РЕШЕНИЕ
№ 12538
гр. ***, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110170543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба, вх. № 122154/07.04.2025 г. подадена
от „***“ ЕАД срещу М. М. М., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 694,06 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г., и сумата от 5,33 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 04.07.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.08.2024 г. по ч.гр.д. №
45611/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. М. М., с
който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа, че ищецът не е ангажирал
1
доказателства за изпадане на ответника в забава. Твърди, че ищецът няма валидно правно
основание да претендира лихва за забава върху услугата за дялово разпределение.
Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на
фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Посочва, че в общите условия на ищеца
няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В
тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за
заплащане на задълженията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед становището на ответника безспорни в производството са следните
обстоятелства: че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост
/в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът М. М. М., като собственик на процесния имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, респ. на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г. /; че между страните по делото са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***“ ЕАД.
Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпросът дали купувачът-
ответник дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за продажба на
топлинна енергия „***“ ЕАД на битови клиенти в гр. *** в сила от 12.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния
период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Следователно в случая е налице доказана забава
на ответника за задължението за първия отчетен период, считано от 15.09.2021 г., а за втория
отчетен период – считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г. възлиза на сумата от
871,92 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
2
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2021 г. до 04.07.2024 г. не е
обхваната от погасителната давност.
По делото не се твърди от ответника дължимата лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, представляващ лихва за забава, дължима за главницата за топлинна енергия, се
явява основателен в пълния предявен размер от 694,06 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда –25.07.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 5,33 лв., начислена за периода от 15.08.2021 г. до
04.07.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
141,31 лв., от които 91,31 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 191,31 лв., от които 91,31 лв. – заплатена държавна такса, и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД
има право на разноски в размер на 141,15 лв. за заповедното производство и 189,85 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът М. М. М. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
10.02.2025 г. на ответника М. М. М. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие, в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна,
поради това, че ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен
на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 400 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена
сумата от 3,05 лв.
3
В заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие на
ответника М. М. М. с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч.
т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като
едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), то е поставено
наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница
остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина
заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на
мотиви във възражението.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която
дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 200 лева. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. *** следва да бъде
присъдена сумата от 0,23 лв.
В заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие
на длъжника С. Б. М. с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на адв. *** следва да бъде присъдена сумата от 0,23 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу М. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. М. дължи на „***“ ЕАД, сумата от 694,06 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.08.2024 г. по ч.гр.д. №
45611/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу М. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. М. дължи на „***“ ЕАД сумата от 5,33 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 04.07.2024 г.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***, сумата от 141,15 лв. представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
45611/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 189,85 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***, да заплати на адв. на адв. С. Й. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 3,05 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответника М. М. М. в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
претенциите.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***,
да заплати на адв. *** *** ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 0,23 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответника М. М. М. в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от
претенциите.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***, да заплати на адв. *** *** ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 0,23 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
длъжника С. Б. М. в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от
претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5