РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Цветелина
Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 11408
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С решение №
109931 от 09.05.2019 г постановено по гр.д.№ 39313/18г. на Софийски районен
съд, ГО, 47 състав, съдът е уважил изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.Й.М. с ЕГН:********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл.149 ЗЕ и чл. 86 и е признал за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 2714,44лева за главница, стойността на потребената топлинна енергия
за периода от м.05.2013г. до 30.04.2017г., отразена в общи фактури №№
********** от 31.07.2014г.; ********** от 31.07.2015г., сумата от 670,43 лева
лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г., сумата от 49,23лв.
, главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2015г. и
сумата от 12,63 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.08.2017г. до
окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 54389/17г. на
СРС, ГО, 47-ми състав.
С решението ответника
Г.М. е осъден да заплати на "Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 688,94 лева - разноски в исковото и сумата
от 118,94лв. в заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.С."
ЕООД.
Срещу така
постановеното решени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана
въззивна жалба от ответника Г.М. чрез неговия процесуален представител адв. Р.Н..
Излагат се съображения за нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Акцетнира се върху
това, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил възраженията на ответника,
влючително това за изтекла погасителна давност на част от търсените суми за
периода предхождащ 08.08.2014г. Твърди се, че не е настъпила изискуемост на
претендираните задължения, тъй като ищеца не е представил доказателства за
публикуване на месечните фактури на интернет сайта дружеството. Сочи се, че от
представената от ответника справка – извлечение е видно, че същият няма
задължения към ищеца за процесния период. Подържа се, че неизлагането на мотиви
по всички направени от ответника възражения представлява съществено процесуално
нарушение. По изложените съображения се иска първоинстанционото решение да бъде
отменено, като неправилно, като исковете на ищеца бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се иска да бъде уважено
направеното с отговора на исковата молба възражение за давност.
В срока по чл.
263 от ГПК не е постъпил отговор по въззвната жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД. Третото лице "Т.С." ЕООД също не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото
в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения,
този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е
валидно, а в обжалваната част - и допустимо.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2714,44 лева,
представляваща дължима продажна цена за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., отразени в общи фактури с
№№ ********** от 31.07.2014г.; ********** от 31.07.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, *******с
абонатен № 116213, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.06.2018 г. - до окончателното
ѝ заплащане, както и на сумата от 670,43 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия, изтекла за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г., сумата
от 49,23лв., представляваща такса за предоставена услуга дялово разпределение
за периода то м. 05.2013г. до м. 04.2015г. и лихва вразмер на 12.75лв. за
периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г. Дължимостта на така посочените суми
"Т.С." ЕАД претендира от ответника Г.Й.М. на основание качеството му
на потребител на топлинна енергия в процесния имот. За посочените суми е било
подадено заявление по чл. 410 ГПК на 07.06.2018 г., въз основа на което в полза
на ищеца по ч. гр. д. № 54389/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47-ти състав, на 25.08.2018г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Производството
пред първоинстанционния съд е образувано след подадено възражение против
заповедта, като между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За уважаването
на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане.
Между страните
не е спорно, а и от представените по делото доказателства, а именно: Констативен нотариален акт №94, том XXXIV, дело № 578/87г. и Удостоверение на „ГИС – София“ с
изх. № 68-00-82/3/, се установява, че на 18.12.1987г. процесният имот е придобит
от ответника Г.Й.М.. В тази връзка е приложения по делото списък на етажните
собственици на процесната сграда, който е подписан от ответника М. /под № 9 в
списъка/. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди, както правилно е приел районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи
условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент - КЕВР/, които влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото
няма твърдения, нито данни ответника М.да е упражнил правото си на възражение
срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че
приетите от "Т.С.“ ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния
период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за
него.
По делото не е
спорно и че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че в сградата на етажната собственост в която се
намира процесния имот е въведена услугата дялово разпределение която е
извършвана от дружеството „Т.С.“ ЕООД. Това е и установено в хода на
първоинстанционтото производство и въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателствата по делото – договор № 94 от 01.11.2007г. между „Т.С.“
ЕАД и „Т.С.“ ЕООД; договор № 1839 от 17.12.2001г. между ЕС и ФДР; протокол за
проведеното Общо събрание на етажните собственици от 02.11.2001г. на процесната
сграда, в който е посочено че етажните собственици ползват топлинна енергия от
„Топлофикация – София „ АД, като общото събрание е свикано за избор на лице по
чл. 139б от ЗЕ което да извършва услугата дялово разпределение, и е взето
решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. Тези обстоятелства се установява
и от кредитираното от СРС заключение на вещото лице изготвило назначената по
делото съдебно – техническа експертиза, видно от която сградата етажна
собственост в която се намира процесния имот е била топлоснабдена.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия е прието заключение на СТЕ и ССЕ,
преценени по реда на чл. 202 ГПК и подлежащи на кредитиране.
От ССЕ
кредитирана от първостенния съд като обективна и изготвена от компетентно вещо
лице в кръга на неговите знания се установява, че за процесния период м.
05.2013г. до м. 04.2015г. ищецът е начислявал суми за ползвана топлинна
енергия(ТЕ) от абоната – ответника по прогнознни данни, за което са издавани
ежемесечно фактури отразени в таблица № 1 и 4 от експертизата, като общо
дължимата сума за периода се равнява на 2714,44 лв. Посочено е и че след
приключване на отоплителния сезон за всяка календарна година са издаване общи
фактури за реалното потребление на ТЕ с
№ **********/31.07.2014г., с която е генерирана сума за доплащане в
размер в размер на 612,91 лв. и с № **********/31.07.2015г. в размер на 195,18 лв.
В таблица № 2 от експертизата е посочено, че изчислената от ФДР сума за реално
потребена топлинна енергия се равнява на сумата от 49,23 лв., от които 26,52 за
първия отоплителен сезон и лихва към
27.07.2017г. от 8,03лв.; 22,71 лв. за втория отоплителен сезон и лихва от 4,72лв.
От назначената и
изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа
експертиза се установява, че през
процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. количеството топлинна енергия за
отопление на имот, топлинната енергия отдадено от сградна инсталация БГВ е изчислявано в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, както и че ищецът е отчитал за своя сметка
технологични разходи и че топломерите в абонатната станция на процесната сграда
са преминавали последващи метрологични проверки и са изправни.
Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото е потребената от ответника
топлоенергия в определено количество, като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология.
Спорно с оглед възраженията на ответника
пред въззвния съд е това, дали част от вземанията за доставената топлинна
енергия, които се отнасят за периода след 08.08.2014 год. са погасени по
давност.
Действително
ответника с отговора на исковата молба е направил възражение за давност за
всички вземания на ищеца- за главница за топлинна енергия, за услугата дялово
разпределение и лихвите върху тях за периода предхождащ 08.08.2014г.,което не
било взето предвид от първостепенния
съд. Доколкото възражението за давност е направено в преклузивния срок,
настоящия състав следва да го разгледа
като приложи правилата за давност.
На първо място,
с оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело
№3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия в сила от 14.03.2014г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа
на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на прогнозните фактури, както и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуването им - чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от горепосочените Общи условия от
2014г..
Иска се явява
подаден на 08.08.2017г., т.е от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид това всички вземания на ищеца за
доставена ТЕ са погасени по давност преди 08.08.2014г., както е посочил и
въззвника – ответник в жалба. В този
смисъл тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.03.2013 год. до
07.8.2014 год. включително е изтекла.
Настоящия състав
счита, че за давността по чл. чл. 111, б. "в" ЗЗД има значение
единствено изтичането на срока за плащане на всяка /равна или прогнозна/ месечна
сметка. В случая срока за плащане съгласно действащите към този момент ОУ от
2014г. е 30 дневен срок от тяхното публикуване, което има характер на покана.
Доколкото в случая по делото не са представени доказателства за публикуването
на месечните прогнозни сметки на страницата на дружеството – ищец настоящия
състав счита, че те са станали изискуеми от момента на тяхното възникване.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността тече от деня в които вземането е станало
изискуемо.
Следователно
горепосочените главни вземания за периода от 01.05.2013 год. до 30.06.2014 год.
включително в размера на 702,01лв., съгласно таблица № 1 и 4 от ССЕ, както и таблица № 3/към въпрос 4/ от СТЕ се явяват
погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава според правилото
на чл. 119 ЗЗД.
Предвид това иска на Топлофикация за незаплатена
топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 2012,45 лв. за периода от
01.07.2014г. до 30.04.2015г., като бъде отхвърлен за разликата от уважения да
предявения размер от 2714,44 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2014г.
Основателността
на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Следователно, за
задълженията за процесния период, съгласно действащите към процесния период
общи условия, обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задължението по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, но не и за това по ал. 1,
т.е мораторна лихва се дължи само върху
окончателния размер на сумите за доставена топлинна енергия, определени на база
изравнителните сметки- чл. 32, ал. 2. В случая изравнителната сметка за периода
2013- 2014г., с която е генерирана сума за доплащане в размер на 612,91лв,
съгласно ССЕ е издадена на 31.07.2014г., респективно срока за плащане на същата
е бил до 14.09.2014г. включително. Т.е от 15.09.2014г. ответника е изпаднал в
забава само за сумата за доплащане, която представлява ново вземе на ищеца и
дължи лихва за забава от този момент до 27.07.2017г.. Ответника е изпаднал в
забава и по отношение на сумата за доплащане генерирана с издадена втора обща
фактура от 31.07.2015г. в размер от 195,81лв., както и за останалите суми по
прогнозните фактури, за които за издадени кредитни известия и за които
давността не е изтекла в размер на 1204,38 лв. или общо в размер на 1399,56лв.
със срок за плащане до 14.09.2015г. По делото не са налице доказателства в този
срок ответника да е извършил плащане. Предвид това ответника е изпаднали в
забава от 15.09.2014г. до 27.07.2017г. за сумата от 612,91лв., като размера на
мораторната лихва изчислено чрез лихвен калкулатор на www.nap.bg е в
размер на 178,45лв. ; както и от 15.09.2015г. до 27.07.2017г. за сумата от
1399,56лв., като размера на дължимата мораторна лихва, изчислена чрез лихвен
калкулатор на www.nap.bg е в размер на 265,31лв. или общо в размер на
443,76лв.
Предвид
изложеното решението на СРС следва да се отмени и в тази част, като претенцията
на ищеца бъде отхвърлена за разликата над 443,76 лв. до пълния претендиран
размер от 670,43лв. и за периода от 14.08.2014г. до 15.09.2014г.
По отношение
претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от 49,23лв. и
12.75 лв. обезщетение за забава, следва да се отбележи, че от данните по делото
се установи, че тази услуга се извършва от ФДР - „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение
да е извършена. В производството се установява, че услугата е била извършена.
Представен е договор от 17.12.2001г. между ЕС и третото лице помагач за
осъществяване на последния на дялово разпределение, представен е и протокол от
Общото събрание на етажните собственици от, на което е взето решение да се
сключи Договор за услугата "топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД.
По отношение на
размера и периода, за които е претендирано заплащане на услугата дялово
разпределение настоящия въззивен състав съобрази представената и приета без
възражения на страните по делото ССЕ. Видно от таблицата № 2 от експертизата,
сумата в размер на 26,52лв. за услугата дялово разпределение е начислена за
периода от м.05.2013 година до 30.06.2014 година, а сумата от 22,71лв. е
начислена за периода от м.07.2014г. до м. 04.2015г. , като общия размер за
двата отоплителни сезона претендирани от ищеца е в размер на 49,23лв.
Безсъмнение възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия също
се явява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б „в“ от ЗЗД, респективно се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. Поради което вземането на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.06.2014г. се явява погасена по давност. Непогасената по
давност сума за услугата дялово разпределение е в размера на 22,71 лева, видно
от таблица № 2 от ССЕ. Съобразно изложеното, искът за заплащане на дължимите
суми за услугата дялово разпределение се явява основателен, за сумата от 22,71
лв., като за разликата до пълния предявен размер от 49,23лв. както и за периода
от 30.05.2013г. до 30.06.2014г. следва да се отхвърли, като погасена по
давност.
По отношение претендираното обезщетение
за забава върху възнаграждението за дялово разпределение в размер на 12.75лв.
за периода от 14.08.2014г. до 27.07.2017г., настоящия състав счита, че по
делото от страна на ищеца не са били ангажирани доказателства за изпадането на
ответника Г.М. в забава. Липсва доказателства, че посочените фактури са
публикуване на интернет страницата на ищцовото дружество, както и датата на
която това е извършено. По изложените съображения въззвния съд счита, че
акцесорната претенция в тази част се явява изцяло неоснователна и следва да се
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на въззивника – ответник се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, съобразно
уважената част в размер на 193,69 лева.
Така постановеното въззивно решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените искове.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IV-А въззивен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
109931 от 09.05.2019 г постановено по гр.д.№ 39313/18г. на Софийски районен
съд, ГО, 47 състав, с което съдът е уважил изцяло предявените по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК от „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.Й.М. с ЕГН:**********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 и
е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2714,44лева за
главница, стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2013г.
до 30.04.2017г., отразена в общи фактури от 31.07.2014г. и от 31.07.2015г.,
сумата от 670,43 лева лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до
27.07.2017г., сумата от 49,23лв. , главница за дялово разпределение за периода
от м. 05.2013г. до м. 04.2015г. и сумата от 12,63 лв. лихва за забава за
периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.08.2017г. до окончателното заплащане на
сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГП, че Г.Й.М., ЕГН: **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 2012,45
лв., представляваща стойността на дължимата и незаплатена топлинна енергия за
периода от за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, *******с аб. № 116213, ведно със законна лихва,
считано от 08.08.2017г. до окончателното й изплащане., сумата от 22.71 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.07.2014г. до м. 04.2015г., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 443,76лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 27.07.2017г.,
начислена върху дължимата цена за доставена топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения от 2012,45лв. до предявения размер от 2714,44
лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2014г., за главница за услугата
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 22,71лв. до пълния
предявен размер от 49,23лв. за периода от м. 05.2013г. до м. 06.2014г. и на
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата над 443,76 лв. до предявения размер от
670,43лв., 12.75лв. лихва за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение за периода от 14.08.2014г. до 27.07.2017г., като погасени по
давност за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 54389/17г. на СРС, ГО, 47-ми състав.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Й.М.,
ЕГН: **********, сумата от 193,70 лв. разноски във въззивното производство
съобразно уважената част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на "Т.С." ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.