Р Е Ш Е Н
И Е
№
14.12.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ
: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа търговски дело № 7540/2020г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Предявена е частна жалба от С.О.срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 23.06.2020г., постановено по изп.д.№ 20199230400383 , с което ЧСИ Г.Н.№ 923 с р-н на действие СГС е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по делото на взискателя.
Жалбоподателя намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е налице фактическа и правна сложност. Процесуалния представител на взискателя единствено е образувал делото и не е извършвал други процесуални действия. Наред с това съдебния изпълнител не следва да събира адв.възнаграждение по отделно за всеки един от изп.листове. Намира, че към дължимата сума за събиране неправилно е добавено и адв.възнаграждение и така е определен размерът на пропорционалната такса дължима към ЧСИ. Претендира намаляване на адв.възнаграждение на 100 лв., който е минималния размер и по отношение на таксите претендира тяхното индивидуализиране и събиране такива само за реално извършените действия, редуциране на таксата по т.26 съобразно намаления материален интерес. Претендира и направените в настоящото производство разноски :25 лв.ДТ, 48 лв. такса към ЧСИ и 100 лв.юр.възнаграждение.
Взискателя оспорва чрез подаденото възражение частната жалба. Намира, че договореното адв.възнаграждение е възможното минимално такова и отказа на ЧСИ да го намали е законосъобразен. Моли обжалвания акт да бъде потвърден.
ЧСИ също е изложил подробни мотиви досежно неоснователност на частната жалба. Мотивира се с факта за минимален размер на адв.възнаграждение към момента на подписване договора за правна помощ, както и намира, че в случая е налице обективно съединяване на изпълнителни дела. Счита, че пропорционалната такса е изчислена правилно.
Съдът като взе в предвид становищата на страните и представените доказателства намира от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.„АД ЕИК ******** за събиране на вземанията му срещу длъжникът С.О.по два изпълнителни листа : ИЛ от 31.05.2019г. издаден по ч.гр.д.60617/2018г. на СРС, 53 св. и ИЛ от 12.09.2019г. по гр.д.№79029/2018г., СРС, 53 св. за сумите от 225 лв. разноски в исковото производство и 385лв. разноски за заповедно производство по ч.гр.д.60617/2018лв. С молбата е упълномощен ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ и е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника.
След връчване
поканата за доброволно изпълнение на длъжника същият в двуседмичния срок е
заплатил доброволно общо посочената в поканата сума от 1 525.01 лв. видно
от представеното платежно нареждане от 18.06.2020г.. Преди заплащане на сумата
е подадено от същия възражение от 16.06.2020г. срещу определените и приети с
поканата разноски за адв.възнаграждение, както и искане да се намали и пропорционалната такса
съобразно материалния интерес по изп.дело.
С обжалваното Постановление от 23.06.2020г. ЧСИ Г.Н. е приел, че възражението на длъжника е неоснователно, предвид че макар и делото да не е с фактическа и правна сложност договореното и заплатено адв.възнаграждение е определено съобразно предвидения минимум по чл.10,ал.1,т.1 от Наредбата за минималните адв.възнаграждения – 200 лв. за образуване на изп.дело и по т.2 1/10 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.1,т.1 върху вземане до 500 лв. – 300 лв. или 30 лв. и доколкото вземанията са две под 1000 лв. то общо 60 лв. и върху общата сума от 260 лв. е начислен ДДС. Поради това и е приел, че на осн.чл.78,ал.5 вр.чл.36 от ЗА не съществува възможност за неговото намаление. Приел е, че новата редакция на чл.10 от Наредба 1 е в сила от 15.05.2020г. и не може да се приложи, тъй като действието й е за в бъдеще и приложима е редакцията на нормата към момента на подписване договора за правна помощ.
Съдът намира, че така предявената жалба е частично основателна.
Доколкото дължимите суми са платени от страна на длъжника СО в срока за доброволно изпълнение и не е било необходимо ЧСИ да предприема изп. действия освен изпращане на покана за доброволно изпълнение, то съдът намира, че дължимото възнаграждение за процесуално представителство следва да обхваща само образуване на делото. Същото следва да е в размера определен от чл.10,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 2004г. и то в редакцията на нормата към 6.12.2019г. когато е изплатено адв.възнаграждение към пълномощното, видно от фактурата и платежното към същата или това е 200 лв.. Таксата за образуване на изп.дело от 100 лв. е в сила от 15.05.2020г. и не може да се приложи със задна дата. Сумите за процесуални действия включени в адв.възнаграждение общо от 60 лв. не следва да се присъждат на взискателя, тъй като такива процесуални действия не са извършвани от негова страна. Доколкото сумите за адв.възнаграждение са с начислено ДДС, то съответно върху сумата от 200 лв. следва да се начисли и 40 лв. ДДС или постановлението на ЧСИ следва да се отмени за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС разноски за адв.възнаграждение до пълния размер от 312.01 лв..
Жалбата е основателна и досежно определените от ЧСИ такси за производството. Таксите са авансово определяни в твърд размер и пропорционална – върху събрания размер. Съдът намира, че частната жалба съдържа искане за преразглеждане и на двата вида такси, съобразно нейния петитум. Видно от съобщението за дължимите от взискателя авансови такси и сметка към същата - за налагане на банков запор е събрана сума в размер на 18 лв.с ДДС, като част от общия размер авансови прости такси от 120 лв. До налагане на запор не се е стигнало, поради плащане от страна на длъжника, поради което съдът намира, че тази такса от 18 лв. не се следва от длъжника, а се следва само сумата от 102 лв.с ДДС като прости такси.Доколкото ЧСИ не е упражнил това действие същия следва да възстанови тази сума на взискателя, а същата не следва да му се заплаща от длъжника. По отношение на пропорционалната такса съдът намира, че същата следва да се определи върху общо събраната сума, без в нея да се включва сумата за адв.възнаграждение в хода на изп.производство. В този случай при общ събираем интерес от 942.47 лв. пропорционалната такса е в размер на 10 лв. + 10 % от 932.47 лв. или 93.24 лв. или общо 103.24 лв. Към сумата от 103.24 лв. се начислява ДДС в размер на 20 % или сума от 20.64 лв. или общо пропорционалната такса е в размер на 123.88 лв. до който размер следва да се намали определената от ЧСИ. След като се редуцират простите и пропорционални такси общо дължимата такса като сбор от двете дължими възлиза в размер на 102 прости такси + 123.88 лв. пропорционални или 225.88 лв. с ДДС. , като определените такси за разликата до пълния определен размер от ЧСИ от 270.53 лв. следва да се отмени .
Разноски за настоящото съдебно производство на частния жалбоподател не се следват, тъй като самото производство по частната жалба касае разноски макар и в изп.производство, а съгласно съдебната практика в производството за разноски, направени разноски не следва да се присъждат .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 23.06.2020г. постановено
от ЧСИ Г.Н. по изп.дело №201992304000383, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника С.О.за намаляване на приетите по делото разноски и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определените с поканата за
доброволно изпълнение разноски за изп.производство както следва : за
адв.възнаграждение за разликата над 240 лв. с ДДС, за прости такси за разликата
над 102 лв.с ДДС, за пропорционална такса по т.26 от Тарифата на ЧСИ за
разликата над 123.88 лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ частната жалба в останалата й
част, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :