№ 216
гр. С., 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиля-адесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгле-кладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530102585 по описа
за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът Т. твърди в исковата си молба, че бил собственик на л.а. марка -, модел - - -, с
рама -, с рег. № -, цвят - -. Същият бил застрахован с имуществена застраховка "Каско" за
времето от 00.00 ч. на 22.08.2021 г. до 24.00 ч. на 21.08.2022 г. при ответника, за което
последният бил издал застрахователна полица № 93002110051690 на 06.08.2021 г.
Плащането на премията било договорено на четири вноски с падежи 22.08.2021 г.,
22.11.2021 г., 22.03.2022 г. и 22.05.2022 г. Първата премия от 409.93 лева била платена при
издаването на полицата на 06.08.2022 г., от който момент застрахователният договор бил
влязъл в сила за договорения застрахователен период. На 28.10.2021 г. била платена втората
вноска от премията в размер на 396.78 лева, а на 27.01.2022 г. била платена третата вноска
от премията в размер на 396.78 лева. На 22.10.2021 г. по заявление на ползвателя на
автомобила към този момент - -, до КАТ С., била извършена смяна на регистрационния му
номер от - на -, без да се променял собственика му - ищецът. За промяната на номера
застрахователят бил своевременно уведомен и във връзка с нея бил издаден анекс към
застрахователната полица. На 07.03.2022 г., в срока на застрахователно покритие по
описаната полица, застрахованият автомобил бил управляван от служител на ищеца - - по
главен път С. - Р., със задача да посетял автосервиз на Д. на описания главен път, на
разклона за Р., и проверял напредъка на ремонта на друг автомобил на ищеца, който бил
оставен в сервиза за отстраняване на повреди. Пред - в същата посока и платно на движение
се движел л.а. -, с рег. № -, управляван от водача -, чиято цел също била да влезе в двора на
сервиза на Д.. При достигане на входа му -л мигач и намалил скоростта, за да завиел надясно
и влезел през входа на паркинга на сервиза в дворното място. - обаче, поради невнимание,
1
не забелязал, че движещият се пред него л.а. - намалил скоростта, не употребил
своевременно спирачки, за да намали съответно и той скоростта, с която се движел, при
което се ударил с предницата на управлявания от него л.а. -, в задната броня, резервната
гума и теглича на движещият се пред него и намаляващ скоростта си на движение л.а. -, с
което предизвикал ПТП. За същото двамата водачи, участници в него, изготвили и
подписали двустранен протокол за ПТП, съгласно който, водачът на л.а. - бил виновен за
настъпването на ПТП. От протокола ставало ясно, че вследствие на ПТП л.а. - бил претъпял
щети в предната си част. За настъпването на застрахователното събитие ответникът бил
уведомен веднага. Въз основа на уведомлението била образувана щета № 0023-1201-22-
000047. Извършени били и два огледа на щетите по автомобила от представители на
застрахователя. От тях се установявало, че в резултат на описаното ПТП, л.а. - получил
повреди на следните части при степен на ремонта подмяна с нови части: капак преден, фар
десен, фар ляв, основа броня предна, дневни светлини леви, дневни светлини десни, бленда в
бронята, рамка радиатор, държач фар ляв, въздухобран ляв, спойлер под броня преден,
халоген ляв, предна броня, решетка в броня декоративна - голяма, решетка броня малка,
както и тенекеджийски и бояджийски услуги, и камера. Ответникът, още при образуването
на щетата бил изискал от ищеца да му представи оферта за ремонта на автомобила. На
09.03.2022 г. ищецът, в изпълнение на това искане, предоставил по имейл на ответника
исканата оферта, под формата на проформа фактура 112/09.03.2022 г., която била с части
втора употреба на следната стойност: капак преден 2000 лева, фар десен 1500 лева, фар ляв
1500 лева, основа броня предна 350 лева, дневни светлини леви 350 лева, дневни светлини
десни 350 лева, бленда в бронята предна 200 лева, рамка радиатор 700 лева, държач фар ляв
100 лева, въздухобран ляв 40 лева, спойлер под броня преден 160 лева, халоген ляв 180 лева,
предна броня 1400 лева, решетка в броня декоративна - голяма 740 лева, решетка броня
малка 120 лева, както и тенекеджийски и бояджийски услуги на стойност 1600 лева и 500
лева за камера. Или общо 11 790 лева без ДДС, а с ДДС - 14148 лева. С писмо изх. №
3326/09.05.2022 г. ответникът уведомил ищеца, че отказва да плати щетата, като се
позовавал на т. 28.1 от общите си условия, без да бил посочил кои декларирани
обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие намирал за неверни. Ищецът от
своя страна, след получаването на отказа, на 23.05.2022 г. възложил извършването на
ремонта на Д. и му предал автомобила. Ремонтът бил изпълнен съгласно офертата -
проформа фактура 112/09.03.2022 г. и на 27.05.2022 г. отремонтираният автомобил бил
получен от ищеца с протокол, без забележки относно работата. За извършеният ремонт били
издадени фактура № 28095/14.06.2022 г. за 6300 лева с ДДС и фактура № 28096/14.06.2022 г.
за 8100 лева с ДДС, общо 14400.00 лева. Двете фактури били платени на 15.06.2022 г. с два
банкови превода - съответно за 10 000 лева и за 4400 лева. Ищецът платил за ремонта на
описаните по-горе щети по автомобила, получени при ПТП на 07.03.2022 г., сумата 14148
лева с ДДС. След отказа на ответника да му плати обезщетение и извършване на ремонта от
и за сметка на ищеца, и удостоверяването на факта на ремонта, чрез преминаване на
27.05.2022 г. на преглед за техническа изправност на автомобила, на 30.05.2022 г., бил
променен ползвателя му, отново без да се променяла собствеността върху него, като за целта
2
бил сменен регистрационният му номер, от -, на -, и бил издаден нов регистрационен талон,
в който бил отразен новият ползвател -, считано от издаване на регистрационния талон.
Този талон, ползвател и регистрационен № -, били актуални към датата на подаване на
исковата молба. Отказът на ответника да изпълни задължението си по застрахователния
договор, като плати дължимото обезщетение, бил изцяло неоснователен и вследствие на
описаното, дължал на ищеца застрахователно обезщетение 14148 лева с ДДС,
представляващо стойността на извършения ремонт на щетите по застрахования л.а. марка -,
модел - - -, с рама -, получени при ПТП на 07.03.2022 г., заедно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Искането по същество е да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14148 лева за главница от неплатено
застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ по сключен със застрахователна полица №
93002110051690/06.08.2021 г. договор за посочената имуществена застраховка „каско“, за
причинени на застрахования с нея лек автомобил с марка и модел „- -“, с идентификационен
номер -, имуществени вреди при ПТП на 07.03.2022 г., и законна лихва върху тази главница
от подаване на исковата молба в съда на 22.06.2022 г. до изплащането й, както и разноските
по делото.
Ответникът З. оспорва иска, който моли съ- отхвърли, като неоснователен, и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор, в съдебните заседания и в представени в
хода на делото писмени становища.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От показанията на свидетеля, които съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК),
преценени съвкупно с представените с исковата молба и неоспорени от ответника
застрахователна полица № 93002110051690/06.08.2021 г., анекс № 1 към нея от 22.10.2021 г.,
сметки от 06.08.2021 г., 21.05.2022 г., и 28.10.2021 г., двустранен констативен протокол за
ПТП от 07.03.2022 г., проформа фактура № **********/09.03.2022 г. и извлечение от
електронна поща от същата дата за изпращането й, свидетелство за регистрация част I на
МПС с рег. № -, заявление от 22.01.2021 г. за промяна на регистрационен номер на ППС,
свидетелство за регистрация част I на МПС с рег. № -, отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение от 09.05.2022 г., опис-заключение по щета № 0023-1201-22-
000047/07.03.2022 г., опис документи по щета № 0023-1201-22-000047/1 от 07.03.2022 г.,
опис – заключение, удостоверение за техническа изправност на МПС от 27.05.2022 г.,
свидетелство за регистрация част I на МПС с рег. № -, фактура № **********/14.06.2022 г.,
фактура № **********/14.06.2022 г., ремонтна карта № 101/27.07.2022 г., две платежни
нареждания за кредитен превод от 15.06.2022 г., приемо-предавателен протокол от
27.05.2022 г., протокол за прием на автомобил от 23.05.2022 г., и анекс № 5 от 27.05.2022 г.
3
към застрахователната полица (л. 12-36), представените със становището от 14.12.2022 г. на
пълномощника на ответника документи от преписката му по щета, а именно – известие за
доставяне от 13.05.2022 г., двустранен констативен протокол за ПТП от 07.03.2022 г., опис-
заключение по щета № 0023-1201-22-000047/07.03.2022 г., опис-заключение по щета №
0023-1201-22-000047/08.03.2022 г., препращане по електронна поща на проформа фактура и
същата проформа фактура № **********/09.03.2022 г., удостоверение за техническа
изправност на ППС от 22.10.2021 г., талон за оглед на автомобил от 21.08.2019 г.,
свидетелство за регистрация на МПС част II, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, становище от контролен инженер по щета от 12.04.2022 г., схеми МПС,
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от 19.05.2022 г., опис – заключение
втори оглед от 08.03.2022 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
(л. 73-87), и заключението на назначената по делото съдебна - автотехническа експертиза (л.
94-99), се установява несъмнено, че на 07.03.2022 г., около 9.20 часа, свидетелят управлявал
собствения си л.а. „-“, с рег. № -, по главен път С. – Р., като достигайки входа на гр. С. от гр.
Р., намалил скоростта, за да завие надясно към сервиза му Д., видно от т. 4 ЗСАТЕ и
двустранния констативен протокол. В същото време зад него в същата посока и лента на
движение се е движел управляваният от служителя на ищеца - - и собствен на ищеца лек
автомобил, с марка и модел: „- -“, с регистрационен номер към този момент -, който, поради
невнимание и мокра настилка, не могъл своевременно да намали скоростта и ударил поради
това централно в задната му част управляваният от свидетеля л.а. „-“, видно от т. 4 ЗСАТЕ
и двустранния констативен протокол. Контактували са задната част на л.а. „-“ с предната
част на собствения на ищеца л.а. „-“. За това ПТП е съставен от двамата водачи двустранния
констативен протокол, видно от същия и т. 4 на ЗСАТЕ.
Вследствие на това ПТП са причинени на лекия автомобил на ищеца следните
имуществени вреди, описани от извършилите два последователни огледа за установяването
им на 07.03.2022 г. и на 08.03.2022 г. служители на ответния застраховател, описани в
представените с образуваната от ответника преписка по щета два описа – заключения по
щета (л. 75-76), посочени и от вещото лице въз основа на същите описи в Приложение № 1
на ЗСАТЕ, а именно: капак преден, фар ляв, фар десен, решетка радиатор, броня предна,
основа предна броня, дневна светлина лява, дневна светлина дясна, бленда рег. номер
предна, рамка радиатор, основа фар ляв, въздухопровод ляв, спойлер предна броня, фар за
мъгла ляв, камера, като общата стойност на ремонта им, с труд и замяната им с нови части, е
14400 с ДДС (л. 95-96), а общата стойност на ремонта им по средни пазарни цени, с
използване на алтернативни доставчици, е изчислена от вещото лице на 9192 лева с ДДС в
Приложение 2 на ЗСАТЕ (л. 96-97).
Според вещото лице, тези увреждания по процесния лек автомобил на ищеца, могат
да се получат при горепосоченото ПТП, като в описа не фигурират части, които не е
възможно да бъдат увредени по посочения механизъм на ПТП, като уврежданията могат да
бъдат получени и при други обстоятелства по сходен механизъм (т. 4-6 и 11 ЗСАТЕ, л. 98-
99).
4
При тези установени по делото горепосочени обстоятелства, неоснователни се явяват
възраженията на ответника в отговора му, че установените увреждания по застрахованото
при него горепосочено МПС на ищеца, не кореспондирали с твърдения от същия механизъм
на настъпване на произшествието. Вярно е, че за това ПТП не е съставян протокол от
службите за контрол на МВР, а само двустранен констативен протокол от двамата участници
в него. Но също така е вярно, че само в предвидените в чл. 125 ЗДвП случаи службите за
контрол на МВР са задължени да посещават мястото на ПТП и издават протокол за това си
посещение по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, а случаят не е такъв. При него службите за контрол на
МВР не са били длъжни, според чл. 125 и чл. 125а ЗДвП, да посетят мястото на събитието и
съставят протокол за него, защото в този случай, видно от показанията на свидетеля, при
ПТП са били причинени само материални щети и между участниците в него е имало
съгласие относно обстоятелствата, свързани със същото, поради което те са попълнили
своите данни в съставеният за това ПТП горепосочен двустранен констативен протокол за
ПТП – приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (Обн. ДВ, бр. 8/30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94/30.11.2010 г., изм. и
доп., бр. 19/28.02.2017 г.) (л. 74). От друга страна за доказването на механизма на това ПТП
и причинната му връзка с настъпилите вреди, законът допуска всякакви доказателствени
средства, включително и свидетелски показания, с които ищецът може поради това -казва
механизма на ПТП и причинната му връзка с настъпилите вреди, стига показанията им да са
непосредствени и да не противоречат, а подкрепят от останалите доказателства, какъвто е и
случая (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК).
При него съдът намери за доказан по делото горепосоченият механизъм на
процесното ПТП и причинната му връзка с настъпилите вреди именно от съвкупната
преценка на всички събрани по делото горепосочени доказателства, включително и от
показанията на свидетеля, който е очевидец на същото ПТП и участник в него, а
показанията му са не само непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а
се подкрепят от останалите горепосочени и неоспорени от страните писмени доказателства,
включително и двустранния констативен протокол за ПТП, както и от ЗСАТЕ, но и по
делото липсват други доказателства, които да ги опровергават (чл. 172 ГПК).
От представените застрахователна полица и анекси към нея е видно, че със същата
страните са сключили на 06.08.2021 г. договор за имуществена застраховка „Каско” на
собствения на ищеца, увреден при процесното ПТП, горепосочен лек автомобил, който
договор е бил в сила към датата на това ПТП. Поради това е покривал причинените на
същия автомобил при същото горепосочени имуществени вреди. Вярно е, че същият
договор е сключен при общи условия, а ответникът е възразил в извънсъдебния си отказ до
ищеца от 09.05.2022 г. да му плати застрахователно обезщетение по него, което възражение
по същество поддържа и с отговора си по делото, че според т. 28.1 от същите общи условия,
застрахователят не дължи плащане на обезщетение при представяне на неверни данни и/или
5
документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и
други обстоятелства, които имат отношение към застраховката – при сключването й, при
доказване на застрахователното събитие и/или оценка на щетите (л. 22 и 42). Но също така е
вярно, че тези общи условия, на които се позовава, ответникът не само не е представил и с
преписката си по щета, въпреки задължаването му от съ- я представи в заверен от него
препис с определението за насрочване на делото по чл. 140 ГПК (л. 58), а е негова тук
тежестта да ги представи по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Но и по същото е доказано
несъмнено от горепосочените гласни и писмени доказателства, и ЗСАТЕ, както механизма
на процесното ПТП, така и настъпилите в пряка причинна връзка от него горепосочени
имуществени вреди на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца. Поради това
съдът намери, че тези вреди са били покрити от този сключен с ответника договор за
имуществена застраховка на този автомобил (чл. 154, ал.1 ГПК).
Поради това с подадено до ответника от служителя на ищеца - - на 07.03.2022 г.
писмено уведомление за настъпване на застрахователно събитие, ищецът е уведомил и
заявил писмено претенцията си до ответника за заплащане от същия на застрахователно
обезщетение по договора им за тези причинени при ПТП горепосочени имуществени вреди
на ищеца (л. 87). Именно по тази му претенция служители на ответника са изготвили
представените два описа-заключения по щета на 07.03.2022 г. и на 08.03.2022 г., в които са
вписали, че при огледите са констатирани посочените в тях имуществени вреди, които описи
и вещото лице е използвало при изготвяне на ЗСАТЕ по делото за същите вреди и степента
на увреждане с тях при ПТП на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца (л. 75-
77). Вярно е, че само таблицата на първия от тези описи е посочено, че е повредена и
облицовката на камерата на лекия автомобил на ищеца, както и че трябва да се подмени,
което не е посочено във втория опис, като и в двата описа е посочено, че предната броня
следва да се ремонтира и боядиса, а не да се подменя (л. 75-77). Но също така е вярно от
една страна, че вторият опис – заключение по щета е извършен след разглобяване на
предната част на лекия автомобил, видно от бележките в първия опис от 07.03.2022 г. (л. 75).
От друга страна е вярно още, че въпреки задължаването му с определението по чл. 140 ГПК
да представи всички документи в преписката му по тази щета, с указание за приложението
на чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК при непредставянето им, ответникът очевидно не е
представил и изготвения при тези огледи снимков материал, на който се позовава в
становището от 12.04.2022 г. неговият контролен инженер (л. 83). Поради това съдът намери
за доказано, поради непредставяне от ответника на всички документи от преписката му по
тази щета, въпреки задължаването му, че при процесното ПТП са били увредени и
посочената камера, и предната броня на застрахования при ответника процесен лек
автомобил на ищеца (чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК).
На 09.03.2022 г. последният е изпратил по електронната поща на ответника
представената по делото с исковата му молба и с преписката - проформа фактура №
**********/09.03.2022 г. за отстраняване от издалият я сервиз - на вредите от ПТП на
застрахования при ответника автомобил на ищеца (л. 17-18 и 78-79).
6
На 09.05.2022 г. ответникът е изпратил на ищеца представеното по делото писмо, което
последният получил на 13.05.2022 г., с което му отказал да му заплати застрахователно
обезщетение за вредите при процесното ПТП, защото механизмът му, вследствие на което
били възникнали увреждания по застрахования автомобил, не кореспондирали с механизма
на декларираното от него събитие, като уврежданията по МПС не отговаряли на механизма
на ПТП, отразен в двустранния констативен протокол, а щетите по МПС не били настъпили
по начина и мястото, които били посочени от него в уведомлението за настъпване на
застрахователно събитие, като за този си отказ ответникът се позовал на т. 28.1 от общите си
условия, при които е сключена процесната имуществена застраховка, които обаче не е
представил по делото, въпреки, че е негова тук тежестта да ги представи – чл. 154, ал. 1 ГПК
(л. 73 и 85).
Поради този отказ, на 23.05.2022 г. ищецът предал за ремонт, „съгласно описа по
заведената щета при ответника“, увредения си при ПТП процесен автомобил, на сервиз -,
видно от представения по делото с исковата му молба протокол за приема му за ремонт от
същия сервиз (л. 35).
На 27.05.2022 г. последният ремонтирал този автомобил, видно от представената
ремонтна карта за ремонта му, и го върнал на същата дата на ищеца с представения приемо
- предавателен протокол от същата дата (л. 30-31 и 34). За заплащане на ремонта му, същият
сервиз издал на ищеца представените по делото две фактури №№ **********/14.06.2022 г.
на стойност 8100 лева с ДДС и № **********/14.06.2022 г. на стойност 6300 лева с ДДС,
или общо 14400 лева с ДДС (л. 28-29). Ищецът заплатил на 15.06.2022 г. по банков път
същите две фактури на обща стойност 14400 лева на отстранилият вредите горепосочен
сервиз, видно от представените по делото две платежни нареждания за плащането им и
Приложение № 1 към ЗСАТЕ (л. 32-33 и 95-96). В същото Приложение № 1 към ЗСАТЕ
вещото лице е направило изчисленията за стойността на вложените при този ремонт нови
части и стойността на вложения труд при ремонта на автомобила, като времената на
отделните операции са според вещото лице в съответствие с Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г., които нормовремена се били ползвали от всички автосервизи и в
застрахователната практика, а стойността на сервизния час според представените документи
бил 50 лева без ДДС (т. II ЗСАТЕ, л. 95). В приложение № 2 към ЗСАТЕ вещото лице е
изчислило стойността на ремонта на общо 9192 лева с ДДС по пазарни цени за части и труд
от алтернативни доставчици (л. 97).
Според вещото лице, направеният анализ на представените платежни документи и
работна карта показвал несъответствие между опис – заключението на застрахователната
компания и извършеното от сервиза по отношение на предната броня на автомобила, като
при огледа специалистите на компанията били преценили, че същата броня била за ремонт, а
извършилият ремонта сервиз бил заменил същата с нова, като според вещото лице в описа
липсвал и детайл камера, а сервизът заменил такава с нова на стойност 500 лева без ДДС,
като стойността на сервизният му час била 50 лева без ДДС при средна пазарна цена на
същия час от 40 лева с ДДС (л. 97). Ищецът е платил според вещото лице за вложените части
7
12480 лева с ДДС, в това число и стойността от 2076 лева на нова броня с решетки в нея и
600 лева камера, които два детайла не били фигурирали в описа на застрахователя за смяна с
нови, а пазарната стойност на частите съгласно описа, без предна броня и камера, бил
според вещото лице 7613 лева с ДДС, а цената на същите части доставени от официален
представител на марката, посочена в приложение № 3, е общо 15736.41 лева с ДДС (л. 96-
98). Според вещото лице, отчитането на вложения труд е направено коректно (32 часа общо),
макар да не е посочено отделно по операции, като платената стойност за труд е общо 1920
лева с ДДС, при средна пазарна цена 1312 с ДДС (т. 2 ЗСАТЕ, л. 98). Според вещото лице,
крайната договорена и платена цена за ремонта на щетите на процесния автомобил от 14400
лева с ДДС, съгласно опис-заключенията – всичко труд и части, несъответства на средната
пазарна цена за същите услуги от 9192 лева с ДДС (т. 3 ЗСАТЕ, л. 98).
Съдът не възприема обаче този анализ на вещото лице (чл. 202 ГПК). От една страна
защото е необоснован, тъй като почива само на двата описа – заключения на щетите на
служители на ответния застраховател, а въпреки задължаването му с определението по чл.
140 ГПК да представи всички документи от образуваната за същите щети негова
застрахователна преписка, същият ответен застраховател не представи по делото със
становището на пълномощника си от 14.12.2022 г. и направения снимков материал в същата
му преписка при огледите на тези щети при съставянето на тези описи, въпреки, че този
снимков материал е посочен и коментиран от контролния му инженер в представеното с
преписката негово становище (л. 83). А без същия снимков материал вещото лице не би
могло обосновано да прецени дали предната броня действително е била за ремонт или за
подмяна с нова, както сочат извършилите огледите служители на ответника, и дали е било
налице увреждане и степента му и на камерата, и нуждата й от подмяна с нова, както се
сочи в първия опис на ответния застраховател. От друга страна в частта му за същата
камера, този анализ на вещото лице противоречи и на този представен опис – заключение по
щета от 07.03.2022 г., на последно място в таблицата на който е посочена, като увредена, от
самите извършили го служители на ответния застраховател – и „облицовка камера“, и
нуждата й от подмяна с нова (л. 75). Поради това възниква съмнение в правилността на този
анализ в същото ЗСАТЕ на вещото лице. Поради това съдът не възприема в тази му част
ЗСАТЕ, в която вещото лице е заключило, че отстранилият щетите на процесния автомобил
горепосочен сервиз, бил заменил с нови предната му камера, без данни да е била увредена
при ПТП, и предната му броня, въпреки нуждата й само от ремонт (чл. 202 ЗСАТЕ). В тази
част, поради непредставяне на цялата преписка по щетата от ответника, въпреки
задължаването му с определението по чл. 140 ГПК, съдът приема за доказани съгласно
нормата на чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК, с оглед останалите представени по делото от
ищеца и неоспорени от ответника двустранен констативен протокол за ПТП, описи-
заключения по щета от 07.03.2022 г. и от 08.03.2022 г., ремонтна карта от 27.05.2022 г., и
фактури №№ **********/14.06.2022 г. и № **********/14.06.2022 г., преценени съвкупно с
останалите възприети от съда части от ЗСАТЕ, че при процесното ПТП са били увредени до
степен на нуждата им от подмяна с нови и горепосочените и заменени при ремонта от
сервиза - камера и предна броня на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца
8
(чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по
чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен. Според нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение. В случая по делото се установи настъпването на 07.03.2022 г., около 9.20 часа,
на главен път С. – Р., до входа на гр. С. от гр. Р., на процесното застрахователно събитие,
представляващо ПТП, в резултат на което, на застрахования при ответника лек автомобил
на ищеца са били увредени горепосочените му в Приложение № 1 на ЗСАТЕ части,
представляващи имуществени вреди, покрити от сключения между страните договор за
имуществена застраховка „Каско“, за обезщетяване на които се дължи по същия
застрахователно обезщетение. В чл. 408 КЗ са посочени хипотезите, при които ответният
застраховател може да откаже заплащане на това обезщетение при настъпилото
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по процесния договор за
имуществена застраховка. В случая твърденията на ответника в отговора следва да се
приемат за негови възражения свързани с неизпълнение от страна на застрахования ищец на
договорното му задължение по чл. 28, т. 1 от общите условия на договора, тъй като
уврежданията по процесния му автомобил не били кореспондирали според ответника с
механизма на декларираното от ищеца събитие – ПТП (л. 85). Според нормата на чл. 408,
ал.1, т. 3 КЗ обаче, не всяко неизпълнение на договорно задължение во- изключване
отговорността на застрахователя, а само неизпълнението от застрахования на такова негово
законово или договорно задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е довело до възникване на застрахователното събитие, като в тежест на застрахователя е -
каже всички тези предпоставки, а в случая ответникът не представи доказателства за
наличието им (Р 102-2012-I т.о.).
Същият не само не представи общите си условия, при които е сключен от страните
процесния застрахователен договор, въпреки, че именно на неизпълнение на договорното
задължение на ищеца по т. 28.1 от същите ответникът е основал отказа си за заплащане на
застрахователно обезщетение и възражението си по делото за неоснователност на
предявения от ищеца иск за дължимостта му. От друга страна по делото се установи от
горепосочените писмени доказателства, показанията на свидетеля и възприетата от съда
част от ЗСАТЕ, както декларираният от служителя на ищеца механизъм на процесното ПТП
в уведомлението до ответника за настъпването му, така и причинените при същото процесни
увреждания на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца, посочени в
Приложение № 1 към ЗСАТЕ. При това положение ответникът, чиято е тук
доказателствената тежест, очевидно не е доказал твърдяното от него неизпълнение от ищеца
на задължението му по т. 28.1 от общите условия на договора им за имуществена
застраховка, което да му е дало основание по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ да откаже да му плати
дължимото му се застрахователно обезщетение за уврежданията на процесния му
застрахован автомобил при процесното ПТП, покрити от този им договор. Не само защото
9
по делото не доказано ищецът да не е изпълнил посоченото от ответника в отказа му
задължение по т. 28.1 от общите условия на договора им. Но и защото не е доказано то да е
значително с оглед интереса на ответния застраховател, а именно последният носи тежестта
да представи по делото и такива доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК). ВКС приема, че такова
значително с оглед интереса на застрахователя е само това неизпълнено от застрахования
задължение, без изпълнението на което биха се създали съществени пречки за
застрахователя да осъществява своята дейност, а данни за това по делото няма (Р 102-2012-I
т.о.). От друга страна по делото няма и данни такова виновно неизпълнено от ищеца законно
или договорно задължение, да е и причина за настъпването на процесното застрахователно
събитие/ПТП, покрито от договора. А тежестта да представи и такива доказателства е на
ответника по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ето защо съдът намери, че същият не доказа
горепосоченото си възражения по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, нито наличието на друго основание
по чл. 408 КЗ, което да обуслови извод за основателност на отказа му да плати
застрахователно обезщетение по сключения с ищеца договор за имуществена застраховка,
защото не е доказано нито неизпълнено от последния законово или договорно задължение,
което да е значително с оглед интереса на ответния застраховател и да е довело до
възникване на процесното ПТП/застрахователно събитие, нито ищецът да е декларирал
неверни данни при уведомяване/доказване на същото събитие. Тъкмо напротив. Установи се
по делото, че уврежданията по застрахования автомобил на ищеца са настъпили при
декларираната от служителя му пред ответника фактическа обстановка. Не са налице
твърдения на ответника и доказателства и за изключено на друго договорно или законно
основание застрахователно покритие по договора.
А след като по делото се установи, че се е реализирал покрит от процесния договор за
имуществена застраховка риск – ПТП, при което застрахованият при ответника лек
автомобил на ищеца е получил описаните във възприетата от съда част от Приложение № 1
към ЗСАТЕ имуществени вреди, за ответникът е възникнало паричното задължение да
обезщети застрахования ищец за същите вреди, като собственик на този увреден автомобил,
като му заплати застрахователно обезщетение за тях (чл. 405, ал. 1 КЗ).
То трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, какъвто настоящият случай не е (чл. 386, ал. 2 КЗ). По въпроса
как следва да се определи размерът на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско"
на МПС, с оглед разпоредбата на чл. 400, ал. 1, вр. с чл. 386, ал. 2 КЗ, е налице задължителна
съдебна практика на ВКС, според която, застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди, до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, като обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането, като при настъпване на застрахователно
10
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната
му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (Р 60135-2021-II т.о.). При изчисляване на размера на
обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, защото последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност (Р 79-2009-I т.о.). Съгласно нормата на
чл.400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята тази, срещу която,
вместо застрахованото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество.
При този отговор на ВКС следва в случая да се приеме, че действителният размер на
дължимото се от ответния застраховател на ищеца застрахователно обезщетение по
договорът им за имуществена застраховка „каско“ на увредения при ПТП процесен
автомобил на ищеца, за причинените му имуществени вреди при същото процесно
застрахователно събитие/ПТП, е посоченият от вещото лице в Приложение № 1 към ЗСАТЕ
техен размер от 14400 лева с ДДС, колкото и ищецът е заплатил за труд и нови части за
ремонта му на отстранилият тези вреди с нови части и труд след отказа на ответника да
заплати застрахователно обезщетение горепосочен сервиз, по представените по делото и
издадени от същия сервиз две фактури №№ **********/14.06.2022 г. на стойност 8100 лева
с ДДС и № **********/14.06.2022 г. на стойност 6300 лева с ДДС, или общо 14400 лева с
ДДС (л. 28-29 и 95-96). Автомобилът е бил застрахован при ответника за 34 000 лева (л. 12).
Следователно. В размер на 14400 лева е дължимото се от последния на ищеца
застрахователно обезщетение (чл. 386, ал. 2, във вр. с чл. 400, ал. 1 КЗ). Ищецът претендира
същото с исковата си молба в по-малък размер от 14148 лева, до който поради това, с оглед
диспозитивното начало в процеса, този му иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащането му, следва
да се уважи, като основателен (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Неоснователни са възраженията на ответника за противното в отговора му, че това
обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди, тъй като била завишена,
както заплатената от ищеца по фактурите стойност на частите за отстраняването му, за
които се твърдяло, че били втора употреба, така и стойността на труда за ремонта, като
същото обезщетение следвало да се заплати по Методиката на Наредба № 24. По
материалноправния въпрос за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г.
на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за
размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение, е налице
задължителна съдебна практика на ВКС, която е приложила и при сега действащият КЗ,
защото разпоредбите му са идентични с тези по отменения КЗ (Р 209-2012-II т.о. и
посочените в него решения). Според същата практика, Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на същия
застраховател, какъвто не е случая. Изразено е разбиране, че даденото в този смисъл
11
разрешение важи и при имущественото застраховане (Р 209-2012-II т.о.). Поради това ВКС
приема, че ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.) – сега чл. 400, ал. 2
КЗ), какъвто е и случая (Р 209-2012-II т.о.).
При него застрахованият ищец по сключената с ответника застраховка "каско" е
представил по делото горепосочените доказателства за причинените в резултат на
застрахователно събитие имуществени вреди на застрахования по същата процесен
автомобил и за извършения в посочения сервиз ремонт за тяхното поправяне –
горепосочените две фактури и платежни нареждания за заплащане на същите на стойност за
труд и нови части според приложение № 1 към ЗСАТЕ от 14400 лева. Поради това ответният
застраховател не може основателно да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на същите дължими за ремонта средства, както е сторил, защото те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума от 34 000 лева и отразяват реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, според който, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка (Р 209-2012-II т.о.). Поради това не може да бъде възприета и
предложената от вещото лице в Приложение № 2 към ЗСАТЕ, като средна пазарна цена на
ремонта на процесните имуществени вреди, сумата от общо 9192 лева с ДДС, защото при
формирането й вещото лице е използвало части и труд от алтернативни доставчици, които
поради това очевидно не отразяват реалната възстановителна стойност на процесните
имуществени вреди на увредения автомобил на ищеца по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ,
защото не възстановяват увредените му части с нови от същия вид и качество, в това число
и всички присъщи разходи за доставка и труд, без прилагане на обезценка, а алтернативни
такива, чиито цени поради това са по-ниски (чл. 400, ал. 2 КЗ). Неоснователни поради това
са и възраженията на ответника за противното в отговора му, че заплатената от ищеца
стойност от 14400 лева за ремонта на процесния застрахован автомобил била завишена за
части и труд, защото видно от възприетото от съда приложение № 3 към т. 1 на ЗСАТЕ, само
цената на същите части, без тру-ставени от официалния представител на марката на същия
автомобил, е в значително по-висок размер от общо 15736.41 лева с ДДС (л. 97-98).
Ето защо съдът намери, че дължимото се на ищеца от ответника застрахователно
обезщетение по договора им за имуществена застраховка е 14400 лева, което обаче ищецът
претендира с предявения иск в по-малък размер от 14148 лева, до който, с оглед
диспозитивното начало в процеса, този му иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащането му следва
да се уважи, като основателен (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следва да се уважи и акцесорното искане на
ищеца за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в
12
съ- изплащането й (чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл. 6, ал. 2 ГПК). Според чл. 409
КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ (който от своя страна препраща към чл. 108
КЗ), или с изтичане на 15 дни от предявяване на претенцията. В случая началният момент на
забавата е 23.03.2022 г., но ищецът претендира законна лихва от по-късен момент –
подаване на исковата му молба в съда на 22.06.2022 г., от която дата същата следва да му
бъде присъдена с настоящото решение с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2
ГПК).
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят и сторените по
същото разноски в общ размер от 2366 лева (от които 576 лева внесена държавна такса за
производството, 590 лева внесено възнаграждение за вещото лице, и 1200 лева платено
адвокатско възнаграждение), които поради това следва да се възложат в тежест на ответника
(чл. 78, ал. 1 ГПК). В същите разноски съдът не включва и внесения от ищеца по сметка на
съ-позит от 40 лева за призоваването и разпита на посочения от него свидетел, защото от
същия депозит не му е заплащано възнаграждение по чл. 168 ГПК, поради което този
депозит не подлежи на присъждане по чл. 78, ал. 1 ГПК, а на връщане по чл. 82 ГПК при
подадена такава молба от ищеца (чл. 82 ГПК). Неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1200 лева, защото надвишава само с 54.67 лева минималният му размер
от 1145.33 лева с ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на уговарянето и
заплащането му, при което същото не би могло с оглед конкретната фактическа и правна
сложност на делото да се счете за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК). При този изход
на делото, ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова
сметка с -: -, на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 14 148 лева за
главница от неплатено застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна
полица № 93002110051690/06.08.2021 г. договор за имуществена застраховка „Каско” за
причинени имуществени вреди от настъпило на 07.03.2022 г. застрахователно събитие –
ПТП на главен път С. – Р., разклон за Р., и законна лихва върху тази главница от 22.06.2022
г. до изплащането й, както и сумата от 2366 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
13