Р Е Ш Е Н И Е
№………….…………../………….…………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1686 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д., ЕГН *********,
действащи чрез адв. Т.С.Д., срещу „Д.Е.Б.“ ООД, ЕИК *** субективно активно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал.
1 от ЗЗД и чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, за осъждане на ответника
- да
предаде на двамата ищци държането върху Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с административен адрес: ***, с
лице и вход на ул. „О.“, със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна;
- да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********
сумата в размер на 1243.50 лева, представляваща ½ /една втора/ от
дължимия и незаплатен наем за гореописания недвижим имот за периода от
м.05.2019 г. до м.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- да заплати на Р.П.Д., ЕГН *********
сумата в размер на 1243.50 лева, представляваща ½ /една втора/ от
дължимия и незаплатен наем за гореописания недвижим имот за периода от
м.05.2019 г. до м.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********
сумата в размер на 108.29 лева, представляваща дължимата такса за битови
отпадъци за съсобственика на недвижимия имот към Община В. за периода на ползване на имота от
01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- да заплати на Р.П.Д., ЕГН *********
сумата в размер на 108.29 лева, представляваща дължимата такса за битови
отпадъци за съсобственика на недвижимия имот към Община В. за периода на ползване на имота от
01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
По същество ищците молят за уважаване на исковете и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 07.08.2020 г.
В хода на
откритото съдебно заседание ищците,
редовно призовани, чрез адв.
Т. Д. поддържат исковата молба и молят за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и
не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по
делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание.
Ищците основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: Твърди, че ищците са съсобственици на гореописания
недвижим имот. Сочи, че на 15.03.2018 г. между ищците и ответното дружество е
подписан договор за наем на процесния недвижим имот, по силата на който ищците
са предоставили на ответника за срок от една година ползуването на търговския
обект срещу задължението на последния да заплаща наемна цена в общ размер на
380.00 лева или по 190.00 лева на всеки един от съсобствениците. Сочи се, че
страните са уговорили, че наемното правоотношение може да бъде продължено за
срок от още 12 месеца, ако никоя от страните не уведоми писмено другата за
прекратяване действието на договора до 15 дни преди изтичането му. Излага се, че наетия имот е бил предаден във фактическата власт на
ответника на 15.03.2018 г. с подписване между страните на приемо-предавателния
протокол. Поддържа се, че страните неформално се споразумели за
определен период от време наемната цена да бъде намалена, както следва: за
периода от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г.
– 300.00 лева месечно и за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. –
330.00 лева месечно. Твърди се, че последното плащане от ответната страна е от
03.05.2019 г. в размер на 550.00 лева, с което е погасен дължимият остатък от
наемната цена за м. март 2019 г. Излага се, че с договора за наем наемателите
поели и задължението да заплащат всички разходи, свързани с ползването на имота
като електроенергия, такса за битови отпадъци към Община В. и др. Твърди се, че на 21.11.2019 г. по
пощата е изпратена покана с обратна разписка във връзка с погасяване на
задълженията и за връщане на държането на наетия имот както на посочения в
договора за наем адрес за кореспонденция, така и на адреса на управление на
дружеството, като единствено поканата адресирана до последния адрес е получена
от законния представител на ответника на 25.11.2019 г. Твърди се, че към
настоящия момент не е удовлетворено нито непаричното вземане, нито паричните
вземания на ищците-наемодатели.
Ответникът не е
оспорил тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 233, ал. 1
от ЗЗД и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ищците са представили писмени доказателства /Договор за наем на недвижим имот от 15.03.2018
г.; приемо-предавателен протокол за недвижим имот от 15.03.2018 г.; анекс към договора за наем, подписан на
01.09.2018 г.; покана за доброволно плащане на дължимите суми, получена от
ответника на 25.11.2019 г.; извлечение от банкова сметка ***им имот и такси за
битови отпадъци/, които съответстват на твърденията му.
Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна
основателност на исковите претенции на ищците.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което
и претенцията следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
С оглед изхода на спора, в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, чийто общ размер възлиза на 834.68
лева, от които: 294.68 лева – държавна такса, дължима за предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове и 540.00 лева – адвокатски хонорар, чието заплащане е удостоверено
с представените фактура от 03.11.2020 г. и кредитно
движение по сметка.
По изложените съображения и на осн. чл.
239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, „Д.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ПРЕДАДЕ на Д.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д.,
ЕГН ********* и двамата с адрес: *** държането
върху Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с
административен адрес: ***, с лице и вход на ул. „О.“,
със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от
търговско помещение и тоалетна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, „Д.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 1243.50
лева, представляваща ½ /една втора/ от дължимия и незаплатен наем за
Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с
административен адрес: ***, с лице и вход на ул. „О.“,
със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 07.02.2020
г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, „Д.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Д., ЕГН *********, с
адрес: *** сумата в размер на 1243.50
лева, представляваща ½ /една втора/ от дължимия и незаплатен наем за
Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с
административен адрес: ***, с лице и вход на ул. „О.“,
със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 07.02.2020
г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, „Д.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 108.29
лева, представляваща дължимата такса за битови отпадъци към Община В. за Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с
административен адрес: ***, с лице и вход на ул. „О.“,
със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, за периода на ползване на имота от
01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
07.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, „Д.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Д., ЕГН *********, с
адрес: *** сумата в размер на 108.29
лева, представляваща дължимата такса за битови отпадъци към Община В. за Магазин № *, находящ се на 1 /първи/ етаж в сграда с
административен адрес: ***, с лице и вход на ул. „О.“,
със застроена площ 17.98 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, за периода на ползване на имота от
01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
07.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.Е.Б.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д.,
ЕГН ********* и двамата с адрес: ***, сумата в общ размер от 834.68 лева, представляваща сторени в настоящото
производство
съдебно-деловодни разноски, от които: 294.68 лева – държавна такса и 540.00
лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на въззивно обжалване по арг. от
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: