№ 112
гр. Сливница, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 8494 от 08.01.2024 г., издадено от ****** – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.
2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3500,00 лева за това, че на 11.12.2023 г. , в 11.07 часа, на АМ Европа, км. 32, на
отбивна площадка в посока гр. Сливница, е управлявал и извършвал превоз на товари с
МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, рег. № ***, а именно превоз на
скална маса, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата
(Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с
техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,
модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/ (5 м), е установено, че при измерено
разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
на МПС е 29,800 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 10,800 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. На първо място се
сочи, че НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото издалото го лице – ****** –
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, не е била упълномощена от
председателя на УС на АПИ към момента на издаването му, а именно инж. ***. Твърди се,
че в конкретния случай не е било необходимо разрешение, тъй като жалбоподателят не е
собственик на ППС или превозвач, а го е управлявал в качеството му на водач , поради
което следва да се приеме, че фактическата обстановка, описана в акта е непълна, което е
1
нарушило правото му на защита. Сочи се, че цитираните в чл. 53 ЗП физически лица не са
водачите на ППС, тъй като за последните е предвидена отделна отговорност с разпоредбата
на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Сочи се, че
по смисъла на съдебната практика посочените в чл. 53 ЗП физически лица са регистрираните
превозвачи, в случаите, когато са физически лица, респ. техните управителни органи и
именно те следва да се снабдят със съответното разрешително за извършване на превоз в
случаите на чл. 26 ЗП. Това от своя страна обуславя и извод за неправилно приложение на
материалния закон, както за несъставомерност на деянието с оглед субекта. Сочи се на
следващо място, че използваното техническо средство не е одобрен тип средство за
измерване от БИМ, а измерването е извършено от лице, което не е преминало обучение за
работа с електронни везни. Твърди се, че органът не е доказал с колко оси е ремаркето, дали
е с теглич или не, за да прецени колко е допустимата маса за движение по пътищата. Наред
с това се поддържа, че при определянето и индивидуализацията на наказанието не са взети
предвид тежестта на нарушението, като не са съобразени смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно това, че деянието не е пряко целено и не е желано настъпване на
вредоносен резултат, а също и че се касае за първо нарушение. С оглед на горното,
жалбоподателят моли за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В последното проведено открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. №
2267/19.04.2024 г. за съдебното заседание, насрочено на 08.05..2024 г., с която
жалбоподателят поддържа подадената жалба.
В последното проведено открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна
редовно призована, не се явява представлява се от юрк. Николов, който е подал и писмен
отговор, с който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Изтъква, че извършеното от жалбоподателя
административно нарушение е безспорно установено, доколкото той като водач на
тежкотоварно ППС не е представил на контролните органи разрешение за превоз на
извънгабаритен товар (снабдяването с каквото е задължение на дружеството-превозвач),
доколкото управляваното от него ППС е извън нормативно установените в Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ максимални параметри на натоварването. Поддържа доводи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити. Счита, че наложеното наказание глоба от 3500,00 лева, съответства на тежестта
на нарушението, доколкото при това превишение на максимално допустимата маса се касае
за тежко нарушение на правилата на Съюза по смисъла на т. 4 от Приложение № 1
„категория на тежестта“ на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от
18.03.2016 г. за допълване на Регламент (ЕО) Е 1071/2009 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза,
които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за
изменение на Приложение № III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. При тези съображения въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.01.2024 г., а жалбата е
подадена по куриер и макар и да не се вижда датата на изпращане, същата е входирана в
деловодството на АПИ на 24.01.2024 г., тоест в рамките на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН),
като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.11.2013 г. жалбоподателят Г. Д. Т., ЕГН **********, сключил с „**** трудов
договор № 39/17.11.2013 г., по силата на който се задължил да престира труда си на
длъжността „шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона“ срещу възнаграждение в
размер на 990,00 лв. месечно.
На 11.12.2023 г. жалбоподателят Г. Д. Т. управлявал ППС с четири оси, от които 2
управляеми оси марка „МАН“, рег. № ***, собственост на с „***, с ползвател „****, по
курса кариера „Целовижда“, с Опицвет – АМ Европа, км. 37-38, като превозвал взривена
скална маса. За превоза при натоварването му водачът получил кантарна бележка, в която
било отразено, че теглото на натовареното ППС е 46120 кг. Управляваното от
жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,40 м., а сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС била 29,800 тона.
В 11.07 часа, на АМ Европа, км. 32, на отбивна площадка в посока гр. Сливница,
свидетелят Е. Л. С., в присъствието на свидетеля А. М. А., и двамата служители на АПИ,
подал на жалбоподателя сигнал със стоп-палка, указвайки му да отбие, като жалбоподателят
се съобразил с подадения му сигнал с палка. На управляваното от жалбоподателя ППС било
извършено измерване посредством ролетка 1302/18 (5м.) и електронна везна PW-10 №
К0200007, верифицирана до 12.06.2024 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на
основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че
разстоянието между осите е 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на превозното средство била 29,800 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т. За измерването бил съставен протокол за измерване на ППС №
108/2023 от 11.12.2023 г., в който водачът се подписал, като му бил връчен и екземпляр от
същия. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение
на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
За това нарушение свидетелят Е. Л. С. на длъжност инспектор Дирекция АРОК
(АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ, в присъствието на свидетеля А. М. А., съставил на жалбоподателя АУАН №
0009914/11.12.2023 г., който той подписал и в който записал възражения.
Въз основа на така съставения акт ****** – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, упълномощена със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, издала атакуваното НП № 8494 от
08.01.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за
това, че на 11.12.2023 г. , в 11.07 часа, на АМ Европа, км. 32, на отбивна площадка в посока
гр. Сливница, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две
управляеми оси, марка „МАН“, рег. № ***, а именно превоз на скална маса, без разрешение
за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство
електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №
К0200007 и ролетка № 1304/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите
1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,800 тона,
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата, като превишението е с 10,800 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2
ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
3
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – заверено копие от трудов договор, копие от Свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство (СРМПС) Част I, АУАН, разписка за връчване на АУАН,
протокол за измерване на ППС № 108/2023 от 26.04.2023 г. копие на СРМПС Част II за ППС
марка „МАН“, рег. № ***, копие от кантарна бележка, копие от товарителница, копие от
лична карта на жалбоподателя, Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ, Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, протокол за
проведено обучение от 30.08.2019 г., Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ, представените в оригинал и заверен превод: ЕС Декларация за съответствие за ролетка и
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1312/18, ЕО – Декларация за
съответствие за везна PW-10 с фабричен № К0200007 от 2018 г., с клас на точност III за
измерване на до 20000 кг., преписи от заявления за извършване на проверка, последното с
отразяване на датата на извършването й – 12.06.2023 г., ЕО Сертификат за одобряване на
типа № ТСМ 128/04-4103 и становище изх. № 93-01-2189 от 06.01.2022 г.; както и от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Л. С. и А. М. А..
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се
позова и на показанията на свидетелите С. А., които имаха конкретни спомени от случая.
Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и
доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от
изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви,
съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разстояние 1,40 м.,
натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 29,800 т. на автомобила,
управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на
показанията на свидетелите С. и А., извлечението от електронната везна, както и от
съдържанието на АУАН № 0009914 от 11.12.2023 г., подписан от нарушителя без
възражения срещу отразените в него стойности.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид
представените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ
и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, са издадени от
териториално и материално компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и,
ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед
№ РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията „Пътна
инфраструктура“, тъй като същият е посочен в т. 5 от изброените в заповедта длъжностни
лица, част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за
републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на Агенцията или
4
упълномощено от председателя длъжностно лице от Агенцията. Видно от представената по
делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., председателят на Управителния съвет на
Агенцията „Пътна инфраструктура“ към 31.03.2022 г. – Тодор Василев, определя ****** да
издава наказателни постановления на физически и юридически лица по реда, предвиден в
ЗП. Касае се органно представителство, с оглед което не е необходимо ново
упълномощаване на лицето от ново избрания председател на УС на АПИ към датата на
издаване на НП 08.01.2024 г. – инж. ***, доколкото такова е необходимо само в случаи че се
определя ново лице, което да изпълнява съответната функция. В случай че новият управител
на УС на АПИ е желаел да упълномощи друго лице, той е разполагал с правомощието да
издаде нова заповед, която би отменила действието на предходната, но данни за такава по
делото няма, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явява
неоснователни.
Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно
и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни
признаци от обективна страна. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и
свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени
правилата на чл. 40 ЗАНН. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита. АНО е
изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението, като
възраженията, направени в жалбата, съдът намира за неоснователни по следните
съобразения:
На следващо място, следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя относно годността на измервателните уреди. Измерването е
извършено с техническо средство ролетка 1304/18/5м и електронна везна PW-10 №
К0200007. На основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38,, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ),
контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. На основание чл. 26,
ал. 2 ЗИ когато се допуска от наредбата по чл. 28 ЗИ, средства за измерване могат да се
пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
първоначална проверка. Същевременно съгласно ал. 1а, ал. 1 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, издадена въз основа на чл. 28 ЗИ,
средствата за измерване (СИ), които попадат в обхвата на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление
№ 253 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от
2007 г., бр. 98 от 2009 г., бр. 48 от 2010 г. и бр. 50 от 2014 г.), или на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие,
приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2003 г.;
изм. и доп., бр. 1 и 85 от 2005 г., бр. 24 и 40 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. и бр. 50 от 2014 г.),
се пускат на пазара или в действие след оценяване на съответствието им по реда на Закона
за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП
и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с
неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г.
(обн., ДВ, бр. 52 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 1 и 85 от 2005 г., бр. 24 и 40 от 2006 г., бр. 37 от
2007 г. и бр. 50 от 2014 г.), наричана за краткост „Наредбата“, тази наредба се прилага за
всички везни с неавтоматично действие, като везни за измерване на маса при пресмятане на
пътни такси, тарифи, данъци, бонуси, глоби, възнаграждения, обезщетения или други
5
подобни плащания. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата везни, които се използват или са
предназначени да бъдат използвани за приложенията, изброени в чл. 2, т. 1, трябва да
отговарят на съществените изисквания, определени в приложение № 1, а съгласно чл. 11, ал.
1 и 2 от Наредбата за везните по чл. 2, т. 1, чието съответствие е било оценено съгласно
приложимата процедура за оценяване на съответствието по чл. 10, се съставя ЕС декларация
за съответствие, която потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените
изисквания, определени в приложение № 1.
Доколкото се касае за везна с неавтоматично действие, приложими са горецитираните
разпоредби, поради което и с оглед наличните по делото ЕО – Декларация за съответствие за
везна PW-10 с фабричен № К0200007 от 2018 г., с клас на точност III за измерване на до
20000 кг., преписи от заявления за извършване на проверка, последното с отразяване на
датата на извършването й – 12.06.2023 г. и ЕО Сертификат за одобряване на типа № ТСМ
128/04-4103, безспорно е установена годността на средството за измерване, посредством
което е установена масата на ППС, което е преминало и последваща проверка съобразно
изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗИ и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, издадена въз основа на чл. 28 ЗИ.
С оглед на така събраните доказателства, по делото се установява, че извършените
измервания при проверката от служителите на АПИ са достоверни и точни и че резултатът
от измерването не е повлиян от субективната преценка на длъжностното лице. Нещо повече,
нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил
на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това и не
е възразил срещу направените констатации и в срока по чл. 44 ЗАНН. В допълнение следва
да се отбележи дори, че измерената обща маса на ППС е по-малко от отразената в наличната
в жалбоподателя кантарна бележка, с което обстоятелство жалбоподателят е бил запознат,
поради което не може да се приеме, че измервателният уред е отчел в повече от
действителното натоварване.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7. Установените при проверката стойности на процесното
ППС надвишават максимално допустимите параметри, както за максимална маса по чл. 6,
ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредбата (за което обаче жалбоподателят не е бил санкциониран), така
и за осово натоварване за конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.
В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че управляваното
от въззивника ППС е тежко по смисъла на Наредбата, тъй като разстоянието между осите му
е 1,40 м. и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на превозното средство е
29,800 т., при максимално допустимо натоварване 19 т. по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ.
Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. Касае се за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимите стойности на осовото натоварване.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено
от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
МВР – чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
6
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно
ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от
кметовете за съответните общини – за общинските пътища.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, ползвано от „****, въззивникът е
следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001 г. и да
вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Разбира
се, отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП за лицето,
което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително, не игнорира изискването
на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да
подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо задължените лица може
да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за
собствениците, респ. ползвателите на извънгабаритни и/или тежки ППС обаче не
освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е, че не е
подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото
за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно
разрешително. Т.е. обстоятелството, че водачът, който не е собственик на автомобила, няма
задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави деянието му
несъставомерно, в който смисъл доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, са определени допустимите размери, маса и натоварване на
ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не
представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата Наредба. За целта,
следва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС с или без товар,
който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на
допустимите му параметри, които следва да са по-големи от тези, регламентирани в
посочените норми. В конкретния случай измереното разстояние между осите е 1,40 м. и
сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 29,800 т., при максимално
допустимо 19 т. по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е. те са с 10,800 т.
по-големи от тези, регламентирани в посочените норми.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. –
„извънгабаритни ППС“ по смисъла на Наредбата са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките по чл. 3 от Наредбата. Съобразявайки изложеното, дори и ППС да не е
„извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2, стига да е „тежко“ по смисъла на чл. 3, то пак ще
консумира състава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, предписваща, че за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
7
превозни средства, като възражението в тази насока съдът намира отново за неоснователно.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Нарушението, установено от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“, не
представлява неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешително по реда на
раздел четвърти от Наредба № 11/03.07.2001 г, което е в кръга на задълженията на
собствениците, на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, осъществяващи превоза. В
конкретиката на казуса е установено осъществяване на движение на извънгабаритно ППС,
което фактически се осъществява само и единствено от водача на въпросното ППС.
Нарушена е въведената от законодателя обща забрана – без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на
пътя – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Безспорно са установени обективните елементи от състава
на нарушението – управляваното от жалбоподателя ППС има характеристики на
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – съответно
към релевантните дата и час -11.12.2023 г в 11.07 часа, липсва разрешение за движението му
по републиканските пътища и е установено на път от републиканската мрежа.
Съдът намира възражението, направено жалбата, че в случая е била приложима
разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП и жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран
за нарушение на чл. 139 ЗДвП за неоснователно по следните съображения. Разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на
извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и
натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези
норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към
двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Тя дава и
дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл.
3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на
чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.
Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой
от двата закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП и чл. 139, ал.
1, т. 2 ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения.
Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се
отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората – когато се
извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно
тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимият
материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на
тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 ЗДвП. Както
беше посочено, съгласно § 1, т. 8, пр. първо от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“
е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл
по изричната разпоредба на закона движението на извънгабаритно ППС представлява
специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа,
посочен в чл. 26, ал. 3 ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от
кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е. разрешението има
характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8,
8
ал. 2, във връзка с, ал. 4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал.
5 от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с
размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата. На визираните в чл.
14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС, а именно тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м., се разрешава да се движат по пътищата,
отворени за обществено ползване, не по силата на специалния административен акт по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7
от Наредбата.
Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една
страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече
от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.
Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал.
3 ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП и се осъществява съставът на
чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Установената обща маса на ППС е 45,050 тона, а установеното претоварване – сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 29,800 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като
превишението е с 10,800 т., което е над 30 % от допустимото максимално натоварване и в
този смисъл е неприложимо изключението по чл. 8, ал. 5 от Наредбата – „На
извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II“, във връзка с чл. 14, ал. 3 от цитираната
Наредба – „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II...“.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника тежко ППС е
трябвало да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в
случая не е представено, поради което правилно е прието, че е нарушена забраната по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда
налагането на глоба от 1000 до 5000 лева.
Съдът обаче намира, че при определяне размера на глобата наказващият орган е
определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на нарушението и критериите,
посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така определеното наказание е
несправедливо и не съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод
съдът взе предвид обстоятелството, че същото се явява първо нарушение за въззивника (при
липса на данни за други такива, а и с оглед изрично посоченото в наказателното
постановление) и че той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като
осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото
въззивникът е в положение на зависимост, и който всъщност (а не въззивникът) е имал
правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение. Ето защо настоящия
съдебен състав счита, че наложеното административно наказание „глоба” в размер на
3500,00 лева не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо
нарушение от този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя се наложи
административно наказание „глоба” в размер към минимума, а именно 2000,00 лева. За да
определи именно такъв размер на глобата, съдът отчете, че жалбоподателят е разполагал с
кантарна бележка, в която е било посочено общото тегло на ППС, а именно 46120 кг. което е
9
било значително над допустимите 32000 кг, и въпреки това не се е противопоставил на
очевидно незаконосъобразното разпореждане за извършване на превоза на товара, което
разбира се обяснява именно с положението му на зависимост спрямо работодателя му, но не
може да освободи дееца от отговорност, нито да обоснове налагане на глоба в минимален
размер. В процесния участък от пътя, а също и в множество други участъци от ПП I-8, респ.
АМ Европа, се осъществяват активно строителни дейности, като е налице и стеснение на
платната за движение, предполагащи предприемането на маневри, увеличаващи риска от
разпиляване на превозваната скална маса, която е била видима, предвид значителното
пренатоварване. Дори игнорирайки щетите, които биха моли да бъдат причинени на
автомобилите, движещи се в близост до пренатовареното ППС, вследствие на падане на
камъни, остава значителният риск от настъпване на ПТП, които деянията от този вид
създават и който не следва да бъде игнориран, доколкото подобен тип нарушения са
ежедневно установявани. Съобразявайки изложеното, а също и обстоятелството, че в случая
превишението на максимално допустимото натоварване е с повече от 10 тона над
законоустановената граница от 19 т. и с повече от 5 тона над допустимите за движение само
чрез заплащане на пътна такса 30 % натоварване на ос, въззивната инстанция приема, че
административно наказание „глоба“ над минималния размер от 1000,00 лева, а именно
„глоба“ в размер на 2000,00 лв. се явява справедливо и съобразено с обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 ЗАНН наказание, което именно ще постигне целите по чл. 12 ЗАНН и най-вече ще
допринесе за поправянето и превъзпитанието на нарушителя.
Действително съгласно т. 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета“ от
Приложение № 1 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за допълване
на Регламент (ЕО) Е 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до
загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на Приложение №
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, нарушението следва
да се квалифицира като най-тежко нарушение, доколкото превишението на максимално
допустимите натоварвания на ос е над 20 % спрямо допустимото по т. 3.4.2, вр. т. 2.2.3 от
Приложение № 1 към Директива 96/53/ЕО на Съвета, натоварване на ос от по 11,5 тона, или
общо 23 тона, при установено натоварване на двете задвижващи оси от 29,800 тона.
Същевременно обаче е видно и от самия Регламент, че се отчита обстоятелството дали се
касае за първо нарушение, като не може да не бъде обърнато внимание и на факта, че този
Регламент по същество касае превозвачите и мерките, които следва да се вземат срещу тях, а
не срещу водачите (арг. чл. 1 от Регламента).
Следва да се отбележи за пълнота, че съдът намира за правилна и преценката на
АНО, че не се касае до маловажен случай на нарушение. Нарушението е формално, а от
събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по-
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Надвишаването на нормите, заложени в Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. По тези причини движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите
на Наредбата, се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. В конкретния случай
превишението, както беше отбелязано, е с повече от 10 тона над законоустановената
граница от 19 т. и с повече от 5 тона над допустимите за движение само чрез заплащане на
пътна такса 30 % натоварване на ос, поради което няма причина да се приеме, че се касае до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на т. 4, § 1, вр. чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на наказателното постановление, съдът не констатира основания за неговото и
изменение, като наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ следва
да бъде намалено на 2000,00 лв.
10
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбите на чл.63д, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева. Доколкото жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски
и няма доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 ЗАНН,
Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8494 от 08.01.2024 г., издадено от ****** –
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на Г. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес с. ****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „глоба” на 2000,00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на Управителния съвет, сумата в размер на 100,00 (сто)
лева, представляваща направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
11