Определение по дело №324/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на Н. М. СТ. – син на осъдената, който е
посочил, че има качеството на защитник на майка си П. Г. К. и с молбата моли
същата да бъде условно предсрочно освободена от остатъка от наложеното й
наказание Лишаване от свобода. Твърди, че тя изтърпяла повече от
половината от наказанието си, нямала наказания или лошо поведение при
изтърпяването му. Твърди още, че същата била в много лошо здравословно
състояние и в момента, въпреки желанието й да работи, медицинските власти
не й позволявали да излиза на работа. Представил е към молбата медицинско
направление от 09.06.22г., характеристика от Кмета на с. Б., общ. П.. Твърди
още, че в момента баща му трябвало да постъпи на тежка операция, а майка
му да бъде с него, като за заболяването на баща си е представил епикриза.
В съдебно заседание осъдената К. заяви, че тя е казала на сина си да
подаде молбата, но не го е упълномощавала писмено за това. Поддържа тази
молба и моли съда да я разгледа в съдебно заседание. Твърди, че е работила
две години в Германия. Изказва съжаление за извършеното и моли да бъде
освободена условно предсрочно.
Началникът на Затвора – Сливен изрази становище за неоснователност
на молбата. Излага съображения за липсата на доказателства за поправянето
на осъдената по време на изтърпяване на наказанието и предлага да не бъде
освобождавана условно предсрочно.
Прокурорът също счита молбата за неоснователна. Осъдената
изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание, но не били
налице доказателства, че по време на престоя й в затвора се е поправила.
Налице бил среден риск от последващо осъждане при изготвената оценка на
правонарушител и липсвали достатъчно доказателства за трайно настъпили
положителни промени в личността на лишената от свобода. Единствено
фактът, че остатъкът от наказанието бил кратък период, не можело да
обоснове категорично постановяването на условно предсрочно
освобождаване на лишената от свобода, поради което моли да бъде оставена
без уважение молбата.
Адв. К. моли да бъде уважена молбата. Налице били условията на
закона за условно предсрочно освобождаване, доколкото за месеците, в които
лишената от свобода пребивавала в затвора, се адаптирала там, изпълнявала
абсолютно всички, изискващи се от нея ангажименти. Предвид
здравословното състояние на осъдената, което било известно на
затворническата администрация, не можело да се твърди, че проявявала
нежелание за работа. Не било ясно как били идентифицирани посочените
проблемни зони при осъдената. Обстоятелствата, които били извън
възможностите за въздействие на лишената от свобода, не следвало да се
третират в неин ущърб. Счита, че предсрочно освобождаване на осъдената с
определянето на съответния изпитателен срок било много по-полезно за нея,
отколкото ако тя продължавала да стои в затворническото общежитие. Моли
1

за уважаването на молбата.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената П. Г. К. е на 52 години, българска гражданка, с основно
образование, омъжена. Децата й са пълнолетни – две дъщери и един син.
Осъждана:
- с влязло в сила на 18.05.2017г. споразумение по НОХД № 670 / 2017г.
на РС – Плевен за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 от НК, за което й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години;
- с влязло в сила на 23.03.2022г. споразумение по НОХД № 1454 / 2021г.
на РС – Плевен за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1 и 2, вр. чл. 28 от НК, за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
което да изтърпи при общ режим.
Осъдената К. е постъпила в Затвора – Сливен на 01.04.2022г. за
изтърпяване на наложеното й по НОХД № № 1454 / 2021г. на РС – Плевен
наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален „общ“
режим. Към датата на постановяване на настоящото определение –
20.07.2022г. е изтърпяла фактически три месеца и деветнадесет дни от
наказанието лишаване от свобода. Остатъкът за изтърпяване е един месец и
единадесет дни. Придобива формална правна възможност за условно -
предсрочно освобождаване на 16.06.2022г.
От оценката за осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдената по време на изтърпяване на наказанието - чл. 439а, ал.2 от НПК е
установено, че от 27.04.2022г. е разпределена в ЗО ОТ „Рамануша“ и за
краткия срок на престой в общежитието е с пасивна самосъхранителна линия
на поведение. Общувала избирателно с останалите, като прекарвала времето
си основно в жилищното помещение. Не били констатирани конфликтни
ситуации с нейно участие, нямала наложени дисциплинарни наказания. Не
била награждавана.
В края на м. май 2022г. при проучване на нагласите на осъдените,
настанени в затворническото общежитие за включване в бригада за работа на
външен работен обект, не проявила интерес. При разговор с ИСДВР
споделила, че желае да работи единствено като метачка, но й била разяснено,
че нямало необходимост от този вид дейност.
Срокът на наказанието, което изтърпявала К. не давал възможност за
включване в общообразователно обучение. По време на престоя в приемно
отделение била включена в програма за адаптация. В дейностите за
осмисляне на свободното време се включвала епизодично единствено като
2

