Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 80, 15.06.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На единадесети
юни през 2020 година,
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Наталия Тодорова,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 373 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК и при условията на евентуалост – по чл.79, ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет.2, офис № 4, представлявано поотделно от изпълнителни директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт Ив. Н. против А.М.С.,
ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което въз основа на
събраните доказателства и прилагане на чл.235 от ГПК, да признае за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
74/2019г. на РС-гр.Исперих, а именно:
- 4 126.92 (четири хиляди сто двадесет и
шест лева и 92 ст) лева – главница за периода от 05.01.2018г. до
05.05.2020г., обявена за предсрочно изискуема на 05.02.2018г.;
- 1 557.82 (хиляда петстотин петдесет и
седем лева и 82 ст) лева - договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.01.2018г. до 05.05.2020г.;
- 457.64 (четиристотин петдесет и седем лева и
64 ст) лева - лихва (обезщетение) за
забава за периода от 06.02.2018г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за същите вземания, както и законната лихва
върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване на
дълга. В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горепредявените установителни
искове, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
му заплати неизплатените в договорните отношения помежду им суми, а именно:
- 4 126.92 (четири хиляди сто двадесет и
шест лева и 92 ст) лева – главница за периода от 05.01.2018г. до
05.05.2020г., обявена за предсрочно изискуема на 05.02.2018г.;
- 1 557.82 (хиляда петстотин петдесет и
седем лева и 82 ст) лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 05.01.2018г. до 05.05.2020г.;
- 559.38 (петстотин
петдесет и девет лева и 38 ст) лева - лихва (обезщетение) за забава за периода от
06.02.2018г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното
погасяване на дълга, като съдът приложи разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК в
съответствие с дадените указания по т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за
спорното право като приеме, че настоящата искова молба има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем (уведомяване на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита) чрез връчването й на ответната страна за сумите, формиращи
претенцията по евентуалните осъдителни искове.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното
производство, водено за същите вземания, както и за разноските в настоящото
исково производство. В
исковата молба се твърди, че ответницата е Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № PLUS-11248031 от 17.04.2015г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който договор и приетите Общи условия към
него, е получила паричен кредит в размер на 6 000.00 лева, ведно със сключена
застраховка на плащанията, като застрахователната премия в размер на
2 016.00 лева, заплатена директно на застрахователния агент, е включена и
разпределена към месечните вноски за погасяване на дълга по кредита. Общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 13 360.80 лева,
вкл. и договорна лихва в размер на 7 360.80 лева. Ответницата поела
задължението да върне тази сума на 60 броя равни месечни погасителни вноски, в
размер на 222.68 лева всяка, първата от които платима на 05.06.2015г. и краен
срок за погасяване на дълга - 05.05.2020г., съгласно Погасителния план, посочен
в Договора за кредит. Поради допусната от ответницата забава за плащане в срок
на две месечни вноски и на основание чл.5 от Условията към Договора за кредит,
Кредиторът е обявил настъпила предрочна изискуемост на кредита в целия му
размер, считано от 05.02.2018г. – падежната дата на втората непогасена вноска,
представляваща 33-та вноска по Погасителния план. Ответницата била уведомена за
обявената предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне, въпреки че ищецът счита, че липсва законово или договорно задължение
за това. На 15.06.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-гр.София, по силата на който вземанията на цедента срещу А.М.С., ЕГН-**********,
произтичащи от обсъдения горе Договор за паричен кредит, е прехвърлено изцяло с
всички превилегии, обезпечения и принадлежности, в полза на цесионера. Въпреки
опитите на цедента и на цесиониера, съобразно дадените му пълномощия, да
уведомят ответницата-длъжник за извършената цесия, уведомленията се връщали в
цялост поради отсъствие на получателя от адреса. В тази връзка е поискано
връчването на исковата молба на ответницата да се счита за надлежно съобщаване
за цесията, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поради
неизпълнение на задълженията за плащане и към новия кредитор, същият предприел
постъпки и със заявление по ч.гр.д.№ 74/2019г. на РС-гр.Исперих се снабдява със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните
вземания, като е начислена на длъжника и лихва за забава за периода от
06.02.2018г. (денят, следващ датата на настъпване на пресрочвата изискуемост на
дълга) до датата на подаване на заявлението в съда в исковия размер от 457.64
лева. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.7 във
вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.), ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си и в условията на евентуалност – за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца дължимите суми.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата А.М.С.,
