Разпореждане по дело №144/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 94/11.10.2013г., постановено по гр.д. № 890/2013г., Кърджалийският районен съд отхвърлил предявения от Д. С. Щ. от гр. Кърджали иск за отмяна на наложеното й със Заповед № РД-09-38/20.03.2013г. на Д. на Ф. „Л. К. гр. К. К. ПУ „П. Х. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. С решението съдът осъдил Д. С. Щ. от гр. К. да заплати на Ф. „Л. К. гр. К. К. ПУ „П. Х. направените по делото разноски в размер на 150 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. С. Щ. от гр. К. чрез представител по пълномощие – А. М.К. от АК-Кърджали, която го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като необосновано. Твърди се в жалбата, че обжалваното решение било постановено при частична липса на мотиви, отнасящи се до основния въпрос, на който е следвало да отговори съдебното решение. Съдът не бил формирал мотиви по основния предмет на делото: доказани ли са описаните в заповедта нарушения; надлежно мотивирана ли е процесната заповед съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ; спазена ли е процедурата по чл.193, ал.1 от КТ по налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение"; наложеното наказание съответства ли на тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на наказаната, т.е. спазено ли е изискването заложено в чл. 189 от КТ. В случая действията на съда по повод формирането на мотивите му по основния предмет на делото били само декларативни. Не били изложени никакви собствени мотиви в посока на факти и доказателства, годни да обосноват направения извод, че ищцата е извършила визираните нарушения в заповедта, а игнорирането на факти и доказателства, опровергаващи извършването им, довело до излагане на така нар.схематични мотиви, т.е. до неформиране на мотиви по основания предмет на делото, което представлявало постановяване на решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място, жалбодателят излага довод, че решението на районния съд е постановено и в противоречие на материалния закон, респ. в противоречие на чл.126,т.7 от КТ,чл.126,т.8 от КТ,чл.126,т.9 от КТ,чл.193,ал.1 от КТ ,чл.195,ал.1 от КТ и чл. 189 от КТ. Това оплакване се потвърждавало от факта, че след като съдът нарушил съществено процесуалните правила, изразяващо се в обсъждане само на част от доказателствата и кредитирайки само тези представени от ответната страна, напълно пренебрегнал принципа да обсъди приетите по делото доказателства както поотделно така и в тяхната съвкупност. В тази връзка направеният извод, че ищцата е осъществила визираното в заповедта нарушение в т.1 от същата не кореспондирал със събраните в тази посока доказателства, защото самата Заповед № РД-09-192/12.11.2008г. не вменявала задължения на ищцата да „отговаря", "съхранява" и „архивира" учебната документация по посочените специалности. Този извод бил в противоречие на разпоредбата на чл. 126, т.7 от КТ. Това задължение по трудов договор и длъжностна характеристика било вменено на зав.учебен отдел М. Щ., която потвърдила това свое задължение в обясненията си пред съда в качеството си на свидетел, а не така както приел неоснователно съда в мотивите си, че от обясненията на св. Щ., М. и Д. се установявало, че ищцата е осъществила визираното в т. 1-ва от заповедта нарушение на чл. 126,т.7 от КТ, като съвсем без основание бил направен и вторият грешен извод, напълно в противоречие на събраните по делото доказателства, че това неизпълнение на разпореждането на работодателя довело до намесата на ректора на ПУ "П.Х., за който се твърдяло, че посетил Ф. по повод на започнатото дисциплинарно производство срещу ищцата, за което по делото не съществували никакви данни, освен тези посочени в заповедта за наказание. Необоснован бил и изводът, че нарушението по чл. 126, т.7 КТ водело и до нарушение на задължението от страна на ищцата да бъде лоялна К. работодателя си и да не злоупотребява с доверието му, да пази доброто име на филиала, което задължение било предвидено в чл. 94,т.3 ПУД на Ф. „Л.К. К.. Самият текст от правилника опровергавал този извод, тъй като същият съдържал задължение за спазване на научната и професионалната етика от научно-преподавателския състав, което не било равнозначно със състава по чл. 126, т. 9 КТ. Този текст включвал три самостоятелни задължения на работника: 1.Лоялност К. работодателя означавало работникът или служителят да не злепоставя предприятието, учреждението и неговите потребители. 2.Да не злоупотребява с доверието на работодателя означавало работникът или служителят да се въздържа от действия и поведение, при коитотой лъже работодателя, дава му невярна информация за изпълнението на трудовите си задължения и др. 3. Да не разпространява поверителни за работодателя сведения. Видно от съдържанието на горепосочените три самостоятелни задължения на работника или служителя по т.9 на чл.126 от КТ, нито едно от тези задължения не били нарушени от страна на ищцата, какъвто неправилен извод бил направил първоинстанционния съд. Не било извършено и визираното в т.2 от заповедта за наказание системни нарушения на чл. 126, т.4 от КТ във връзка с чл.126, т.7 и чл.126, т.8 КТ, допуснати в организацията на учебния процес, изразяващи се в несъответствие между хорариума по учебен план и часовете, гласувани на филиален съвет по предложение на доц.д-р Щ., като тези нарушения били установени от обясненията на гл.ас. Д.Д.. В тази връзка изложените мотиви от съда били на´ълно несъстоятелни и неоснователни, тъй като същите изцяло противоречали на събраните в тази насока доказателства. Посочени били нарушения, извършени на 05.11.2007 г. и на 30.06.2008 г., а заповедта за възложените административни задължения на ищцата носели дата 12.11.2008 г., т.е. налице била пълна липса на задължения по тази заповед и съответно невъзможност да бъде ангажирана отговорността на ищцата. Все в подкрепа на оплакването, че не било налице извършеното нарушение по т.2 от заповедта било и обстоятелството, че в същата точка били посочени учебни дисциплини, които се изучават през ІІ-ри семестър на учебната 2012/2013 г., а К. този момент ищцата била с прекратени задължения по заповедта под № РД-09-192/12.11.2008 г., но съдът не счел за необходимо да обсъжда тези твърдения и доводи. Лишен от всякакво основание бил изводът на съда, че била налице системност на извършеното нарушение, тъй като несъответствията по отношение на гласуван и заложен хорариум за учебната 2012/2013 г., се отнасял за девет учебни дисциплини. Обстоятелството, че дисциплините били девет на брой не обосновавал системност в извършването на нарушението, още повече в случая безспорно било установено, че нарушение по чл. 126,т.4 не било осъществено от ищцата, тъй като посочените дисциплини в заповедта за наказание се изучавали през ІІ-ри семестър на учебната 2012/2013 г., който започвал от 18.02.2013 г. Посоченото като нарушение в т. 3 от заповедта за наказание, изразяващо се в „нелоялно отношение К. работодателя и злоупотреба с доверието му", освен че не било осъществено от ищцата по подробните съображения, изложени по-горе, било наложено без преди налагането на наказанието да е поискано обяснение за това нарушение, т.е. не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, което категорично се потвърждавало от писмото, с което били искани писмени обяснения и съответно били дадени такива, като липсвало искане на обяснения, че ще бъде налагано наказание за извършено нарушение по чл.126, т.9 от КТ. Наред с това нарушенията по т.2 от заповедта не били индивидуализирани и не били описани с обективните и субективните си признаци и времето на извършването. Недопустимо било съдът да издирва волята на наказващия орган и да подвежда фактите, които последният епосочил в заповедта под съответните правни норми и по този начин да допълва заповедта като приеме, че наказаният е осъществил визираните в заповедта нарушения и то при условията на системност. В случая времето, през което били извършени деянията не било конкретизирано от работодателя, което и съдът признал и отразил в мотивите си. С оглед на така изложеното съдът следвало да приеме, че е нарушена нормата на чл.195, ал.1 от КТ и това правело наложеното наказание незаконно, поради което същото следвало да се признае за такова и заповедта да се отмени. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, вместо което постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

С отговор по реда и в срока на чл. 263, ал.1 ГПК на въззивната жалба, въззиваемата страна ПУ, Ф. „Л.К. - К. чрез представител по пълномощие - А. Р.М. от АК-П., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Отрича първоинстанционният съд да е допуснал сочените във въззивната жалба нарушения на материалния закон и процесуална незаконосъобразност при постановяване на обжалваното решение. Моли същото като правилно да бъде потвърдено. В съдебно заседание пълномощникът оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по чл. 263, ал.1 ГПК по изложените в същия, както и в писмена защита подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника за въззивна инстанция и моли същото да бъде намалено. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

При извършената проверка съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК на доводите във въззивната жалба и въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Спорът е трудов по реда на чл. 357 КТ, в който срещу ответника Ф. „Л. К. - К. на П. у. „П. Х., от ищеца Д. С. Щ. от гр. К. е предявен иск за отмяна на наложеното й със заповед № РД-09-38/20.03.2013г. на Д. на ПУ,Ф.”Л.К.-К. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” по чл.188, т.2 КТ.

По спора от фактическа страна се установява следното:

С посочената заповед на ищцата Д. С. Щ. било наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” за: 1. нарушение на задължението по чл. 126, т.7 КТ - неизпълнение на заповеди № РД-09-14/24.01.2013г. и № РД-09-15/25.01.2013г., изд. от Директора на Филиала, за извършване на приемо - предаване на документацията, свързана със специалностите „Български език и английски език”, „Български език и история”, „Стопанско управление”, „Маркетинг”, „Туризъм”, „Български език и немски език”, „Начална училищна педагогика и чужд език”, за които отговаряла съгласно заповед № РД-09-192/12.11.2008г.; 2. системни нарушения на чл.126, т.4 КТ във вр. с чл. 126, т.7 и чл. 126, т.8 КТ, допуснати в организацията на учебния процес, изразяващи се в несъответствие между хорариума по учебен план и часовете, гласувани на филиален съвет по предложения на доц. д-р Щ. и разместване на учебни дисциплини без тяхното утвърждаване от УНС и ФС за учебната 2012/2013г. По този начин бил нарушен редът по Глава VІІ „Учебна дейност” от Правилниците на Филиала и ПУ и студентите били ощетени със съответния брой часове. 3. нарушение на задължението по чл. 126, т.9 КТ и по чл. 94, т.3 от Правилника за устройството и дейността на ПУ, Ф. „Л.К.- К. – да бъде лоялна К. работодателя и да не злоупотребява с доверието му, както и да пази доброто име на предприятието, изразяващо се в некоректното поведение на доц.д-р Д. Щ. по време на процедурата по приемо-предаването на документацията; заличаване от нейна страна на информацията от основния сървър на Филиала, вкл. папка „акредитация” на 21.01.2013г., за което директорът не бил уведомен; и особено обстоятелството, че се наложила намесата на Ректора на ПУ и личното му посещение във Филиала на 26.02.2013г. именно по повод дисциплинарните нарушения на ищцата, което поведение станало достояние на целия преподавателски и административен състав и се отразило негативно върху авторитета на ръководството и на учебното заведение.

Не се спори по делото, че ищцата Д. С. Щ. се намира в трудовоправни отношения с ответника ПУ, Ф. „Л.К.-К., като считано от 18.11.2010г. заеманата от нея длъжност гл.асистент била изменена в длъжността доцент.

Със заповед № РД-09-192/12.11.2008г. на Д. на Ф. „Л.К. гр. К., в сила от 17.11.2008г., на ищцата Щ. било възложено изпълнение на следните административни дейности: 1.организация, провеждане и контрол на учебния процес за специалностите „Български език и английски език”, „Български език и история”, „Стопанско управление”, „Маркетинг”, „Туризъм”, „Български език и немски език”, „Начална училищна педагогика и чужд език”; 2. да организира извънаудиторната дейност на студентите във Филиала /художествена самодейност, спорт и др./; 3. Председател на социално - битовата комисия /настаняване в студентско общежитие, разпределяне на стипендии и др./. Със същата заповед, на св. Ваня Найденова, освен други дейности, с т.І-3 й било възложено да отговаря за организацията и контрола на специалностите „Екология” и „Физика и математика”.

