№ 199
гр. Провадия, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130101005 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** № 105 срещу Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуване
вземане срещу ответника в размер на сумата от 2000лева, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните неформален договор през есента на 2023г. за
извършени строителни дейности в баня в дома на ответницата, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 15.05.2024г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 394/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 598/2024г. по описа на ПРС.
С определение № 60/18.01.2025г. са приети за съвместно разглеждане насрещни
искове на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37 срещу М. К. М., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 с правно основание чл. 79, ал. 2 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 265, ал. 1, изр.2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от общо 1500лева, представляваща дължимо обезщетение по сключен между страните
неформален договор през есента на 2023г. за извършени строителни дейности в баня в дома
на ответницата, от която 850лева като сбор от нужните разходи за ремонт на неизвършени и
недовършени СМР, както следва: изливане на бетонна плоча или поставяне на друг вид
изолация; подмазване на прозорец и врата и довършване на изградена стена и 650лева, като
сбор от нужните разходи за ремонт на некачествено изпълнени СМР, както следва: демонтаж
и поставяне на нови стенни плочи.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: През есента на 2023г. ищецът
като изпълнител бил ангажиран устно от ответницата да извърши ремонт на банята в дома
й. За целта следвало да изгради преградна стена в коридора с гипсокартон за оформяне на
помещение за баня; да прокопае канал около 12м. за отвеждане на водата в съществуващата
канализация, което наложило 3-4дни да копае в двора и кърти бетон, докато я открие,
понеже не била там, където ответницата му казала; да изгради водопровод за чиста вода от
канализационната шахта в двора с дължина около 25м.; да прокара нова водопроводна тръба
1
до долния етаж, понеже водопроводната мрежа била стара и тръбите понякога се пукали и
запушвали; да изолира със стиропор стени, под и таван на банята, да сложи мрежа, да
измаже и шпаклова и постави фаянс и теракот по стени и под, съответно плоскости по
тавана; да монтира сифон, бойлер, моноблок за тоалетна, душ, смесителна батерия, шкафче,
мивка и огледало. Необходимите му за целта материали уговорили той да си осигурява от
магазин в гр. ******, а ответницата да заплаща впоследствие. Срок за извършване на
работата не уговорили, но той следвало да започне веднага и да не прекъсва, докато не я
свърши. За работата уговорили ответницата да му заплати възнаграждение от 2000лева, след
приключване. Твърди, че се явява изправна страна като в период от два месеца е свършил
възложената му работа. Ответницата живеела в същия дом и се сочи всяка вечер да
преглеждала свършеното от него, като е правила съответни искания и забележки, които
ищецът изпълнявал. Въпреки това, при приключване на работата, ответницата му казала, че
ще му плати само 500лева, които обаче така и не платила. Казала му повече да не стъпва в
дома й. Въпреки подканите към нея от негова страна, тя все му казвала, че не харесва
различни неща. При приключване на работата направила забележка, че при монтиране на
корниза на тавана и между плоскостите имало дупчици, които ищецът веднага запушил и
запълнил със силикон.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си, поради което и за събиране на
вземането си ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение в срока по чл. 414 ГПК. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Заявява с него и насрещен иск.
Не оспорва, че с ищеца са сключили сочения договор за ремонт на банята в дома й.
Свързала се с него понеже били от един град, а в дома й следвало да се обособи баня на
втория етаж. По този повод сочи ищецът да е посетил дома й и след извършен от него оглед,
двамата уговорили работите, които трябва да се направят- изграждане на преградна стена от
гипсокартон с поставяне на врата и направа на по- малък прозорец на мястото на
съществуващия; направа на изолация; отливане на плоча на пода или друг вид замазка за
поставяне на плочки; монтаж на бойлер, моноблок, душ и смесителна батерия; прокарване
на водопроводна инсталация до втория етаж. Твърди, че за така уговорената работа ищецът е
поискал възнаграждение от 1500лева, а не 2000лева, която ответницата сочи да му е платила
изцяло и в брой по негово искане още преди започване на ремонта от него. Потвърждава за
уговорката нужните му материали да е осигурявал от магазин в града, чиято цена тя е
заплащала впоследствие. Твърди на уговорките им да не са присъствали трети лица и те да
са били водени само помежду им. Затова и счита, че се явява изправна страна в облигацията.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Ищцата по насрещната искова молба основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: Твърди, че с
ответника са били обвързани от неформален договор за извършване на ремонтни дейности в
дома й с цел обособяване на баня на втория етаж. Независимо, че му е заплатила
договореното възнаграждение, сочи част от работата да е свършена некачествено, а друга да
не е довършена, което правело банята негодна за употреба. В тази връзка твърди, че водата
не се оттичала в сифона на пода, а част от нея се стичала в коридора и първия етаж на
сградата. Не бил излят бетон или друг вид изолация на пода, прозорецът и поставената врата
не били измазани, както било уговорено. Плочките по пода и стените и техните фуги били
некачествено изпълнени. От външната страна изградената преградна стена не била
довършена и работата за нея не била приета. Въпреки многократните разговори с ответника
относно довършване на работата и отстраняване на констатирани от ищцата в процеса на
работата недостатъци, ответникът не се отзовал.
