РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20223110101247 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12 във вр. с чл.18 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на Д. К. Н., с ЕГН ********** срещу Д. Й. М., с ЕГН
********** и адрес гр. *** съдържаща искане за налагане по отношение на ответника
на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от Закона за защита от домашно
насилие, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, както и да му бъде
забранено да доближава молителката и нейните жилище и местоработата.
В молбата е обективирано и особено искане на основание чл.18 от ЗЗДН да
бъде издадена Заповед за незабавна защита.
В молбата се твърди, че страните са съпрузи, като целият им съвместен живот
бил съпътстван с безпричинно предизвикани от ответника скандали, обиди и заплахи
спрямо молителката. През 2010г. молителката и двете деца напуснали семейното
жилище и заживели на квартира след поредния акт на домашно насилие, но
впоследствие молителката се върнала в семейното жилище. През 2019г. молителката
била извън жилището с малката си внучка, при което ответникът сменил патрона на
входната врата на жилището и молителката с детето не можели да се приберат в
апартамента. Потърсено било съдействие от органите на МВР и на ответника бил
съставен предупредителен протокол. Ответникът системно употребявал алкохол,
участвал в хазартни игри и през последните години отправял заплахи за убийство
спрямо молителката. От известно време всичко в жилището било разделено.
Молителката готвела в стаята, в която спи, страхувала се да излиза от тази стая и се
стремяла да избягва контакти с ответника.
1
Молителката посочва следните конкретни актове на домашно насилие
извършени в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН:
На 28.01.2022г. около 10:00 часа двамата съпрузи били в семейното жилище,
находящо се в гр.***. Ответникът предизвикал безпричинен скандал и започнал да
обижда и заплашва молителката. Молителката успяла да заключи стаята, която
обитава. Ответникът продължавал да крещи, обижда и заплашва молителката, а след
това се чувало, че чука и блъска, вдигал силен шум. Молителката не смеела да напусне
стаята и след като се успокоила потърсила съдействие от органите на МВР. Около
11:00 часа жилището било посетено от патрулен екип на III-то РУ на МВР Варна и на
ответника бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. Към момента на
подаване на молбата за защита, молителката била настанена в Кризисен център за
жертви на домашно насилие и ТХ – гр. ***.
В открито съдебно заседание молителката не се явява лично. Чрез проц.
представител поддържа молбата за защита, отказва се от допуснатите и до разпит
свидетели с твърдение, че е настанена в Кризисен център и няма възможност да
осигури свидетелите. Моли за налагане на поисканите мерки за защита за максимално
предвидения в закона срок. Ответникът се явява лично и заявява, че е запознат с
твърденията в молбата за защита, но оспорва същите. Твърди, че двамата с
молителката ползват едно жилище, като той ползвал кухнята и спалнята, които общо
били с площ 12 кв.м., а молителката ползвала хола, който бил 16 кв.м. Когато
разпределяли ползването на жилището, молителката изявила желание тя да ползва
хола. Коридора и банята били ползвани общо от двамата, а сметките за ток и вода били
плащани от ответника. На процесната дата молителката му поискала пари за да замине
за Германия, но той отказал, защото му предстои операция. Тя започнала да изнася
хладилника и изместила гардеробчето до прозореца. Ответникът казал на молителката
да остави място да влиза светлина, след което отишъл в кухнята и си легнал. Малко по-
късно дошли полицаи. Молителката им казала да не обръщат внимание на ответника,
тъй като бил болен от алцхаймер. След като получил заповедта за незабавна защита
ответникът заключил ползваните от него стаи и напуснал апартамента. Плащал 300
лева за квартира за да е спокоен. Заявява, че няма нищо против да му бъде забранено да
доближава молителката и нейната месторабота.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното от молителката удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца се установява, че страните по делото са съпрузи /л.8/.
Като доказателство по делото е приета декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от
молителката Д. К. Н. /л.8/.
От служебно изготвена справка за съдимост се установява, че ответникът Д. Й.
М. не е осъждан /л.20/.
Към доказателствата по делото са приобщени копие от докладна записка и
протокол за предупреждение, изготвени от служители на Трето РУ на ОД на МВР
***по повод твърдения акт на домашно насилие /л.24-25/.
В докладната записка се описва, че адреса е посетен от служители на полицията
по сигнал за семеен скандал. На място били установени страните в настоящето
производство. Молителката заявила пред полицейските служители, че ответникът е
блъснал гардероб върху нея. Ответникът отрекъл тези твърдения и заявил, че жена му
има психични проблеми. Съставилия записката мл. инспектор М. е описал, че
2
съпрузите не се разбират и живеят в едно жилище, но в различни стаи. На ответника е
съставен протокол за предупреждение за да решава спорните въпроси по
законоустановения ред и да не извършва психическо и физическо насилие спрямо
молителката. Протоколът по чл.65 ЗМВР е съставен в 09:40 часа на 28.01.2022г.
Молителката е представила също удостоверение, издадено от Фондация „SOS –
семейства в риск“. В същото е описано постъпването на сигнал от молителката,
изложените от нея твърдения и ползваните консултативни услуги /л.26/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една
особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най
– близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил самостоятелна
доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената сила на
декларацията предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е неприложима, в хипотезите, когато
има и е възможно да се съберат други доказателства установяващи твърденията в
молбата за защита.
В конкретния случай молителя Д. К. Н. е представила декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в която твърди извършено спрямо нея домашно насилие на 28.01.2022г. около
10:00 часа, както и предходни системни актове на насилие спрямо нея от страна на
ответника и негово поведение, което застрашава живота и здравето . Ответникът
оспорва твърденията в молбата за защита.
Твърденията на молителката, включително в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН за
отправени по телефона заплахи не бяха подкрепени от събраните по делото
доказателства.
По делото липсват каквито и да било данни за предходни агресивни прояви от
страна на ответника за отправяни заплахи към живота и здравето на молителката или за
злоупотреба с алкохол. Ползването на едно жилище, което разполага само с една баня
от лица, които не се разбират се установява от твърденията на страните и описаното в
докладната записка от полицейските служители. Докладната записка удостоверява
единствено посещението на служители на полицията в жилището на страните по
сигнал за семеен скандал и изложените пред тях твърдения на страните – молителката
заявява, че ответникът е блъснал гардероб върху нея, а ответникът е отрекъл тези
твърдения. В съставените от мл. инспектор М. докладна записка и протокол за
предупреждение не се съдържат данни да са възприети действия на ответника, с които
заплашва живота или здравето на молителката. Твърденията в молбата за защита са
допълнени спрямо изложеното от молителката пред полицаите, непосредствено след
скандала с ответника. В докладната записка са описани твърдения на молителката
само, че ответникът е блъснал гардероб върху нея. В молбата за защита, подадена
няколко дни по-късно тези твърдения са допълнени с отправени обиди и заплахи от
страна на ответника, викове и вдигане на силен шум от негова страна и заключване на
стаята на молителката за да не влезе ответникът в нея. Не става ясно от твърденията на
молителката защо от страх е заключила вратата на ползваната от нея стая, след като
ответникът е отворил прозорец, пред който можел да влезе в стаята. Съставеното
3
удостоверение от Фондация „SOS – семейства в риск“ пресъздава твърденията на
молителката и също не доказва извършването както на конкретния твърдян акт на
насилие, така и на предходно извършвани актове, каквито са описани в
удостоверението – обиди, закани, заплахи за убийство, замерване с предмети от
домакинството, осъществяване на физически посегателства, подмяна на патрона на
входната врата на съвместно обитаваното жилище. На молителката е дадена
възможност да ползва гласни доказателства, от която възможност тя сама се отказва.
При затруднения да организира воденето на допуснатите свидетели, молителката е
разполагала с възможността да поиска отлагане на производството за подходящ срок
или допускане на свидетелите при режим на призоваване. От описаните в молбата за
защита действия на ответника не става ясно дали той е бутнал гардероба с отварянето
на прозореца между двете стаи или след отварянето на този прозорец нарочно е
блъснал гардероба върху намиращата се пред него молителка.
От събраните по делото доказателства не се установи извършването на
твърдения акт на насилие и предходни системни актове на насилие от страна на
ответника. Твърденията в молбата за защита и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
значително надграждат и допълват споделеното пред полицейските служители,
непосредствено след случая, което също поставя под съмнение достоверността на
изложеното в декларацията.
Целта на Закона за защита от домашно насилие е да осигури една бърза и
ефективна защита на жертвите на домашно насилие, като им даде период от време, в
който да уредят отношенията си с извършителя на домашното насилие, в който период
последния ще носи и наказателна отговорност за извършени нови актове на домашно
насилие. Търси се предотвратяване извършването на нови актове на домашно насилие,
за да могат страните, които са се намирали в близки отношения да уредят трайно
бъдещите отношения по между си посредством позволените от закона средства. В
конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че страните по
делото са във влошени отношения, но обитават едностайно жилище, поради което
наличието на спорове между тях е очаквано и не би било необичайно.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство“. В конкретния случай съдът намира, че по делото не бяха събрани
достатъчно доказателства за извършването твърдения акт на домашно насилие по
отношение на молителката от страна на ответника. Съществуващите между страните
разногласия не могат да бъдат решавани, чрез иницииране на производство по реда на
Закона за защита от домашно насилие и налагане на мерки за защита по същия закон,
налагането на някоя от мерките за защита по отношение на ответника, който изразява
съгласие за това би могло да бъде използвано при последващи спорове пред съда.
Съгласието на ответника е да му бъде забранено да доближава молителката и да бъде
отстранен от жилището, но при отричане на твърдените актове на насилие и
недоказаността на същите в производството, спрямо ответника не следва да бъде
налагана нито една от мерките по ЗЗДН.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че поисканите с молбата мерки за
защита по ЗЗДН не следва да бъдат налагани, а молбата следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
4
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН и предвид отхвърлянето на молбата молителката
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Варненски районен съд държавната такса
за образуване на производството.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. К. Н., с ЕГН ********** против Д. Й. М., с ЕГН
********** и двамата с адрес гр. *** за защита срещу осъществен на 28.01.2022г.
спрямо нея акт на домашно насилие от ответника.
ОСЪЖДА Д. К. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. *** да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.3
ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5