зрител според моментното си желание.
При изготвената на 27.04.2022г. оценка на правонарушителя ОASys2,
бил отчетен риск от последващо осъждане в стойностите на среден риск - 72
точки. Риск от вреди - нисък. Идентифицирани били следните проблемни
зони: Раздел 4 „Образование, обучение и трудова заетост“; Раздел 5 „
Управление на финанси и доходи“; Раздел 7 „Начин на живот и обкръжение“;
Раздел 11 „Мисловни умения и поведение“; Раздел 12 „Нагласи“. Изготвената
оценка била в срока по чл.130, ал.1 от ЗИНЗС, поради което във връзка с
настоящата молба не е изготвяна последваща оценка на правонарушителя.
През изминалия кратък период на престой в затвора не се наблюдавали
промени в изследваните раздели. В индивидуалния план за изпълнение на
присъдата, изготвен на 13.05.2022г. били заложени цели, обусловени от
идентифицираните в оценката на риска проблемни зони: - участие в трудова
дейност, при получено разрешение от Медицински център при затвора; -
съхраняване на връзката с близките; - промяна на начина на мислене и
приемане на правила и ограничения; - осъзнаване на допуснати грешки; -
подготовка за живот на свобода. Заложените цели са текущи и понастоящем
продължава изпълняването на поставените задачи, които на този етап са на
недостатъчно задоволително ниво.
Видно от приложената характеристична справка, изготвена от Кмета на
с. Б. , общ. П., осъдената К. се ползвала с добро име в обществото; не била
конфликтна личност; нямала извършени противообществени прояви; правила
опити за трудова заетост, но без успех поради липсата на работа за ниско
квалифицирани работници; в последните години работила в Германия. Видно
от представеното медицинско направление, адресирано до затвора, на К. е
поставена диагноза - тахикардия; хиперхолестемия; радиколопатия
двустранна; невротично разстройство и са й предписани лекарства за
лечението. Съдът не кредитира представената епикриза за съпруга на
осъдената, тъй като е издадена още през 2007г. и не свидетелства за
актуалното му здравословно състояние.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за допускане на предсрочно освобождаване на осъдената К. от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е
неоснователна и като такава съдът я остави без уважение. В момента тя
търпи наложеното й с влязло в сила на 23.03.2022г. споразумение по НОХД
№ 1454/2021г. на Районен съд - Плевен наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца и остатъкът от това наказание към 20.07.2022г. е един
месец и единадесет дни. Към настоящия момент тя е придобила формално
право на условно – предсрочно освобождаване (на 16.06.2022г.).
В случая преценката за наличието на втората изискуема предпоставка –
доказателства за поправяне на лицето, е отрицателна. Съгласно разпоредбата
на чл. 439а, ал. 1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице са
3

всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни
прояви.
Посочените в молбата основания за допускане на условно предсрочно
освобождаване – много лошо здравословно състояние и необходимост да
присъства в болницата при операцията на съпруга й, нямат отношение към
института на условно предсрочно освобождаване.
За краткия период на престой в затвора осъдената К. не е показала
съзнателна положителна промяна. Тя не е наказвана и не е поощрявана
съгласно ЗИНЗС. Информацията, съдържаща се в събраните писмени
доказателства показва, че поправянето й все още не е доказано и е
необходимо спрямо нея да продължи индивидуалната корекционна дейност.
Към този извод води и отчетената стойност на риска от рецидив – 72 точки, в
границите на среден. Отчетени са и сериозни проблемни зони, свързани с
образование, обучение и трудова заетост; управление на финанси и доходи;
начина на живот и обкръжение; мисловни умения и поведение; нагласи,
нуждаещи се от коригиране с оглед постигане на желаната промяна. През
оставащия период от наказанието е необходимо работата с осъдената да
продължи в посока осмисляне на причините, довели до извършване на
престъпните деяния и повтарянето на едни и същи грешки. Необходимо е и
мотивиране за прояви на интерес по отношение дейностите за осмисляне на
свободното време и подготовка за живот на свобода. Не може да се направи
и категоричен извод, че по отношение на полагането на труд, като елемент от
индивидуализиращите условия доказващи поправянето, предвидени в чл. 70
ал. 1 НК това е установена позиция и нагласа в живота на свобода. Осъдената
твърди, че две години е работила в Германия, но няма представени
доказателства за това. Видно от справката за съдимост на осъдената,
престъпленията, за които е осъждана, сочат за търсене на незаконни
източници на средства.
Анализът на цялостното поведение на осъдената К. по време на
изтърпяване на наказанието не отчита достатъчно доказателства за трайно
настъпили положителни промени в личността и мисленето й. Липсата на
трудова ангажираност в живота на свобода, в съчетание с отсъствието на
категорични доказателства за поправянето й в хода на пенитенциарното
третиране предполага риск от рецидивиране. Не е без значение и фактът, че
предходното условно осъждане не е оказало необходимия възпиращ ефект по
отношение извършването на настоящото деяние.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й,
4

предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Поради изложеното, съдът не споделя доводите в молбата, на основата
на които се претендира, че К. следва да бъде предсрочно освободена и остави
същата молба без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия в Окръжен съд – Сливен:
5

Номер на акта:	264
Дата:	20 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200324
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2022 г.

Определение по дело №324/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите