ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 16.08.2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
на 16.08.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 618/2018 г. по
описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила
е молба от ДУССД-МВР с вх. № 4950/07.06.2019г. за допълване на постановеното по
делото въззивно решение № 145/18.04.2019г. в частта
за разноските. Молителят сочи, че въззивният съд е
отменил първоинстанционното решение в обжалваната му
част, като вместо това е уважил изцяло исковата му претенция и е отхвърлил
предявеното от насрещната страна възражение за прихващане. Независимо от това, съдът не се бил
произнесъл по разноските в първоинстанционното и
заповедното производство, въпреки направеното в този смисъл надлежно и
своевременно искане. Моли, въззивното решение да бъде
допълнено, като се отмени първоинстанционното решение
и в частта му, с която е осъден да заплати на ответника част направените от
последния разноски, пропорционална на отхвърлената от ПРС част от иска, в
размер на 1062 лв. Освен това, претендира присъждане на разноски в първоинстанционното производство в негова полза в
допълнителен размер от 572,12 лв., както и неприсъдената от ПРС част от
разноските в заповедното производство, която молителят изчислява на 530,45 лв.
Препис от
молбата е бил връчен на насрещната страна по делото. Постъпил е отговор от адв. П., който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на молбата. Счита, че съдържащото се в нея искане е преклудирано. Позовава се на т. 10в и т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, като изтъква, че разноските са разграничени от задължението
на длъжника в заповедта за изпълнение. Счита за недопустимо искане за
присъждане на разноски едва с въззивната жалба, при
условие, че не са били поискани с исковата молба. Намира, че в случая е налице
именно такава хипотеза, тъй като с исковата молба ищецът бил направил бланкетно и неконкретизирано искане за присъждане на
разноски само по това дело, но не и разноски по заповедното производство. Прави
извод, че за присъждането на последните, ищецът е следвало да предяви
осъдителен иск. След като такъв не бил предявен, съдът нямал право да се
произнася по този въпрос под заплахата от недопустимо разглеждане на
непредявена претенция. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището си. Изтъква
също така, че молителят не бил представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК
нито пред първата, нито пред втората инстанция. Счита, че липсата на такъв
прави молбата за изменение на решението в частта за разноските недопустима. На
последно място, счита, че същата е и неоснователна, тъй като страната не била
представила доказателства за реалното извършване на разноските. Моли съда да я
отхвърли.
Съдът намира, че молбата е подадена в последния
ден от срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК и
изхожда от надлежна страна. Доколкото тя касае допълване, а не изменение, на
решението в частта за разноските, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е
предпоставка за нейното разглеждане (арг. от т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Поради
това съдът намира, че въпреки липсата на такъв, същата е процесуално допустима,
с оглед обстоятелството, че въззивното решение не
съдържа нито мотиви, нито диспозитив по този въпрос,
т.е. действително в случая се има предвид допълването му по чл. 248 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна
поради следните съображения.
Вземането за разноски е акцесорно
и зависи от изхода на правния спор. След като въззивният
съд е отменил първоинстанционното решение в
обжалваната му част, и вместо това е уважил изцяло исковата претенция, този нов
правен резултат налага преизчисляване и на разноските пред първоинстанционния
съд, като в полза на ищеца се присъди пълния размер на направените от него
разноски пред ПРС, каквито се установяват в размер на 486,54 лв. – държавна
такса и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице,
както и 179,07 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в размер, посочен в молбата за допълване на решението, т.е. общо
865,61лв. (Извод за определяне на юрисконсултско
възнаграждение именно в такъв размер - макар и непрецизно - може да се направи
въз основа на присъдената част от разноските от страна на районния съд.) От
друга страна, обаче, част от тези разноски в размер на 293,49 лв.,
пропорционален на уважената от ПРС част от иска, вече е била присъдена с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази си
част и е влязло в сила. Поради това и с оглед пропуска на въззивния
съд да присъди останалата им част от 865,61-293,49=572,12лв. с въззивното решение, тя следва да се присъди с настоящия
съдебен акт. Освен това, изходът на делото пред въззивната
инстанция не предполага запазване на действието на първоинстанционното
решение в частта му, с която в полза на ответника са били присъдени разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска, в размер на 1062 лв. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази
му част.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се с произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, дори когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Поради това и с оглед изхода на делото (т.е.
установяване на вземането по заповедта за изпълнение в пълен размер), следва да
се постанови осъдителен диспозитив за пълния размер
на разноските в заповедното производство. Такива се установяват в размер на 486,54
лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 636,54 лв. От друга страна, обаче, част от тези
разноски в размер на 106,09 лв., пропорционален на уважената от ПРС част от
иска, вече е била присъдена с първоинстанционното
решение, което не е обжалвано в тази си част и е влязло в сила. Поради това и с
оглед пропуска на въззивния съд да присъди останалата
им част от 636,54-106,09=530,45лв. с въззивното
решение, тя следва да се присъди с настоящия съдебен акт.
Неоснователно е възражението на насрещната страна, че
молителят не бил направил своевременно такова искане пред ПРС, нито бил
предявил осъдителен иск за тях. Както се посочи по- горе, отговорността за
разноски е производна на изхода на делото, поради което не следва да бъде обект
на самостоятелен осъдителен иск. Наистина, по принцип съдът не се произнася
служебно по въпроса за разноските, ако няма направено искане в този смисъл.
Затова за присъждането им е достатъчно, да е направено съответно искане в
производството, в което са направени (т.е. в заповедното производство), а
задължението за произнасяне на исковия съд с осъдителен диспозитив
по тях произтича от цитираната по- горе т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
без да е направено ново искане в този смисъл пред исковия съд. При това няма
опасност, съдът да се произнесе по непредявен иск, тъй като, както сочи самият въззиваем, задължението за разноски е различно от
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение, а, както се обоснова
по- горе, те не са предмет на самостоятелен иск.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА
решение №
145/18.04.2019г., постановено по в.гр.д. № 618/2018г. на Софийския окръжен съд,
в следния смисъл:
·
ОТМЕНЯ решение № 89/06.07.2018 г., постановено по гражданско дело
№ 797/2017 г. по описа на РС - гр. Пирдоп,
В ЧАСТТА МУ, с която Дирекция „У. на
с. и с.д.” – МВР с БУЛСТАТ ***** и адрес гр. С., ул.
„Княз Борис І“ № 124, е осъдена да заплати на „П.” ЕООД с ЕИК *****и адрес ***, сумата 1062 лв. представляваща съдебноделоводни разноски в производството по гражданско
дело № 797/2017 г. по описа на РС - гр. Пирдоп;
·
ОСЪЖДА „П.” ЕООД с ЕИК *****и адрес ***, да заплати на Дирекция „У.
на с. и с.д.” – МВР с БУЛСТАТ ***** и адрес гр. С.,
ул. „Княз Борис І“ № 124, сумата от 572,12 лв., представляваща разлика
над присъдения с решение № 89/06.07.2018 г. по гр.д.
№ 797/2017г. на ПРС размер от 293,49 лв. до пълния размер от 865,61 лв.
на направените от ищеца разноски в производство по гр.д.
№ 797/2017г. на ПРС;
·
ОСЪЖДА „П.”
ЕООД с ЕИК *****и адрес ***, да заплати на Дирекция
„У. на с. и с.д.” – МВР с БУЛСТАТ ***** и адрес гр. С.,
ул. „Княз Борис І“ № 124, сумата от 530,45 лв., представляваща разлика
над присъдения с решение № 89/06.07.2018 г. по гр.д.
№ 797/2017г. на ПРС размер от 106,09 лв. до пълния размер от 636,54 лв.
на направените от заявителя разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
616/2017 по описа на ПРС.
Определението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едноседмчен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.