№ 486
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110104848 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу В. С. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД,
за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова
полза Заповед № 7061/15.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 50 с-в, за следните парични вземания: сумата от 3566,27лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит без
обезпечение от 16.12.2011 г., сключен между длъжника и „*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 223,75 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г., които вземания са прехвърлени от
„*, в качеството му на цедент, на ищеца – цесионер, с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г.
Ищецът твърди, че с Договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018 г. „* е цедирала вземанията си към ответника на „*. Ищецът се
позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за извършената цесия
с исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа
от същата. Тъй като ответникът е преустановил плащанията си по кредита,
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответника, връчена лично
на длъжника и своевременно оспорена от него с възражение. Поради
1
последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г., сключен с „*,
последният е предоставил на ответника кредит в размер на 7190.00 лева за
покриване на потребителски нужди. Страните се уговорили ответникът да
върне заетата сума в срок до 15.08.2020 г. на 104 броя месечни анюитетни
погасителни вноски, с падеж 15-то число на месеца, всяка от които по 103,11
лева. Поддържа, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в
полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената
договорната лихва, чийто годишен процент възлизал на 7%. Сочи се, че
годишният процент на разходите по кредита е 8.44%. Излага, че след
усвояване на кредита, ответникът известно време заплащал дължимите
вноски, като към настоящия момент непогасена останала сумата в размер на
3566,27 лв. Поддържа се, че срокът на договора е изтекъл на 15.08.2020 г. –
датата на последната падежна вноска, като на тази дата вземането на
кредитора станало изискуемо. Сочи, че въпреки това ответникът не е погасил
задълженията си по договора, поради което дължи и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба предявените искове се поддържат и се моли за уважаването им.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който се излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва вземането на кредитора да е
станало изискуемо на 15.08.2020 г., като посочва, че това е датата, на която е
настъпил падежа на последната вноска по кредита. Поддържа, че исковата
молба е нередовна, доколкото същата не съдържала описание на отделните
погасителни вноски с посочване на техния падеж, което възпрепятствало
надлежното упражняване правото му на защита. Позовава се на настъпила
погасителна давност на цялото вземане, включително на вноските от месец
януари 2019 г. назад. Излага, че от представеното към исковата молба
приложение към договора за цесия е видно, че прехвърлянето на вземането е
обусловено от настъпила на 29.11.2015 г. давност. Твърди, че на ищеца е
прехвърлено вземане с различно основание от претендираното с исковата
молба. Сочи, че и до момента ответникът не е уведомен за извършената
цесия, тъй като от приложените към исковата молба документи конкретното
вземане не можело да се индивидуализира. Отделно от горното излага, че
ответникът е внесъл 4500 лв. повече от дължимото по кредита, в резултат на
неоснователно начисляване на суми от страна на банката, базирано на
увеличение на договорената лихва, което съставлявало неравноправни клаузи.
Твърди, че сумата, посочена в чл.4, ал.2 от договора, е попълнена след
подписване на същия. Излага, че договорът за потребителски кредит не
2
съдържа общата дължима сума, поради което е недействителен, с оглед на
което ответникът дължи единствено главницата по договора, която била
погасена чрез плащане.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. С
писмена молба се оспорват исковите претенции и се моли за отхвърлянето
им, в т.ч. като погасени по давност. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление от
„* срещу В. С. К., е издадена Заповед № 7061/15.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, връчена на
длъжника, като установителните искове са предявени в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г./представен в оригинал
на л. 73 от делото във връзка с дадени от съда указани/, сключен с „*,
последният е предоставил на ответника кредит в размер на 7190.00 лева за
покриване на потребителски нужди. Уговорен е срок за връщане на заетата
сума до 15.08.2020 г. на 104 броя месечни анюитетни погасителни вноски, с
падеж 15-то число на месеца, всяка от които по 103,11 лева. Уговорено е и
възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в
размер на уговорената договорната лихва, чийто годишен процент е 7% и
годишен процент на разходите - 8.44%. Посочено е, че общата дължима сума
по договора е 10722,81 лв. /чл. 5, ал. 2 от договора/.
От представения договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г.,
се установява, че банката прехвърля на ищеца вземанията, произтичащи от
договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена
покупна цена.
Представено е изходящо от „* потвърждение на извършена цесия за
вземания, индивидуализирани в коментираното приложение № 1. Предвидено
е в договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления
до длъжниците за сключения договор за цесия, като с подписване на договора
продавачът е упълномощил купувача с правата за уведомяване на
длъжниците. Представено е и приложение № 1., като видно от същото, че
част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити,
имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени
задължения, като са останали видими графично форматираните колони от
таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 36262 е посочен номера
на договора за кредит, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на
договора – 15.08.2017 г., отпуснат размер на кредита и остатъка от дълга.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът
е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към
3
исковата молба.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 19.12.2011 г. е
предоставена по банкова сметка на ответника сумата от 7190лв. с основание
„усвояване на кредит“. Посочено е, че по договора е заплатена сума от
6444,84лв. общо , като остатъкът от задължението за главница възлизало на
3566,27лв. за главница, договрна лихва за периода 15.02.2017 г. до 15.08.2017
г. -132,91лв. и мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г. –
455,69лв. Алтернативно е посочено, че без плащанията за възнаградителна
лихва, плащанията следва да се отнесат към погасяване на главницата и
остатъкът възлиза на 845,16лв., а мораторната лихва върху него 107,99лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр.