Със заповед № 33-45-41/22.11.2011г. на Р. на ПУ „П. Х. за директор на Ф. в гр. К., считано от 20.11.2012г., бил назначен доц. д-р И. Х. Д.

Със заявление от 22.01.2013г. ищцата Д. Щ. заявила, че прекратява изпълнението на административните си задължения за първия семестър на учебната 2012/2013г., възложени й със заповед № РД-09-192/12.11.2008г. на Директора на Ф. „Л.К.- Кърджали.

Със заповед № РД-09-14/24.01.2013г. на Д. на Ф. „Л. К. - К., били прекратени възложените й със заповед № РД-09-192/12.11.2008г. административни задължения, считано от 25.01.2013г. Със заповедта било разпоредено доц. Щ. да предаде на определената за целта комисия документацията, свързана с учебния процес.

Със заповед № РД-09-15/25.01.2013г. на Д. на Филиала, била сформирана комисия за предаване и приемане на документацията, свързана с учебния процес от доц. Щ. на 25.01.2013г.

На 25.01.2013г. от комисията по горната заповед бил съставен приемо-предавателен протокол на документацията, свързана с учебния процес и имуществото в кабинета, ползван от ищцата. Освен установеното налично имущество, описано в протокола, като забележка било вписано обстоятелството, че учебни планове по специалности и индивидуални планове не са предадени. Било вписано обяснението на доц. Щ., че не разполага с такива. Било вписано в протокола още, че на комисията не са предоставени телефоните за координация с външни лектори. Протоколът съдържа подписи на членовете на комисията, както и подпис на ищцата Щ.. След подписите е добавено ръкописно, че доц. Щ. се е подписала в присъствието на комисията на 22.02.2013г.

Със заповед № РД - 09- 18/ 31.01.2013г. на Д. на Ф. „П.Х. - К. ищцата Щ. била задължена да даде писмени обяснения относно изпълнението на заповед № РД-09-192/12.11.2008г. – по т.1; да посочи причините, поради които не е изпълнила заповед № РД-09-15/25.01.2013г. и не е подписала предавателно-приемателния протокол; както и да представи незабавно всички учебни планове на специалностите, за които е отговаряла. С доклад до директора вх. № ОАД-08-21/31.01.2013г., ищцата посочила, че внася учебните планове на специалностите, за които отговаря, в изпълнение на заповед № 18/31.01.2013г. Видно от обяснения вх. № ОАД-08-22/04.02.2013г., по т.1 от последно цитираната заповед, ищцата посочила следното: от м.ноември 2008г. до 25.01.2013г. приемала заявки за лекционни курсове и упражнения на преподавателите на ОТД във Ф.-К. и от ПУ и др. висши училища. В тази връзка своевременно съставяла учебни разписания и графици за редовните, поправителните и ликвидационни сесии. Организирала осигуряването на достъп до залите в посоченото в разписанието време, както и на обявените дати за лекции при възникнали непредвидени обстоятелства. Ищцата посочила също, че учебните планове се съхраняват в Учебен отдел за специалностите БЕАЕ, БЕИ, НУПЧЕ и ПУПЧЕ, Стопанско управление и Туризъм. За изпълнение на задълженията й по организиране, провеждане и контрол на учебния процес, от Учебен отдел й било предоставяно копие от официалните учебни планове. Копията на учебните планове били приложени и предадени с доклад № ОАД-08-21/31.01.2013г. По т.2 от заповедта, ищцата възразила, че заповед № РД-09-15/25.01.2013г. не й е била връчена, че не е запозната със съдържанието й, поради което не може да даде обяснения относно неизпълнението й. По отношение на заповед № 14/24.01.2013г. обяснила, че комисията по приемо-предавателен протокол от 25.01.2013г. донесла за подпис протокола в дома й. Тъй като нямала фактическа възможност да сравни съдържанието на протокола с действителното положение, заявила, че няма да го подпише. В понеделник, на 28.01.2013г. и след това протоколът не й бил предоставен за подпис.

Видно от доклад вх. № ОАД-08-31/06.02.2013г., изготвен от извършващия поддръжка специалист на компютърната техника и софтуер във Ф., на 28.01.2013г. било установено, че от основния сървър на Ф. е изтрита информация от папка AKREDITACIA от потребител dora. В доклада било посочено още, че информацията от тази папка се съдържа в съответната папка на backup - сървъра.

В писмени обяснения от гл.ас. Д. Д. - председател на комисията по приемане и предаване на учебната документация от доц. Щ. се сочи, че относно изпълнение на заповед № 15/25.01.2013г. последната заявила, че всички актуални учебни планове са в учебен отдел. При изпълнение на заповед № 18/31.01.2013г. доц. Щ. предала копие от учебните планове на специалностите, за които отговаря. Направен бил опис на документите в желязната каса. На 15.02.2013г. били предоставени и дискове с акредитацията на специалност Туризъм. Гл.ас. Д. направила и констатация, че хорариумът на голяма част от гласуваните лектори за учебната 2012/2013г. не отговаря на часовете, заложени по учебен план.

Със заповед № Р33-487/ 12.02.2013г. на Ректора на ПУ „П.Х. във вр. със заповед № РД-09-15/ 25.01.2013г. на Д. на ПУ,Ф.- Кърджали било наредено доц. д-р Щ. да издири и окомплектова цялата документация по учебните специалности, за които е отговаряла: актуални учебни планове на специалностите във Филиала; актуална акредитационна документация и приложения по специалностите и акредитационни оценки от НАОА за специалностите във Филиала.

От приемо-предавателен протокол от 15.02.2013г. във вр. със Заповед Р33-487/12.02.2013г. на Р. на ПУ е видно, че се установила наличност на актуалните учебни планове на специалности, както са описани в протокола, намерени в катедра Филологии; актуална акредитационна документация и приложения по специалностите в касата на Учебен отдел. Тази за специалността Туризъм била предадена от ищцата на три диска. В катедра Педагогика и обществени науки се намирали папки за специалностите НУПЧЕ и ПУПЧУ 2012г. Папките съдържали необходимата документация за програмни акредитации. За всички специалности във входящата кореспонденция имало акредитационни оценки на НАОА, с изключение на специалност Туризъм, тъй като специалността не била акредитирана досега във Филиала. На 22.02.2013г. освен това, били отлепени от комисията и лепенките, с които бил запечатан работния кабинет на ищцата.

Видно от уведомление изх. № СБ-03-32/05.03.2013г., ищцата била поканена да предостави писмени обяснения по повод неизпълнение на заповеди № 14/24.01.2013г. и № 15/25.01.2013г. за извършване на приемо-предаване на учебна документация; допуснати нарушения при изготвяне на учебни планове и несъответствие на хорариума и часовете, заложени по учебния план за учебната 2012/2013г. съгласно обясненията на гл.ас. Д.; както и относно Доклад вх. № ОАД-0831/06.02.1013г. за изтрита информация от основния сървър на филиала от потребител dora, във връзка с открито срещу нея дисциплинарно производство.

По делото са разпитани свидетели, чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу.

При така установените фактически обстоятелства по делото, се налагат следните изводи: няма спор, че за периода от издаване на заповед № РД-09-192/12.11.2008г. до прекратяване на действието й със заповед № РД-09-14/24.01.2013г., ищцата изпълнявала възложените й административни задължения по организация, провеждане и контрол на учебния процес по седем специалности, изучавани във Филиала. Тези задължения, аналогични със задълженията на св. М. по т.І-3 от заповед № 192/2008г., се свеждали до следното: въз основа на утвърдените учебни планове, ищцата и св. Маринова /всяка по разпределените им специалности/ изготвяли седмично разписание по семестри, както и графици за редовните, поправителни и ликвидационни сесии; организирали достъп до залите в посоченото в разписанието време за провеждане на учебните занятия; при промяна на обявените дати за лекции, своевременно информирали студентите и осигурявали учебна зала; поддържали връзка с хоноруваните преподаватели от други висши учебни заведения, като при изготвяне на седмичното разписание съобразявали техните възможности да изнасят лекции във Филиала. Носели отговорност за акредитацията и следакредитационния контрол на специалностите; в тази връзка подготвяли докладите-самооценки и приложенията К. тях; изпълнявали препоръките на НАОА по отношение на тази дейност. За да могат да осъществят цялостната дейност по организация на учебния процес разполагали с копие от учебните планове, учебните програми на изучаваните дисциплини, квалификационните характеристики на тези специалности, седмично разписание в табличен вид, индивидуални планове на преподавателите, списък с телефоните на лекторите. Тази учебна документация в хода на дисциплинарното производство срещу ищцата, включително в съдебното такова, се сочи като работна учебна документация. Нормативната уредба на видовете учебна документация, по която протича обучението за придобиване на висше образование в съответните му образователно-квалификационни степени се регламентира от разпоредбата на чл.39, ал.2 от Закона за висшето образование, а именно: учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Съгласно чл. 59 от Правилника за устройството и дейността на ПУ, Ф. „Л.К. – К., аналогичен по съдържанието си с чл. 98, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на П. у. „П. Х.”, обучението се осъществява по учебен план, учебни програми и семестриални учебни разписания, съобразени с държавните изисквания. Учебната документация за всяка специалност и образователна степен от своя страна включва квалификационна характеристика на специалността по степени, учебен план, учебни програми и ежегоден график на учебния процес. Обучението на студентите се извършва по учебен план, утвърждаван от ФС и АС и включващ задължителни, избирателни и факултативни дисциплини. Промени в учебните планове могат да се правят по реда на тяхното приемане. Изяснено е по делото, че учебен план се изготвя за всяка специалност за целия срок на обучение, изготвя се от комисия, обсъжда се на катедрен съвет, приема се от ФС и се утвърждава от АС; че учебният план не търпи ежегодни корекции, като актуалният учебен план не е задължително да бъде утвърждаван по посочения ред всяка учебна година. Няма спор по делото, че мястото на съхранение на учебните планове, като част от учебната документация по чл. 39 ЗВО на специалностите, изучавани във Филиала, е в Учебен отдел, и в архива на тези специалности, които са приключили. /Отделен е въпросът, че част от актуалните оригинални учебни планове, описани в приемо-предавателен протокол от 15.02.2013г., са предадени на комисията от ищцата и са се намирали в катедра Филологии/. Няма спор също така, че на ищцата не е било вменено задължение „да съхранява”, „да отговаря” и „да архивира” тези учебни планове, както няма и спор обаче, че без копие от същите и цялостната друга, описана по-горе учебна документация, е била невъзможна организацията на учебния процес. Изяснено е по делото, че в хода на учебния семестър седмичното разписание на изучаваните предмети (изработвано от ищцата и св. М.) е търпяло промени, най-общо изразяващи се в разместване на лекции според възможността на хоноруваните лектори да пътуват до Филиала от ПУ и други висши учебни заведения в страната и изнасят лекции; че тези промени се съгласували с ищцата и св. М. за съответните специалности, като те осигурявали зала и информирали студентите за разместванията в часовете. Промените се отразявали в работната учебна документация. При изготвянето на седмичното разписание за втория семестър се вземали предвид тези размествания и без информация за същите, не било възможно изготвяне на достоверна учебна програма. Впрочем, достатъчно данни, че ищцата Щ. е разполагала с копие от учебната документация се съдържат както в писмени документи, изходящи от нея: доклад вх. № ОАД-08-21/31.01.2013г., обяснение вх. № ОАД-08-22/04.02.2013г.; обяснение ОАД – 08-64/06.03.2013г., така и в свидетелските показания на В. М., М. Щ. и Д. Д.. Все в тази връзка следва да се посочи, че организирайки учебния процес по седем специалности от 2008 година насам, създадената и утвърдена /вкл. с участието на ищцата/ практика промените в седмичното разписание да се отразяват в копие от официалната учебна документация, е изключено същата да не е била наясно каква документация е следвало да предаде на нарочната комисия с прекратяване на задълженията й по заповед № 192/12.11.2008 година, за да продължи нормалната организация на учебния процес за втория семестър. Няма никакъв спор впрочем, че всички обсъждани текущи заповеди, респ. задължение за изпълнение по тях от страна на ищцата, се отнасят именно до първия семестър на учебната 2012/2013г. Все в тази връзка остават без обяснение редица действия на ищцата, в т.ч. и противоречиви такива, а именно- първоначалното й обяснение, отразено в приемателно-предавателен протокол от 25.01.2013г., че не разполага с учебни планове по специалности и индивидуални планове; впоследствие представеният доклад вх. № ОАД-08-21/31.01.2013г., че в изпълнение на заповед № 18/31.01.2013г., т.3, внася учебните планове за специалностите, за които отговаря; признанието на факт в обяснение № ОАД-08-22/04.02.2013г., че за изпълнение на задълженията й по заповед № 192/2008г. й било предоставяно копие от официалните учебни планове; и не на последно място, че на 15.02.2013г. след издаване на заповед № 33-487/12.02.2013г. на Ректора на ПУ, заедно с комисията влезли в катедра Филологии и оттам ищцата предала актуални учебни планове на специалности така, както са описани в приемателно-предавателен протокол от същата дата. Изводът, който се налага е, че ищцата не е изпълнила точно и своевременно, както и в пълен обем задължението си да предаде актуалната учебна документация на комисията по заповед № 15/ 25.01.2013г. Само за изчерпателност следва да се посочи, че независимо, че последно посочената заповед не създава задължение за ищцата, то тази заповед е взаимосвързана със заповед № 14/24.01.2013г. и със заповед № РД-09-18 от 31.01.2013г. на директора на ПУ, Ф.-К., и със заповед № 33-487/12.02.2013г. на Р. на ПУ „П.Х. и всички касаят задължението на ищцата Щ. да предаде актуалната учебна д¯кументация, съдържаща информация за разместване на учебни дисциплини през първия семестър на учебната 2012/2013г.; списък с хонорувани лектори и асистенти, необходимо за нормалното организиране и начало на втори учебен семестър на 18.02.2013г. Предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че нарушението по т.1 от заповедта на налагане на дисциплинарно наказание е установено и доказано по безспорен начин.

Взаимообусловено от нарушението по т.1 от заповедта е нарушението по т.3 от същата, вменяващо на всяко лице в трудовоправни отношения задължение да бъде лоялен К. работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. В случая, за да се приеме наличието на това нарушение е достатъчно само по себе си обстоятелството, че на ищцата за един продължителен период от време, обхващащ няколко последователни учебни години, са били възложени функции по организация, провеждане и контрол на учебния процес по седем от общо девет специалности, изучавани във Ф., т.е. по своя характер ищцата е изпълнявала управленска дейност, представляваща израз на висока степен на оказано й доверие - затова всяко неизпълнение на задължението за лоялност К. работодателя може да се разглежда като злоупотреба с това доверие. Установено по делото е, че именно във връзка с липсата на информация за направените размествания на лекции през първия семестър, е била затруднена организацията на учебния процес за втория семестър; седмичното разписания на дисциплините за този семестър е следвало да се изработи в изключително кратки срокове, което било силно затруднено именно поради това, че работната документация от първия семестър не е била предадена от ищцата. Без съмнение израз на това нарушение представлява и изтриването на информацията от папка Акредитация от сървъра на филиала от ищцата, поставило в риск своевременната акредитация на специалността Туризъм; както и предаването на информацията на СД-дискове от ищцата едва след заповедта на Ректора на университета. Всъщност дължимото лоялно поведение може да бъде обобщено с цитат от показанията на св. М. Щ., а именно: „…досега много директори и много заместник – директори се смениха, но не е имало такъв проблем с приемане и предаване. Всеки си е оставял документите и си е тръгвал”.

Извън изложеното, въззивният съд констатира, че нарушението по т.2 от заповедта – системни нарушения в организацията на учебния процес, изразяващи се в несъответствие с хорариума по учебен план и часовете, гласувани на ФС и разместване на учебни дисциплини без тяхното утвърждаване от УНС и ФС за учебната 2012/2013г., не е доказано. Следва да се посочи, че тъй като ищцата е организирала учебния процес по множество специалности, по всяка от която са били изучавани отделни учебни дисциплини, то, за да се приеме, че е извършено такова нарушение с характера на системност, е следвало да се посочат конкретно какви са разместванията и по какви учебни дисциплини; какво и по кои дисциплини е констатирано несъответствие между хорариум по учебен план и гласувани часове от ФС. Такава яснота по отношение на извършеното нарушение по тази точка от заповедта-в какво се изразява, какъв период от време касае, за кои учебни дисциплини се отнася, не може да се извлече включително от писмените обяснения от 22.02.2013г. на гл.ас. Дончева, на които се позовава заповедта. Изводът за разместване на учебни дисциплини и ощетяване на студентите с определен брой часове е също неподкрепен с доказателства. Ето защо в тази си част, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.

Независимо от горното, останалите две нарушения, извършването на които е безспорно установено в производството по делото, са достатъчно тежки, за да обосноват в своята съвкупност налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Не се установява наличието на такива обективни обстоятелства или субективни уважителни причини, попречили на ищцата своевременно да предаде разискваната по-горе учебна документация. Необяснимо остава обстоятелството защо наред с лична информация, от сървъра на филиала е изтрита информацията от папка Акредитация на специалността Туризъм, която макар и разработена от ищцата, е пряко свързана с изпълнение на служебните й задължения и не представлява нейна лична информация; както и защо трите диска със записано съдържанÞе от тази папка не е предадена с прекратяване на административните й задължения, а едва след заповедта на ректора на университета. Немислимо е да се счита, че ищцата не е съзнавала важността на цялата тази информация и проблемите, които биха се създали както за своевременното организиране на втория семестър, така и за акредитацията на специалността. Един немалък период от време – от издаване на заповед № 14/24.01.2013г., през издаване на заповед № Р33-487/12.02.2013г., до съставяне на приемо-предавателен протокол от 15.02.2013 г. и протокол от 22.02.2013г., е продължил процесът на търсене, уточняване, комплектоване на процесната документация, вследствие на което се е създала напрегната обстановка във Филиала; стигнало се е до обсъждане на създалите се проблеми на заседание, проведено на 18.03.2013г. на Филиален съвет; до съдействие от страна на Ректора на ПУ, за да бъде приключено събирането на документацията. Съобразно изложеното дотук следва, че при определяне вида на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил тежестта на извършените нарушения по т.1 и т.3 от заповедта, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на ищцата по време на цялото дисциплинарно производство, като вида на наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тези обстоятелства.

За изчерпателност следва да се посочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ /извън нарушението по т.2/. Дисциплинарните нарушения са посочени по разбираем начин, даващ възможност на субекта на дисциплинарна отговорност (ищцата) да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по предявения иск. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение К. законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за налагане на наказание. В случая всички фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат и са последователно изложени в обжалваната заповед. Не е нарушена и процедурата по чл. 193 КТ, като писмени обяснения са били изискани от ищцата за всички нарушения, обхванати от заповедта. Тук следва да се посочи, че е приложим направеният по-горе извод, че работодателят при изискване на обясненията, не е длъжен да посочи правната квалификация на дисциплинарните нарушения, а само фактическото им описание.

По изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба, подадена от Д. С. Щ. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за отмяна на заповед № РД-09-38/ 20.03.2013г. на Д. на ПУ, Ф. „Л.К. – К., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за неоснователна. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото ищцата следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски във въззивната инстанция в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/11.10.2013г., постановено по гр.д. № 890/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Д. С. Щ. от гр. К., ул.“О.“ № *, ЕГН * да заплати на ПУ, Ф. „Л. К.“, гр. К., бул. „Б. №* направените във въззивната инстанция разноски в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.