Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.12.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав,
в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕТЯ С.
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4674
по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Ц.С.К. срещу И.С.К. иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен поради липса
на съгласие на Договор за продажба на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален
акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г.,
в частта по отношение на 5/8 идеални части от апартамент №24, находящ се в гр.София, ж.к.“********със застроена площ от
64,60кв.м., заедно с избено помещение №24, с полезна площ 4,85кв.м., заедно с
1.234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена.
По този иск
ищцата твърди, че тя и починалият й съпруг Н.З.К. не са имали съгласие за
сключване на договора, поради липса на упълномощителна
сделка в полза на адв. Е.Д.Б.. Искът се счита
предявен срещу ответника И.С.К., като страна по сделката.
На този иск, евентуално съединен е иск по чл. 31 по ЗЗД срещу ответника И.С.К. за унищожаване на сделката, касае 1/8 идеална част от
описания по-горе недвижим имот и е основан на твърдението, че прехвърлителят и упълномощител Н.З.К., не е разбирал фактически свойството и
значението на сключваната сделка, поради което се предявява иск за нейното
унищожаване.
Срещу ответника Д.Х.И. е предявен отрицателен установителен иск, че същият не е собственик на 5/8 идеални
части от ап. № *******в жилищна сграда бл. 7, находящ
се в гр.София, ж.к. “*******“, с площ от 64,60 кв. м. заедно с избено помещение
№ 24 и съответните идеални части от общите части.
И.С.К., чрез назначения особен представител, оспорва
предявения иск.
Д.Х.И. оспорва предявения спрямо него иск, като
посочва, че е придобил добросъвестно права от публична продан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представен Нотариален акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г. се установява,
че на посочената дата адвокат Е.Д.Б., в качеството си на пълномощник на Н.З.К.
и Ц.С.К. по силата на пълномощно рег.№1733/11.02.2003г. на Нотариус №267 на НК
с район на действие РС-гр.София е продала на И.С.К. апартамент №24, находящ се в гр.София, ж.к.“********със застроена площ от
64,60кв.м., заедно с избено помещение №24, с полезна площ 4,85кв.м., заедно с
1.234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена.
От писмо на Нотариус Д.С., на стр.115 от делото, се
установява, че нотариално дело №20 от 11.02.2003г. е унищожено съгласно Акт за
унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение, съставен на 15.06.2009г.
Поради смърт на адвокат Е.Д.Б. по време на производството, същата не е могла да
бъде разпитана като свидетел.
Установява се по делото, че Н.З.К. е починал на
22.02.2003г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Ц.С.К., двама
сина и една дъщеря.
От ответника по делото Д.Х.И. е представена Декларация
от отказ от право на ползване, подписана от Ц.С.К. от 01.09.2005г., вписана по
съответния ред, с която ищцата се е отказала изцяло от запазеното в нейна полза
право на ползване на апартамент №24, находящ се в
гр.София, ж.к.“********което е било учредено с Нотариален акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г.
От приета по делото СГрЕ се
установява, че подписът за „Декларатор“ в декларацията за отказ от право на
ползване е положен от Ц.С.К..
Представен е и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 01.09.2005г., по силата на който И.С.К.
е учредил в полза на „Банка Пиреос“ АД ипотека върху
апартамент №24, като обезпечение на задълженията на трето лице.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от
10.07.2007г. по изп.д.№20067900400570 по описа на ЧСИ
Р.М., се установява, че процесния апартамент №24 е възложен
след проведена публична продан на Д.Х.И..
По делото са представени и голям на брой документи,
установяващи здравословното състояние на Н.З.К., които са обсъдени от приетата
по делото Съдебно Психиатрична експертиза, поради което не следва да се
обсъждат отделно. Видно от заключението на последната към 11.02.2003г. – дата
на пълномощно и прехвърлителен договор, Н.З.К. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
като дееспособно лице.
При така установените факти от значение за спора,
настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД нищожни са договорите при които липсва
съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е случаят, когато външно волята на дееспособното лице
е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията (предложение и
приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
"съзнавано несъгласие" – без намерение за обвързване.
В случая се твърди липса на съгласие за сключване на прехвърлителен договор доколкото прехвърлителите
не са сключвали упълномощителна сделка в полза на посочения в Нотариален акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г. представител по
пълномощия, т.е. твърди се изразяване на съгласие за продажба на апартамент №24
от лице без представителна власт по отношение на ищцата и съпруга й. Видно от
Нотариален акт №25, том I, рег.№1741,
дело №20 от 11.02.2003г. наличието на пълномощно, с конкретна дата на заверка,
е отразено от нотариуса, като същото е описано като представено на Нотариуса
при съставяне на акта. Вписана е и проверка от страна на Нотариуса за наличие
на документ, посредством който Ц.С.К. и Н.З.К. е могло да бъдат представлявани
в производството. Съгласно чл.476, б.д ГПК /отм./, която разпоредба съществува
с идентично съдържание и в сега действащия ГПК в чл.580, т.5 ГПК - Нотариалният
акт съдържа кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на
изискванията по чл.482, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.586, ал.1 ГПК действащ. НА е
официален удостоверителен документ и вписването на наличието на пълномощно
рег.№1733/11.02.2003г. на Нотариус №267 на НК с район на действие РС-гр.София в
съдържанието на акта, по силата на законовата разпоредба, означава, че
документа действително е бил представен на нотариуса към момента на извършване
на дължимата проверка за това дали праводателят е
собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на
сделката, включително дали са на лице редовно учредени пълномощия за
представителство на продавача.
Съгласно чл.482, ал.3 ГПК /отм./ Нотариусът
удостоверява в акта и извършването на проверката за наличие на право на
собственост у праводателя, като посочва документите,
удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт представлява
официален документ - съставен е от надлежно оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в
закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК/чл.143, ал.1 ГПК /отм./ досежно извършените
от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него
време и място, че са представени описаните в акта документи, че са се явили
посочените лица. Тази материална доказателствена сила
важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК.
Такова оспорване по делото не е направено. Оборването на удостоверителната сила
на НА е било изцяло в тежест на ищцата, като такова не е проведено по делото. Поради
изложеното следва да се приеме, че пълномощното е било представено пред
нотариуса и тя е извършила дължимата проверка, като е установила наличието на
представителна власт.
Поради изложеното първия главен иск следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.31 ЗЗД Унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си. Видно обаче от приетата по делото Съдебно
Психиатрична експертиза, към 11.02.2003г. – дата на пълномощно и прехвърлителен договор, Н.З.К. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си като
дееспособно лице. Поради липсата на представени други документи, установяващи
различен психологически статус от този, виден от представените по делото
медицински документи, следва да се приеме, че не е установена по делото
предпоставката за наличие на несъзнавана липса на съгласие у починалия прехвърлител. Предявения при условията на евентуално
съединяване иск също следва да се отхвърли.
На отхвърляне подлежи и искът за признаване за
установено, че Д.Х.И. не е собственик на 5/8 идеални части от ап. № *******в
жилищна сграда бл. 7, находящ се в гр.София, ж.к. “*******“,
с площ от 64,60 кв. м. заедно с избено помещение № 24 и съответните
идеални части от общите части.
Постановлението
на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с
който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при
определена цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК/ купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез
публична продан като самостоятелен специфичен придобивен
способ по смисъла на чл. 77 ЗС. С
оглед предвиденото, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота /чл. 496, ал. 2 ГПК/, както и с оглед възможността третите лица да защитават правата си
върху продаден на публична продан имот с иск за собственост /чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК/, публичната продан се характеризира като деривативен придобивен способ, но
за разлика от гражданскоправните сделки, при него
няма договаряне между страните. Проданта на имота на длъжника се извършва
независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за
поредицата от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в
съвкупност до крайния му властнически акт, имащ вещноправни
последици. Публичната продан се концентрира в рамките на образуваното срещу
длъжника изпълнително производство и макар всяко едно от процесуалноправните
действия от фактическия й състав да има своето значение за осъществяване на
този способ, то възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител,
обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача, е правопораждащият
юридически факт за придобиване на правото на собственост. Разпоредбите на Глава Четиридесет и трета ГПК гарантират именно осъществяването на фактическия
състав на публичната продан като способ за принудително изпълнение и правото на
купувача да придобие собствеността върху продавания недвижим имот след плащане
на цената и влизане в сила на постановлението за възлагане, т. е. едновременно
и като способ за придобиване на правото на собственост. По делото не се
установява наличие на права на ищцата по отношение на имота към момента на
провеждане на публичната продан, които да може да се противопоставят на
купувача. Последния се легитимира като собственик с постановлението за
възлагане, поради което и искът се явява неоснователен.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответника Д.Х.И., като от същия е поискано присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. По делото се
установява плащане на сума в размер на 980лв. по Договор за правна защита и
съдействие от 07.10.2008г., намиращ се в кориците на делото на СРС и 500лв по
банков път на 14.07.2021г. или общо 1480лв., като с оглед сложността на
производството и голямата му продължителност, настоящия състав намира, че не е
прекомерно. Поради изложеното Ц.С.К. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Х.И.
сума в размер на 1480лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
предявен от Ц.С.К., с ЕГН ********** и
адрес: *** срещу И.С.К., с ЕГН ********** и адрес: *** за прогласяване за
нищожен поради липса на съгласие на Договор за продажба на недвижим имот,
инкорпориран в Нотариален акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г., в частта по
отношение на 5/8 идеални части от апартамент №24, находящ
се в гр.София, ж.к.“********със застроена площ от 64,60кв.м., заедно с избено
помещение №24, с полезна площ 4,85кв.м., заедно с 1.234% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, предявен от Ц.С.К.,
с ЕГН ********** и адрес: *** срещу И.С.К., с ЕГН ********** и адрес: *** за
унищожаване на Договор за продажба на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален
акт №25, том I, рег.№1741, дело №20 от 11.02.2003г.,
в частта по отношение на 1/8 идеални части от апартамент №24, находящ се в гр.София, ж.к.“********със застроена площ от
64,60кв.м., заедно с избено помещение №24, с полезна площ 4,85кв.м., заедно с
1.234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ц.С.К.,
с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Д.Х.И.,
с ЕГН ********** и адрес: ***-А за признаване за установено, че Д.Х.И. не е
собственик на 5/8 идеални части от ап. № *******в жилищна сграда бл. 7, находящ се в гр.София, ж.к. “*******“, с площ от 64,60 кв.
м. заедно с избено помещение № 24 и съответните идеални части
от общите части.
ОСЪЖДА Ц.С.К.,
с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на Д.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***-А на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1480лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: