№ 712
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна М. Вранчева
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело
№ 20231100205018 по описа за 2023 година
СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди
доводите на страните приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Същото е образувано въз основа внесено в СГС
удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за решаване въпросите
разглеждани в изпълнение на присъда постановена от Областен съд
Менинген, Федерална Република Германия, влязла в сила на 09.02.2022 г. с
Решение № 1Ks 113 Js 9769/20.
От описанието на престъплението, дадено в цитираното удостоверение
се налага извод, че извършените деяния от страна на осъденото лице В. К. са
следните:
На първо място, е налице престъпление по чл. 116 ал 1 т 6 вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че е осъществил две деяния, които
осъществят поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна предшестващото, а именно: на 24.05.2020 г. В. К. е
нанесъл на В.В. две прорезни рани по лявата горна част на ръката й, стигащи
до мускулната пастия, както и й е нанесъл още три наранявани в областта на
долната част на лявото и дясното бедро и едно в областта на дясната
подбедрица, на същата дата В. К. намушкал два пъти пострадалата П. с нож в
лявата горна част на тялото, в областта на страничната медиална аксиларна
линия и задната аксиларна линия, след което отново я намушкал в областта
1
до гръбначния стълб, като деянията са останали недовършени по независещи
от волята му причини.
За това престъпление българският закон предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, а наложеното наказание от
немския съд е 11 години, т.е по-ниско от минимално предвидено в българския
закон, поради което и следва да бъде постановено изтърпяване именно на 11
години „Лишаване от свобода“.
На следващо място, В. К. е извършил престъпление по чл. 128, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за това че на 24.05.2020 г. в ударил пострадалата А.В. в лицето с
поне два удара, и/ или ритници, след което й е нанесъл два удара и/или
ритници на лявата и дясната страна на гръдния кош, в областта на ребрата,
като й причинил счупване на девет ребра от ляво и от дясно, както и счупване
на ключицата, като й е причинил три рани в гърба вследствие на пробождане
на масивни удари в нож в областта под мишницата, с отваряне на гръдната
кухина, както и в областта под левия хълбочен гребен.
За това престъпление българският закон предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, а видно от удостоверението на
осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11
години. Ето защо, за това престъпление на осъдения В. К. следва да бъде
оставено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 години.
При условията на чл. 23, ал. 1 от НК, следва да бъде определено едно
общо най-тежко наказание в размер на 11 години „Лишаване от свобода“. С
оглед обстоятелствата по делото, към настоящия момент съдът намира, че не
е налице основание да се завишава това общо най-тежко наказание по реда на
чл. 24 от НК.
Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС това общо най-тежко наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,
На основание чл. 25 ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ следва да бъде приспаднато времето през
което осъденият е бил задържан, както и е изтърпявал част от постановеното
наказание.
С присъдата на немския съд, наред с наказанието „Лишаване от
свобода“ е наложено и друго наказание, а именно „Настаняване в заведение
за лечение от зависимост“, като е постановено това да се случи след
изтърпяване на 3 годни и 6 месец на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
Действително в чл. 92 от Българския НК е предвидено, че когато
престъплението е извършено от лице, страдащо от алкохолизъм, наред са
наложеното наказание съдът може да постанови и принудително лекуване.
Само че съгласно българският закон подобно принудително лечение е
принудителна мярка, а не наказание, което да бъде наложено успоредно с
наказанието „лишаване от свобода“. От друга страна, в правомощията на
затворническата администрация е да поискат налагане на такава
принудителна мярка в случай на възникнала за това необходимост. Ето
защо, след като се приведе в изпълнение признатата присъда, следва да бъде
2
уведомена затворническата администрация, че в случай че вземат такова
решение, лишения от свобода следва да бъде включен в специална програма
насочена към лекуване на алкохолизъм.
Извън гореизложеното, съдът намира че не са налице основания за
отлагане, съгласно чл. 14 ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито са налице основанията
за отказ от изпълнение по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и
решението на немските съдебни власти следва да бъде признато с
параметрите описани по-горе.
По изложените съображения, СГС, НО, 39 състав
РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение присъда на Областен съд Менинген № №
1Ks 113 Js 9769/20 от 24 06 2021 г. , влязла в сила на 09.02.2022 г. с което
българският гражданин В. Б. К. е признат за виновен за извършено от него
престъпление, състоящо се от три деяния съгласно параграф 212 ал. 1, 223 ал.
1, 224, ал. 1 номер 2, алтернатива 1, номер 5, 22, 23 ал. 1, 52, 53, 64, 67 ал. 2 т.
2 от НК на Германия, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 11 години, съответстващо на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 26, ал. 1, вр чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
основание чл. 23, ал. 1 от НК за двете престъпления, следва да изтърпи едно
общо най- тежко наказание в Република България в размер на 11 години
„Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС първоначален
строг режим за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.
ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“, времето през което осъденият е бил задържан под
стража, както и е изтърпявал част от определеното му наказание с присъда на
немския съд, до фактическото му предаване на българските съдебни власти.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок пред
САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3