Р Е Ш Е Н И Е №260134
13.01.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8971/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на П.П.Т., ЕГН **********, Т.С.Т., ЕГН **********, и Р. С.Т. , ЕГН **********, депозирана против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“ , ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8 ,
с кумулативно субективно и обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК.
Фактите , така , както са изложени в
исковата молба :
Ищците са наследници на С. Т. Т., ЕГН **********, с открито на дата ************г. наследство.
По частното гражданско дело №15134/2014 год.
на РС Пловдив, ответника „ ЕОС Матрикс“
се снабдил с изпълителен лист против наследодателя на ищците С. Т., за
дължима сума по договор с „Обединена Българска банка АД“ за издаване на
кредитна карта Виза Електрон и отпуснат по същата кредитен лимит на стойност
1250 лв., като крайната падежна дата за връщането им била
05.04.2009г. Образувано било
изпълнително дело №****** г. по описа на
ЧСИ П. Твърди се обаче, че вземането е погасено по давност и се оспорва по този
начин принудителното изпълнение по него, като се иска от съда а постанови
решение ,с което да установи недължимост на процесните плащания. Ищците искат и
присъждане на разноските по делото.
Три броя
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 от ГПК.
Ответникът оспорва иска, отрича изтичането на погасителната давност, тъй
като същата била спирана и прекъсвана, включително чрез извършвани в хода на
друго, предходно изпълнително дело под номер ***/2015 г. по описа на ЧСИ ***********;
моли се исковете да бъдат отхвърлени. Възразява да са прекомерни договорените
от ищците адвокатски хонорари.
Исковете са допустими, и тримата ищци имат интерес да установят
недължимост на плащанията по дълга , за събирането на който е образувано , но
не е прекратено , изп. дело № *** на ЧСИ
*********** за 2020г.
Съдът съобрази следното:
По възникването на вземането и по това , че кредиторът е
снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи
, че предпоставките на иска
по чл.
255 ГПК (отм.), респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като
притезание ( срв., решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не
са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически
факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ
давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на
кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя
съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който,
той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече,
освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по
делото следва да докаже.
Най-напред, давност за цялото вземане тече още от 06.04.2009г, доколкото вземането произтича от договор, а в изпълнителния лист, с който то е снабдено, фигурира изрично датата на окончателен падеж - 05.04.2009г. Договорния произход на вземането и това, че предмет на изпълнителния лист, респ., на настоящото производство е само главница и законна лихва върху нея , означава също така , че за сумата от 1250 лева- главница, ищците не могат да се позоват на кратката погасителна давност, тъй като отсъства основание за такова позоваване. Договорът за цесия от дата 06.12.2013г не прекъсва давността, тя не е прекъсната и от молбата за издаване на заповед за плащане.
Това, дали давност е изтекла,
следва да се прецени към датата на устните състезания по настоящото дело, на
основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, доколкото такава тече и по време на настоящия процес.
И по двете инкорпорирани изпълнителни дела
, не се намериха данни за спиране или прекъсване на давноста. Изпълнителното
дело при ЧСИ ********* е било прекратено поради „липса на активна процесуална
легитимация „ , след като е открито наследството на С. Т.; няма извършвани
изпълнителни действия по това дело. Изпълнителното дело № *** на ЧСИ ****** е
образувано отново против С. Т. като
длъжник; наследниците на Т. са конституирани като длъжници с неподписана от ЧСИ
резолюция на л. 102 от делото.Проучено е имущественото им състояние, но
изпълнителни действия отново не са проведени, отсъства дори връчване на покана
за доброволно изпълнение до връчването на такава на Т.Т., на 16.07.2020г,
Съответно,
при липса на основание изтичането на давност да се прекъсне, тя е изтекла на
05.04.2014г.
Възразено е, че стабилизирането на заповедта за
плащане чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК също прекъсва
давността, доколкото съставлява направено от длъжника признание на вземането на кредитора. В
конкретния случай това е без значение за изхода на спора – дори давността да бе
прекъсната през 2014 или до 05.01.2015г, започналата да тече нова давност също е изтекла до датата на устните
състезания по настоящото дело, тъй като не се намери прекъсване и/или нейно
спиране.За пълнота обаче съдът следва да каже , че частното дело под №15134/2014
год. на РС Пловдив не е инкорпорирано,
страните ( и в частност – ответника , комуто е било в тежест да докаже
прекъсването ) не са искали да се приложи като доказателствена съвкупност по
настоящото производство , и затова не е
известно как е връчена заповедта за плащане
и дали за вземането се е развил например благоприятен за ответника иск
по чл. 422 от ГПК. Настоящия състав е на мнение, че неподаването на възражение
срещу издадена за плащането заповед по чл. 414 или 417 от ГПК съставлява
признание за съществуването на задължението само тогава, когато заповедта е връчена на длъжника редовно и извън хипотеза на чл. 47 от ГПК, което
обаче остана недоказано. Не се доказа
също така заявлението за издаването на заповед да е подадено преди 06.04.2014г.,
а след тази дата, давността е вече изтекла.
Вярно
е, че в молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
оправомощил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ, но този факт сам по себе си би няма значение за
изхода на спора, тъй като съдебният изпълнител не е провел по свой почин
редовно какъвто и да било изпълнително действие до изтичането на давността, а
така или иначе, давност се прекъсва само чрез трите изчерпателно посочени в
чл. 116 от ЗЗД способа – с признанието
на длъжника , с предяваване на иск от кредитора или чрез редовно проведено
изпълнително действие. Нито един от трите способа не се доказа да е осъществен,
дори по почин на съдебния изпълнител.
Исковете са основателни.След като главницата е погасена по давност, погасена е на
основанието по чл. 119 от ЗЗД и лихвата , начислявана като обезщетение за забавата.
За
яснота , съдът трябва да каже , че за целите на
исковете по чл. 439 от ГПК (чрез които се оспорва принудително изпълнение)
спорното право се индивидуализира по начина, по който това е направено в
изпълнителния лист; посочване на точен размер на изчислената от съдебния изпълнител законна лихва след датата на издаване на
листа не е нужно, не рефлектира и върху цената на исковете, която се формира
само от описаните в изпълнителния лист вземания. Затова и съдът няма да формира нарочен диспозитив в
тази част на искането, след като се е произнесъл по дължимостта на законната лихва от
датата 22.10.2014г до окончателното
изплащане на сумата, тоест по цялото искане на страните. Ищците са наследили
общия си наследодател при равни квоти и отговарят разделно ( а не солидарно) за
задълженията в наследствената маса , и оттам, искането на всеки от тях е да се
установи недължимост на сума от 416.66 лева – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата 22.10.2014г до окончателното изплащане на
сумата.
Разноските се понасят от ответника.
Възражение за прекомерност на договорния от
адвоката на ищците хонорар не може да бъде споделено , тъй като такава отсъства
– договорения хонорар е за три иска , платим от тримата ищци , тоест, в
минимален от размер от 300 лева за всеки.
Като се вземат предвид платените такси , включително по Тарифата към ЗЧСИ
, общия размер на разноските става 1074
лева , и съобразно казаното по – горе , следва да се осъди ответното дружество
да заплати на всеки от ищците по 358
лева разноски по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8,
че в отношенията между страните, че ищеца П.П.Т., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество плащане на
сумата от 416.66 лева по договор на наследодателя С. Т. Т., ЕГН **********, с
„Обединена Българска банка АД“ за издаване на кредитна карта Виза Електрон от
дата 05.04.2007г., , ведно със законната лихва върху тази сума от датата 22.10.2014г
до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издаден изпълнителен
лист по частното дело 15134/2014г и е образувано за събирането изп. дело № *** на ЧСИ ************* за 2020г, тъй като
вземанията се погасили с изтичането на давност.
Признава за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8,
че в отношенията между страните, че ищеца
Т.С.Т., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество плащане на
сумата от 416.66 лева по договор на наследодателя С. Т. Т., ЕГН **********, с
„Обединена Българска банка АД“ за издаване на кредитна карта Виза Електрон от
дата 05.04.2007г., , ведно със законната лихва върху тази сума от датата
22.10.2014г до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издаден
изпълнителен лист по частното дело 15134/2014г и е образувано за събирането
изп. дело № *** на ЧСИ *****************
за 2020г, тъй като вземанията се погасили с изтичането на давност.
Признава за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8,
че в отношенията между страните, че ищеца
Р. С.Т. , ЕГН **********, не дължи на ответното дружество плащане на
сумата от 416.66 лева по договор на наследодателя С. Т. Т., ЕГН **********, с
„Обединена Българска банка АД“ за издаване на кредитна карта Виза Електрон от
дата 05.04.2007г., , ведно със законната лихва върху тази сума от датата
22.10.2014г до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издаден
изпълнителен лист по частното дело 15134/2014г и е образувано за събирането
изп. дело № ***** на ЧСИ ********** за
2020г, тъй като вземанията се погасили с изтичането на давност.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
София, район Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров - Казанджията“ №8, да заплати на П.П.Т., ЕГН **********, сумата от
358 лева разноски по делото.
Осъжда
„ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8,
да заплати на Т.С.Т., ЕГН **********,
сумата от 358 лева разноски по делото.
Осъжда
„ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. София, район
Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ №8,
да заплати на Р. С.Т. , ЕГН **********,
сумата от 358 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