2
Твърди, че за да е възможно ползването на банята по предназначение, било нужно да
се демонтират плочите от пода, да се отлее плоча или постави друг вид изолация, а след това
те да се поставят отново. Демонтажът на поставените се сочи, че ще ги направи негодни за
последваща употреба, което ще наложи закупуване на нови. Следвало да се завърши и
работата по вратата и прозореца, както и външната част на стената. Затова и понастоящем
претендира обезщетение в размер на разходите нужни за отстраняване на некачествено
изпълнените СМР и довършване на работите, който ответникът не е изпълнил. Искането е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
насрещният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди, че договореният обем на работата е следният: преграждане на коридор;
изолация на под, стени и таван на банята със стиропор и полагане на мрежа върху нея за
залепяне на плочи по стени и под и поставяне на плоскости по таван; измазване на вратата;
демонтаж на стар прозорец и стесняване отвора му и измазване на нов с по- малък отвор;
монтаж на сифон, моноблок, душ, смесителна батерия, шкафче, мивка и огледало. Оспорва
върху пода да е имало възможност за изливане на бетон, понеже той е бил гредоред и
тежестта на бетона би създало опасност за пода на етажа. За това обстоятелство твърди да е
уведомил ищцата. Това е наложило на пода на банята да се положи изолация от лек
изолационен материал. Това се сочи да е било видяно от ищцата и да не е правила
забележки.
Относно твърденията дължимото възнаграждение да е уговорено в размер на
1500лева, твърди, че е получил такава сума от ищцата, но сочи тя да не касае уговореното
такова за ремонта на банята. Твърди, че тази сума е платена от нея като възнаграждение за
допълнителните дейности, които той е извършил като възникнали в процеса на работа по
банята, доколкото на втория етаж къщата е нямала водопровод и канализация за отходни
води. Това именно е наложили, той да прокопае канал с дължина от 20м. и дълбочина 50см.
от водомерната шахта до къщата, в който да положи водопроводни и канализационни тръби;
да прокопае яма дълбока около 2м., за да свърже чрез тръби, които лепил и изолирал, старата
канализация с новата, за което се е наложило и къртене на бетон, понеже не се е знаело къде
е старата канализация, а след това и да запълни канала, в т.ч. като положил тротоарни плочи
около 1,5-2м., където каналът пресичал пътеката; изграждане на отклонение на
водопроводни тръби към първи етаж и монтаж на допълнителна канализационна тръба в
къщата.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез процесуални представители исковата молба и отговорът се
поддържат. Ищецът уточнява, че всички дейности извършени от него по водопровода и
канализацията за отходни води са били предмет на допълнително договаряне и именно за
тяхното извършване ответницата му е платила сумата от 1500лева, но не и по ремонта и
изграждането на банята. От своя страна ответницата сочи тези работи да са били предмет на
първоначалните им уговорки и възнаграждението за тях да е включено в общо уговореното
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на първоначалната искова претенция е иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 266 , ал. 1 ЗЗД.
Предмет на насрещната искова молба са искове с правно основание чл. 79, ал. 2 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 265, ал. 1, изр.2 ЗЗД.
От ангажираните по делото експертно заключение и гласни доказателства се
3
установява следното:
За доказване обема на изпълнените, респ. вида на неизпълнените и лошо изпълнени
СМР, и разходите необходими за извършването им, по делото бе изслушано и прието
заключение на в.л. О., което като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност бива възприето от съда в цялост. В табличен вид към експертизата, в.л. е
посочило всички СМР, които ищецът твърди да е извършил и съответно какво точно е
извършил. Според експерта от претендираните извършени са: преградна стена от
гипсокартон с площ от 5,3кв.м, с отвор за врата; изграждане на водопровод от 25м., от който
19,5м в изкоп без изолация и 6м в банята с изолация; изграждане на канал за отходни води от
12м, от който 10м в изкоп; изграждане на водопровод от 4м в изолация до долния етаж;
полагане на изолация на стени, таван и под на банята; облицовка на таван с ПВЦ плоскости;
окрайчване на тавана с полиуретанови первази; полагане на фаянс и теракот; монтаж на
моноблок, бойлер, душ батерия, тоалетна шкаф мивка и смесителна батерия, тоалетен шкаф
с огледало над мивката, вентилатор и линеен сифон на пода. Спорно е според в.л.
поставянето на микрофибърна мрежа по стените и шпакловка с лепилни състави, доколкото
около прозореца в недовършената част в.л. не е констатирало такава. Неизпълнените работи
са: липса на шпакловка от страната на коридора на преградната стена от гипсокартон, както
и не е оформена рамка за вратата. За тяхното изпълнение в.л. дава стойност на труд от
270лева за шпакловката на преградната стена от гипсокартон и 260лева за оформяне рамката
на вратата. На място в.л. е установило водопровод от 25м. От водомерната шахта в двора до
помещението в сутерена, водопроводът е положен в изкоп от около 40см, което го правело
незащитен от замръзване, предвид че точката на замръзване в България е 80см. В разрез с
техническите правила в.л. сочи да е и полагане на водопроводна и канализационна тръба в
един изкоп. Отстраняването на тези недостатъци, в.л. сочи да изисква преработване на
участъка на водопровода от водомерната шахта до трасето на канализацията и в сутерена на
сградата, чрез извършване на конкретно посочени от в.л. дейности, нужната стойност, за
които е 1150лева, в т.ч труд и материали. В.л. е установило полагане на топлоизолация, но
ако преди полагането на фаянса, не е изпълнена шпакловка с микрофибърна мрежа и лепила,
за което в.л. сочи да е спорно, то под съмнение се поставя качеството на следващите работи.
Наред с това според в.л. при стари сгради на гредоред е задължително полагането на
хидроизолация. По отношение на настилката от теракот, в.л. сочи да не е изпълнена с
нужните наклони, поради което и водата се събирала в ъгъла, а не към сифона. Липсвала
фугировка в зоната на вратата, а между фаянса и теракота е била оставена широка фуга
запълнена със силикон, което е недостатъчно, предвид че част от водата при ползване на
банята излизала извън помещението. Настилката от теракот била положена директно върху
плоскостите, което я правело неустойчива и подложена на деформации. Отстраняването на
тези недостатъци в.л. сочи да изисква изпълнение на укрепителни мероприятия, за които
обаче е задължително конструктивно становище на инженер- конструктор. Фаянсовите
плочи не са били подреждани по определения ред, така че се губел ефектът заложен при
този вид плочи. За отстраняване на установените недостатъци в.л. дава два варианта.
Първият е свързан само с отстраняване на тези недостатъци, които пречат на нормалната
експлоатация на банята и за тях нужната стойност на ремонта е 1940лева, а вторият вариант
е свързан с цялостен ремонт на банята, за което нужната стойност е 4740лева. Два варианта
в.л. дава от гледна точка на икономичност. И при двата, банята би могла да се ползва, като
при първия би било с компромиси от страната на възложителя, тъй като при нареждането на
фаянса не е спазен ефектът на плочите. Стойността на труда на всичко, което е договорено
за извършване по средни цени е 5680лева.
С цел доказване договорките между страните, разпитани бяха по искане на страните
свидетели.
От показанията на св. И. и св. Н., водени от ищеца се установяват следните
релевантни за спора факти:
4
Св. И. разказва, че е помагал на ищеца при пренасяне на материали, копаене на
канали в двора и консултиране за банята. От М. знаел, че ставало дума да прави баня, но
после се оказало, че трябва да се копае за водопровод и мръсен канал. Присъствал с М. на
първата уговорка за банята, като тогава не ставало дума за водопровод. Това станало
впоследствие, когато Р. искала нов водопровод понеже старият все се пукал. Копал с М.
траншеята за тръбите от водопроводната шахта до банята на около 50-60см дълбочина, както
и мръсен канал от пристройка и вътре в нея. За да изкопаят вадили два реда плочки, след
което ги редили обратно и заринали. На М. му останало да ги фугира. Водопроводът бил с
изолация, без тръбите в банята. В двора водопроводът и канализацията не били в един
изкоп, а само в пристройката. По повод пода на банята предложили на Р. да се постави
фибран, понеже било гредоред и да не се утежнява конструкцията, на което тя се съгласила.
Слагали фибран с фабрично поставена мрежа в него. За труда М. му платил, след като
получил пари от Р.. Доколкото му е известно за банята било уговорено да се плати 2000лева
на М., но това било само за банята. Свидетелят помагал за водопровода и преградната стена
на банята. След това М. си продължил работата вътре в банята- махнал стария прозорец,
сложил нов и го подзидал, лепил плочки.
Св. Н. единствено разказва, че познава М. като майстор. От него разбрал, че работи
по банята на Р. и че имал да взема 2000лева за труда.
От показанията на св. ****** и св. ******, водени от ответницата се установяват
следните релевантни за спора факти:
Св. ****** е брат на ответницата. Живеел във ******, но поне веднъж в месеца ходел
при сестра си в ******. От сестра си знае, че имала уговорка да й правят банята и
канализация до банята, за което трябвало да плати 1500лева. Когато ходел есента на 2023г.
при нея видял, че в двора има двама човека, които копаели канал за тръби. Повече не се бил
интересувал и не бил виждал какво се прави. След ремонта, сестра му му показвала, че в
стаята на долния етаж капе, когато банята горе се ползва. В момента на двора плочките те не
били фугирани. В банята посочва, че фугата в ъгъла на душа била изцяло напукана и в
момента имало натрупана фугираща смес или силикон. Банята се ползвала само от зет му, за
да го мият, тъй като имал тежък инсулт. Другите не можели да я ползват, защото течало от
долу. Впоследствие разбрал, че сестра му спорила с майстора, защото той искал още пари.
От нея знаел, че му е платила уговореното. Не знае дали тоалетната се ползва. Не знае
сестра му да е викала майстора да си оправя нещо по банята.
Св. ****** е съседка с ответницата. Виждала е банята на втория етаж и казва, че това
не било баня. На долния етаж, където живеела свекървата, течало вода. От Р. знае, че
трябвало да плати 1500лева на майстора. Виждала е банята след ремонта и посочва, че била
в незавършен вид- без замазка, прозорчето не било подмазано. Ходели да се къпят в другата
баня. Не й е известно Р. да е викала майстора да си оправя нещата.
По първоначалния иск
За неговата основателност, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти от фактическия състав на правото си, а именно: наличие на
валидно сключен с ответницата договор за изработка със соченото съдържание, по който е
поел задължение да извърши твърдяните СМР по обособяване на баня по вид и обем;
изправността си по договора, а именно че е изпълнил точно задълженията си по договора - в
качествено, количествено и времево отношение, за което му се дължи възнаграждение и то в
претендирания размер; че извършената работа е приета от възложителя и то без забележки.
Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, в т.ч. че
действителното уговорено възнаграждение по договора е било 1500лева и че то е било
5
заплатено на ищеца.
Между страните е нямало спор относно това, че помежду им е сключен неформален
договор за изработка с предмет извършване на ремонт в банята в дома на ответницата.
Спорът е относно обема на уговорените работи, тяхното извършване от ищеца съобразно
уговореното и приемането на работата, размер на уговореното възнаграждение и неговото
плащане от възложителя. В тази връзка твърденията на ищеца са били, че предмет на
първоначалната уговорка е било само изграждането на банята, за което му се дължи
възнаграждение от 2хил.лева, а работите по изграждането на водопровод и канализация
мръсна вода, и свързаните с тях такива по двора и прокопаване на канали, отстраняване на
тротоарни плочи, е било предмет на допълнително договаряне, за която работа не отрича, че
е получил от ответницата сумата от 1500лева. Ответната страна възразява и твърди, че
всички дейности са били предмет на договаряне изначално и съответно уговореното за тях
възнаграждение е било 1500лева, което тя е и платила. Възраженията й са били срещу
изпълнението, твърдейки част от работите да не са извършени, респ. за извършените да е
налице неизпълнение в качествено отношение, което налага разходи за направата, съотв.
отстраняване на недостатъци.
Анализът на ангажираните по делото доказателства обосновава извод, че
действително ищецът е извършил в имота на ответницата редица работи по повод
уговорката помежду им за възлагане изграждането на баня на втори етаж в дома им. Данни
за това се извеждат от показанията на всички свидетели, както и от експертното заключение.
Доколкото всички свидетели говорят, че ищецът и още един мъж /в случая св. И./ са копаели
в двора на ответницата за прокарване на канализация и тръби, следва че тези работи са били
също предмет на договаряне, без значение дали това е станало първоначално под формата на
общата формулировка- изграждане на баня или като дейности несъмнено съпътстващи
направата й, доколкото това следва да е на място, което не е било предвиждано за такова
мокро помещение. Въпросът относно дължимото се възнаграждение е, както се посочи
спорен. Ищецът признава, че е получил плащане от ответницата на сумата от 1500лева,
което твърди да е за подготвителните работи по изграждане на водопровод и канализация за
бъдещата баня. Ответницата възразява, че това възнаграждение погасява изцяло
задължението й за извършената работа, защото така е договаряно. Доколкото договорът е
неформален, то относно доказването на параметър размер на уговореното възнаграждение,
информация следва да се търси в гласните доказателства. Анализът им обаче навежда на
извод те да не са информативни в това отношение. Никой от свидетелите не е очевидец на
подобни уговорки и всеки от тях предава това, което е получил като информация от самите
договарящи страни. Затова и помежду им има разминавания, като свидетелите на ищеца
говорят за знание за уговорено възнаграждение от 2000лева само за банята, а тези на
ответницата за 1500лева за всичко. Няма обективни данни, на които съдът да
кредитира/дискредитира показанията на който и да е от свидетелите, поради което на база
тях не може да се приеме за доказан факта, че е договаряно възнаграждение само за банята в
размер на 2000лева. Тъй като все пак, работата / без да се коментира в момента как/ е
извършена, съгласно експертното заключение /т.1/, то на изследване подлежи въпросът дали
тя е била приета от възложителя. В отговора възраженията са били единствено срещу
приемането на работата по стената от гипсокартон от външната страна и наличие на
множество недовършени и накачествено извършени работи. Те са въведени като предмет на
обезщетяване по заявените насрещни искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловена от приемане на работата от възложителя /чл.
264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането включва фактическо получаване на конкретно изработеното от
поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното. За приемането
законът не поставя изисквания за начин, по който може да стане това, поради което то може
да е, както изрично, така и с конклудентни действия. Това прави и доказването му допустимо
6
с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Недостатъците на престирания резултат- предмет на изработката пораждат права на
възложителя- да направи възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере
една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1. да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2. да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката; 3. съответно намаление на възнаграждението или 4. да развали
договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
За да може да търси някоя от горните възможности обаче, възложителят трябва да
запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно
след откриване на видими недостатъци или появили се впоследствие скрити недостатъци
води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. При липсата на възражения за недостатъци,
работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма, в
която да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са
направени и само устно. В конкретния случай, между страните няма съставяни и
подписвани приемо – предавателни протоколи за извършената работа. От показанията на св.
****** и Демирева, става ясно, че след ремонта на банята, ответницата е установила, че при
ползването й, отдолу тече, поради което ползването е било преустановено, освен за
хигиенните нужди на съпругът й, с който живеели на втория етаж и бил с тежък инсулт.
Наред с това и двамата свидетели нямат знание, ответницата да е правила опит да се свърже
с ищеца и да е искала поправка на констатираните недостатъци. Твърденията на ищеца са
били ответницата да е оспорвала да му плати уговореното възнаграждение, предлагайки му
то да е 500лева, а след това го и изгонила от дома си. При това положение, следва да се
приеме, че работата е била предадена на ответницата през м.10.2023г. и за нея са възникнали
задължението по чл. 264, ал. 1 ЗЗД да я приеме и правото по чл. 264, ал. 2 ЗЗД- да я прегледа
и да направи възражения за недостатъци. Доказване на факта ответницата да е направила
възражения срещу изпълнението, по делото няма. Същевременно, установяването
на фактическа власт върху изпълнената работа и непредявяването на възражения срещу
същата в разумен срок предпоставят приложението на необоримата презумпцията по чл.
264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита за одобрена и приета. Приемането съдържа признание за
съответствие, а правните последици от приемането, веднъж настъпили, не могат вече да
бъдат ревизирани от страните. Това ще рече, че за изпълнените в срока на договора СМР в
обема, доказан от експертизата, явяващи се полезни за поръчващия, макар и тези в банята
като подлежащи на поправка/изпълнение, на изпълнителя се дължи възнаграждение за
изпълнените работи в установения от вещото лице обем. Възложителят, впоследствие не
може да иска поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката;
намаление на възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от
пълното или неточно изпълнение. Макар да не се установи реално какво е уговореното
възнаграждение за работата, то е определяемо, въз основа на данните в заключението на в.л.
На осн. чл. 162 ГПК, с помощта на тази експертиза, но при отчитане на реално
изработеното, за него се дължи общо възнаграждение от 5300лв. /изключват се от т. 4 на
заключението непредвидени разходи от 10%, позиции 20, 21 , 28 и 29, защото не са заявени
като извършени/. А след приспадане на признатото от ищеца като получено възнаграждение
от 1500лева, претенцията се явява основателна за сумата от 2000лева.
По насрещните искове
Търси се сумата от общо 1500лева, от която 850лева като сбор от нужните разходи за
ремонт на неизвършени и недовършени СМР: изливане на бетонна плоча или поставяне на
друг вид изолация; подмазване на прозорец и врата и довършване на изградена стена и
650лева, като сбор от нужните разходи за ремонт на некачествено изпълнени СМР:
демонтаж и поставяне на нови стенни плочи в банята.
7
Основателността им, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи
следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: отклонение от възложената
работа, наличие на недостатъци в извършената работа, обосноваващи пълна негодност на
обекта за ползване по предназначение; уведомяване на ответника и предоставян срок за
отстраняване на недостатъците; изправността си по договора; че в резултат на поведението
на ответника- неизпълнение на задълженията му по договора е търпял сочените вреди-
наличие на неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени СМР в обектите; размер
на вредите като стойност на разходите необходими за отстраняване на сочените недостатъци
и довършване на твърдяните недовършени работи. Ответникът дължи доказване на
собствените си възражения по иска, и в частност, че полученото от него възнаграждение от
1500лева е уговорено и платено по повод допълнителните работи, които са възникнали и
изпълнени от него в хода на изпълнение на работата по сключения договор за ремонт на
банята на ищцата; че е уведомил ищцата относно невъзможност за изпълнение на бетонна
плоча на пода на помещението; че се явява изправна страна като е изпълнил точно
задълженията си по договора в качествено и количествено отношение, вкл. отстраняване на
недостатъците по направените от ищцата възражения.
При задължението за приемане на работата поведението на възложителя се поставя
на плоскостта на принципа за осъществяване на точно и реално изпълнение на договора и
стремежът към прекратяване на облигационната връзка. В случая, както се изложиха вече
по- горе мотиви, съдът приема, че работата е била приета от възложителя. Ако впоследствие
обаче се установят недостатъци в изработеното, както е твърдял ищеца, то за него е
възникнало задължение по уведомяване за тях на изпълнителя, който факт съдът прие за
неосъществен. При изпълнението на задължението за уведомяване за недостатъци,
поведението на възложителя е насочено основно към желанието за качествено
трансформиране на съществуващата правна връзка, която при валидно извършено
възражение за недостатъци се допълва с нови права и задължения за страните, обусловени от
избора на една измежду алтернативните възможности по чл. 265 ЗЗД. В случая, ищцата
търси разходите за поправката на некачествено изпълнените работи по поставянето на
плочките на стените. Както се посочи обаче, за да има тези права като възложител, тези си
възражения срещу некачественото изпълнение на фаянса в банята, ищцата е следвало на
направи при приемането на работата, защото те не са скрити, а явни. Това няма да е
необходимо, ако изпълнителят е имал знание за тях. Такива твърдения обаче изначално е
нямало, нито в хода на съдебното дирене бе установено, ищцата да е правила забележки за
работата или че изпълнителят е имал знание за тях. След като работата е приета, по
изложение вече от съда съображения по- горе, то за тези възражения е настъпила
преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и претенцията за обезщетяването им е неоснователна. Не
така стои въпроса обаче касателно възраженията относно неточното изпълнение в
количествено отношение, т.е за работите, които се сочи да са недовършени и неизпълнени.
Те може да се противопоставят на изпълнителя и за тях преклузията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД не
важи.
Действително от експертното заключение се установи, че ответникът не е изпълнил в
пълен обем възложените му работи, като и към настоящия момент има неизпълнени
довършителни работи на стената от гипсокартон от страната на коридора, не е оформена
рамката на вратата и прозореца, стойността на труда, за което е 530лева. Касателно пода на
банята, става ясно, че там има изпълнение чрез монтирани XPS плоскости, върху които е
поставен директно теракота. Това изпълнение в.л. сочи да е некачествено, тъй като
процедирането по този начин прави настилката подложена на деформации. В
действителност, от показанията на св. И. се изясни, че на ответницата е разяснено, че няма
как изпълнението на пода да се извърши чрез изливане на бетонна плоча, което се
потвърждава и от в.л., доколкото предложеният от него вариант е чрез укрепителни
8
дейности с монтаж на кухи профили и върху тях монтаж на хидрофобен шперплат,
топлоизолация и армирана циментова замазка, за които обаче е необходимо конструктивно
становище от инженер- конструктор. Възраженията на ищеца, че ответницата е била
уведомена за този начин на изпълнение и го е приела, не се възприемат за основателни,
доколкото няма как да се очаква от нея да разполага с нужните знания да прецени
технически възможно ли е и съответно дали предложеният й начин на изпълнение ще е
ефективен, с оглед обособяването на помещението като мокро такова. Ето защо, предвид
експертното становище относно изпълнението на пода на банята, същото следва да се
приравни на пълно неизпълнение, защото изисква цялостна преработка, а не отстраняване
на недостатъци. Нормата на чл. 79, ал. 2 ЗЗД позволява, ако едната страна по договора не е
изпълнила своето задължение, другата да има право да иска изпълнение на самото
задължение или обезщетение вместо него. В случая ищцата не желае реалното довършване
на неизпълнените работи, а обезщетение, явяващо се тяхната стойност. Нужната стойност за
това в.л. дава да е в размер на 481,14лева /сбор от позиции 9, 10, 11, 14, 15 от таблицата по
вариант 1 по т.2 от заключението/. Или претенцията се явява изцяло основателна и следва да
се уважи за сумата от 850лева, при спазване диспозитивното начало /530лева+ 481,14лева/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Страната е представила списък по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски за платена държавна
такса в размер на 40лева и 500лева платено адв. възнаграждение.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от 40лева платена
държавна такса и 290,11лева адв. възнаграждение /съобразно частта от вземането предмет на
иска по чл. 422 ГПК/. Или общо 330,11лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск има право на разноски
съразмерно уважената част от иска. Искане за присъждането им е направено, като по делото
е представен списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират общо 2000лева, от които
100лева платена държавна такса, 800лева адв. възнаграждение и 600лева депозит за в.л.
Съразмерно на уважената част от исковата претенция следва да се присъдят такива в размер
на 850лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 съществува вземане срещу
Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37 сумата от 2000лева,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните неформален договор
през есента на 2023г. за извършени строителни дейности в баня в дома на ответницата, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-
15.05.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 394/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 598/2024г. по описа на
ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37 и чл. 79, ал. 1, пр.
2 вр. чл. 265, ал. 1, изр.2 ЗЗД сумата от 850лева, представляваща дължимо обезщетение по
сключен между страните неформален договор през есента на 2023г. за строителни дейности
в баня в дома на ответницата, като сбор от нужните разходи за ремонт на неизвършени и
недовършени СМР, както следва: извършване на укрепителни работи на пода на банята и
поставяне на изолация; подмазване на прозорец и врата и довършване на изградена стена,
9
на основание чл. 79, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37
срещу М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 650лева, представляваща дължимо обезщетение
по сключен между страните неформален договор през есента на 2023г. за строителни
дейности в баня в дома на ответницата, като сбор от нужните разходи за ремонт на
некачествено изпълнени СМР, както следва: демонтаж и поставяне на нови стенни плочи, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 265, ал. 1, изр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37 да заплати на
М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 сумата от 540лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37 да заплати на
М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 сумата от 330,11лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски по ч.гр.д. № 598/2024г. по описа на
ПРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 105 да
заплати на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37, сумата от 850лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция,
съразмерно на уважената част на насрещната исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10