Р Е Ш
Е Н И Е
№2109
гр. Пловдив, 07.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на петнадесети ноемшри две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6688/2018 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №18-6207-000637/13.08.2018 г., издадено от Началник РУП
към ОДМВР Пловдив, РУ Труд с което на Д.Х.Д. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалните представител адв. А. и адв. Н. обжалва процесното
наказателно постановление, искайки неговата отмяна. Излагат съображения, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване правото на
защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано. Същите се
изразяват в това, че били налице две паралелни производство, а именно едно по
ЗАНН и едно по НПК. Също така липсвали доказателства за компетентността на
актосъставителя, както и за това, че мястото на което е бил установен
жалбоподателят е било път отворен за обществено ползване. В АУАН не се
съдържали данни за свидетелите по него. При условията на евентуалност иска
прилагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като процесният случай е
маловажен.
Въззиваемата
страна, редовно призована за насроченото съдебно заседание не изпрати
представител и не депозира становище по съществото на спора.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 08.06.2018
г. около 20:10 часа в с. Радиново, обл. Пловдив, ул. ,,5-та‘‘ до № 1, управлява
мотопед ,,Ямаха Ванети‘‘ с рама № **** като
мотопедът е без регистрационен номер – нерегистриран по надлежния ред.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.М., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. На процесния
ден и място, негов колега от охранителна полиция му е довел жалбоподателя, като
му заявил, че той е управлявал мотопед, който е без регистрационен номер.
Лицето С.А.бил свидетел на нарушението.
Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед с рег.№ 8121з-952 от 20.07.2017 г. се
установява, че посочените в нея лица са правоимащи да съставят АУАН и да
издават НП по ЗДвП. В случая неоснователно се явява наведеното от страна на
процесуалния представител възражение, че липсвали доказателства за
компетентността на актосъставителя да съставя актове, доколкото в НП била
посочена Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., доколкото е служебно известно
на Съда, че и в двете заповеди актосъставителят, като служител
,,автоконтрольор‘‘ има право да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач от 1973 г., като към момента на извършване
на деянието са изминали 45 години, за който период той е бил наказван два пъти.
От представеното копие от Постановление от 15.06.2018 г. за прекратяване на
наказателно производство се установява, че от тази дата е било прекратено
досъдебното производство водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна
до извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото на 08.06.2018 г. в с. Радиново, обл. Пловдив
е управлявал моторно превозно средство – мотопед, което не е било регистрирано
по надлежния ред.
Неоснователно се явява наведеното възражение за допуснати съществени
нарушения в хода на административно-наказателното производство.
В разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН има изискване за изписването на ЕГН на
свидетелите. Видно от процесния АУАН се установява, че в него като свидетел е
вписано лицето Стоян Николов Ангарски с посочено ЕГН. В случая, доколкото и
АУАН е подписан само от единия от свидетелите, а именно това лице и по аргумент
от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо да се впишат единствено
данните на един свидетел.
Неоснователно се явява наведеното възражение за нарушаване на принципа на ,,non bis in idem’’.
Принципът залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ забранява
налагането на две наказания за едно и също нещо. Воденето на две паралелни
производство не води до нарушение на конвенцията. Такова би било единствено,
ако жалбоподателят беше санкциониран за извършено от него престъпление по чл.
345, ал. 2 НК и за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, каквото липсва в процесния
случай.
С влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство от 15.06.2018 г. правният спор относно конкретното деяние не е
разрешен окончателно по смисъла на Конвенцията. Напротив, с обсъжданото
постановление, районният прокурор е констатирал, че деянието осъществява състав
на административно нарушение по ЗДвП, поради което е разпоредил същото, ведно с
делото да се изпратят на Началника на РУ с. Труд, с оглед преценката за
реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя. Следва
да се отбележи, че има произнасяне на Административен съд гр. Пловдив по
идентичен случай по Решение № 2079 от
18.10.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1914/2018 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че жалбоподателят не се е
движел по път отворен за обществено ползване. Видно от процесния АУАН с бл.№
540465, който има презумптивна доказателства сила съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП жалбоподателят се е движел по ул. ,,5-та‘‘ до № 1 в с.
Радиново. Този акт е бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, като той лично е
изписал, че няма възражения. Ето защо, се достигна до извод, че след като се е
движел по улица с име и номер, то този път е бил отворен за обществено ползване
и не се явява черен такъв, в каквато насока беше и възражението на процесуалния
представител.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение.
Конкретният случай, обаче се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН и се
отличава от останалите такива случаи.
Както беше споменато и по-горе жалбоподателят е правоспособен водач на категории
А, B, C, AM и TKT от
1973 г., като за периода от 45 години до извършване на нарушението, той е бил
наказван само два пъти за извършени от него нарушения по ЗДвП. Също така той се
явява и лице на 68-годишна възраст. Управлявал е моторното превозно средство,
което не е било регистрирано по надлежния ред не по основна пътна артерия или в
градски условия, а на улица, която е била част от с. Радиново.
Ето защо, Съдът намира, че дори и наказания, които са били ориентирани към
минимума предвиден в закона, а именно ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца се явяват
прекомерно тежки за извършеното деяние от нарушителя и не биха могли да
постигнат целите на наказанието. Наказващият орган е могъл единствено да
предупреди жалбоподателя, но не е и да го наказва.
Предвид гореизложеното, подадената жалба се явява основателна, поради което
и обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно,
следва да се отмени изцяло.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-6207-000637/13.08.2018 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР
Пловдив, РУ Труд с което на Д.Х.Д. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.