№ 17175
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110121620 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „В“ АД, с ЕИК
*********, като универсален правоприемник на „В“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., чрез адв. А. Н., с която са предявени срещу Н. М. Д. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. С... осъдителни искове, във връзка с поети от Н. Д.
задължения по договор за кредит „В“, сключен на 01.11.2021г., а именно:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 479, 65 лв. – главница; 43, 19
лв. – договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгл. чл. 4, ал.1, т. 2 от
договора – 15 % върху усвоената главница, за периода от 01.11.2021г. до 01.11.2022г.; 73, 44
лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,
07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и сe
дължи на края на всеки 30-дневен период от усвояване на главницата; 17, 28 лв. – неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен
адрес съгласно чл. 15, ал.4,5 и 6 от договора; 17, 28 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, съгалсно
чл. 15, ал.4, 5 и 6 от договора; 69, 12 лв. – неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит съгласно чл. 15, ал.1, 2 и 3 от договора; 105 лв. – начислени такси по чл. 20,
ал.4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за
допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателят; 6, 79 лв. – законна
лихва за забава върху просрочените вноски на осн. чл. 20, ал. 3 от договора, за времето от
01.05.2022г. до 01.11.2022г., законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
изплащането й. Иска се да се заплатят сторените по делото разноски.
1
Предявен е и евентуален иска, а именно: В случай, че ответната страна прави възражения
за недействителност в хипотезата на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК или съдът при прилагане на
служебното начало провери действителността на договора за паричен заем и обяви същият
за недействителен /начална липса на основание/ на това основание и счита, че е налице
общата недействителност по реда на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а не частичната такава по ЗПК, то
на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се иска в полза на ищеца да се присъди сума в размер на 479, 65
лв. и законна лихва в размер на 72, 09 лв. за периода от 01.11.2021г. до датата на завеждане
на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
изплащането й.
Съдебните книжа са връчени на ответника, но той не е депозирал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание изразява съгласие да погаси задължението си към „В“ АД, след
консултация. Във връзка с това на ответника е предоставена възможност да представи
доказателства за плащане на процесните суми – частично или изцяло, но до приключване на
съдебното дирене, такива не бяха представени.
Предявените главни искове са с правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. с 79, ал.1 от ЗЗД;
чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Евентуалния иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД
и чл. 23 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
На 01.11.2021г. между страните по делото е сключен договор за кредит „В“, от разстояние,
чрез попълване на стандартен европейски формуляр, за сума в размер на 500 лв., която е
усвоена на 01.11.2021г., видно от представеното по делото преводно нареждане от същата
дата. В същото, както и в справката за начисления, плащания и задължения на
кредитополучателя Н. Д., договора за кредит е с номер 5746580. Според тази справка са
налице плащания по кредита, общо в размер на 196, 03 лв., от които: с 20, 35 лв. е погасена
част от главницата, с 0, 78 лв. и 29, 60 лв. са погасени част от лихвите.
След като се запозна с условията на договора, съдът счита главния иск за сумите,
начислени и претендирани като неустойки и такси за неоснователен, тъй като тези клаузи
противоречат на закона и го заобикалят на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗЗД, както и са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, във вр. с ал.2, т.5 от ЗЗП.
Клаузите на договора за такса ангажимент, за такса за ограничаване на негативните
последици при просрочие и за предвидените неустойки за представяне на удостоверения за
настоящ и постоянен адрес, за липса на задължения по ДОПК и за непредставяне на
съгласие за директен дебит, нарушават нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл. 4, т. 5 от процесния договор, годишния процент на разходите по същият е 49,
2
32%, но макар в текста на тази клауза да е записано, че се посочват допусканията, които
формират ГПР, такива не са изброени, поради което съдът счита, че по този начин законът
относно размера на ГПР е заобиколен, по начин, който да не дава информация, че в ГПР не
са включени и сумите по посочените по – горе клаузи.
От размера на ГПР, посочен в договора, от 49, 32% може да се направи извод, че ако към
същия се прибавят и сумите по каузите за такси и неустойки, този размер би надвишил
законовия праг от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По силата на чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Видно от съдържанието на клаузите за такси и неустойки по процесния договор, те не се
отнасят до допустимите по закон изключения от съдържанието на годишния процент на
разходите по кредита, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗПК, а именно: разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка
на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Освен посоченото, клаузите на процесния договор, предвиждащ посочените по-горе суми
за такси и неустойки са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 5 от ЗЗП, защото
с оглед размера на главницата от 500 лв., задължават потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – в случая
в общ размер на 282, 12 лв. Тази сума е различна от дължимата договорна лихва, поради
което тези клаузи са неравноправни, уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗПК,
като неравноправни тези клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Същите
не са индивидуално уговорени, тъй като са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
На изложените основания, главния иск в частта за сумите относно посочените такси и
неустойки, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а в останалата част уважен
частично. От претендираната сума за главница следва да се приспадне платената част от 20,
35 лв., от претендираната договорна лихва в размер на 43, 19 лв. следва да се приспадне
3
платената сума от 29, 60 лв., а от претендираната законна лихва за забава следва да се
приспадне платената сума от 0, 78 лв.
Поради уважаването на главния иск в частта за дължимите главница и лихви и липса на
пълна недействителност на процесния договор за кредит, евентуалния иск не следва да бъде
разглеждан.
При този изход на делото, разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат на ищеца, а
именно: 100 лв. платени за държавна такса. Доказателства за платено адвокатско
възнаграждение не са представени, поради което такова не следва да се присъжда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С..., по исковете предявени
срещу него от „В“ АД, с ЕИК *********, като универсален правоприемник на „В“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., на осн. чл. 9 от ЗПК, във вр. с
79, ал.1 от ЗЗД да плати на „В“ АД, с ЕИК ********* следните суми: 459, 30 лв. – главница,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането й,
като за разликата до 479, 65 лв. отхвърля иска като неоснователен; 13, 59 лв. – договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгл. чл. 4, ал.1, т. 2 от договора – 15 % върху
усвоената главница, за периода от 01.11.2021г. до 01.11.2022г. като за разликата до 43, 19 лв.
отхвърля иска като неоснователен и 6, 01 лв. – законна лихва за забава върху просрочените
вноски на осн. чл. 20, ал. 3 от договора, за времето от 01.05.2022г. до 01.11.2022г. като за
разликата до 6, 79 лв. отхвърля иска като неоснователен, както и иска в останалата част
за сумите: 73, 44 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер на 0, 07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която се
начислява ежедневно и сe дължи на края на всеки 30-дневен период от усвояване на
главницата; 17, 28 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15, ал.4,5 и 6 от договора; 17, 28
лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса
на задължения по ДОПК, съгалсно чл. 15, ал.4, 5 и 6 от договора; 69, 12 лв. – неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал.1, 2 и 3 от договора; 105
лв. – начислени такси по чл. 20, ал.4 от договора за ограничаване негативни последици при
просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от
кредитополучателят, отхвърля като неоснователен.
ОСТАВЯ без разглеждане евентуалния иск, предявен на осн. основание чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК за сума в размер на 479, 65 лв. – главница
и 72, 09 лв. - законна лихва на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за периода от 01.11.2021г. до датата
на завеждане на исковата молба – 26.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.04.2023г. до изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА Н. М. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С..., да плати на „В“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторените по делото разноски в
размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5