РЕШЕНИЕ
№ 1060
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100901536 по описа за 2024 година
Предявени са от „ДИСКОРДИА“АД против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обективно
съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за
застраховането и чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.
С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е лизингополучател на влекач,
марка ДАФ. модел ХФ 430 ФТ, рама XLR TEF5300G458992, peг. №********* съгласно
договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №154647. сключен на 28 03 2023г с
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД и на полуремарке, марка Кьогел, модел СН 24, шаси :
WK0S0002400293517, peг. №********* съгласно индивидуален договор за финансов лизинг
№23440677833. сключен на 27.03.2023г с „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Твърди се, че на същите
МПС били нанесени описаните в исковата молба повреди, вследствие на ПТП настъпило на
15.10.2023 г., около 19.30ч. на кръстовището на път I-7 с път III 7072, община Тунджа,
област Ямбол, при което водачът на лек автомобил, марка Мерцедес, peг. №******** - И. М.
И. с ЕГН : **********, не пропуснал движещия се по пътя с предимство влекач, марка ДАФ.
модел ХФ 430 ФГ. peг. *********с полуремарке. марка Кьогел, модел СН 24. peг.
№********* ЕВ. За ПТП бил съставен протокол за ПТП № I 873078/16.10.2023г. от началник
група ОДПКПД ОДМВР Ямбол.
Твърди се, че за лекия автомобил, марка Мерцедес, per. №******** не била налице
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Регистрацията на лек автомобил, марка Мерцедес, peг. №******** съгласно посочения
регистрационен номер на регистрационната табела била изтекла на 27.06.2022г., поради
което същият не се счита за обичайно находящ се в Обединеното кралство, но властите на
същото са предоставили гаранцията на своето Бюро на автомобилните застрахователи/Motor
Insurers’ Bureau въз основа на Член 11.3 от Вътрешния правилник със справка, издадена на
30.10.2023г. Поддържа се, че обичайното местонахождение на автомобила към датата на
ПТП е Република България, при условията на евентуалност - Обединеното кралство или да
се счита приравнено е оглед дадената гаранция.
С уведомление, изпратено по електронен път на 16.10.2023 г. „Дискордиа“ АД
сезирали ответника за състоялото се ПТП и предявили претенция за изплащане на
1
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП по влекач и
полуремарке и били образувани преписки по щети №№ 23110309 и 23110310/17.10.2023г.
Впоследствие представили писмено уведомление за имуществени вреди от 27.10.2023 г.
относно претърпени имуществени вреди от процесното ПТП за всяко от увредените МПС,
както и приложили всички необходими документи. ГФ извършил огледи и съставил описи
на вредите по влекача и полуремаркето.
Въпреки това, с писма, изх. №№ 15-00-148/15.01.2024г. и 15-00- 149/15.01.2024г.
ответникът отказал да изплати обезщетения по преписки по щетите с мотиви, че причина за
настъпване на процесното ПТП се явявала несъобразената с пътните условия и неразрешена
скорост на водача на влекача с peг. № *********. Те оспорили решението на ответника, но с
ново писмо с изх.№ 15-00-149/23/19.02.2024 г. той ги уведомил, че отказва да преразгледа
отказа за изплащане на обезщетения.
Съобразно разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1, вр. aл.1. вр. т. 10. раздел II от
приложение № 1 КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 (ГО)
лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се
изплаща на лизингополучателя. В случая се касае за частични вреди, съответно считат, че
цитираната разпоредба се прилага към случая и дружеството ищец по аналогия за
претендиране и получаване на обезщетения от Гаранционен фонд. Ответникът не изисквал
пълномощно/съгласие от страна на лизингодателите в тази връзка, вкл. по повод отправен от
дружеството ищеца изричен въпрос дали е необходимо такова е електронно съобщение от
16.11.2023г.
Независимо от горното с договор за цесия от 10.05.2024 г. „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, в
качеството му на цедент, прехвърлил на „ДИСКОРДИА“ АД като цесионер всички свои
вземания към Гаранционен фонд за обезщетения за имуществени вреди, причинени на
територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, вкл. лихвите за забава,
относимо до причинените имуществени вреди на полуремарке, марка Кьогел, модел СН 24.
