Присъда по дело №1433/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20225220201433
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите


НОХД № 1433/2022 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Л. Л. Т. от град П. , ЕГН: ********** за
престъплениe по чл. 343 б, ал.3 от НК за това, че на 17.07.2022г. в гр.П., по ул.
„М.Ш.“ е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил,
марка “Б.“ с рег. №..., след употреба на наркотично вещество - метадон,
установено по надлежния ред - съгласно Наредба №1 от 19 юли 2017г., изм. и
допълнена с ДВ бр. 81/02.10.2018г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест
за установяване „Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARPK-0010.
Производството се разви в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на
чл.269, ал.3 НПК в присъствието на служебно назначен защитник.
Представителят на Районна прокуратура гр.П. поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода
– ефективно, глоба и лишаване от правоуправление.
Защитника на подсъдимия пледира за условно осъждане.
Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 17.07.2022 г. св.Т. Е. Б. - мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ на ОД на
МВР-П., заедно с колегата си - полицай Е.Т. се намирали на ул. „М.Ш.“ в
гр.П., където изпълнявали служебните си задължения.
Около 19,55 часа на 17.07.2022 г. полицейските служители спрели за
проверка движещ се по ул. „М.Ш.“ пред №2 в гр.П. лек автомобил “Б.“ с рег.
№.... При извършената рутинна проверка служителите на полицията
установили, че водач на автомобила е подс.Л. Т. от гр.П.. Извършена била
проба на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, която била отрицателна.
На подс.Т. бил извършен тест за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „ Drager Drug Test-5000“ с фабричен номер ARPK - 0010.
Пробата от теста била положителна, като отчела наличие на наркотично
вещество - „метадон“, който резултат бил показан на подсъдимия. Пред
свид.Б. подсъдимият потвърдил факта, че е употребил метадон предходния
ден, тъй като бил на метадонова програма, което се доказва и от
медицинските документи от ДПБ П., свързани с лечението на подсъдимия от
наркотична зависимост.
На подс.Т. бил издаден талон за медицинско изследване бланков
№125093/2022г., след което същият бил придружен до МБАЛ гр.П., където
отказал да даде кръвна проба за изследване. Отказът бил удостоверен с
подписи на дежурен лекар при МБАЛ-П. и подписи на полицейските
служители.
1
За констатираното нарушение на ЗДвП на подс.Т. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA с бл.
№706913 от 17.07.2022г., който подсъдимия подписал без възражения.
Със ЗППАМ №22-1006-000272. на РУ на МВР гр.П. временно било
отнето СУМПС №********* на подс.Т. до решаване на въпроса за
отговорността му.
По този повод срещу подсъдимия било образувано досъдебно
производство.
Видно е от Заповед Рег.№ 8121з-329/22.03.2022 г. на Министъра на
вътрешните работи (л.11 в ДП), със същата Министърът е заповядал
проверката за употреба на упойващи вещества от водачите на МПС да се
извършва с техническото средство „Drager Drug Test 5000“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетеля Т. Б., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, които са
непротиворечиви и по категоричен начин очертават горната фактическа
обстановка.
Съдът счита, че установяването на употребата на наркотични вещества
от подс.Т. е станало в пълно съответствие с изискванията на действащата
към инкриминираната дата Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В случая е приложима разпоредбата
на чл. 6, ал. 9, съгласно която: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“. По делото е безспорно,
че подсъдимият, придружен от полицейски служител се е явил във МБАЛ
гр.П.,, където е отказал да даде кръвна проба за изследване.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че подс.Л. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл. 343 б, ал.3 от НК, като на
17.07.2022г. в гр.П., по ул.“М.Ш.“ е управлявал моторно превозно средство
/МПС/ - лек автомобил, марка “Б.“ с рег. №..., след употреба на наркотично
вещество - метадон, установено по надлежния ред - съгласно Наредба №1 от
19 юли 2017г., изм. и допълнена с ДВ бр. 81/02.10.2018г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с тест за установяване „Drager Drug Test 5000“ с
фабричен № ARPK-0010.
2
Подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал обстоятелството,
че управлява МПС след употреба на наркотично вещество – метадон, с което
се е лекувал от наркотична зависимост, и след като сам е подписал
декларация за нешофиране – л.29 в Д.П.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на
правната сигурност и установения правов ред в страната. Престъплението е
включено в Глава единадесета на НК, озаглавена „Общоопасни
престъпления“, което идва да покаже, че с него се засягат важни обществени
и лични интереси.
Преценявайки личността на подсъдимия, съдът отчете че същият е с
завишена степен на обществена опасност, предвид съдебното му минало –
осъждан е общо 6 пъти в периода от 2005 год. до 2014 год. Правилата за
реабилитация налагат извода, че към инкриминираната дата подсъдимият е
реабилитиран по право, като реабилитацията е настъпила на 31.03.2020 год. /
по чл.88 а НК/, поради което следва да се третира като неосъждан. Миналите
осъждания обаче следва да се ценят като негативна характеристична данна.
Причините за извършване на престъплението следва да се търси в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура и
недисциплинираността му като водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени съдействието на подсъдимия по време на полицейската проверка.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете негативната характеристика.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът
счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на минимума, предвиден в закона, а именно една година.
Кумулативно с наказанието лишаване от свобода съдът осъди подс. Т. на
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
десет месеца. Съдът намери че с тези наказания като вид и размер целите по
чл.36, ал.1 от НК ще бъдат постигнати.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и шест
месеца. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на
Наблюдателната комисия при Община П..
Налагането на подсъдимия на ефективно наказание лишаване от
свобода според съда не би довело нито до превъзпитанието му, нито до
възпирането му занапред да върши престъпни посегателства. Налагането на
едно такова наказание би върнало подсъдимия към една несоциална среда, от
3
която се е откъснал от приблизително 8 години, доколкото, видно от
справката за съдимост за последен път е бил освободен от затвора на
30.03.2015 година, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за
държане на наркотични вещества. Видно е от доказателствата по делото,
подсъдимият е започнал лечение от наркотична зависимост, като
наркотичното вещество, с което се е лекувал – метадон е това, което е
открито при направената му проба. Връщането на подсъдимия обратно в
затвора ще пресече декларираната осъзнатост от социално приемлив начин на
живот от една страна, а от друга, предвид изложените вече съображения не би
била и в интерес на обществото.
Относно вещественото доказателство – тестова касета, приложена на
кориците на делото, съдът постанови да се унищожи съгласно правилата,
определени в ПАС, предвид невъзможността да се използва повторно.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4