НОХД 737/2018г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен
състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия А.К.Л. е роден на *** ***, общ.Д. , обл.С.
, ***, ***гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН:********** е повдигнато обвинение в това , че на 03.12.2017 г. на път III
375 км. 35,500 /Пещера-Пловдив/ е управлявал моторно превозно средство - л.а.
„Рено Лагуна“ с рег. № ** **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно - 2,38 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа
експертиза № 1088 от г. от 04.12.2017 г. на „МБАЛ“ - Пловдив АД
гр.Пловдив.
-престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с наказателния
процес няма предявен граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен
начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Л. за виновен в извършване на
деянието, за което е даден на Съд, като му
наложи наказание „ лишаване от свобода ” за срок от 1 година и 6 месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66,ал.1 от НК , както и
подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС също за при двете основно
пробационни мерки, както и на основание чл. 343г. от НК да лиши подсъдимия от
правото да управлява МПС срок от 1 година и 6 месеца. Представителят на
РП-Пловдив предлага на Съда в случай, че признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение да присъди в негова тежест и направените по делото
разноски.
Подсъдимият А.Л., както в хода на досъдебното производство, така
и пред настоящата съдебна инстанция не се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което е даден на съд. В съдебно заседание упълномощеният му
защитник адв. Н. С., счита , че неговият подзащитен не е осъществил
съставомерните признаци на деянието , инкриминирано в текста на чл. 343б, ал. 1
от НК , поради което моли Съда да признае подс. Л.
за невиновен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
На 03.12.2017г.
подсъдимият А.Л. *** при родителите си /свидетелите К. и Е. Л./ , както и при брат си /св. В.Л./. Двамата братя
обитавали къща с общ двор с къщата на своите родители, но не комуникирали често
с тях. Тъй като денят бил почивен, подсъдимият и св. В. Л. изпили значително
количество алкохол. Въпреки , че подсъдимият се чувствал повлиян от изпитото,
решил да тръгне за град Пловдив, където на следващия ден – понеделник – бил на
работа. За целта се качил на собствения
си лек автомобил „Рено Лагуна“ с per. № ** **** ** и потеглил. Около 23:00 часа
на 03.12.2017г., подсъдимият вече се движел по път III 375 км. 35,500
/Пещера-Пловдив/, като в един момент загубил контрол над автомобила и се ударил
в движещ се пред него л.а. „БМВ 318“ с ***, управляван от св. М.Е.О.. Заедно с О.
пътувала и приятелката му В.И..
При така
настъпилия удар по БМВ-то били нанесени незначителни материални щети, а след
удара двамата водачи спрели автомобилите си и останали на място. От своя страна
св. О. се обадил на тел. 112, съобщил за случилото се и не след дълго на
местопроизшествието пристигнал полицейския патрул в състав: св. А.И.В. и св. П.И.П.
на длъжност " младши автоконтрольори при „ПП“ при ОД МВР- гр. Пловдив.
Полицейските
служители на място тествали с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с
фабричен № ARBA-0075 подс. А.Л. за наличие на алкохол в кръвта му. Пробата на Л. била положителна като отчела 2,45 на хиляда
наличие на алкохол в кръвта му, а самият той бил видимо в пияно състояние -
силно лъхал на алкохол, говорил заваляно и не възприемал адекватно околната за
ситуацията.
Във връзка с
нарушенията, на обв. Л. бил съставен АУАН с бл. № 868179/ 03.12.2017г., който
той подписал като заявил, че имал възражения. Също така му бил издаден и талон
за медицинско изследване с бл. № 0005700/04.12.2017г., като същият се съгласил
да даде кръв за химическо изследване. Поради това обв. А.Л. бил откаран за
преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив, където му била взета и кръвна
проба.
От заключението
на изготвената съдебно- химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина с протокол № 1088/ 04.12.2017г. на Специализирана
химическа лаборатория при “МБАЛ- Пловдив“ АД- гр. Пловдив е видно, че
концентрацията на алкохол в кръвта на обв. Л. е била 2,38 на хиляда (л. 11).
Св.В. в
показанията си пред Съда потвърждава , че на инкриминираната дата бил изпратен
на произшествие възникнало на път ІІІ 375. На
место установил , че водачът на л.а. „Рено Лагуна” /подс. Л./ бил вътре в автомобила
си и бил посочен от св. О.. Съобразявайки мастоположението на двата автомобила
св. В. преценил , че виновен за ПТП-то е задния, управляван от подсъдимия ,
като същият свидетел е категоричен , че в този момент Л. е бил сам в „Реното” В.