шаси : WK0S0002400293517. peг. №*********. от водача на лек автомобил, марка Мерцедес
peг.№********- И. М. И. с ЕГН : **********, който на 15.10.2023г.. около 19, 30 на
кръстовището на път 1-7 с път III 7072, община Тунджа, област Ямбол не пропуснал
движещия се по пътя с предимство влекач, марка ДЛФ. модел ХФ 430 ФТ, per. №********* с
полуремарке, марка Кьогел, модел СН 24. peг. №********* и така предизвикал ПТП, като
нямал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите относимо до увреждащия лек автомобил, марка Мерцедес, peг. №********
и за това бил съставен протокол за ПТП № I 873078/16.10.2023 г. от началник група
ОДПКПД ОДМВР Ямбол.
С договор за цесия от 13.06.2024 г. „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, в качеството му на
цедент, прехвърлил на „ДИСКОРДИА“ АД като цесионер всички свои вземания към
Гаранционен фонд за обезщетение за имуществени вреди, възникнали и съществуващи по
повод процесното ПТП и относими до влекач, марка ДАФ. модел ХФ 430 ФТ, рама
XLRTEF5300G458992 с рег. №*********
С уведомление с вх. № 15-00-149, 148/20.06.2024г. ищцовото дружество, в качеството
му на пълномощник с изрични пълномощни за целта от цедентите, уведомило от тяхно име
цедирания длъжник Гаранционен фонд за състоялите се цесии. Към ответника отново било
отправено искане за изплащане на претендираните обезщетения по преписки по
образуваните две щети, но ответникът не отговорил на уведомлението и не изплатил
каквото и да било обезщетение.
ИСКАНЕТО е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца за обезщетения за
имуществени вреди от процесното ПТП, както следва:
2
-за влекач, марка ДАФ. модел ХФ 430 ФТ, peг. №****** - 37 189, 46лв.:
-за полуремарке, марка Кьогел. модел СН 24, peг. №********* – 5083, 87лв., или
ОБЩО : 42 273, 33лв., ведно с мораторна лихва, равна на законната лихва за забава, за
периода от 15.01.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 24.07.2024г., в
размер от 3104.55лв. и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 24.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и да им се присъдят сторените
съдебни и деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Сочи доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва иска по основание и размер, като оспорва настъпването на
ПТП по вина на водача на увреждащия автомобил и по описания в исковата молба
механизъм; оспорва да е налице причинна връзка между уврежданията и произшествието.
Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина – а при евентуалност, при съпричиняване от
страна на водача на влекача с ремаркето, който е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата в чл.5, чл.16 и чл.21 от ЗДвп и причинил настъпването на ПТП. При
евентуалност - ако съдът счете искът за основателен ответникът оспорва същия по размер, с
оглед действително причинените вреди, както и претенцията за законна лихва за периода от
датата на ПТП, тъй като ГФ се е произнесъл по претенцията и не е налице забава.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства качеството на ищеца на лизингополучател на влекач марка ДАФ, модел ХФ
430 ФГ с рег.№ ********* ХА и полуремарке марка Кьогел, модел СН 24 с рег. №
*********, по силата на сключените договори за финансов лизинг, който има правата на
застрахован съгласно чл.384, ал.2 вр. с ал.1 от КЗ с право да получи обезщетение по
застраховка, сключена по повод на лизинговото имущество при частични вреди. Установи,
че вземанията към ГФ за обезщетение за имуществените вреди, възникнали и съществуващи
по повод процесното ПТП са прехвърлени на ищеца и със сключените и приети като
доказателства по делото договори за цесия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства заключения на САТЕ се
установи настъпването и механизма на пътно-транспортното произшествие,
противоправността на извършеното от водача на увреждащия лек автомобил деяние и
неговата вина. Процесното ПТП е настъпило на 15.10.2023 г. около 19.30ч. на кръстовището
на път 1-7 с път III 7072, община Тунджа, област Ямбол, при което водачът на лек
автомобил, марка Мерцедес, peг. №******** - И. М. И. с ЕГН **********, е нарушил
правилата за движение по пътищата и не пропуснал движещия се по пътя с предимство
(указан със знак СТОП „Пропусни движещите се по пътя с предимство“) влекач, марка
ДАФ. модел ХФ 430 ФГ. peг. *********с полуремарке. марка Кьогел, модел СН 24. peг.
№********* ЕВ. Товарната композиция, съставена от влекач и ремарке, се е движела по път
I-7 в средната пътна лента от трите пътни ленти, в посока с.Козарево към с.Могила, когато
приближавайки кръстовището лекият автомобил Мерцедес е навлязъл в него, движейки се в
права посока и последвал удар. Мястото на удара между двата автомобила е в
продължението на лявата пътна лента, предназначена за завиващите наляво автомобили в
посоката на движение на товарната композиция. Скоростта на движещите се в посока на
3
движение на товарната композиция превозни средства е ограничена с пътен знак, поставен
на около 110 м. преди кръстовището – 50 км/час. Мястото на удара между двете МПС е
определено по широчина на пътното платно за движение по път I-7 на около 3-5 м. вляво от
десния край на платното за движение по посока на движението на товарния автомобил, и по
дължината на платното за движение, и на около 10 м. след първия на кръстовището, в
същата посока на движение. Ударът е настъпил в самото кръстовище с път III 7072.
Условията са били в тъмната част на денонощието, без да е била ограничена видимостта на
водачите. От заключението на съдебно –техническата експертиза с вещо лице К. от
28.02.2025 г. и допълнителното заключение на САТЕ се установява, че товарната композиция
се е движела със скорост от около 79 км/час, в зоната на пътен знак ограничаващ скоростта
на 50 км/часа. Към момента на настъпване на удара обаче скоростта й е била 50 км/час. В
заключението на вещото лице по САТЕ –допълнително, вещото лице сочи, че при
установената скорост на движение чрез данните от тафографа, от момента на навлизане на
лекия автомобил в кръстовището до момента на настъпването на удари водачът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е
движел с разрешената или с по-ниска от разрешената скорост от 50 км/час, при което е
могъл да пропусне лекия автомобил. Категорично е заключението на вещото лице, че такава
техническа възможност да избегне настъпването на удар е съществувала за водача на лекия
автомобил, ако не е бил навлязъл в кръстовището в момент, в който товарната композиция е
приближавала от лявата му страна, движейки се по пътя с предимство. В допълнителното
заключение на САТЕ вещото лице е изяснило отговора на задача 9 вещото лице сочи, че
изчислено времето на движение на товарната композиция, при движение с 50 км/час е щял
да достигне до мястото на удара с 1, 19 секунди по-късно, т.е. след като лекия автомобил
вече го напуснал, изминавайки допълнително разстояние от 6, 6 метра. Тези изводи на
вещото лице се основават на изчисления на скоростта на движение на лекия автомобил от 15
км/час, и изминаване на разстояние от 10 м. от навлизането в кръстовището до мястото на
удара, но не се подкрепят от другите доказателства по делото относно поведението на водача
на лекия автомобил и предприетите от него действия. От показанията на свид. И., който
казва че не е възприел приближаващия товарен автомобил, преценени в съвкупност със
заключенията на САТЕ – основно и допълнително и заключението на техническата
експертиза за данни от тахографа на товарния автомобил, съдът приема за установено, че
той е навлязъл в кръстовището без да се е уверил, че по пътя с предимство не приближава
друго МПС и може да премине безопасно. От заключението на вещото лице за липсата на
ограничения на видимостта, от данните в административно наказателната преписка, както и
от показанията на водач на лекия автомобил, следва извода, че той е възприел
приближаващата по пътя с предимство товарна композиция, но не е изчакал преминаването
й. С навлизането в кръстовището без да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС
свид. И. е допуснал нарушение на ЗДвП, за което е бил санкциониран.
За ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1 873078 от 16.10.2023 г. от началник група
ОДПКПД ОДМВР Ямбол. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, създадена по реда
на чл. 290 от ГПК в т.ч. Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./,
4
протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за „извършените от него
и пред него действия”. От съдържанието на съставеният в случая протокол за ПТП е видно,
че е изготвен, без да е извършено посещение на място от органите на полицията (вж.
отбелязването в бланковата форма на протокола). Съдът цени представения констативен
протокол за ПТП с материални щети, изготвен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 вр чл. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд във връзка с чл.
125 от ЗДвП, като официален свидетелстващ документ в частта относно пряко възприетите
от служителите на МВР факти и обстоятелства, в случая касаещи изявленията на
участниците в ПТП и нанесени вреди, доколкото това са фактите, непосредствено възприети
от служителят, изготвил констативния протокол. В тази част протоколът за ПТП се ползва с
материална доказателствена сила (така и решение 20/22.03.2017 г. по гр. дело № 50128/2016
г., ГК, III ГО на ВКС). Материалната доказателствена сила не обхваща механизма на
настъпване на ПТП, вкл. и посочените в схемата, която е част от констативния протокол,
място на настъпване на удара, точно място на движение на автомобили при настъпване на
ПТП, доколкото се касае за изводи на длъжностно лице, които са извън удостоверителната
му функция. По делото, от протокола за ПТП от 16.10.2023 г., 9, 00 ч. се установява
самоличността на двамата водачи, участвалите в ПТП МПС, мястото, деня и часа на
инцидента. Както е посочено и в решение № 136 от 07.08.2024 г. по т. д. № 338/2023 г., ТК, ІІ
ТО на ВКС, в практиката на ВКС, е застъпено становището, че когато отразеният в
протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление
се възпроизвежда от съставителя на документа. Поради това и съдът съобразява в
конкретната хипотеза и, че протоколът за ПТП от 16.10.2023 г. е подписан от двамата
водачи, вкл. и от водача на лекия автомобил Мерцедес без забележки, поради което и го
кредитира и относно удостоверените неизгодни факти за виновния водач, вкл. и описания
механизъм на процесното ПТП – участник 1 не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство участник. Ответникът оспори протокола за ПТП и обстоятелствата, определящи
го като официален документ, поради което в негова доказателствена тежест бе да проведе
пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа, при оспорване верността на удостоверените в него факти. От обсъдените по-горе
доказателства – свидетелски показания и заключения на вещи лица, обаче не се обори
доказателствената сила на протокола и съдът приема за установено, че ПТП е настъпило при
описания в него механизъм и настъпването в резултат на същото, на описаните щети по
товарната композиция. Установи се, че в резултат на ПТП са причинени щети по товарен
5
автомобил ДАФ модел ХФ 430 ФТ. С рег. № ********* ХА, описани по вид и стойност в
табл. в заключението на вещото лице, чиято средна пазарна цена към датата на ПТП е в
размер на 37 233, 19 лв. с ДДС. Относно полуремарке, марка Кьогел. модел СН 24. per.
№********* средната пазарна цена материалите и труда необходими за отстраняване на
повредите е 5083, 87 лв. с ДДС (л.9 от заключението на вещото лице).Посочените щети са
описани в уведомлението и констатирани при огледа от застрахователя. Щетите са били
отстранени с извършен ремонт и стойността им по пазарни цени се установява от
представената по делото фактури и заключението на САТЕ. Съдът намира, че исковата
претенция е доказана по размер от констатациите в заключение на автотехническата
експертиза и представените писмени доказателства.
Безспорно се установи, че увреждащия автомобил при влизането на територията на
РБългария не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" и няма валидна на територията на Република България застраховка -
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ. Относно обичайното местонахождение на лек
автомобил, марка Мерцедес, рег. №******** по делото е прието като писмено доказателство
удостоверение, рег. №328200- 6253/12.03.2025г„ издадено от ГД „Гранична полиция“, видно
от което лекия автомобил е напускал страната, но отново се връщал. Посредством писмо,
изх. № 15-00-148/25.10.2023г. от ответника до НББАЗ относно изискване на информация за
валидност на рег. № на лек автомобил, марка Мерцедес, рег. №******** и наличие на
валидна полица „Гражданска отговорност “ и отговор от компетентен орган на Обединеното
кралство с превод от английски на български език от оторизиран преводач, приложени под т.
6 от описа на доказателствата към исковата молба, се установява, че срокът на валидност на
регистрационната табела на лек автомобил, марка Мерцедес, рег. №******** е изтекъл на
27.06.2022г. От същия документ се установява още, че на запитване от ответника е
отговорено, че процесният лек автомобил не се счита за обичайно находящ се в
Обединеното кралство, но властите на същото са предоставим гаранцията на своето Бюро на
автомобилните застрахователи/Mntor Insurers' Bureau въз основа на Член 11.3 от Вътрешния
правилник.
Безспорно е, а и видно от справка от базата данни на ИЦ към ГФ към момента на
настъпване на ПТП не е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” за
автомобила, чиито водач е причинил ПТП.
Ищецът е поискал от ГФ да му бъде изплатено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но с писма с изх.№№ 15-00-148 и 15-00-149 от 15.01.2024 г. е отказал
изплащане на обезщетения по образуваните щети.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ и чл.557, т.2, б.“а“ от КЗ, увреденото лице може да
предяви претенция пред ГФ за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, настъпили при ПТП на територията на РБ и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите, какъвто е настоящия случай. За
ангажирането на отговорността на ответника ГФ следва да са налице, както предпоставките
6
за ангажирането на отговорността на прекия делинквент, така и законоустановените
предпоставки ГФ да отговаря за причинените от прекия делинквент вреди. Всички така
законоустановени предпоставки се установяват по делото. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установи, че водачът на лекия автомобил Мерцедес е допуснал
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено и административно наказание с
НП № 23-0813-001557 от 31.10.2023 г. В резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди
за влекач и ремарке, собственост на лизингодатели по договор за финансов лизинг с
ищцовото дружество, което съгласно разпоредбата на чл.384, ал.2 т.1 има правото на
застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
Безспорно е, че за управлявания от виновния водач лек автомобил не е имало сключена
застраховка ГО и следователно са налице и предпоставките по чл.557, т.2, б.“а“ от КЗ. В
съответствие с разпоредбите на КЗ ищецът е предявил претенцията си пред ГФ преди
завеждане на иска, но ответникът е постановил отказ да го изплати. Неоснователни и
недоказани от събраните и обсъдени по делото доказателства са възраженията на ответника
относно механизма на настъпване на ПТП, както и че същото е настъпило при
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на товарната композиция. Отговорността
на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр.
чл.51, ал.1 ЗЗД. Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона
отговорността на причинителя на вредите. Пред настоящата инстанция се ангажираха
доказателства за извършени разходи за ремонт, представляващи имуществени вреди от
станалото пътно-транспортно произшествие в претендирания размер, за която сума искът е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за законна лихва върху сумите за обезщетения, съдът взе
предвид, че задължението на ответника е парично и съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1
от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496,
ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по
застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по
чл. 380 КЗ. Доколкото от представената по делото кореспонденция между страните, се
установява че такива са представени, но ответникът е отказал плащането на обезщетение на
15.01.2023г., то тази дата е определяща изискуемостта на вземането за обезщетение, респ.
пораждаща задължението за мораторни лихви, чиито размер определен съгласно чл.162 ГПК
възлиза на исковата сума от 3104, 55 лв.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
7
разноски за държавна такса в размер на 1690, 93 лв., както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за водене на делото в размер на 1095 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4
да заплати на „ДИСКОРДИА“ АД с ЕИК *********, на основание чл.558 ал.5 вр. с чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането обезщетение за имуществени вреди в резултат на
пътно транспортно произшествие, настъпило на 15.10.2023 г. на кръстовище на път I-7 с път
III 7072, община Тунджа, област Ямбол, по вина на водача на лек автомобил, марка
Мерцедес, peг. №******** - И. М. И. с ЕГН **********, както следва
-за влекач, марка ДАФ. модел ХФ 430 ФТ, peг. №********* - 37 189, 46лв.:
-за полуремарке, марка Кьогел. модел СН 24, peг. №********* – 5083, 87лв., или
общо : 42 273, 33лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 24.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3104, 55 лв. лихва,
начислена за периода от 15.01.2024 г. до 24.07.2024г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на „ДИСКОРДИА“ АД с ЕИК
********* разноски в размер на 1690, 93 лв. за държавна такса, 300 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение и 1095 лв. разноски за водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8