№ 621
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по жалба депозирана от Д. Л. Д., ЕГН**********
срещу решение №261087/9.11.2020г. постановено по гр. дело №1961 по описа на Варненски
районен съд за 2020г., с което се :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. И. И., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Веслец №37 не дължи на Д. Л. Д., ЕГН********** от гр.
Варна, ул. Веслец №37 сумата от 700 лева, за която е издаден изпълнителен лист
№5955/21.11.2014г. по адм. дело № 1763/2014г. на Административен съд – Варна, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л.
Т., на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН********** от гр. Варна, ул. Веслец №37 ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Веслец №37 сумата от 350
(триста и петдесет) лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излагат се подробни
съображения и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго,с което
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява подробни
съображения относно неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Е. И. И., ЕГН
********** срещу Д. Л. Д., ЕГН********** за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 700 лева, за която е издаден
изпълнителен лист №5955/21.11.2014г. по адм. дело № 1763/2014г. на Административен съд
– Варна, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197130400128/2019г. по
описа на ЧСИ Л. Т., на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Твърди се, че процесната сума съставлява дължима от ищеца в полза на
ответника, същата присъдена с определение №4506/14.11.2014г. постановено по адм. дело №
1763/2014г. на Административен съд – Варна. и представляваща възнаграждение за
процесуално представителство. От момента на постановяване и с оглед необжалваемостта
на акта, от 14.11.2014г. вземането на ответника е станало изискуемо. На 30.10.2019г. е
образувано изпълнително дело № 20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Твърди, че
давността по чл. 114 ЗЗД е започнала да тече от постановяване на определението –
14.11.2014г., като същата е изтекла на 14.11.2019г. – 5 години след настъпване на
изискуемостта. Твърди, че първото изпълнително действие е налагане на запор върху
банковите сметки на ищеца е осъществено на 21.11.2019г. или след изтичане на 5-годишния
давностен срок.Твърди, че е погасено правото на принудително изпълнение по давност,
поради което желае да установи, че не дължи същото на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба
следва да се посочи, че :
Изпълнителен лист №5955/21.11.2014г. по адм. дело № 1763/2014г. на
Административен съд – Варна е издаден въз основа на определение №4506/14.11.2014г.,
постановено по адм.дело № 1763/2014г. на Административен съд – Варна, влязъл в законна
сила на 14.11.2014г., с който Е. И. И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. Л. Д.,
ЕГН********** сумата от 700 лева, представляващи присъдено по делото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Депозирана е молба вх.№2532/30.10.2019г. от Д. Л. Д. ,въз основа на която е
образувано изп. дело № 20197130400128 по описа на ЧСИ Л. Т., по което е изпратена ПДИ
от 21.11.2019г.
На 18.12.2019г. е изпратено от ЧСИ Л. Т. до Банка „ДСК“ ЕАД запорно
съобщение, с което се налага запор на вземанията на Е. И. И., ЕГН ********** в „Банка
ДСК“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка , съдът приема следните правни
изводи:
Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти, след приключване на
съдебното дирене в производството по админ.дело 1763/2014 по описа на Административен
съд-Варна, по което е издаден процесния изпълнителен лист , а именно - изтекла 5-годишна
погасителна давност , когато въз основа на изпълнителния лист е било предприето спрямо
него действие по принудително изпълнение - искът се явява допустим, по арг. от чл.439,
ал.2 ГПК. Ищецът несъмнено има интерес от иска, поради представените с ИМ
доказателства за предприети спрямо него действия по принудително изпълнение, въз основа
на процесния изп. лист , въз основа на който е образувано изпълнително дело по молба на
ответника.Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е
осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното
производство ще бъде прекратено на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.
Безспорно се установява, че по изпълнителното дело поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника, наложен е запор ,но събрани суми няма
3
При преценката следва да се има предвид кога е настъпила изискуемостта на
вземането на кредитора ,тъй като по силата на чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от
момента , в който вземането е станало изискуемо. На следващо място-настъпило ли е
прекъсване на давността , тъй като от прекъсването започва да тече нова давност по силата
на чл.117 от ЗЗД, както и изтекли ли са предвидените в закона срокове за погасяване на
вземанията.
Съгласно чл.111 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на тълкувателното
решение 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са изброени действия на принудително изпълнение
като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., а Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд следва да се счита изгубило сила.
В настоящия случай е безспорно,че изпълнителното основание /определение/ и
изпълнителният лист,удостоверяващи изпълняемите права е основано на постановен
съдебен акт по адм. дело № 1763/2014г. на Адм. съд - Варна, с който в негова полза на
ответника по настоящето дело са присъдени разноски в размер на 700 лева, които ищцата е
следвало да заплати. Съдебният акт е влязъл в сила на 14.11.2014г., поради което от този
момент същия е и годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1 ГПК.
Ответникът Д. се е снабдил с изпълнителен лист за присъдената му сума на 21.11.2014г.,
като едва на 30.10.2019г. е депозирал молба за образуване на изпълнително производство.
Последното е образувано под №20197130400128 по описа на ЧСИ Л. Т., като е изпратена
призовка за доброволно изпълнение на 21.11.2019г.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и разясненията в т.10 от ТР2/2013г., давността
се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение в рамките на
определен изпълнителен способ - запор, възбрана, опис, оценка и т.н.Едва след
осъществяване на съответното изпълнително действие започва да тече нова погасителна
давност.
Вземанията, за които не е предвиден друг срок, се погасяват с изтичането на пет
годишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД. В настоящия случай, първото изпълнително
действие по образуваното изпълнително производство, с което съобразно даденото
задължително тълкуване се прекъсва давността, е налагане запор върху банковата сметка на
4
ищцата, което действие е осъществено с изпращане на запорно съобщение от 18.12.2019г.
В случая съдът приема, че вземанията са станали изискуеми и петгодишната
погасителна давност е започнала да тече от 14.11.2014г. определението, послужило за
издаването на процесния изпълнителен лист и на осн.о чл.116, б."в" от ЗЗД давността
е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, т.е. такива действия,
които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на
съдебно признатото право на взискателя- наложения запор
Към момента на осъществяване на този факт вземането на ответника следва да
се счита за погасено по давност, доколкото 5-годишната давност за това му вземане е
започнала да тече от 14.11.2014г., като същата е изтекла на 14.11.2019г. Образуването на
изпълнително производство, което е осъществено на 30.10.2019г. е факт, който съобразно
гореизложеното не може да бъде взет в предвид при разрешаване въпроса за действие на
давността по отношение процесното вземане на кредитора.
При изложените съобразения предявеният иск се явява доказан по
основани и размер и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че ищеца не дължи на ответника сумата от 700 лева, за която е издаден изпълнителен лист
№5955/21.11.2014г. по адм. дело № 1763/2014г. на Административен съд – Варна, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20197130400128/2019г. по описа на ЧСИ Л.
Т., на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
В обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция,
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 300 лева
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261087/9.11.2020г. постановено по
гр. дело №1961 по описа на Варненски районен съд за 2020г
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН********** от гр. Варна, ул. Веслец №37 ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Веслец №37 сумата от 300
(триста ) лева, разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
5
касационен съд ,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6