Р Е Ш Е Н И Е
№133/Варна, 07.07.20 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 09.06.2020 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
При секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 788/2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 50/19.07.2019 год., постановено по т.д.№ 82/2018 год. РОС е ОСЪДИЛ:
1.М.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.
„Костур" № 22,
бл.2., ет. З.
ап. 24,
2.Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, 3. Й.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, 4.А.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от П. Н Д - Изпълнителен директор, Д Б, А В Я Й Т С, начин
на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама
изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,
сумата от 5 177.96 CHF /пет хиляди сто седемдесет и седем швейцарски франка и
деветдесет и шест сантима/ представляваща главница от сключения между страните
Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL
42052-484/07.08.2008г., дължима за периода от 10.08.2015г. до 28.08.2018г.,
ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 30.08.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 58 425,21 швейцарски франка, и по прилежащите към
горепосочения Договор Допълнително споразумение от 16.03.2009 г., Допълнително споразумение от
09.06.2010 г., Допълнително споразумение от 08.06.2011г., Допълнително
споразумение от 10.07.2012 г., Допълнително споразумение от 25.07.2013 г.,
Допълнително споразумение от 04.04.2014 г., Допълнително споразумение от 07.01.2015 г., като иска е предявен
като частичен от общи размер на 92 034,77 швейцарски франка, като неоснователен
и недоказан, на осн. основание
чл.
430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Със
същото решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, предявениот ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260, представлявано от П. Н
Д - Изпълнителен директор, Д Б, А В Я Й Т С, начин на представляване:
банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, ПРОТИВ ответниците: 1. М.Р.М., ЕГН ********** с адрес: ***
адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,
2. Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,
3. Й.С.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,
4.А.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят солидарно на ищеца следните
суми:
662,54
швейцарски франка (шестстотин шестдесет и Две хиляди швейцарски франка и
петдесет и четири сантима) - представляващи неизтеклите по давност такси за
периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г.;
216,35
швейцарски франка (двеста и шестнадесет швейцарски франка и тридесет и пет
сантима)- застраховки за периода от 10.09.2014г. до 28.08.2018г.;
1
232,50 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки) -
нотариални такси и разноски за периода от 03.08.2018г. до 28.08.2018г.;
ведно
с дължимата законна лихва от върху тези суми от датата на подаване на исковата
молба – 31.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, дължими по
сключения между страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот №
НL 42052-484/07.08.2008г., ведно с прилежащите му Допълнително споразумение от
16.03.2009г., Допълнително споразумение от 09.06.2010г., Допълнително
споразумение от 08.06.2011г., Допълнително споразумение от 10.07.2012г.,
Допълнително споразумение от 25.07.2013г., Допълнително споразумение от
04.04.2014г., Допълнително споразумение от 07.01.2015г., като неоснователни и
недоказани.
Решението
се обжалва от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД в отхвърлителната му част. Излага
се, че съдът не е приложил последиците на настъпила предсрочна изискуемост,
респ. е присъдил единствено падежиралите вноски, но не и остатъка от
задължението. Оспорват се и изводите на първостепенния съд по отношение
наличието на неравноправни договорни клаузи, свързани с превалутирането на
дълга и изменението на договорни лихви. Решението е немотивирано и в частта
относно таксите разноските.
Основателността
на депозираната въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната
страна.
По
делото е постъпила и насрещна въззивна жалба единствено по отношение
солидарното осъждане на лицата А.Г., Р.Г. и Й.Г.. Поддържа се, че лицата не са
кредитополучатели по договора и не са пасивно легитимирани да отговарят по
кредитния дълг.
Ищецът
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД оспорва основателността на депозираната насрещна
жалба.
Съдът след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, че на 07.08.2008г. между
ответниците и ищеца е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL 42052-484, по силата на който банката-ищец
предоставя на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 105 000 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА 61710.505.427.1.6, по кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-37/10.03.2008г.
г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. Разград, бул. България, № 29,
вх. А, ет.3, ап. 6.
Сключеният договор изрично визира, че кредитът ще бъде усвоен по сметка на
кредитополучателя М. Р М. /чл. 2, ал.1/.
Посочено е още, че задължените лица отговорят солидарно към
кредитодателя /чл. 1, ал.4/. С оглед
изрично уговорената солидарна отговорност ответниците са пасивно задължени лица
по кредитното правоотношение, респ. банката може да иска изпълнение от когото и
да е от длъжниците /чл. 122, ал.1 ЗЗД/. Обстоятелството, че кредитната сума е
усвоена или ползвана само от единия солидарен длъжник, е релевантно единствено
във вътрешните отношения между задължените лица. Възражението е
непротивопоставимо на кредитора, който
валидно е изпълнил на единия солидарен длъжник по съгласие с останалите при
условията на чл. 75, ал.1 ЗЗД.
Разгледаните възражения изчерпват съдържанието на предявената насрещна
въззивна жалба, която се основава единствено на твърдения за липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответниците А.Г., Р.Г. и Й.Г..
Неоспорени във въззивната
инстанция факти и обстоятелства:
В производството не се оспорва активната материалноправна легитимация на
ищеца, вкл. след надлежно извършена и съобщена на длъжниците цесия с цедент „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД.
Не се спори и по отношение на факта, че плащанията
по кредитното правоотношение са спрени на 11.01.2015 год. Ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД изпратил до ответниците нотариална Покана за обявяване предсрочна
изискуемост на вземанията по договора кредит. Горепосочените Уведомление и
Покана са връчени едновременно от ЧСИ Гюнеш Солаков с рег. № 761, по реда на
чл. 47, ал.1 ГПК, на адресите на ответниците посочени в процесния договор за
банков кредит, както следва:
-
на 11.06.2018г. – М.Р.М. /л.78-80/,
-
на 14.06.2018г. – Р.А.Г. /л. 90-92/,
-
на 25.06.2018г. – А.Й.Г. /86-88/,
-
на 14.06.2018г. – Й.С.Г. /л. 82-84/.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват изводите на
първостепенния съд за надлежно настъпила и обявена предсрочна изискуемост на
кредитния дълг.
По обхвата на предявения
осъдителен иск за главницата по кредитното правоотношение:
Предявената искова молба е основана на твърдения, че претендираният
кредитен дълг е предсрочно изискуем като към настоящия момент същият е в общ
размер от 92 034, 77 швейцарски франка. В предмета на спора е въведена
само част от предсрочно изискуемата главница в размер на 58 425, 21 швейцарски
франка.
Посочването на периода 10.08.2015 год. – 28.08.2018 год. е неправилно
възприето от ОС – Разград като ограничение на спорното право единствено до
падежиралите вноски в сочения времеви интервал. Датата 10.08.2015 год. съвпада
с твърдяната от ищеца дата на предсрочна изискуемост. Крайният момент –
28.08.2018 год. съвпада с предявявяването на исковата молба. Посочването на
период е само помощно средство да се отчете размера на натрупан дълг, за който
се твърди изрично, че е предсрочно изискуем.
Фактът, че ищецът претендира част от цялата, предсрочно изискуема главница
се потвърждава и от представената счетоводна справка по чл. 366 ГПК. Спорният
общ дълг е формиран от всички усвоени суми, увеличени с уговорената в
допълнителните споразумения капитализация и последващо намалени с предприетите
плащания.
С решението си по съществото на спора, РОС е присъдил единствено
падежиралите вноски в периода 10.08.2015 год. – 28.08.2018 год. Горното
разминаване следва да се отчете като неправилност, а не недопустимост на
съдебния акт. Порокът не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически
факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. В ТР № № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК е прието, че предсрочната
изискуемост променя само модалитетите на дълга и няма за последица промяна в
основанието, от което произтича вземането. Вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за кредит. Правното основание, на което се претендира изпълнение и
на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора
да иска изпълнение на задължението.
По изложените съображения, възражението на ищеца за стесняване на обхвата
на спорното право е основателно и рефлектира върху правилността на съдебния акт
по повод размера на предявената претенция.
По възражението за
неравноправност на клаузите за превалутиране на дълга:
Решението е постановено
при следните клаузи в сключения договор:
В чл. 1 е уговорено, че
банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 105 000
лева по курс "купува" на швейцарския франк към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на
кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от договора/,
като усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояването, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева /чл. 2, ал. 4 от договора/.
Съобразно чл. 6, ал. 2
от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2,
ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването
на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/
евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава
своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от договора е предвидено, че кредитополучателят има
право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева
или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и
комисионна.
Според чл. 22 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същата.
В чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да
има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати
ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора,
както и че е съгласен с настъпването им.
По делото не е установено наличието на проведено индивидуално договаряне по
повод сключването на процесния договор от банката съобразно вменената й
доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП.
Индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски договор, която не
е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е
била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел /решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/.
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуаното
договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори
и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото
липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните
клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не
е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или
изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с
това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Сключването
на последващи споразумения за преструктуриране на дълга не прави уговорките,
поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.
Относно
валутата на кредита и валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката на
СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17
са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. В посочените
съдебни актове е прието, че "неравноправна е договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.
144, ал. 3 ЗЗП. " За да дадат този отговор, съдебните състави са се
позовали на задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018
г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от
30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от
23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от
03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от
20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело
C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
Съвкупният анализ на
договорните клаузи сочи, че настоящият кредит се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността
им на 105 000 лева; независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, сумата
се превежда безкасово по сметка, до която кредитополучателят няма достъп, тъй
като същата е блокирана; швейцарските франкове от блокираната сметка служебно
се превалутират от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване
на кредита от потребителя става именно в лева. Видно от горните уговорки,
реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Същевременно
липсват данни, че към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута на кредитополучателя е била предоставена
цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. По смисъла на даденото от
СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя
предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея
курс купува и/или продава на швейцарския франк,
което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на
повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в правоотношението,
включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при
сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 300
месеца какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да
минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на
други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната
си дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението
си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се
приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като
направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния
риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката
като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на
поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора. Клаузата на чл. 21, ал. 1 на договора не дава защита на
потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е свързано със
заплащането на комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за
швейцарски франкове за датата на
превалутирането, който е едностранно определен.
Банката с оглед
експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа
на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредитодатулят беше постъпил добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна
на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение,
клаузите за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитния договор по см. на чл.
143, т. 19 от ЗЗП. Същите са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от които са свързани
с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя.
Същите не са съставени прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи –
чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора се явяват нищожни на
основание чл.
143, т. 19, вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Във въззивната жалба се
акцентира върху липсата на достатъчно обективни данни за предвидимост при
договарянето относно
неблагоприятни колебания на валутния курс дори за самата банка. Дори
и това да е така, добросъвестността е изисквала банката да
разясни чувствителните за потребителя особености като обяви, че динамиката е
непрогнозируема и съответно високо рискова. Данни за подобно информиране по делото няма.
Изцяло без значение за преценката
на добросъвестността при договарянето са отношенията, развили се между страните
след сключване на договора, на които въззивникът се позовава. Допълнителните споразумения не биха могли да се тълкуват като
изрично потвърждаване на неиндивидуално договаряне на поемане на валутен риск,
тъй като не съдържат каквото и да е признание, че на
кредитополучателите е разяснено правото им да се ползват от потребителска
закрила и те съзнателно се отказват от него,
потвърждавайки обвързаността си с тази сделка в цялост (т. 36
от решение на СЕС по дело C 472/11 ECLI: EU: C: 2013: 88).
По възможността на кредитора да променя едностранно
размера на възнаградителната лихва:
Съгласно
договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт.
Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит
в швейцарски франкове е в размер на 5 %.
Чл. 3,
ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи
на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, че
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, а също и че договорените в настоящия договор надбавки не се
променят.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 20. Изрично посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите
лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и
са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата клауза е предвидено,
че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.
По въпросите за начина
на формиране на лихвата по договора за кредит, критериите към възнаградителната
лихва и съответно към компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за
кредити в швейцарски франкове по кредити
във валута, различна от швейцарския франк
и промяната в условията на договора за кредит също е формирана константна
практика на ВКС /решение
№ 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК,
III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 6/17.07.2018 г. по
т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г.
по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/, която е
съобразена от РОС. Съгласно константната практика уговорките, които определят основния
предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат
преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.
145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на
кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота
и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от
граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде
разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере
икономическите последици от сключването на договора.
Съдебните състави на ВКС
са приели, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит е необходимо между съконтрахентите да е постигнато
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да
е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки.
Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор,
например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не
може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл.
143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено разграничение, че
при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата
от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира
от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
/лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 10 и т. 12
ЗЗП и нищожна съгласно чл.
146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна
надбавка в определен размер.
В заключение, съдът
приема за нищожни договорните клаузи, регламентиращи едностранна промяна на
уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП.
По допълнителните споразумения:
Трайна е практиката
на ВКС, че последващо сключени анекси и споразумения не могат да санират
изначално нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит /Решение № 146 от
1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК/. Подобни споразумения,
насочени към установяване на главния и акцесорен кредитен дълг и неговото
реструктруриране, представляват недопустим предварителен отказ от
потребителската защита и са нищожни, на основание чл. 366 ЗЗД.
Коментираната
нищожност има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор.
По размера на главния кредитен дълг:
Съобразно
допълнителното заключение на назначената ССЕ размерът на целия предсрочно
изискуем дълг, изчислен при първоначалните уговорки за валутен курс на шв.франк
спрямо лева и визирания в договора размер на вънградителната лихва, възлиза
на 84 595, 15 CHF. Заключението
не е оспорено от страните и е изготвено при изключване на неравноправните
клаузи, касаещи едностранната промяна на лихвения процент и прехвърлянето на
валутния риск на потребителя.
Съобразно формулираните от съда
фактически и правни изводи относно предмета на спорното право, предявеният
частичен иск за предсрочно изискуема главница следва да бъде уважен в цялост в
размер на 58 425, 21 CHF. Вземането следва да бъде присъдено в претендираната валута. Независимо,
че договорът не предвижда възможност за реално ползване на чуждестранната
валута, кредитът следва да се погаси в същата валута. Уговорката за вида
валута, в която да се предостави кредита, съответства на искането за
отпускането му и на чл.1 от него, като същата е ясна и разбираема.
По иска за заплащане на дължими такси
Съобразно
счетоводната справка по чл. 366 ГПК, съставляваща неразделна част от исковата
молба, претендираното вземане включва начисляваната към всяка анюитетна
вноска комисионна за управление на
кредита по чл. 4, ал.1 в размер на 0,03% върху остатъка от непогасената
главница и такса за администриране на просрочен кредит, регламентирана в
допълнителнителните споразумения.
С оглед правните
изводи за нищожност на допълнителните споразумения, осъдителната претенция за
заплащане на въведената с анексите такса за администриране на просрочен кредит
се явява неоснователна. Съобразно представената счетоводна справка
претендираната такса е в размер на 19,41 CHF и е начислена от банката към 26.10.2016 год.
Остатъкът от
вземането за такси в размер на 643,13 CHF касае
предвидената в чл. 4, т.2 от договора комисионна за управление на кредита.
Същата е периодично вземане на банката с режим, приравнен на банкова такса.
Съобразно служебните изчисления на съда,
дължимата комисиона в исковия период,
определена въз основа на непогасената главница по първоначалния погасителен
план надхвърля по величина размера на исковата претенция. По изложените
причини, искът в разглежданата част следва да бъде уважен до предявения размер
от 643,13 CHF.
По иска за заплащане на заплатени застраховки:
Вземането в
разглежданата част е основано на разпоредбата на чл. 10,т.3 от договора,
съобразно която кредитополучателите помат разноските по застраховане на
обезпеченията. Размерът на сторените
разходи по разглежданото перо е установен със заключение на ССЕ, което не е
оспорено от ответниците. Последните не
са навели защитни възражения против
основанието и размера на вземането. Искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска за заплащане на нотариални такси и разноски
Претенцията е
формирана от разходи за покани на стойност 720 лева и разходи за подновяване на
договорна ипотека на стойност 512,50 лева.
Размерът на сторените разходи е установен със заключение на ССЕ,
изготвено при съобразяване на счетоводните записвания на банката, вкл. справки
и първична счетоводна документация. Заключението не е оспорено от ответниците.
Претенцията е основателна и следва да бъде уважена от съда.
Съдебни разноски:
На ищеца следва да
бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски за двуинстанционното разглеждане
на спора, съразмерно на приетите за основателни претенции или 10 928,95 лева от общо
10 932,49 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/19.07.2019
год., постановено по т.д.№ 82/2018 год.,
в частта, в която РОС е ОСЪДИЛ:
1.М.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.
„Костур" № 22,
бл.2., ет. З.
ап. 24,
2.Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, 3. Й.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, 4.А.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от П. Н Д -
Изпълнителен директор, Д Б, А В Я Й Т С, начин на представляване: банката
се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, сумата от 5 177.96 CHF /пет хиляди
сто седемдесет и седем швейцарски франка и деветдесет и шест сантима/
представляваща главница от сключения между страните Договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот № НL 42052-484/07.08.2008г., дължима за периода от
10.08.2015г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва считано от подаването
на исковата молба – 30.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/19.07.2019
год., постановено по т.д.№ 82/2018 год.,
в частта, в която РОС е
отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 19,41 CHF, съставляваща такса за администриране на просрочен
кредит, дължима в периода 10.09.2015г. -
28.08.2018г.
ОТМЕНЯ решението в останалата отхвърлителна част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА 1.М.Р.М., ЕГН **********
с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.
„Костур" № 22,
бл.2., ет. З.
ап. 24,
2.Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, 3. Й.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, 4.А.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260
1.РАЗЛИКАТА от
присъдените 5
177.96 CHF до 58 425,21 CHF, представляваща част от предсрочно изискуема главница по
сключения между страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот №
НL 42052-484/07.08.2008г., като искът е предявен като
частичен от общ размер на 92 034,77 CHF, на
осн. основание чл.
430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
2. 643,13 CHF - представляващи неизтеклите по давност такси
/комисиони за управление на кредит/ по
сключения между страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот №
НL 42052-484/07.08.2008г. за
периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г.;
3. 216,35
CHF - застраховки по сключения между
страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL
42052-484/07.08.2008г.за периода от 10.09.2014г. до 28.08.2018г.;
4. 1
232,50 лева - нотариални такси и разноски по сключения между
страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL
42052-484/07.08.2008г.за периода от 03.08.2018г. до 28.08.2018г.;
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА 1.М.Р.М., ЕГН **********
с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.
„Костур" № 22,
бл.2., ет. З.
ап. 24,
2.Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, 3. Й.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, 4.А.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260
сумата от 10 928,95 лева – разноски
за двуинстанционното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: