№ 278
гр. Кърджали, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200861 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 35/ 31.08.2022г., издадено от Директор на
РИОСВ- Хасково, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на ********* за нарушение на чл.48
ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, който счита
наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на административно производствените правила и за необосновано.
Излага следните аргументи за това: липсва неизпълнение на задължения към държавата;
налице е маловажен случай; несъответствие между фактическото описание на нарушението
и приложената административно наказателна норма. Моли съда да отмени изцяло като
незаконосъобразно наказателно постановление, както и да им се присъдят сторените
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се
явява, но се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. В ход по същество
настоява жалбата да бъде уважена, а наказателното постановление- отменено като
неправилно и постановено при съществени нарушения. Представя подробна писмена защита
с която претендира и присъждане на направените разноски.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява,
но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя
подробна писмена защита като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
1
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 23.05.2022г. в РИОСВ- Хасково се получил
сигнали за умряла риба в язовир „Студен кладенец“. Същият ден свидетелите Д. А. и Р. К., и
двамата служители в РИОСВ- Хасково, отишли на проверка по този повод на язовир
„Студен кладенец“ на обект *******. Той се намирал на левия бряг на язовир „Студен
кладенец“, където била пречиствателната станция обработваща отпадните води от
площадката на *******. Проверяваното дружество било титуляр на комплексно
разрешително № 124/ 2006г. изменено с Решение № 124-НО-И1-А0/ 2014г. на ИАОС със
съответните индивидуални емисионни ограничения. Там на место свидетелят Р. К. взел
проба за анализ на изхода на пречиствателната станция. По време на проверката имало
представител от страна на дружеството, който се подписал в протокола за проверка № 637.
На място било измерено pH-то в изпусканите отпадни води, което било с резултат 10.72, при
норма от 6.0 до 9.0, а всички други показатели след изследване в лабораторни условия били
в допустимите рамки. По този повод свидетелят Д. А. изпратила покана за съставяне на акт
до законния представител на *******, която била получена на 03.06.2022г. На 13.06.2022г.
свидетелят Д. А. съставила акт за установяване на административно нарушение в отсъствие
на нарушителя и в присъствието на свидетелите Р. К. и С. Л., за това, че pH-то не отговаря
на индивидуалното емисионно ограничение в комплексното разрешително, което е от 6,0 до
9,0 единици. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството на 20.07.2022г. На тази
база на 31.08.2022г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с
което на ********* на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите било наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Д. А., Р. К. и С. Л., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение №
08- 35/ 13.06.2022г.; Покана за съставяне на АУАН изх.№ С- 139(20)/ 01.06.2022г. ведно с
известие за доставяне; Протокол от изпитване № 14-0267-А/ 26.05.2022г., Протокол за
проверка № 6327/ 23.05.2022г., комплексно разрешително № 124/ 2006г. изменено с Решение
№ 124-НО-И1-А0/ 2014г. на ИАОС, както и другите приети по делото писмени
доказателства. По делото е разпитана и свидетелката Ж. А., която не опровергава
фактологията описана по- горе.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. С
обжалваното наказателно постановление на ********* е наложено административно
наказание за нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите, която гласи,
че „Водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните“. Посоченият текст вменява в задължение на водоползвателите, които са
титуляри на разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в съответствие
както с нормативните изисквания, така и с условията на разрешителните. Това означава, че
2
жалбоподателят е субект на нарушението, притежавайки комплексно разрешително като
водоползвател със съответни индивидуални емисионни ограничения за заустваните води,
което е и безспорно установено и доказано. В настоящото административно наказателно
производство обаче наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя по
втората алтернатива, като е описал от фактическа страна, че със заустването в язовир
„Студен кладенец“ на отпадъчни води, дружеството не поддържа качеството на заустваните
води в съответствие с условията на комплексното разрешително. Това нарушение следва да
се квалифицира по санкционната норма на чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите, която
предвижда санкция за лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. Неправилно нарушението е подведено под
санкцията на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите, тъй като тази норма касае лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания. Безспорно е налице разграничение в понятията
„индивидуални емисионни ограничения“ по смисъла на § 1, ал.1 т.11 от Допълнителните
разпоредби на Закона за водите и „емисионна норма“ по смисъла на § 1, ал.1 т.48 от
допълнителните разпоредби на Закона за водите, тъй като второто е по-широко от първото,
което от своя страна се залага в конкретното издадено разрешително. По този начин е
налице съществено несъответствие между описанието на извършеното нарушение в акта и
наказателното постановление, тъй като в АУАН се сочи, че са нарушени ИЕО, а в
обжалваното постановление първоначално се посочва, че за нарушаване на емисионните
норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване ИЕО, а на
следващо място, че е нарушен съставът на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите, като са
нарушени емисионните норми и изисквания. Налице е също така и противоречие между
цифровото изписване на нарушението и неговото словесно изписване- в наказателното
постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за
водите, а в същото време е посочено, че жалбоподателят е нарушил емисионните норми,
каквато конструкция в разпоредбата на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите не съществува. В
настоящият случай при установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения
въведени с Комплексно разрешително № 124/ 2006г. по показател pH на отпадните води е
налице неизпълнение на задължението да се поддържа необходимото качество на тези води
в съответствие с условията на разрешителното, а не на емисионните норми и изисквания
въведени нормативно. Всичко това означава, че при правилно установено и доказано
нарушение наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като не е
подвел административното нарушение под съответната наказваща норма, което води до
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не би могла да се реализира и
възможността по чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН като се измени наказателното постановление
предвид забрана на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като наказанието по относимата наказваща
норма е по- тежко.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4
вр.ал.1 от ЗАНН следва на жалбоподателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
3
размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие
процесуалният представител на жалбоподателя, както и е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение към минималния размер от 90лв.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35/ 31.08.2022г., издадено от Директор
на РИОСВ- Хасково, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на ********* за нарушение на чл.48
ал.1 т.3 от Закона за водите, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РИОСВ- Хасково с адрес ******* да заплати на ********* с
ЕИК/Булстат ******* и адрес на управление ******, сумата от 90лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4