Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260629
гр. Пловдив, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6460/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-007531 от 05.08.2020 г. на Началник Група
към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на Е.К.И., ЕГН **********, са били наложени следните
административни наказания : на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбодателят Е.И., редовно уведомена, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адв.Д., който излага аргументи за отмяна на НП и сочи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира и присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, се представлява от
гл.юрисконсулт Б., която излага аргументи за потвърждаване на НП и претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбоподателката Е.К.И. била правоспособен водач, като
притежавал СУМПС за придобита категория В, АМ. На 11.07.2020 г. около 02:15
ч. в гр. Пловдив, на ул. „Стефан и
Обрейко Обрейкови“ тя управлявала
мотопед „Пежо Джетфорс“, рег.№ **/собственост
на А.А.И./ като била спряна за проверка от служители на ** РУ на МВР Пловдив - Ч.Д.и
П.Б.. При проверката те установили, че И. силно лъха на алкохол, поради което
потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив и на място пристигнал св.С.Д.. Било извършено
изпробване на Е.И. за употреба на
алкохол с техническо средство – Дрегер
Алкотест 7510 с номер ARСМ – 0248 от св.Д.
около 02.42 часа. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в
издишания от водача въздух, над 0,5 промила, а именно 1.16 промила в издишания
въздух. За констатираното против Е.И.
бил съставен АУАН серия АA № 937044 на 11.07.2020 г. за извършени от него нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, копие от
който бил връчен на жалбоподателят. В съставения АУАН не били посочени възражения. Издаден бил и талон за медицинско
изследване № 0041268/ 11.07.2020 г., препис от който бил връчен на
жалбоподателя в 03.25 часа с уведомяване, че следва да се яви в посоченото в
талона болнично заведение до 45 мин от връчването. В издадения талон за
медицинско изследване Е.И. посочила, че приема пробата на дрегера. Въз основа
на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, в което
изрично било отбелязано,че в законоустановения срок жалбоподателят не се явил
да даде кръвна проба за изследване.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за
медицинско изследване, 2 бр. оправомощителни заповеди, удостоверение за
преминала проверка на процесното техническо средство, справка АНД, докладна
записка. По делото е приобщена и разпечатка от паметта на техническото
средство, като се установява че същата касае период на използване за месец
септември 2020 г., поради което и от нея не се установяват факти съотносими към
фактическата обстановка по случая.
В качеството на свидетел по
делото, бе разпитан в съдебно заседание актосъставителят С.Д., който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, както и сочи,
че той е съставил талона за медицинско изследване и е връчил същия на
жалбоподателката. Съдът кредитира показанията
на свидетеля като достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с
приложените по преписката писмени доказателства, както и кредитираните, събрани
такива в съдебното производство.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП,
като е установено с техническо средство
– Дрегер Акотест 7510 с номер ARСМ - 0248,
че същата е управлявала МПС - мотопед след концентрация на алкохол в издишания
въздух над 0,5 на хиляда, а именно 1,16 на хиляда наличие на алкохол в
издишания от него въздух. Установява се, че жалбоподателката е била съгласна с
показателите на дрегера, като писмено е отразил това в издадения талон за
медицинско изследване, като не се е и явила за кръвна проба в посоченото време
и място. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на
проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили
същата. Издаден е бил талон за
медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на
проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено максималното за
случая нормативно предвиденото време -
45 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба.
Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща
проверка и в срок на валидност
техническо средство, видно от удостоверение за преминала последваща проверка на
Дрегер 7510 ARСМ 0248. С оглед на собственоръчното отразяване от
жалбоподателката, че приема резултата от пробата с техническо спредство няма
как да се приеме и че същата не е била запозната с него. Отделно от това в НП изрично е
отбелязано, че впоследствие не е дадена кръвна проба. В този смисъл съдебният
състав счита, по преписката е приложен и
събран целият необходим доказателствен
материал, въз основа, на който е установено административното нарушение,
независимо че не е приложена извадка от паметта на техническото средство за
датата на проверката. Това е така, тъй като по делото е безспорно, че проба е
извършена, а не са ангажирани доказателства, които да водят на извод, че
жалбоподателката не е била проверявана от полицейски служители и не е била изпробвана
за употреба на алкохол.
Ето защо съдът приема, че
жалбоподателката е извършила административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правилно жалбоподателят е бил
санкциониран по реда на чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв, като в случая е било установено 0,89 на хиляда наличие на
алкохол в издишания от него въздух посредством техническото средство.
Относно размерите на наложените
наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 12 месеца - съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй
като са определени в твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от
наказващия орган, както и не биха могли да подлежат на редуциране от страна на
съда.
Съдебният състав счита, че в
конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид,
а от друга страна накърнените обществени
отношения са с особена важност.
С оглед изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100 лева за
участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с
оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателката.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-007531 от 05.08.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което
на Е. К.И., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания
: на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. К.И. да заплати на
въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив, сумата от 100 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.