и св.П. го попитали „Пострадали има ли?“ и „Вие ли сте водача?“, на което подсъдимият
отговорил „Не ме занимавайте сега!“ . Същевременно св. О. и неговата спътница –
св.И., която след удара имала болки в корема – едновременно посочили, че
водачът на „Реното” е бил сам и с него не е имало друго лице , както по време
на настъпване на удара между двата автомобила , така и до пристигането на
полицейските служители. Св. В. също така
проверил близката околност, тъй като често при подобни удари от превозните
средства пътници се озовавали на известно разстояние от местопроизшествието.
През това време подсъдимият провеждал
разговор по телефона, като не реагирал на трекратното разпореждане да остави
телефона, тъй като има пострадали хора и трябва да бъде констатирано
нарушението.
Описаното от св.
В. се потвърждава и от показанията на св. П., който изцяло потвърждава
заявеното от св. В., като относно проведения от подсъдимия разговор с
неустановено лице , св. П. сочи , че Л. първоначално посочил , че друго лице
/без да конкретизира кое/ е управлявало автомобила , но при повторно запитване,
признал , че за волана е бил той при настъпване на удара.
От своя страна
свидетелите О. и И. непротиворечиво потвърждават, че след удара на
местопроизшествието не е било забелязано друго лице заедно с подс.Л..
В обясненията си
, дадени пред настоящата инстанция , подс. Л. сочи, че действително на
инкриминираната дата е бил в родното си село O.,
където вечерта на 03.12.2017г. в компанията на брат си В.Л. поел значително
количество алкохол и тъй като на другия ден бил на работа, помолил брат си да
го закара до гр.Пловдив. Според подсъдимия , брат му се съгласил да управлява
„реното” и двамата потеглили. На посоченото в обвинителния акт место В.Л. не
успял да овладее спирачния път на автомобила , при което ударил в задната част
движещия се пред него л.а. „БМВ”. Свидетелят Л. се притеснил от случилото се,
веднага излезнал от автомобила на брат си и тръгнал в тъмното през полето в
неизвестна посока.
В тази насока ,
според показанията на св. В. Л., същият действително приел предложението на
подсъдимия да го закара до Пловдив, въпреки , че след изтичане срока на
валидност на свидетелството му за управление на МПС на 23.09.2003г./л.64 от
съдебното производство/ не го бил подновявал, а и не бил управлявал друго МПС.
След настъпилия удар свидетелят излезнал от „Реното” , тръгнал през полето към
с. К., тъй като имал намерение оттам да хване автобус до
гр. Кричим, откъдето да се отправи към с. О..
Според В.Л., въпреки изключително ранния час на 04.12.2017г., успял от с. К. да хване транспорт до гр.Кричим, откъдето на
автостоп бил закаран да подстъпите на пряка пътека, водеща до с. Ос..
Бащата на
подсъдимия и св. В. Л. – св. К.Л. пази спомен , че в началото на м. Декември
2017г. синът му А.Л. ***, но не може да посочи кога си е тръгнал към гр.
Пловдив , където работел. Забелязал също така и отсъствието на другия си син –
В.Л., но тъй като не поддържали много близки отношения не се и поинтересувал
къде е . Едва на втория или третия ден след отпътуването на подсъдимия от О. , св. К. Л. разбрал , че В. се е прибрал, като той
от своя страна обяснил на баща си , че брат му е претърпял пътен инцидент и бил
задържан от полицията. Св. В. Л. обаче в разказа пред баща си не посочил
категорично , че той е управлявал автомобила на подсъдимия към момента на
инцидента.
В същата насока
са и показанията на св. Е.Л., която потвърждава , че е разбрала от сина си В.Л.,
че брат му е претърпял инцидент в автомобила си и е задържан от органите на
реда, но не й е съобщавал да е управлявал автомобила на брат си.
Настоящият Съд
намира , че в хода на настоящото производство се оформят две групи свидетелски
показания. Едната от тях включва тези , дадени от свидетелите В., П. , О. и И..
Всички те непротиворечиво , последователно и логично описват една фактическа
обстановка , която хармонира във висока степен със събраните по делото
доказателства, а също така не страдат от вътрешни противоречия, а и такива
помежду си. Тъй като и четиримата посочени по-горе свидетели нямат какъвто и да
бил интерес от развоя на воденото срещу Л. наказателно преследване /причинените
болки на св. И. са извън квалификацията на деянието/, то настоящата съдебна
инстанция ги кредитира изцяло.
Що се касае до
другата група свидетелски показания, а именно на В., Е. и К. Л., същите следва да бъдат подложени на внимателен
анализ, тъй като са дадени от лица /роднини по кръвна линия на подсъдимия/,
които имат интерес от благоприятен развой на производството водено срещу
подс.А.Л.. Показанията на В.Л. категорично не намират подкрепа в останалия
доказателствен материал, като единствено подсъдимия в своите обяснения сочи ,
че брат му е лицето , управлявало л.а. „Рено Лагуна”, собственост на неговия
брат. Съдът не кредитира тези показания , тъй като от една страна крайно
нелогично изглежда решението на този свидетел да приведе в движение автомобила
на брат си за да го откара до гр. Пловдив, при положение, че в рамките на почти
14 години според думите на майка му /св.Е.Л./ не бил управлявал друго моторно
превозно средство, поради което е и загубил голяма част от уменията си в тази
насока. От друга страна твърденията на св. В.Л. , че в малките часове на
04.12.2017г. се е придвижил пеш през полето , а след това се е качил на
обществен транспорт от с. К. до гр.Кричим, са в противоречие с общоизвестния
факт , че по това време такъв транспорт няма. Твърдението на В. Л., че веднага
след ПТП-то , чийто час е установен около 23,00 на 03.12.2017г. е тръгнал към
с. К. е лишено от елементарна логика , тъй като сравнително неголямото
разстояние до това село би могло да се вземе пеш от него в рамките на не повече
от 2 астрономически часа, като при това положение В. Л. е следвало да пристигне
в с. К. най-късно около 02,00ч. на 04.12.2017г. – час в който за този район
няма действащ обществен превоз, който той да може да използва за придвижването
си до гр. Кричим.
Твърдяното от
подсъдимия и неговия брат , а именно , че В.Л. е управлявал автомобила не се
подкрепя обаче от показанията на техните родители /свидетелите К. и Е. Л./,
като двамата заявяват пред настоящия Съд , че след като В.Л. ***, им съобщил
само , че брат му е задържан от органите на реда, но не и , че той е управлявал
автомобила на подсъдимия при настъпването на ПТП.
Показанията на
св. В.Л. следва да бъдат разглеждани единствено като такива , дадени от близък
роднина и целящи оневиняването на подсъдимия по отношения на вмененото му
престъпление.
При така
описаната фактическа обстановка се установява, че обвиняемият А.К.Л. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 3436. ал. 1 от НК, тъй като на 03.12.2017 г.
на път III 375 км. 35,500 /Пещера-Пловдив/ е управлявал моторно превозно
средство - л.а. „Рено Лагуна“ с per. № ** **** ** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,38 на хиляда, установено по надлежния
ред - с химическа експертиза № 1088 от „МБАЛ“ - Пловдив АД гр.Пловдив.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите А.И.В. /л.15,19/, П.И.П. /л.16,18/, М.Е.О. /л.17/, П.С.Г.
/л.ЗЗ/В.И.,Е.Л., К.Л., АУАН с бл. № 868179/ 03.12.2017г. /л.2/, талон за
медицинско изследване с бл. № 0005700/04.12.2017г. /л. 8/, химическа експертиза
№ 1088/04.12.2017г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив“ АД /л.11/, талон за медицинско
изследване /л.13/, справка за нарушител/водач /л. 9/, справка съдимост /л. 22/ ,
като и в пренебрежително ниска степен от обясненията на подсъдимия Ат.Л. и св.
В.Л..
Деянието е било
осъществено от подс. Л. при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал високата обществена опасност /най-вече в светлината на зачестилите
пътнотранспортни произшествия в страната след употреба на алкохол от страна на
водача/ на стореното от него, като е допуснал тяхното настъпване. Стореното от
подсъдимия е укоримо в още по- висока степен, предвид факта , че същият е
предприел предвижване в пияно състояние по планински път /Д. – Пловдив/, което от своя страна увеличава
реалния риск от ПТП.
При
определянето вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се
с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и
превъзпитаването на дееца , а и за възпиращото и предупредително въздействие
спрямо останалите членове на обществото, Съдът намира , че най- справедливо би
било при условията на чл. 54 от НК да му определи наказание от 1
/една/ година „Лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева. Съображенията за налагане на минималния размер на наказанието ,
предвидено за това престъпление са чистото съдебно минало , добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност, както и липсата на други ,
водени срещи подс. Л. наказателни производства.
Съдът също така счита , че целите на
двете посочени по-горе превенции биха се постигнали и с отлагане реалното
изтърпяване на наказанието от една година лишаване от
свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като бъде определен обаче един максимален
изпитателен срок от 4 години, чийто размер би се явил възпиращ по отношение на Л.
при предприемането от негова страна на други сходни престъпни действия.
Предвид императивното изискване на закона на основание чл. 343г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият А.Л. следва да бъде лишен от правото
да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считан от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да бъде приспаднато
времето, през което подс. Л. е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред считано от 03.12.2017г. до влизане на настоящата присъда в
законна сила.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият е станал причина
за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189, ал.3
от НПК следва да бъде осъден да заплати сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата
от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляващи направени в хода на досъдебното
производство разноски за химическа експертиза.
Причини
за извършване на престъплението – управление на МПС след употреба на алкохол, несъобразяване с конкретната пътна обстановка
, както и неспазване на установените на територията на Р България правила за
движение по пътищата.
По
горните съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
П
.С.