Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №79

                       

                                             Гр . Видин 26.09.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  осемнадесети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.         

                                                                                                            2. Г. Й.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          А. А.                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.    ГР.Д. №   260        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Е.С. като особен представител на Б.Й.Г.    против Решение №277 от 03.06.19г. по гр.д. №2361/18 на ВРС. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск .

Счита обжалваното решение за неправилно,тъй като не е установено по несъмнен начин,че ответникът Б.Г. и лицето,сключило договора за заем Б. Т. са едно и също лице поради липса надостатъчно индивидуализиращи белези.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът  по жалба „А…“ЕАД-С…е  подал писмен отговор,с който оспорва същата.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.

Намира възражението на жалбоподателя за неоснователно,тъй като съдът в мотивите си е отбелязал,че всички индивидуализиращи белези съвпадат,а това са  име,презиме,ЕГН,адрес и това е направено след служебна справка,която е установила тези обстоятелства.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът-„ А…. „“ЕАД-С…  е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника Б.Й.Г.    , че има вземане в размер на 1500лв. главница  по договор за кредит „Бяла карта“,  лихви -114,36 за периода 06.11.2014г. до 10.01.2015г.,неустойка-300лв. за периода 06.12.2014г. до 10.01.2015г.,87,50лв.-разноски по събиране на кредита120лв. такса разходи и 370,92лв.-обезщетение за забава от 10.03.2015г. до подаване на заявлението в районен съд като е претенендирал и законната лихва след тази дата до окончателното изплащане на сумата.ВРС е приел от данните по делото, че между страните съществува облигационно отношение въз основа на договор за кредит „Б…“  от 01.11.2014г. между „А…“ и Б.Й. Тодоров за кредит в размер на 1 500лв.  Кредитът е усвоен,като е преведен по банковата сметка на длъжника на два пъти:800лв. на 05.11.14г. и 700лв. на 06.11.14г. според заключението на ВЛ по назначената експертиза. Плащане по кредита не са правени от длъжника.

На 07.11.2014г. между кредитор„А….“ и  „А… “ЕАД-С. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на нвземания включително и процесния договор за кредит. Изпратени са две уведомления до ответника за извършената цесия,които не са получени от него,а такова му е връчено на 27.02.19г. с връчване на ИМ по делото.

Поради липса на плащане  кредиторът е потърсил прават си по реда на чл.410 ГПК.Длъжникът  е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК ,след което е заведен искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането.

 Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан по размер и го е уважил като е отхвърли искането за присъждане на неустойка-300лв. за периода 06.12.2014г. до 10.01.2015г.,87,50лв.-разноски по събиране на кредита120лв. такса разходи.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Ищецът е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по ч.гр.д.№1779/17г.Длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК,поради което кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.В исковото производство той в качеството си на ищец е установил по категоричен начин наличието на претендираното от него задължение за ответницика.

Възраженията на жалбоподателя както пред първата така и пред втората инстанции са останали неподкрепени с доказателства и правилно ВРС  не ги е уважил.

Налице е валидно сключен договор за  кредит „Б…“ в размер на 1 500лв.  Кредитът е усвоен и е установено  пълно неизпълнение от страна на ответника в качеството му на кредитополучател ,поради което кредитора е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по исков път.Размерът на задължението-главница и лихви е установено от заключението на ВЛ по счетоводната експертиза пред ВРС.

Възражението на Б.Й.Г.,направено от назначеният му особен представител адв. Ел.Станкулова, че не е установено дали ответникът Б.Г. и лицето,сключило договора за заем Б. Тодоров са едно и също лице поради липса надостатъчно индивидуализиращи белези въззивната инстанция намира са несъстоятелно.

Първоинстанционният съд е направил служебна справка,от която е установено,че индивидуализиращите белези лично име,презиме,дата на раждане,ЕГН и постоянен и настоящ адрес съвпадат,поради което правилно е приел,че Б.Й.Г. и Б.Й. Тодоров са едно и също лице и посоченият в ИМ ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявеният установителен иск.

ВРС обстойно е изложил мотиви  относно условията при сключване на договор  за цесия и уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането като е преценил,че не са налице сочените от ответника пороци и  е постановил решението си като е уважил иска като основателен и доказан.Във въззивната жалбане се правят оплаквания в тази насока и тъй като въззивната инстанция е ограничена от изложеното във въззивната жалба не следва да обсъжда тези доводи във въззивното решение.

Предвид разпоредбата на чл.272 ГПК настоящата инстанция не счита за необходимо да преповтаря изложеното в първоинстанционното решение като напълно споделя изводите на първостепенния съд,а освен това във въззивната жалба се прави оплакване единствено относно идентичността на ответника.

При това положение въззивният съд счита,че следва да потвърди първоинстанционното решение като правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата да остави без уважение.  

Разноски  са претендирани от ответната по жалба страна и  такива следва да се присъдят в размер на 350лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №277 от 03.06.19г. по гр.д. №2361/18    на Районен съд – гр. Видин .

ОСЪЖДА Б.Й.Г.    ,ЕГН **********с адрес-*** да заплати на „А…“ЕАД,ЕИК.,с адрес-гр.С. ,бул.“Д-р П. Д.“№..,офис сграда Л..,ет..,офис .,направени пред настоящата разноски в размер на 350лв.   юрисконсултско възнаграждение,както и 404,50лв. адв. възнаграждение за назначения особен представител адв. Е. С.

Задължава  „А…“ЕАД,ЕИК..,с адрес-гр.С… ,бул.“Д-р П…“№..,офис сграда Л.,ет..,офис .. да внесе по сметка на ОС-Видин сумата 404,50лв. -адв. възнаграждение за назначения особен представител на Б.Й.Г.    - адв. . Е. С.  в седемдневен срок от съобщението като в противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.