Р Е Ш Е Н И Е
№1048
гр.
Пловдив, 06.06.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на девети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и участието на прокурора Йорданка
Тилова, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 753 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Х.М.К., ЕГН **********,***,
настоящ адрес:***, против Решение № 92/17.01.2023 г., постановено по АНД № 4760/2022 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1030-004678
от 11.07.2022 г. издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор "Пътна
полиция" Пловдив, с което на Х.М.К., на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл.104А от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с описаното в акта и НП, и начинът по който е съставен
АУАН. Твърди, че не е взето предвид
искането му за преглед на видеозапис от патрулния автомобил. Иска отмяна на
решението и отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив, като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 92/17.01.2023 г., постановено по АНД № 4760/2022г., Пловдивски районен съд
е потвърдил Наказателно постановление №22-1030-004678
от 11.07.2022 г. издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор
"Пътна полиция" Пловдив, с което на Х.М.К., на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл.104А от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са отнети общо 6 контролни точки.
За да постанови този резултат, Районен
съд Пловдив е приел, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен
и категоричен начин състава на вмененото му административно нарушение на
разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП, като в тази връзка съдът се е позовал на
показанията на разпитания по делото актосъставител и приложените по делото
писмени доказателства. Според мотивите на съдебния акт от значение за
съставомерността на нарушението е ползването на телефона без устройство
“свободни ръце” (“ hands free”), като правилото за поведение е въведено с оглед
законодателния смисъл, водачът да употребява цялата си физическа и
интелектуална енергия в насока управление на автомобила, поради което и е
употребен общо термина “използва” телефона, а не такъв, което да описва
конкретно, което и да било друго действие съобразно функциите на апарата.
Направен е извод, че размерът на наказанието е строго фиксиран от законодателя,
което лишава наказващият орган и съда от възможността за преценка в тази
насока. Според районен съд при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем.
Решението е правилно. Напълно се споделят изводите на
районен съд по отношение на извършването на нарушението, правната му
квалификация и размера на наложеното наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му. Правилно районният съд въз основа на
събраните от него доказателства е приел, че касаторът е извършил нарушението
по чл. 104а от ЗДвП.
Настоящия съдебен състав констатира разминаване между
показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставителя К.И. и
приложената по административнонаказателната преписка докладна записка изготвена
от Л. И. (очевидец на нарушението). В с.з. свидетеля И. посочва, следното: „…При
изпълнение на служебните си задължения по линеен пътен контрол, забелязахме
водач на товарен автомобил, който по време на движение използваше мобилен
телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете.“. Пак
според свидетеля Иванов, АУАН е съставен на място и е бил принтиран от таблета
в служебния автомобил. От друга страна в докладна записка изготвена на
08.06.2022г. приложена по административнонаказателната преписка, Л. Д.
(очевидец на нарушението) посочва, че на 01.06.2022г. при придвижване от сектор
ПП към 3РУ за обработване на тежко ПТП се движил сам в служебния автомобил,
като на кръстовището на бул.“Васил Априлов“ и бул.“България“ пред него се
движил автомобил фолксваген рег.№ РВ9397СТ, чийто водач използвал мобилен
телефон по време на движение. Изрично Д. посочва, че именно той е спрял водача
и тъй като бил сам поканил К. да го последва в 3РУ, където на място мл.инсп. И.
му съставил АУАН, а Д. бил вписан като свидетел очевидец.
Макар това разминаване да не е коментирано от районен съд,
то правилна е преценката на последния, че при съставянето на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така,
че той да не може да упражни същото в пълен обем.
Следва да се
съобрази, че от извършването на нарушението – 01.06.2022г. до разпита на
свидетеля в съдебно заседание на 18.11.2022г., са изминали близо шест месеца.
Дори и да се приеме, че свидетелските показания на К. И. са в противоречие с
останалите доказателства по делото и не следва да бъдат кредитирани, и да се
приеме за безспорно, че К. е бил поканен в 3РУ и там му е съставен АУАН, то не
е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В
случая е спазен чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като актът
за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетеля, които са присъствали при извършване (очевидците)
или установяване на нарушението. Както посочва в докладна записка от
08.06.2022г. Л. Д. е очевидец на нарушението и
АУАН е съставен именно в негово присъствие, за което Д. е положил подпис, без
възражения. Няма пречка и АУАН да бъде съставен и в Районно управление.
По отношение на възраженията на К. изложени и срещу
съставения АУАН с вх.№ от 06.06.2022г. и срещу НП, е необходимо да се отбележи,
че мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен описано, а именно
на кръстовището на бул. “Васил Априлов“ и бул. “България“.
По отношение на искането на жалбоподателя за преглед на
видеозапис от патрулния автомобил, правилно районен съд е оставил искането без
уважение, доколкото според чл.62, ал.1, т.1 от Иструкция № 8121з-749 от
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, при проверка на водач и ППС, проверяваното ППС следва да
бъде в обхвата за заснемане на камерите на АИСВПК по начин, позволяващ да се
извършва наблюдение, видео- и аудио запис на проверяваните лица и ППС,
включително регистрационните им номер. Т.е. камерите поставени в служебните
автомобили на МВР не са с цел констатиране на нарушенията по ЗДвП, а с цел
контрол на действията на служителите на МВР. В тази връзка доколкото каза се
актосъставителя не е длъжен да присъства при извършване на самото нарушение, то
не е необходим преглед на записите на видеокамерите.
Изрично следва
да се подчертае, че по същество К. не отрича, че на посочените в НП дата, час и
местоположение, като водач на автомобил с рег.№
РВ9397СТ е използвал мобилен телефон по време на движение, а само излага
доводи за неточности в описанието в АУАН и за начина по който е бил спрян, като
не става ясно какво има предвид К., казвайки „необичаен начин“. Целта на законодателя със забраната за ползване на телефона
по време на управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и
да не се отклонява вниманието на водача. Забраната за ползване на мобилен
телефон по време на движение, отчита обстоятелството, че в такива случаи
водачът няма да бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете си
ръце за управление на автомобила. Всяко използване на телефона, води до
отклоняване вниманието на водача. Тази забрана има пряка връзка с опазване
живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали
участници в движението.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/17.01.2023 г., постановено по АНД № 4760/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: