Решение по дело №219/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 143
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. гр.Велинград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200219 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Света гора“ 12, чрез адв. Р. А. – АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 21-0367-000736/11.06.2021 г., издадено от
Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, с което на
жалбоподателката Н. Х. Ч. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1200 лв. (хиляди и двеста лева) и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Н. Ч., чрез адв. Р. А., поддържа
жалбата, излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган –Началника
на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и
1
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозира
писмено становище по жалбата, в което излага съображения за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2020 г., в 20:21 часа, в Община Велинград на път Втори клас №
II-84 – изхода на гр. Велинград, при Контролен горски пункт „Лъджене“, със
стационарно техническо средство – мобилна радарна система TFR1-М с фабр.
№ 564 било заснето движението на МПС – лек автомобил марка и модел
„Мерцедес С 500“, с рег. № РА 9266 КК, собственост на жалбоподателката Н.
Х. Ч., с посока на движение към с. Юндола. Измерената скорост на движение
на автомобила от техническото средство била 144 км/ч, при общо въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от минус 3 % била установена
стойност на скоростта на движение на автомобила от 140 км/ч, респ.
превишената стойност на разрешената скорост била 90 км/ч. За установеното
нарушение с мобилна радарна система TFR1-М с фабр. № 564 бил съставен
клип № 2925 от 18.05.2020 г.
Въз основа на заснемането с АТТС - мобилна радарна система TFR1-М
с фабр. № 564 бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 524223/17.05.2021 г., в който като нарушител бил
вписан собственика на процесния лек автомобил – жалбоподателката Н. Х. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Света гора“ 12.
Жалбоподателката подписала АУАН без възражения, като на същата дата –
17.05.2021 г. й бил връчен препис от АУАН.
В описателната част на АУАН е вписана скорост на движение на
автомобила – 144 км/ч, установена наказуема скорост, след приспадане на
толеранс 3% от 140 км/ч, при ограничение от 50 км/ч. За дата, час и място на
нарушението в АУАН са вписани съответно 18.05.2020 г., в 20:21 часа, в
Община Велинград на път Втори клас № II-84 – изхода на гр. Велинград, при
Контролен горски пункт „Лъджене“, с посока на движение към с. Юндола. В
2
АУАН погрешно е посочено, че нарушението е установено и заснето с
мобилна радарна система TFR1-М с фабр. № 564, за което е съставен клип №
2964 от 18.05.2020 г. вместо клип № 2925 от 18.05.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателката Н. Х. Ч., на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
са наложени административни наказания глоба в размер на 1200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган е
приел, че установеното нарушение е извършено при идентична фактическа
обстановка с тази посочена в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните веществени доказателствени средства и
доказателствата, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените, гласни и веществени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие.
В съдебно заседание актосъставителят Б. Т. потвърждава авторството на
АУАН и дава подробни показания по случая. Същият разяснява, че клипът на
извършеното нарушение не е правен от него, а от служители на звено „Пътен
контрол“ при РУ – Велинград, както и че е допусната грешка при съставяне
на АУАН и издаване на НП, тъй като посоченият в тях клип № 2964 е за
извършено друго нарушение на дата 23.05.2020 г., а не за процесното
нарушение. Свидетелят Б. Т. сочи, че Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТТС за контрол
на правилата за движение по пътищата с рег. № 367р-8590 от 19.05.2020 г. е
съставен от полицейския сужител Градев при РУ – Велнград, като акцентира,
че в този протокол не е вписана датата на използването му и същият не е
проверен от него.
Съдът кредитира показанията на свид. Б. Т., тъй като същите са
последователни, убедителни и намират опора в останалите събрани по делото
доказателства.
От приложеното от административнонаказващия орган веществено
доказателствено средство – статично изображение във вид на снимков
материал от клип № 2925 от 18.05.2020 г. се установява видът, марката и
3
регистрационния номер на управлявания автомобил „Мерцедес С 500“, с рег.
№ РА 9266 КК, измерената скорост на движение, датата, часа и мястото на
извършване на нарушението.
От приложеното по делото писмо с изх. № 11-00-191/04.10.2022 г. на
Директора на Областно пътно управление – Пазарджик при Агенция „Пътна
инфраструктура“ се установява, че Контролен горски пункт „Лъджене“ се
намира в населено място гр. Велинград и попада в зоната на действие на
пътни знаци Д11 за начало на населено място и Д12 за край на населено
място гр. Велинград.
От справка за собственост на МПС с рег. № РА 9266 КК се установява,
че същото е собственост на жалбоподателката Н. Х. Ч..
От представената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП се
установява, че на 20.04.2021 г. жалбоподателката е декларирала пред
административнонаказващия орган, че на датата и в часа на извършване на
процесното нарушение лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № РА 9266
КК, е бил управляван от нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Д.Б.Б. – Началник
на РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. Б. Г. Т. – полицейски инспектор при РУ -
Велинград. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
4
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените във визираната правна норма стойности на скоростта в километри
в час. Съгласно посочената норма в населено място е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км/ч за МПС.
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.
С Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва
да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на
мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТТС за контрол на
правилата за движение по пътищата, съгласно разпоредбите на която, за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, следва
да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
5
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на
АТСС.
Съгласно трайно установената съдебна практика всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на АТСС е законно. Липсата на което и да е от тези
изисквания опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената
санкция.
В процесния случай, според настоящия съдебен състав, не е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От писмо с рег. № 367000-9629/30.09.2022 г. на ВПД Началник РУ –
Велинград, приобщените веществени доказателствени средства – клип №
2964/23.05.2020 г. и клип № 2925/18.05.2020 г. и показанията на свид. Б. Т. се
установява, че процесното нарушение е заснето с мобилна радарна система
TFR1-М с фабр. № 564 с клип № 2925 от 18.05.2020 г., а не с клип № 2964,
както погрешно е посочено в АУАН и НП. Клип № 2964 е от дата 23.05.2020
г., т.е. не е за датата на процесното нарушение – 18.05.2020 г. Следователно
записания в АУАН и НП клип № 2964 не е за нарушението, извършено при
управлението на лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № РА 9266 КК на
18.05.2020 г.
Видно от съдържанието на представения по делото Протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. с рег. № 367р-8590 от 19.05.2020
г., в същия е посочено, че номера на последното статично
изображение/видеозапис е 2925, но в протокола не е отразено коя е датата на
използване на АТСС - мобилната радарна система TFR1-М, с която е заснето
изображение с № 2925. Това възпрепятства възможността по безспорен и
категоричен начин да се установи на коя дата е било извършено нарушението,
заснето със статично изображение/видеозапис № 2925. Освен това прави
впечатление, че в представения от административнонаказващия орган
Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. с рег. № 367р-
8590 от 19.05.2020 г. е посочено, че нарушението е заснето с мобилната
радарна система TFR1-М с № 654, а не с № 564, както е посочено в АУАН и
НП. Този протокол не е и проверен от съответния компетентен орган. Видно
от съдържанието му полетата „проверил“ и „дата на проверка“ не са
попълнени. При това положение съдът счита, че не може да се приеме, че
6
представения Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
с рег. № 367р-8590 от 19.05.2020 г. е съставен за използване именно на дата -
18.05.2020 г. на АТСС, с което е заснето процесното административно
нарушение. Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
използване на мобилната радарна система TFR1-М с № 564 на дата 18.05.2020
г. не е наличен по делото, въпреки задължението за съставяне на такъв и
дадените изрични указания на амнистративнонаказващия орган да представи
такъв протокол по делото.
Несъставянето на протокол за използване на АТСС представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на
НП, доколкото съгласно трайно установената съдебна практика протоколът
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС,
съобразно нормативните и техническите изисквания. При липса на надлежно
попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивните
изисквания на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и съответно, че
АТСС е монтирано и използвано, съобразно приложимите нормативни
изисквания и инструкции за експлоатация. Административнонаказателната
отговорност обаче, без съмнение, не може да почива на предположения.
Всяко нарушение на условията за използване на мобилно средство за видео
контрол безусловно води до процесуална негодност на извършеното
заснемане. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя, без по делото
да е доказано, че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и
експлоатацията на процесното АТСС, съществено нарушава правото на
защита на санкционираното лице. Ненадлежното съставяне на Протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се приравнява на липса на такъв
и е основание за отмяна на НП.
На следващо място, допълнително основание за незаконосъобразност на
НП е нарушението, допуснато от адмнистративнонаказващия орган при
определяне размера на наложеното административно наказание „глоба“.
Последният не е съобразен с правилото на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
съгласно което за вмененото нарушение с установена скорост от 140 км/ч
наказващият орган е следвало да определи фиксирания размер на
административното наказание „глоба“ в размер на 1100 лв. Наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв. е неправилно
7
определено, тъй като размерът му противоречи с горепосочената санкционна
разпоредба, което е отделно основание за отмяна на НП.
Предвид гореизложеното, независимо, че от събраните по делото
доказателства се установява, че на процесната дата и час жалбоподателката Н.
Ч. е управлявала лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № РА 9266 КК,
доколкото не е съставен надлежно попълнен Протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., то не може да се обоснове извод за процесуална
годност на направеното заснемане, а оттам и че е извършено вмененото
административно нарушение.
Горепосочените допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП опорочават процедурата по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. По
изложените съображения обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателката. В процесния случай
същата своевременно е направила искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирала доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 450 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Основателно е релевираното от административнонаказващия орган
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като взе
предвид извършените от страните процесуални действия и броя на
проведените съдебни заседания по делото, намира, че претендирания
адвокатски хонорар в размер на 450 лв. се явява прекомерен. Съдът счита,
че едно възнаграждение в размер на минимума по чл. 18, ал. 2 във вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно от 314 лв., би покрило критериите
за обоснованост и справедливост. Ето защо в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 314 лв.
8
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-000736/11.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, с което
на Н. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Света гора“ 12, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1200 лв. (хиляди и
двеста лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на Н. Х. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Света гора“ 12, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, сумата в размер на 314 лв. (триста и четиринадесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9