Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Пловдив, 25.05.2018г.
МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА – като съдия - докладчик по
НЧХД №3098/2018г. по описа на ПРС, ХVІІІ н.с., след като се запознах с
материалите по делото, намирам за установено следното:
Производството по НЧХД №4670/17г. по описа на РС –
Пловдив е образувано по подадена от А.С.Б., ЕГН:********** срещу А.В.М., ЕГН:**********
тъжба за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК.
С протоколно определение №2022 от 21.11.2017г. е
прекратено наказателното производство по НЧХД №4670/2017г. по описа на РС –
Пловдив, ХVІІ н.с., образувано по тъжбата на А.С.Б., ЕГН:********** срещу А.В.М.,
ЕГН:********** за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл.147, ал.1
от НК. На осн. чл.190, ал.1 от НПК Б. е осъден да заплати на М. сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски. С решение №60 от
20.02.2018г., постановено по ВЧНД №2484/2017г. по описа на ОС – Пловдив, в сила
от същата дата, е отменено частично протоколното определение №2022 от
21.11.2017г., постановено по НЧХД №4670/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ
н.с., с което е прекратено наказателното производство по делото, в частта,
касаеща тъжбата на А.Б., съдържаща оплакване за подадения срещу него сигнал до
ДФ „Земеделие“, като делото е върнато на друг съдебен състав на РС – Пловдив за
отпочване на надлежните съдопроизводствени действия по тъжбата в посочената й
част. Със същото решение е изменено определението на първоинстанционния съд в
частта, касаеща тъжбата на А.Б., в която е наведено оплакване за депозирания
срещу него сигнал до прокуратурата, като в тази част е прекратено съдебното
производство по делото и копие от тъжбата на Б. е изпратено по компетентност на
Районна прокуратура – Пловдив, с оглед преценка по чл.286, ал.1 от НК.
С разпореждане от 28.02.2018г., постановено по НЧХД
№4670/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ н.с. е отведен съдия Иван Минчев от
разглеждане на делото. Същото е преразпределено на настоящия съдия - докладчик.
С разпореждане №4608 от 06.03.2018г., постановено по НЧХД
№4670/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ н.с. е прекратено съдебното
производство по делото и същото е изпратено на РС – София по компетентност.
С разпореждане от 28.03.2018г., постановено по НЧХД
№4988/2018г. по описа на РС – София е прекратено производството по делото и е
повдигнат спор за подсъдност с РС – Пловдив пред ВКС.
С определение №61 от 15.05.2018г., постановено по ЧНД
№353/2018г. по описа на ВКС, ІІ н.о. делото е изпратено за разглеждане от РС –
Пловдив.
Делото е преобразувано в НЧХД №3098/18г. по описа на
РС – Пловдив.
Наказателното производство по делото следва да се
прекрати на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като
тъжбата и допълнението към нея /л.27 – 28 от НЧХД №4670/17г. по описа на РС –
Пловдив/ не отговарят на условията, посочени в чл.81 от НПК. С оглед на
постановените съдебни актове предметът на настоящото производство остава
тъжбата на А.Б., съдържаща оплакване за подадения срещу него сигнал до ДФ
„Земеделие“. Тъжбата и допълнението към нея в тази й част не очертават
фактическите рамки на повдигнатото обвинение. Непълнотата в съдържанието на
частната тъжба и допълнението към нея се изразява в не посочване на датата на извършване
на твърдяното престъпление, мястото на извършването му и елемент от фактическото
изпълнение на престъплението, свързан с това до кои точно адресати са стигнали разпространените
клеветническите твърдения. В депозираната тъжба подробно се описват факти,
следващи подаването на сигнала до ДФ „Земеделие“ /издаване на Заповед №03 –
РД/33 – 20 от 30.11.2016г. от Директора на ДФ „Земеделие“, проверка по сигнала
от служители на Дирекция „Противодействие на измамите“ към ДФ „Земеделие“ и
последиците от нея/, но няма почти никакви факти за самото подаване на сигнала,
свързани с време на подаване, място на подаване и конкретните му адресати.
Извод за тези фактически обстоятелства /касаещи извършване на твърдяното престъпление/
могат евентуално да бъдат изведени от приложеното към допълнителната молба на
тъжителя копие на сигнал /находящ се на л.29 от НЧХД №4670/17г. по описа на РС
– Пловдив/, но не се съдържат в подадената тъжба. Съгласно разпоредбата на
чл.247, ал.1, т.2 от НПК производството по дела от частен характер се образува
по тъжба на пострадалия до съда, т.е. депозираната тъжба е онзи сезиращ съда
акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите
рамки на обвинението и предмета на доказване в производството. Предвид на тази
й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл.81 от НПК. В разпоредбата на чл.81, ал.1 изр.1 от НПК е предвидено, че тъжбата следва да съдържа и описание на обстоятелствата на
престъплението. Действително, изискванията, които закона поставя към
съдържанието на обвинителния акт и тъжбата са различни, именно поради
обстоятелството, че обвинителният акт се изготвя от професионален юрист и то
след провеждането на досъдебно производство. Именно поради изложените специфики
тъжбата следва да съдържа единствено посочване на обстоятелствата на
престъплението, като тъжителят не е длъжен да дава и правна квалификация на
твърдяното деяние. Отново поради посочените специфики процесуалният закон
урежда възможност за тъжителя и подсъдимия да искат съдействие от органите на
МВР за събиране на сведения, които сами не могат да съберат /чл.83 НПК/.
Въпреки посочените различия обаче основно право на подсъдимия, както по дела от
общ, така и по дела от частен характер, е да разбере в какво е обвинен, като
предявеното му обвинение следва да бъде индивидуализирано по време, място и начин
на извършване. По изложените съображения не може да се приеме, че в
производствата от частен характер не съществува изискване в сезиращия съда акт
да се съдържа описание на престъплението, времето, мястото и начина на
извършването му, а същите да бъдат изводими от приложени по делото писмени
доказателства. Обратното би поставило подсъдимия в условията на процесуална
изненада и би довело до нарушаване на забраната подсъдимото лице да бъде
осъдено по непредявено обвинение. Непосочването на основните елементи на
обвинението би направило невъзможно организирането на пълноценна защита,
доколкото за подсъдимия би съществувала неяснота относно това срещу какви факти
следва да се брани.
В настоящия случай, както се каза по – горе, тъжбата и
допълнението към нея не очертават фактическите рамки на обвинението, тъй като в
нея не се съдържат обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, досежно
дата и място на извършването му и адресатите на разпространените
клеветническите твърдения. Прецизното посочване на тези обстоятелства определя
предмета на доказване, осигурява възможност за адекватна защита и не на последно
място дава възможност на съда правилно да квалифицира деянието.
В НПК, в тълкувателната дейност на ВС и в практиката
на ВКС, не се поставя ограничение за възможността на частния тъжител да поправи
непълнотата в съдържанието на частната тъжба, стига обаче тази непълнота да е
отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК /виж. Решение №93 от 23.03.2010г. на ВКС по н.д. №751/2009г., ІІІ н.о./.
Посоченият законов срок, който се явява абсолютна процесуална предпоставка за
образуване на дело от частен характер, към настоящия момент е изтекъл, поради
което и не следва да се дава възможност на частния тъжител да поправи
констатираната непълнота в съдържанието на частната тъжба.
Мотивиран от горното и на основание чл.247а, ал.2,
т.2, вр. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, съдията – докладчик
Р А З П О Р Е Д
И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №3098/2018г. по описа на РС гр. Пловдив – ХVІІІ н. с., образувано по тъжба на А.С.Б., ЕГН:********** против А.В.М., ЕГН:********** за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив
в 15-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Препис от разпореждането да се изпрати на частния
тъжител и на подсъдимия.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.