ЕГН-********** ***, не представя такъв. Същата е намерена лично на адреса, но е
отказала да получи съдебните книжа, с оглед на което съдът приема редавно
връчване при условията на чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК. Не ангажира
становище по предявените искове, не прави искания и възражения, не сочи
доказателства. В съдебно заседание, редовно призована
при условията на чл.58 във вр. с чл.41, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, не се явява и не е поискала разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Съдът, като съобрази горното, счита,
че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответницата А.М.С., ЕГН-**********, са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и от неявяването й в съдебно заседание. Указания в този смисъл
са дадени с Разпореждане на съда от 17.06.2019г. при връчване на исковата молба
по реда на чл.131 от ГПК, съобщението за което ответницата е отказала да получи,
което според закона - чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК, не засяга редовността на
връчването. Впоследствие, предупреждение за горните последици се съдържа и в призовките,
изпращани на ответницата за насрочените съдебни заседания, но същата не е
намерена на адреса си в продължение на повече от един месец, като не е
изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес, с оглед на което
съдът приема, на основание чл.58 във вр. чл.41, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК,
че отново не е засегната редовността на връчването. Ето
защо съдът счита, че са изпълнени
условията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице
са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба
обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства,
като установяват дължими вземания на ищеца срещу ответницата, произтичащи от
възникналото договорно правоотношение с ответницата и цедирани в полза на ищеца.
При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата
на други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за
вероятната основателност на иска, предявен на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, за съществуване
на претендираните от ищеца срещу ответницата парични вземания и за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 74/2019г. по описа на
РС-гр.Исперих. Предявеният иск за
установяване на парично вземане, при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г., считано от която дата е длъжима и
претендираната от ищеца в заповедното производство законна лихва за забава
върху главното задължение до окончателното му погасяване (арг. чл.86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Предвид изхода на
делото, а именно уважаването на установителните искове, съдът не следва да се
произнася по евентуалните осъдителни искове.
Отново
съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и
претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са
доказани в общия размер от
402.39 лева, от които: 277.39 лева - заплатената ДТ при образуване на делото,
от тях 122.85 лева – заплатени при образуване на Заповедното производство и 154.54
лева – доплатени при образуване на исковото производство и 125.00 лева –
присъдено възнагаждение за юрисконсулт на заявителя по заповедното
производство. По исковото производство също е поискано и следва да бъде
присъдено юрисконсулско възнаграждение в същия размер от 125.00 лева, съобразно
материалния интерес на делото, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тези разноски
следва да бъдат разграничени, както следва: общо
247.85 (двеста четиридесет и седем лева и 85 ст) лева по заповедното производство
(122.85 лева - заплатена ДТ и 125.00 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение) и общо 279.54 (двеста
седемдесет и девет лева и 54 ст) лева по исковото производство (154.54 лева
- доплатена ДТ при завеждане на исковете и 125.00 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение).
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, че
ответницата А.М.С., ЕГН-********** ***,
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис № 4, представлявано поотделно от
изпълнителни директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 74/2019г. на РС-гр.Исперих, а именно:
- 4 126.92 (четири хиляди сто двадесет и
шест лева и 92 ст) лева – главница за периода от 05.01.2018г. до
05.05.2020г., обявена за предсрочно изискуема на 05.02.2018г.;
- 1 557.82 (хиляда петстотин петдесет и
седем лева и 82 ст) лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 05.01.2018г. до 05.05.2020г.;
- 457.64
(четиристотин петдесет и седем лева и 64 ст) лева - лихва (обезщетение) за забава за периода от
06.02.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същите вземания – 01.02.2019г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от
последната дата – 01.02.2019г. до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.М.С., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК *********,
представлявано поотделно от изпълнителни директори Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов:
- сумата от 247.85 (двеста
четиридесет и седем лева и 85 ст) лева – направени разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 74/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 279.54 (двеста
седемдесет и девет лева и 54 ст) лева –
направени разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).
ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от решението
към ч.гр.д.№ 74/2019г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: