№ 150
гр. Благоевград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх. №1979/03.02.2022 г., по описа на ЧСИ Б.В., подадена
от ЕТ „Е..“, ЕИК .... и лично от ЕМ. БЛ. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Т., ет. 2, кантора 9, срещу Разпореждане от 02.02.2022 г. на ЧСИ Б.В., по изпълнително
дело №1370/2021 г., с което е отказано прекратяване на производството.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ. Във връзка с
обжалваното изпълнително действие, жалбоподателят посочва, че съдебният изпълнител не
се е съобразил с влязло в сила съдебно решение №82/09.03.2021 г. на ОС - Благоевград, по
гр. д. №221/2021 г., по описа на същия съд, с което е установена перемпция по отношение
на бездействие на взискателя и са дадени указания за прекратяване на изпълнително дело
№001/2011 г., по описа на ЧСИ Ц.. Счита, че въз основа на горепосоченото съдебно решение
са преклудирани и основанията за образуване на ново изпълнително дело, както и че са
погасени вземанията на взискателя към 08.03.2021 г. Твърди, че спорното право на
кредитора по образуваното изпълнителното дело е приключило във всички фази на съдебния
процес и същото е незаконосъобразно поради изтекла давност по ЗЗД за претендираното от
взискателя право. Въз основа на това се прави искане за спиране и прекратяване на
изпълнителното дело, както и отмяна на насрочения опис на недвижим имот и вещи, които
са собственост на длъжника, поради настъпила абсолютна давност по чл. 110 от ЗЗД. Иска
се още и издаване от съда на акт, в който да е видно кога са преклудирани правата на
кредитора спрямо длъжника и на коя дата е изгубил правото си да претендира изпълнение
1
поради настъпила давност и перемпция.
Взискателят „О.Б.Б“ АД, ЕИК ...., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
същата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, посочва, че жалбата е
неоснователна, тъй като искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание
изтекла давност не е отправено до компетентния орган. Навежда съображения, че е
недопустимо смесване на понятията „перемпция“ и давност, които имат различни правни
последици. Счита, че въпросът за погасителна давност на вземането на взискателя е
материален, като редът за разглеждането му е в рамките на отделен исков процес. Твърди, че
по отношение на искането за спиране на насрочен опис, такъв изобщо не е провеждан или
насрочван, доколкото е налице въвод във владение в недвижим имот и предаване на
движими вещи, а опис е извършван по друго изпълнително дело срещу същия длъжник.
Предвид това, ЧСИ намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
След като съобрази материалите по изпълнителното дело, становището на страните и
приложимия закон, Благоевградският окръжен съд намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело,
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По молба на взискателя „О.Б.Б“ АД, ЕИК ...., въз основа на Удостоверение
№1454413/05.08.2021 г., ведно с прилежащия към него опис №1454412 за вписани
обстоятелства по партидата на ЕТ „ЕМКА — Е.Б.“, ЕИК ...., въз основа на чл. 35, ал. 2 от
ЗОЗ, във вр. с чл. 522 от ГПК, е образувано изпълнително дело №1370/2021 г., срещу
длъжника ЕТ „ЕМКА - Е.Б.“, ЕИК ...., за предаване на държането на вещи.
В хода на изпълнителното производство са предприети действия по удовлетворяване на
взискателя. По делото е постъпила молба от длъжниците с вх. № 992 от 20.01.2022 г. с
искане за спиране на изпълнително дело №1370/2021 г., спиране на действия на ЧСИ,
изразяващи се в опис в гр. Петрич, като се релевират доводи за пълна перемпция, съгласно
Решение №82/09.03.2021 г. по гр. д. №221 от 2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
В молбата се твърди, че образуваното пред ЧСИ Б.В. изпълнително производство е
незаконосъобразно, необосновано и недопустимо, поради несъобразяване с горепосоченото
съдебно решение, което е констатирало преклудиране на основанията за образуване на
изпълнително дело, както и настъпили давностни срокове, съгласно чл. 110 от ЗЗД и чл. 111
от ЗЗД. В молбата се прави искане за спиране на изпълнителното производство, отмяна на
насрочения опис на недвижими вещи и вещи, собственост на длъжника, както и за
прекратяване на изпълнителното производство на основание влязлото в сила Решение
№82/09.03.2021 г. по гр. д. №221 от 2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
2
С атакуваното Разпореждане от 02.02.2022 г., ЧСИ при ОС – Благоевград, е оставил без
уважение искането за спиране и прекратяване на изпълнителното дело, като е посочил, че
ЧСИ не е компетентен да преценява настъпила давност, като по отношение на искането за
отмяна на насрочен опис на движимите вещи, то същият е бил по изпълнително дело
№1308/2021 г., по описа на същия съдебен изпълнител, а не по процесното изпълнително
дело №1370/2021 г.
Съдът намира, че частната жалба срещу посочения отказ за прекратяване на изпълнителното
дело се явява неоснователна.
Хипотезите, при наличието на които образувано изпълнително производство може да бъде
прекратено, са изчерпателно (лимитативно) посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК и сред тях не
фигурира настъпила погасителна давност на вземането на кредитора, респ. изтекла давност
на правото, респ. вземането, чието принудително осъществяване се иска в образувания
изпълнителен процес. Доводите на жалбоподателя, че самото право на взискателя по
изпълнителния лист, е погасено по давност с изтичане на петгодишна погасителна давност
има материалноправен погасяващ характер и като такова е извън правомощията на съдебния
изпълнител, респ. на съда в производството по чл. 435 от ГПК, в което се проверява
единствено и само процесуалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение.
Съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира
доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен
ефект – в случая изтичане на погасителна давност на правото по изпълнителния лист (вж.
Решение №1224 от 1.05.2018 г. на САС по в. гр. д. № 340/2018 г.). В действащия ГПК не се
предвижда възможност съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни
възражения, включително и по възражение за погасителна давност. Предвидена е хипотеза в
чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно
решение по чл. 439 от ГПК, по силата на което длъжникът е провел успешно установителен
иск, като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по
давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника
института на погасителната давност по отношение на вземането (правото), предмет на
принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл. 439 от ГПК, по
който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора
и длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не
съществува в правния мир, което е основание на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила
погасителна давност за вземането на взискателя не може да бъде предмет на преценка, както
от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл. 435 и следващите от ГПК в
производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на
изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и
зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се
прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от
3
ГПК.
Съдът намира за нужно да уточни, че следва да се прави разлика между същността и
последиците от изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
погасителната давност по ЗЗД – чл. 110, чл. 111, във вр. с чл. 117 от ЗЗД (каквато се твърди,
че е настъпила в процесната хипотеза). И двата срока се прекъсват с всяко поискано или
валидно извършено изпълнително действие от ЧСИ (вж. т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. №2/13 г. на ОСГТК). Докато основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК е свързано с изтичането на 2-годишен срок, през който взискателят не е предприел
изпълнителни действия, което е обосновано с предположението, че той е загубил интерес от
продължаване на процеса, то погасителната давност представлява по своята същност
бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на
искането за принудително осъществяване, тоест погасителната давност е самостоятелен
юридически факт с погасителни последици. Ето защо, докато прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на каквото основание е и
цитираното от жалбоподателя влязло в сила съдебно решение №82/09.03.2021 г. на ОС –
Благоевград, само по себе си не е пречка за започване на нов изпълнителен процес
(прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или
изпълнителния лист – Решение №232/04.10.2013 г. по гр. д. № 3046/2013 г. на ВКС),
изтичането на 5-годишната погасителна давност, установено с уважен иск по чл. 439 от ГПК,
води до окончателната невъзможност кредиторът да търси вземането по принудителен ред,
респективно не могат да се образуват нови изпълнителни производства. По тази именно
причина, установяването на настъпилия нов юридически факт на погасителната давност не
може да стане, нито от съдебния изпълнител, нито от съда в производството по чл. 435 от
ГПК, защото нито съдебния изпълнител, нито съдът в производството по чл. 435 от ГПК
разполагат с право да събират доказателства във връзка с установяването на въпросния нов
юридически факт – погасителната давност. В този контекст, съдът намира за ирелевантни в
настоящото производство възраженията на длъжника че задължението й е погасено по
давност, тъй като била изтекла 5-годишната, респективно 3-годишната давност по ЗЗД,
предвид липсата на данни за влязъл сила в полза на длъжника съдебен акт по чл. 439 от
ГПК.
На следващо място, за пълнота на изложението, макар и този въпрос да не се поставя с
жалбата, съдът счита, че следва да се посочи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, за прекратяване по право на изпълнителното дело поради „перемпция“. Това е
така, предвид факта, че не са изтекли две години от последното поискано от взискателя
изпълнително действие. Настоящото изпълнително дело е образувано на 29.11.2021 г., като
към процесния момент не e изтекъл необходимия двугодишен срок за да настъпи
прекратяване на изпълнителното дело поради „перемпция“.
Що се касае до прекратяване и спиране на действия по насрочен опис, следва да се
подчертае, че в действителност, така както и ЧСИ в своите мотиви е изложил, подобен опис
4
не е осъществяван по конкретното изпълнително дело №1370/2021 г., поради което не може
и не следва да бъде правена преценка за законосъобразно му провеждане, поради фактът, че
същият подлежи на обжалване по друг ред и на друго основание в закона.
В заключение, атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати и спре производството по
изпълнителното дело е законосъобразен, поради което насочената срещу него жалба следва
да се остави без уважение.
С оглед на гореизложените мотиви, водещи до неоснователност на подадената жалба,
направеното искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК,
се явява също неоснователно и не трябва да се разглежда, поради което следва да се остави
без уважение.
По разноските:
Липсва искане за присъждане на разноски в настоящото производство и предвид изхода на
спора такива не се дължат и не подлежат на присъждане.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №1979/03.02.2022 г.,
по описа на ЧСИ Б.В., подадена от ЕТ „Е..“, ЕИК .... и лично от ЕМ. БЛ. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Т., ет. 2, кантора 9, срещу Разпореждане от
02.02.2022 г. на ЧСИ Б.В., по изпълнително дело №1370/2021 г., с което е отказано
прекратяване на производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5