д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в. Предмет на
предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата
на който кредиторът е предоставил на потребителя процесната сума, а
потребителят се е задължил да върне същата, съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на
потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите; 4) индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и
останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба и 5) наличие на валидно сключен договор за цесия и
съобщаването на длъжника за цесията.
Първият спорен по делото въпрос е относно извършената в полза на
ищеца цесия на спорното вземане.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се
установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „* в качеството му
на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 3.01.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на
цедента от ответника по договор за заем от 16.11.2011 г.. Така сключеният
договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията,
при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за
кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен
4
да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква
отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по
приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по
прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който смисъл е страните са
уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В случая
фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на
Приложение № 1 към която дата вземанията по заемното правоотношение
между „„* и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на
заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано
вземането, което продавачът е имал към ответника, като заличаване на
данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да разколебаят
извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с вземането си,
произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на кредитора съдът
намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на купувача
на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и
изричното потвърждение на цесията. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането.
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът а е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено
от съда.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства ,
неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че
кредитополучателят е получил уговорената сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски
по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза, видно от която последното плащане е извършено на 01.10.2018
гДоводите на ответника за недействителност на договора за кредит не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Договорът, представен в
оригинал съдържа точни и ясни параметри на договора, ГПР и ГЛП, които не
надхвърлят допустимия по закон размер /чл. 19 ЗПК/, крайния срок на
договора, както и общата дължима сума по него. В случая ищецът се
позовава на краен срок на договора – настъпил падеж, на вземанията по
договор за банков кредит. Съобразно трайната съдебна практика, която
настоящия съдебен състав споделя , по отношение на задължението за
главницата по банков кредит е приложима общата 5-годишна давност по чл.
5
110 ЗЗД, а не кратката 3- годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката
между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни
вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Фактът, че
кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части, не прави вземането
за периодични платежи, повтарящо се/ така решение 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. наІI т.о. на ВКС/. От друга страна, настоящият състав счита, че
началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на
съответната погасителна вноска, а не датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. Това се извлича от разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно които погасителната давност е установена в
обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на
погасителната давност, и предвидю обстоятелството, че погасителната
давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово
субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок
винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е
моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това,
неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до
погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен. Следователно, началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска /така и решение №45/17.06.2020 г. по
гр.д. № 237/2019 г. по описа на ВКС/.
В случая ответникът възразява вземането да се е погасило по давност,
което обаче въпреки гореизложеното съдът намира за неоснователно.
Заявлението, депозирано пред съда, което прекъсва погасителната
давност за всяка отделна вноска е депозирано на 19.11.2021 г.
С оглед на това, доколкото се претендира вземането за главница по
договора за кредит, давността за вземането е петгодишна или при
съобразяване възражението на ответника биха били недължими вноските,
падежирали преди 19.11.2016 г. В случая обаче видно от приобщената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че последното извършено е плащане по
6
договора е на 01.10.2018 г. Последното съставлява своеобразно признание на
дълга и е годно да прекъсне давността. Още повече, задължението,
претендирано от ищеца обхваща вземане станало изискуемо след посочената
дата – 19.11.2016 г., поради което и възражението за погасяване на вземането
по договора по давност се преценява за неоснователно. Съгласно експертното
заключение остатъкът от задължението за главница възлиза на 3566,27лв. за
главница, договорна лихва за периода 15.02.2017 г. до 15.08.2017 г. -132,91лв.
и мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г. – 455,69лв.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за главница
за изцяло основателен за сумата от 3566,27 лв., поради което следва да бъде
уважен изцяло.
За изцяло основателен се преценява искът за присъждане на законната
лихва в размер на 223,75лв. за периода, който се претендира от ищеца от
15.08.2020 г. до 18.11.2021 г./ доколкото съобразно изготвеното заключение
същият възлиза на 455,69лв., вземането не е погасено по давност за
претендирания период/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски.
По делото са представени доказателства за извършени разноски за
заплатена държавна такса – 116,85 лв., за депозит за вещо лице 300 лв., които
следва да се възложат в тежест на ответника в общ размер от 416,85лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 75,80лв. за заплатена държавна такса и
следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът В. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, дължи на
ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, следните суми:
сумата от 3566,27лв. /три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и двадесет
и седем стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2011 г., сключен между
длъжника и „*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 223,75 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.11.2021 г., които вземания
са прехвърлени от „*, в качеството му на цедент, на ищеца – цесионер, с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., за които е
7
издадена Заповед № 7061/15.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17822/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна, 50 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, да заплати
на
„*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,, сумата от 416,85лв.
/четиристотин и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени в настоящото исково производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, както и сумата от 75,80 лв. /седемдесет и пет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8