№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8318 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 467352/09.08.2018г., постановено по гр. д. № 61011/2016г.,
Софийски районен съд (СРС) е уважил изцяло предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Р. за сумата от 1932,10лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2013г.-30.04.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № 179139лв., ведно със законната
лихва, както и за сумата от 240,71лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 30.06.2013г.-14.06.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
35042/2016г. по описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу постановеното решение. В
жалбата се поддържа, че сумата от 24,29лв. по фактура № **********/31.05.2013г.
е погасена по давност, доколкото издаването на обща фактура не променя падежа
на задълженията. Сочи се, че поради акцесорността на вземането за лихва върху
тази сума, то с погасяването по давност на вземането от 24,29лв. е погасено и
вземането за лихва в размер на 9,89лв. Излагат се твърдения за недължимост на
сумата от 205,62лв., представляваща изтеклата лихва за забава върху главните
вземания за процесния период, тъй като ответникът не е изпадал в забава за
тяхното плащане, доколкото клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия към
договора, които са в сила от 2014г., е неравноправна и като такава - нищожна.
Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните
страни, приема следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане
на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи относно обема на доставената в имота топлинна
енергия и начина на нейното остойностяване. Приел е за доказани предявените
искови претенции, поради което ги е уважил изцяло.
На етапа на въззивното производство не се спори, че в процесния период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът
е доставял, а ответникът потребявал топлинна енергия за процесния имот. Спорните
обстоятелства са дали вземането в размер на 24,29лв. по фактура № **********/31.05.2013г. е погасено по давност и дали
вземанията за лихва за забава върху главниците за периода след приемане на
общите условия от 2014г. са дължими. По тези
въпроси, с оглед въведените от жалбоподателя оплаквания, настоящият въззивен
състав намира следното:
Вземането на ищеца в размер
на 24,29лв., за което е издадена фактура № **********/31.05.2013г.,
представляващо доставена топлинна енергия за м. 05.2013г., не е погасено по
давност. Съгласно чл.
21, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД,
одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, действали към м.05.2013г. и
относими в случая, купувачът (потребителят) е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 (тридесет) дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. май 2013г. е
станало изискуемо на 01.07.2013г. и съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността е
започнала да тече от тази дата. Вземанията за топлинна енергия представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с
тригодишна давност - ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г., ОСГТК на ВКС. Заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, от когато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и от когато давността се счита прекъсната съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 28.06.2016г., тоест преди изтичане на
погасителната давност. Ето защо оплакванията на въззивника в тази насока са
неоснователни.
Тъй като главното вземане не е погасено по давност, не
се е погасило и вземането за мораторна лихва върху същото в размер на 9,89лв.
По отношение на вземането за мораторна лихва върху
главниците в размер на 204,64лв., изтекла за периода 31.08.2014г.-14.06.2016г., настоящият съдебен състав намира, че същото е
недължимо. За този период страните в настоящото производство са били обвързани
от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР. В раздел IX от горепосочените Общи условия са уредени въпросите
свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в
срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването на задължения
за обезщетение за забава върху вземането за потребено количество топлинна
енергия е поставено под условие, доказването сбъдването на което е в тежест на
продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са представени
доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите
страните по спора Общи условия, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 204,64лв. и за периода 31.08.2014 г. – 14.06.2016г.
/л. 75/ се явява неоснователен и в тази част първоинстанционното решение следва
да бъде отменено. Предвид установената недължимост на това вземане, съдът намира,
че не следва да се произнася по направеното във въззивната жалба възражение за
нищожност на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите общи условия, тъй
като търсената от въззивника защита е постигната.
Други релевантни оплаквания във въззивната жалба не са
направени.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 93,46лв.,
от които съразмерно на уважената част от исковете му се дължат 84,66лв., поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
тази част за разликата над 84,66лв. до пълния присъден размер от 93,46лв.
Насрещната страна не е представила доказателства за направени разноски в
заповедното производство, поради което не й се дължат.
За първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 982,12лв., от които съразмерно на уважената част от исковете му се дължат
889,62лв., поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
тази част за разликата над 889,62лв. до пълния присъден размер от 982,12лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в първоинстанционното
производство, поради което не му се дължат.
За въззивното производство съдът определя на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
юрисконсултско възнаграждение за въззиваемата страна в размер на 100лв., от
които съразмерно на уважената част от исковете й се дължат 90,58лв.
Въззивникът е направил разноски във въззивната инстанция в размер на 25лв.
за държавна такса, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се
дължат 2,35лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на въззивника
– адв. В.Т., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и представителство съразмерно на отхвърлената част от
исковете, което възлиза на 28,25лв.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 467352/09.08.2018г., постановено по гр. д. № 61011/2016г. по
описа на Софийски районен съд, В ЧАСТТА,
с която е уважен предявения иск за законна лихва за забава върху
главните вземания до размер на
сумата от 204,64лв. и за периода 31.08.2014г.-14.06.2016г., както и В ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
М.И.Р. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените в заповедното производство разноски за разликата над 84,66лв. до пълния присъден размер от 93,46лв и сторените в първоинстанционното производство разноски за разликата над 889,62лв. до пълния
присъден размер от 982,12лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.И.Р., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за
забава върху потребената топлинна енергия за имот, находящ се на адрес гр. София,
ул. „********, аб. № 179139, за периода 01.05.2013г.-30.04.2015г., за сумата от 204,64лв. и за периода
31.08.2014г.-14.06.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467352/09.08.2018г., постановено по гр. д. № 61011/2016г. по
описа на Софийски районен съд, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание на чл. 78, ал. 1
вр. чл. 273 ГПК М.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 90,58лв.
/деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание на чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.И.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 2,35лв. /два
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски във
въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание на 38, ал. 2
ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.В.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 28,25лв. /двадесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки/, за оказана безплатна правна
помощ и представителство във въззивното производство съразмерно на отхвърлена
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.