Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………………2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 1638 по описа
на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във
вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба от Р.Т.Х. *** от зас.049/17.03.2017
г. на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР № 3293
на заседание 148 от 28.11.2016 г. издадено от ТЕЛК за общи заболявания гр. Варна,
І състав, при МБАЛ „Света Анна“. Жалбоподателката счита, че решението на НЕЛК е
прието в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно
е определен процента на намалена работоспособност ,при липса на подробна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и изследвания на медицинската
документация, определящи функционалното състояние на заболелия орган и
организма като цяло. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – НЕЛК – София оспорва жалбата в
представено писмено становище. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи, съдържащи се в оспорения административен акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл.146
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Решението на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 30.05.2017г., видно от
представената товарителница / л.5 от делото/ , а жалбата е подадена на
09.06.2017 г. Спазен е срокът съгл. чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е депозирана в
законоустановеният срок, от надлежна страна, адресат на оспорения акт имаща правото и интереса да го оспорва,
поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно петитума на жалбата и разпоредбата на чл.112,ал.1,т.4
от Закона за здравето , предмет на
настоящото производство е ЕР № 0246 от зае.049/17.03.2017 г. на Националната
експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР № 3293-148 от 28.11.2016 г.
издадено от ТЕЛК за общи заболявания гр. Варна, І състав, МБАЛ „Света Анна“, с
което е извършена оценка на работоспособността като „работоспособна“, без
определен процент на намалена работоспособност.
Жалбоподателката е оперирана през април 2011 г. по
повод кистозна формация на десния яйчник. След хистологично изследване било
установено злокачествено заболяване на маточната шийка, карцином „инситу“ и при
тези показатели била осъществена нова хирургична интервенция – тотална
хистеректомия. Диагнозата е установена от Специализирана болница за активно
лечение по акушерство и гинекология „Света Марина“- гр. Плевен, за което е
издадена епикриза от 26.04.2011 и 20.06.2011 г./ л.8-9 /.
С медицинско направление № 18/17.10.2011 г.
жалбоподателката е била насочена към ТЕЛК за придобиване на група инвалидност,
с диагноза „Рак на шийката на матката ин ситу“/ л.21 от медицинското досие/. С
ЕР № 0174 от заседание 010 от 24.01.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявание
гр.Варна, І-ви състав при МБАЛ „Света Анна“ – Варна е дадена оценка на
работоспособността 90% т.н.р. с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание
на шийката на матката“, за срок от две години- 01.01.2014 г. / л.37/. С
последвало ЕР № 3450 от заседание 160 от
11.12.2013 г. е определена оценка на работоспособността 74% т.н.р. за срок от
три години до 01.12.2016 г. / л.39/. С ЕР № 3294 от заседание 148 от 28.11.2016
г. е определена оценка на работоспособността по код 1 „работоспособен“, с
водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на шийката на матката“.
Административното производство пред НЕЛК е образувано
по повод жалба вх. № 10576/12.12.2016 г. от Р.Х. срещу ЕР № 3293 от заседание №
148 от 28.11.2016 г. на ТЕЛК, Първи състав при МБАЛ „Света Анна“ – Варна, с
което е извършено преосвидетелстване и от 74% т.н.р. е определена оценка на
работоспособността по код 1 „работоспособна“ за заболяване „Са коли утерии ин
ситу. Състояние след оперативно лечение“. При извършен преглед по документи
НЕЛК е възприел водеща диагноза „Карцином in situ на шийката на матката –
ензоцервикс“ и общо заболяване „Състояние след лапароскопска тотална
хистеректомия без аднексите по повод карцином „ин ситу“ на маточната шийка (
2011 г.). НЕЛК е извършила пълно преосвидетелстване на лицето и с оспорвания
акт е потвърдил експертното решение на ТЕЛК.
За изясняване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими
специални знания, по делото е изслушано и прието, без заявени възражения от
страните експертно заключение на съдебно-медицинска експертиза изготвено от
лекар по съдебна медицина. От
обстоятелствената част на заключението се установява, че Р.Х. съобразно данните
на медицинската документация е със злокачествено заболяване на шийката на
матката „Карцином на шийката на матката ин ситу“. Състояние след оперативно
лечение- тотална лапароскопска хистеректомия без аднекси ( отстраняване на
матка с маточни тръби) по повод на карцином „ин ситу“ на маточната шийка през
06.2011 г. , без данни за рецидив и дисеминация. Състояние след кистектомия (
отстраняване на кисти) на десен яйчник, параовариална кистектомия вляво и конизация
на маточна шийка по повод кистозна формация на десния яйчник, паратурбарна
киста. В заключение е прието, че от представените и анализираните медицински
документи е видно, че диагнозата на Р.Х. е карцином „in situ“, което не попада в Раздел ХІ на
НМЕ. Тази диагноза е вписана в раздел ХІІ,т.7 на НМЕ, каквото е заключението на
НЕЛК. Същото е съобразено със здравословното състояние на пациента към момента
на освидетелстването му от ЕР на ТЕЛК са минали повече от две години. Жалбоподателката
не е оспорила заключението на вещото лице, както и не е представила други
доказателства извън тези , които се съдържат в представеното медицинско досие.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран
състав по хирургични болести, определен
съобразно водещата диагноза по част ХІІ, т.7 от приложение
№ 1 към чл. 63, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и
изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима
лекари заедно с неговия председател.
Спорен между страните по делото е въпросът относно
определения процент на ТНР на жалбоподателката за заболяването "Карцином in situ на шийката
на матката“, който предопределя и извода дали административният орган е
приложил правилно материалния закон – чл. 63, ал.1 от НМЕ по отношение на преценката на установеното увреждане.
Твърдението на жалбоподателката е, че процента на
намалената работоспособност е определена без подробна анамнеза, клиничен
преглед, изследвания и данните от наличната медицинска документация. Доколкото
преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на
медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ.
за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещо лице , със
съответната специалност. Съобразно приетото без оспорване заключение на СМЕ-
диагнозата на Р.Т.Х. е карцином „in situ“ на шийката на матката, която не
попада в рубрика ХІ.
Съобразно чл.62 от приложимата към момента на издаване
на ЕР № 3293 от 148 от 28.11.2016 г. на ТЕЛК Наредба за медицинската експертиза
/ Приета с ПМС № 87 от
5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., с последващи изменения и допълнения
отм., бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г./ - Видът и степента на увреждането/степента
на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и
функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи
представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
От събраните доказателства, работилата по делото СМЕ и дадените обяснения на
вещото лице в съдебно заседание е видно, че диагнозата е поставена точно и ясно
и съответства на направените хистологични изследвания.
Следва да се
даде отговор на въпроса дали правилно е приложен материалния закон при
определяне оценката на работоспособността. Съобразно част ХІІ, т.7
от приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза
/НМЕ/ - 7. За злокачествено заболяване инситу - 50 % за една година след
санирането. В забележката към раздела е посочено, че при липса на данни за рецидив и
дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50
%. Видно и от данните на работилата по делото СМЕ в случая не са
установени рецидив или дисеминация, което води до извод за приложимост на
посочената забележка. Основанието на административния орган за определяне на
оценката на работоспособността е това на чл.63,ал.4 от Наредбата - Увреждания,
които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит
или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане).
Определянето
на работоспособността на жалбоподателката – код 1„работоспособна“ е в
противоречие със Забележката към част ХІІ, т.7
от приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза
/НМЕ/. Първо не става ясно защо увреждането не обуславя функционален дефицит или
той е незначителен. Дори и да приемем, че извършеното лечение е с петгодишна
давност, то това не обуславя по презумпция приложението на чл.63,ал.4 от НМЕ,
на която се позовава колективния орган. Заболяването на жалбоподателката попада
в глава Осма от Приложение № 1 към Наредбата „Хирургични заболявания“, но
същото представлява и „онкологично“ заболяване, поради което приложение намира Забежката,
че след изтичане на пет години и при липса на данни за рецидив и десиминация ,
онкологичните заболявания се оценяват с 50%. Заболяването на жалбоподателката
попада в тази хипотеза, тъй като е диагностицирато като онкологично заболяване
и след проведеното оперативно лечение са изтекли 5 години. Несъобразяването с
посочената забележка в Приложение 1 към част ХІІ от
НМЕ, води до извод за допуснато нарушение на материалния закон.
При тези данни
по делото съдът в настоящия състав приема, че обжалваният административен акт е
постановен при неправилно приложение на материалния закон, като определената от
НЕЛК оценка на работоспособността – код
1 „работоспособен“ не съответства на забележката към част
ХІІ на Приложение № 1 от НМЕ.
По изложените съображения жалбата се явява основателна.
Налице е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на административния акт,
с който е потвърдено ЕР на ТЕЛК. Тъй
като компетентността за произнасяне по жалба против решение на ТЕЛК е в
компетентността на определения в чл. 103, ал. 4 от ЗЗ орган, преписката следва да бъде
върната на ответника в условието на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне.
Жалбоподателката не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което, такива не се
следват.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд, гр. Варна, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Т.Х. *** от
зас.049/17.03.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което е
потвърдено ЕР № 3293 на заседание 148 от 28.11.2016 г. издадено от ТЕЛК за общи
заболявания гр. Варна, І състав, МБАЛ „Света Анна“.
ВРЪЩА преписката на НЕЛК за произнасяне
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок
от получаването му.
СЪДИЯ: