасково, както и не са изпълнили вменено им от законодателя задължение - да съпроводят дееца до този център, за да може последният да даде проба в тяхно присъствие. Предвид така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Така депозираната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, който сочи в хода по същество, че решението на Районен съд - Хасково е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, а именно в противоречие със събраните по делото доказателства.

Ответникът – НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР - ХАСКОВО, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ХАСКОВО, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира решението на въззивния съд за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 22-1253-002196/11.01.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на касационния жалбоподател е наложено наказание - глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 17.12.2022 г. около 23:45 часа в *, жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** с peг. номер ***. Същият бил спрян за проверка от служители в сектор ПП при ОДМВР - Хасково св.Ж. К. И. и св.И. И. Ч.. На място жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол и впоследствие отведен до РУ на МВР – Хасково, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Именно там същият отказал да бъде изпробван. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 110521 и съставен АУАН, предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис, за нарушения на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Излагайки правните си доводи по съществото на спора, районният съд е преценил, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдът е приел, че същото е безспорно доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства. Обсъдено е твърдението, че недаването на кръвна проба е следствие на направения обиск на автомобила на жалбоподателя и невъзможността да се яви в лечебното заведение, което твърдение съдът е приел за недоказано. От доказателствата по делото се установявало, че жалбоподателят не е бил задържан, след като му бил връчен талон за медицинско изследване № 110521 и че той е имал възможност да се яви в СО при МБАЛ - Хасково, за даде кръвна проба за изследване, което обаче същият не сторил. По отношение на претърсването е отбелязано, че същото е осъществено в периода от 23:35 часа на 17.12.2022 г. След тези полицейски действия, видно и от талон за медицинско изследване № 110521, проверката на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества започнала в 23:45 часа на 17.12.2022 г. и приключила с връчването на талон в 00:10 часа на 18.12.2022 г. Тоест безспорно било доказано, че жалбоподателят не е бил задържан и че е имал възможността да се яви за даване на кръвна проба за изследване.

По отношение на описаното в т. 2 от НП нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е отбелязал, че същото е безспорно доказано по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя. Правилно в случая, с оглед непредставянето от страна на жалбоподателя на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, нарушението било квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и санкционирано на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с единствено възможно наказание глоба в размер на 10 лева.

Така постановеното решение на Районен съд – Хасково е правилно. Касационната инстанция споделя напълно съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства, които доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Извършен е анализ на събраните доказателства, като изградените фактически изводи изцяло им кореспондират и поради това се споделят от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на тях районният съд е приел, че административните нарушения, вменени на наказаното лице, са доказани по несъмнен начин.

С касационната жалба отново се твърдят допуснати в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, във връзка с които възражения следва да бъде отбелязано следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв.

Втората уредена хипотеза от цитирания текст, относима в случая, е, когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г., установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози става с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че когато лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок и даде проба за химико-токсикологично лабораторно изследване деянието не е общественоопасно, доколкото възможността за реално установяване дали лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното се налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на втората хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано за употреба на наркотици или техни аналози с тест, и 2. след това лицето да не се е явило в указания срок за даване на проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.

В случая от доказателствата по делото е безспорно установено, а и не се оспорва от касационния жалбоподател, че на визираните в АУАН и в НП дата и място му е била извършена проверка от контролните органи, че му е била предоставена възможност да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и последният е отказал да бъде тестван, съставен му е бил АУАН, издаден му е бил талон за медицинско изследване, като жалбоподателят не се е явил за даване на кръвна проба.

Спорният въпрос в настоящото производство е дали жалбоподателят е имал възможност да се яви да даде кръвна проба.

В тази връзка от текста на талона, връчен на С.Х., се установява, че същият му е бил връчен на 18.12.2022 в 0:10 часа. Не се твърди лицето да е посетило лечебното заведение, нито да е направило опит да отиде до там. Не се установява лицето да е било задържано, нито е представена заповед за задържане по реда на Закона за МВР, издадена в случай, че такова действие е било осъществено спрямо него. Факт е, че е била извършена проверка на автомобила, който е управлявал, но е и факт, че същата е предшествала връчването на талона за изследване, предвид отбелязването, че проверката е осъществена на 17.12.2022 г. в 23:35 часа. В тази връзка следва да се приеме, че времето, през което касационният жалбоподател е бил обективно ангажиран да присъства при извършените процесуално-следствени действия, е това, което е посочено в съответния протокол, удостоверяващ съответните действия. По този повод следва да бъде отбелязано, че протоколите за извършените действия по разследването са официални документи и имат съответната удостоверителна сила. При това положение, липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да се яви в МБАЛ - Хасково в указания съгласно данните в талона за медицинско изследване срок. Абсолютно несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че е бил възпрепятстван да отиде до там и че неявяването му се е дължало на някакви обективни пречки. Показателно и в подкрепа на този извод е и констатацията, че нито в акта за установяване на нарушение са направени подобни възражения, тъй като в него лицето не е вписало възражения, нито в депозираното в тридневния срок, съгласно чл. 44 от ЗАНН след съставяне и връчване на акта, писмено възражение са направени възражения в този смисъл (че е искал, но е бил възпрепятстван да даде проба за анализ).

За пълнота на изложението и по повод изложените от касационния жалбоподател възражения за липса на съпровождащ го полицай, следва да бъде отбелязано, че действително съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Посочената норма обаче предвижда кумулативно наличие на двете предпоставки – липса на документ за самоличност и придружител в лицето на служител на МВР, очевидно предполагайки, че служителят на МВР ще удостовери самоличността на лицето при липса на съответния документ. В случая обаче, от една страна, не се твърди, че лицето не е разполагало с документ за самоличност, а, от друга страна следва да се има предвид текста на ал. 4 на посочената разпоредба. Видно от същия е, че в тези случаи в протокола за медицинско изследване се отразява причината за неизвършване на изследването. Тоест при явяване на лицето за медицинско изследване се вписват в амбулаторния журнал на лечебното заведение датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал. В случая в приложения по делото талон за изследване липсва отбелязване, че касаторът се е явил в лечебното заведение, но медицинско изследване не е извършено по някоя от посочените причини. Липсват и данни за вписване на същия в амбулаторния журнал. Ето защо съдът приема за недоказано твърдението в касационната жалба, че на касатора е било отказано извършване на медицинско изследване, поради липсата на съпровождащ го полицай.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че по несъмнен начин е установено и вменененото на касационния жалбоподател нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Видно от материалите по делото, в момента на проверката водачът не е носил със себе си свидетелството за управление и контролния талон към него. Това деяние наказващият орган правилно е подвел под приложимия санкционен състав на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, налагайки глоба в нормативно предвидения размер за съответното нарушение.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/05.06.2023 г., постановено по АНД № 233/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: