Р Е Ш Е Н И Е № 260003
20.06.2022 г., гр.Средец
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД след проведено на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Венета И.
при участието на секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията И. гр.дело № 129 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
за делба във фазата по допускане на делбата.
Същото е образувано по искова молба на И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, действаща лично за себе си и от името и като законен представител на малолетния Н.Е.М., чрез адв.Т.Т. –САК срещу Т.П.Г., ЕГН **********, и Й.Е.М., ЕГН **********, двете с адрес *** .
Ищцата твърди , че със сина й са съсобственици с ответниците на следния недвижим имот: двустаен апартамент, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас - апаратамент № 1 на първи етаж в жилищна сграда, блок 1, вход „А", построен върху държавна земя, със застроена площ от 68.33 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 12.59 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 21.046 и 76.66 кв.м право на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток, запад и юг-външен зид, север-стълбище, отгоре-ап.3, отдолу-изби.
Твърди се, че имотът е придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.01.1994 г. от Е.Н. М. - покоен съпруг на И.И.Т. и баща на Н. Е.М., представляван в настоящото производство чрез законния си представител- неговата майка.
Към момента на придобиване на имота, Е.Н. М. е имал сключен граждански брак от 12.12.1987 г. с ответницата Т.П.Г., който брак бил прекратен с решение № 2261 от 06.12.2007г. по гр.д. № 2889 от 2007г. на Бургаски Районен съд, влязло в законна сила на 12.02.2008г. От брака с ответницата Т.Г. е родена ответницата Й.Е.М..
Твърди се , че с решението на Бургаски Районен Съд по бракоразводното дело не е разделена собствеността и ползването на процесния в настоящото производство недвижим имот, поради което същият като придобит по време на брака, е останал в обикновена съсобственост между съпрузи Е.Н. М. и Т.П.Г., като по чл.19 от СК от 1985г. /отм./ за всеки от бившите съпрузи се презюмира, че притежава по ½ идеална част от имота.
След смъртта на Е.Н. М. на 05.12.2018г. негови наследници по закон с равен дял били съпругата му към момента на смъртта му - И.Т. и двете му деца Й.М. и Н.М.. Твърди се, че същите имат право по 1/3 идеална част от дела на Е.М. от процесния имот.
Сочи се, че по договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 06.01.1994г. страна по договора е само Е.М. и имотът е придобит изцяло с негови лични средства, придобити преди брака. В тази връзка се претендира да бъде определен по-голям дял на починалия Е.М. в размер на 2/3 ид.част от недвижимия имот.
Твърди се ,че И.И.Т. се е грижила и живяла заедно с наследодателя Е.Н. М. преди смъртта му и е спомогнала да се увеличи наследството, като е заплащала и със свои средства за ремонти и поддръжка на процесния имот. В тази връзка, се иска това увеличение да се пресметне в нейна полза и да й се даде по-голям дял от имота, или в условията на евентуалност да бъдат осъдени останалите наследници, да й заплатят сумата от 15 000 лв., на каквато стойност възлиза това увеличение, както и да се извадят от делбената маса вещите от обикновената покъщнина и да се присъдят в нейна собственост.
Иска се допускане и извършване на
делба на следния недвижим имот:
- Двустаен апартамент, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас, а именно - апартамент № 1 на първи етаж в жилищна сграда, блок 1, вход „А", построен върху държавна земя, със застроена площ от 68.33 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 12.59 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 21.046 и 76.66 кв.м право на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток, запад и юг-външен зид, север-стълбище, отгоре-ап.3, отдолу-изби,при квоти, както следва:-1/3 идеална част за ищцата И.И.Т.; -1/6 идеална част за ищеца Н.Е.М. -1/3 идеална част за ответницата Т.П.Г.; -1/6 идеална част за ответницата Й.Е.М.;
В случай, че имотът е неподеляем, се иска на основание чл.348 от ГПК да бъде изнесен на публична продан.
Иска се на основание чл. 12.ал.1 от ЗН да се приеме за установено по отношение на съделителите, че се изваждат от делбената маса вещите от обикновената покъщнина и да се присъдят в собственост на И.И. Т.- М..
Иска се постановяване на решение, с което, на основание чл. 12.ал.2 от ЗН да се приеме за установено по отношение на съделителите, че се дава по-голям
дял от имота на И.Т., като нейния дял става в размер на 1/3 идеални части или в
условията на евентуалност да бъдат осъдени останалите наследници на Е.Н. М., да
й заплатят сумата от 15 000 лв., на каквато стойност възлиза увеличението на
наследството.
Иска се да бъде постановено решение, с което на основание чл. 28, ал. (3) от Семейния кодекс /отм. /, обн. ДВ. бр.41 от 28 май 1985г. да се определи по-голям дял от процесния имот на наследниците на Е.Н. М., а делът на съсобственика Т. Г. да се определи на 1/3 идеални части.
Претендира се ответниците да
заплатят на И.Т. пропорционално на
квотата на всеки един от тях от делбения имот, сторените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатения адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Приложени са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адв.В.Ф. –БАК.
Със същия се излагат съображения за нередовност на исковата молба по отношение на иска по чл.12, ал.1 от Закона за наследството, тъй като не са индивидуализирани движимите вещи, както и иска по чл.28, ал.3 от СК, тъй като същият следва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не на част от него, по иска по чл.12, ал.2 от ЗН-поради липса на конкретизация на обстоятелствата, на които се основава искът, а именно с какво точно ищцата е допринесла за увеличаване на имуществото. Отделно от това се релевират съображения, че искът по чл.28, ал.3 от СК е недопустим, поради изтичане на едногодишния преклузивен срок да предявяването му, а искът по чл.12, ал. 1 от ЗН –поради обстоятелството, че подлежи на разглеждане в производство по делба на наследство, а не на съсобствена вещ, а искът по чл.12, ал.2 от ЗН – поради обстоятелството, че разглеждането му в първата фаза на делбата е недопустимо, както и поради обстоятелството, че с този иск не се цели промяна на наследствените дялове.
Счита се, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
По отношения на основния иск за делба на процесния имот се сочи, че същият е неоснователен предвид обстоятелството, че процесният апартамент е еднолична собственост на Т.Г., която го е придобила по давност още преди смъртта на наследодателя на ищците, в резултат на упражнявано от нея в продължение на 10г. необезпокоявано владение , манифестирано пред наследодателя на останалите съделители и при липса на противопоставяне от негова страна.
Оспорват се твърденията в исковата молба относно датата на влизане на съдебното решение за развод между ответницата и наследодателя, като се твърди ,че коректната дата е 06.12.2007г., на второ място се оспорва, че процесният имот е придобит изцяло с лични средства на Е.М. придобити преди брака, на трето място се оспорва, че доходите на наследодателя на част от съделителите Е.М. са били значително по-големи от тези на бившата му съпруга и той е използвал лични средства, придобити преди брака за заплащане цената на имота, поради което приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на Г., оспорва се че в договора за закупуването на процесния имот от 1994г. било описано, че Е.М. със собствени средства е заплатил цената на недвижимия имот., че ищцата Т. се е грижела за наследодателя Е.М., че ищцата е заплащала със свои средства ремонти и поддръжка на процесния имот и че в резултат на това стойността на имота се увеличила с 15000лв.
Основният иск за делба на описания имот се явявал неоснователен предвид гореизложените съображения, като при условията на евентуалност се иска имотът да бъде допуснат до делба при следните квоти - за съделителката Т.Г. – ½ придобита след прекратяване на СИО с наследодателя на останалите съделители, за съделителката Й.М. -1/6 придобита от наследство от баща й Е.М., за съделителя Н.М. -1/6 придобита по наследство от баща й Е.М. и за съделителя И.Т. -1/6, придобита по наследство от съпруга й Е.М.. За съделителките Т.Г. и Й.М. се изразява съгласие за групиране и поемане на общ дял.
Иска се прекратяване на производството по отношение на останалите искове , поради тяхната недопустимост или евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски . Приложени са писмени доказателства.
Във връзка с направени възражения от ответника и разпореждане на съда, с уточнителна молба от 08.06.2021г. ищците, чрез просецуалния си представител са оттеглили исковете по чл.12, ал.1 от ЗН и по чл.28, ал.3 от СК /1985/ , поради което производството е прекратено в тази му част с определение № 260120/23.07.2021г., влязло в сила на 30.12.2021г. С молба -уточнение предвид частичното прекратяване на производството е посочено, че се иска допускане до делба при следните квоти -1/6 идеална част за ищцата И.И.Т.; -1/6 идеална част за ищеца Н.Е.М. -1/2 идеална част за ответницата Т.П.Г.; -1/6 идеална част за ответницата Й.Е.М..
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцитe поддържат предявените искове и молят съда да допусне до делба недвижимия имот при посочените в уточнението на исковата молба квоти между съделителите. Ангажират се писмени и гласни доказателства и експертиза.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът оспорва предявения иск, като прави възражение за придобиване на имота по давност от Т.Г.. Ангажират се писмени и гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното :
Не е спорно по делото, че Т.Г. и Е.М. са бивши съпрузи, като помежду си имат граждански брак, сключен на 12.12.1987г., който е прекратен с влязло в сила съдебно Решение № 2261/06.12.2007г. по гр.д.№ 2899/2007г. по описа на РС-Бургас, с което е одобрено споразумение за прекратяване на брака. Видно от съдържанието на същото, страните не са уредили имуществените си отношения по повод процесния недвижим имот.
Безспорно е , че по време на брака им двамата бивши съпрузи имат родена дъщеря ответницата Й.Е.М., родена на ***г.
Не е спорно между страните, че на 06.01.1994г. бившите съпрузи Т.Г. и Е.М. са придобили с договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти в режим на СИО следния недвижим имот: двустаен апартамент, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас;. а именно - апартамент № 1 на първи етаж в жилищна сграда, блок 1, вход „А", построен върху държавна земя, със застроена площ от 68.33 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 12.59 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 21.046 и 76.66 кв.м право на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток, запад и юг-външен зид, север-стълбище, отгоре-ап.3, отдолу-изби.
Безспорно е и обстоятелството, че на 12.05.2018г. Е.М. е сключил
граждански брак с ищцата И.И.Т., видно от представеното с исковата молба
заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак № 238/11.05.2018г. ,
както и че Е.М. и И.Т. имат общо дете Н.Е.М. , родено на ***г.
След смъртта на Е.М. на 05.12.2018г. същият е оставил следните наследници: И. Т. –М., Й.Е.М. и Н.Е.М., видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници изх.№ 94-01-2018/03.02.2021г. издадено от Община Бургас.
Между страните е спорно единствено обстоятелството дали процесния имот е в режим на съсобственост към датата на завеждане на исковата молба, доколкото се прави възражение за настъпила придобивна давност в полза на ответницата Т.Г. и съответно същият следва ли да бъде допуснат до делба между страните.
Видно от показанията на свид.А.М. –П.-сестра на поч. Е.М., въпросният апартамент винаги е бил възприеман от нея и брат й, с когото тя е работила заедно в продължение на 16 години в една адвокатска кантора, като апартамент на бившата му съпруга и настояща ответница Т.Г.. Според тази свидетелка М. лично е заявил по време на развода им, че този апартамент го оставя на Г.. Последната ползва този апартамент като свой и го поддържа с лични средства. Свидетелката и съпруга й лично са помагали при извършваните ремонти от Г.. Е.М. не е заплащал издръжка на дъщеря си Й., тъй като двамата бивши съпрузи имали уговорка, вместо да плаща издръжка, да покрива битовите услуги вкл. тези за апартамента. След развода между Е.М. и Т.Г. , М. никога не е ползвал апартамента, нито ищцата И.Т., като на свидетелката не е известно дали брат й е имал ключ за апартамента.
Видно от показанията на свид. А.Г.- съпруга на брата на Т.Г., Е.М. никога не е посещавал апартамента след развода му с Т.Г.. Винаги е демонстрирал , че този апартамент е на Т.Г. и той няма интерес към него. Т. непрекъснато е ходила в апартамаента и си е знаела ,че той е неин. Втората съпруга на Е.М. не е ходила там и няма ключове. Твърди се , че Т.Г. е правила няколко козметични ремонта във времето , като свид. А.Г. и съпруга й са й помагали.
Свид. М.Д.е работила в кантората на Е.М. дълги години. Същата твърди, че доколкото знае той е ползвал процесния имот в с.Голямо Буково, но тя не е била свидетел. Лично тя по негово нареждане е заплащала консумативите за имота с негови парични средства. Пред нея М. не е заявявал, че имотът е на неговата бивша съпруга, даже бил споделял, че има намерение да прави ремонт на апартамента, защото обзавеждането е много старо и захабено, за да може да ходи там със сина си Н..
Видно от заключението на вещото лице по извършената СТЕ процесния имот е със следните индивидуализиращи белези: апартамент № 1/десен/, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас, който самостоятелен обект се намира на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор № 58, разположена в УПИ I, кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ. Средец, при граници на поземления имот: изток – улица, запад-улица, ,север –улица, юг-улица, който апартамент е с площ от 68,33кв.м., състоящ се от две стаи , кухня, коридор, баня с тоалетна и обща тераса с излаз от двете стаи и кухня, със съседи в сградата: на същия етаж –стълбищна клетка, отдолу-избени помещения № 1 и № 3, отгоре-самостоятелен обект апартамент № 3, при граници на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид, север –стълбищна клетка, юг-външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 1в приземния етаж с полезна площ 12,59кв.м.,както и 21,046% идеални части от общите части на сградата си дентификатор № 58, както и 76,66кв.м. от правото на строеж върху имот частна общинска собственост-УПИ I кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ.Средец.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка
изх.№ **********/02.02.2021г. процесният
имот е с данъчна оценка 1713,80лв.
С отговора на исковата молба са представени 6 бр. заверени копия на приходни квитанции за плащания на местни данъци и такси към Община Средец, от които е видно, че за имота са заплатени дължимите местни данъци и такси за периода от 2010г. до 2015г.,вкл. и за 2018г., като същите са платени от Т.Г.. Оригиналите са представени в първото по делото открито съдебно заседание. Представени са и две квитанции за 2019г. , които задължения са заплатени от друго лице.
В първото по делото заседание ищците , чрез процесуалния им представител са представили 2 бр. дубликати на квитанции за платени местни данъци и такси за 2020г. и 2021г. за процесния имот, от които не е видно кое лице е платило задълженията. Представени са и разписки за извършени плащания чрез системата за електронни плащания ePay.bg от страна на свид. М.Д.за потребена електроенергия на процесния имот в с.Голямо Буково, с ИТН 2507035, по издадени фактури за периода от 31.12.2017г. до 30.09.2018г. , справка за платена потребена електроенергия за периода от 20.11.2012г. до 04.01.2018г. за процесния имот.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно и в неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот или движима вещ, между кои лица и каква е частта на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на вещта към момента на извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.).
В случая се касае до бивши съпрузи, единият , от които е починал, като спорът е доколко процесният недвижим имот, чиято делба се иска, е съсобственост на бившата съпруга Т.Г. и наследниците на починалия бивш съпруг Е.М..
На 06.01.1994г. бившите съпрузи Т.Г. и Е.М. са придобили с договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти в режим на СИО следния недвижим имот: двустаен апартамент, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас:. а именно - апартамент № 1 на първи етаж в жилищна сграда, блок 1, вход „А", построен върху държавна земя, със застроена площ от 68.33 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 12.59 кв.м. с идеални части от общите части на сградата 21.046 % и 76.66 кв.м от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток, запад и юг-външен зид, север-стълбище, отгоре-ап.3, отдолу-изби.
От заключението на вещото лице е видно , че към настоящия момент имотът е със следните индивидуализиращи белези - апартамент № 1/десен/, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас, който самостоятелен обект се намира на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор № 58, разположена в УПИ I, кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ. Средец, при граници на поземления имот: изток – улица, запад-улица, ,север –улица, юг-улица, който апартамент е с площ от 68,33кв.м., състоящ се от две стаи , кухня, коридор, баня с тоалетна и обща тераса с излаз от двете стаи и кухня, със съседи в сградата: на същия етаж –стълбищна клетка, отдолу-избени помещения № 1 и № 3, отгоре-самостоятелен обект апартамент № 3, при граници на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид, север –стълбищна клетка, юг-външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 1в приземния етаж с полезна площ 12,59кв.м.,както и 21,046% идеални части от общите части на сградата си дентификатор № 58, както и 76,66кв.м. от правото на строеж върху имот частна общинска собственост-УПИ I кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ.Средец.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели А.М.П. и А.Г. за периода от развода 06.12.2007г. до настоящия момент Т.Г. владее имота като изключителен собственик с пълното съзнание, че е неин, предвид договорките с бившия й съпруг. Последният не е посещавал и ползвал имота. Г. сама е извършвала поддържащи ремонти на жилището. Посочените показания съдът кредитира в цялост, доколкото не констатира основания за пристрастност, въпреки роднинската връзка на свидетелката А.М. -П. с поч.Е.М. и на свид.А.Г.с Т.Г. и показанията на тези свидетели не се опровергават от останалия доказателствен материал. Обстоятелството, изложено от свид.М.Д., че Е.М. приживе е заплащал консумативите за ел.енергия за процесното жилище, както и че имал намерение да извърши ремонт, по никакъв начин не противоречи на показанията на посочените свидетели, а и не се оспорва от ответниците.
След прекратяване на съпружеската имуществена общност при развод, съпрузите са съсобственици, т.е. развода е основание за съвладение. Съгласно приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГТК, презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но в този случай действията, които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика-бивш съпруг във владение за себе си следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността - чл. 31 и чл. 32 ЗС и те да са възприети като такива от съсобственика, когато това е възможно. Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74/ Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. II гр. о. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик.
Процесният недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по време на брака при действието на СК от 1985г. /отм/ . След развода съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост. Ответникът Т.Г. е следвало да установи в процеса защитното си възражение за наличието на владение, което е продължило в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Съдържанието на понятието владение е установено в закона - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да може ищецът да добие статут на владелец, той трябва да докаже кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС - корпус и анимус.
Установено е, че след развода Т.Г. е извършила козметични ремонти на жилището, без да се консултира с бившия си съпруг, изключително тя е ползвала жилището, като намерението на М. е било този апартамент да е неин, заплащала е и дължимите данъци. Същевременно бившият съпруг се е съобразявал с уговорката, не е посещавал жилището, не е претендирал обезщетение за лишаване от ползване. Тези факти, преценени в съвкупност сочат на демонстриране от ответницата Г. на поведение на изключителен собственик, т. е. демонстрират субективния елемент - намерение за своене. До предявяване на иска - 25.02.2021 г. бившият съпруг и наследниците му не са предприели действия за прекъсване на започналата да тече от 06.12.2007г. придобивна давност. Плащането на данъци и от бившия съпруг, както и на потребена ел.енергия и заявяване пред свид.М.Д., че желае да направи ремонт на жилището , за да го ползва, е действие, което демонстрира, че се считаш собственик, но то не е насочено към другия бивш съпруг и не препятства преобръщането на държането във владение. Още повече, че Т.Г. е заплащала местните данъци и такси за имота за по-голямата част от 10-годишния период и видно от показанията на свид.А.М. договорката между съпрузите е била Е.М. да заплаща потребената ел.енергия вместо издръжка за детето Й.М..
Предвид отговора на поставения въпрос и изложените факти, сочещи на упражняване на владение за себе си от ответницата Т.Г., съдът намира, че апартамента не е останал съсобствен между наследниците на Е.М. и ответницата , поради което предявеният от И. Т. -М. лично и като законен представител на Н.М. иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Ответницата Т.Г. е придобила по давност частта на бившия си съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност след развода и в резултат на уговорката между тях апартамента да остане за нея. Тази уговорка е основание тя да установи владение за себе си върху неговата част. Тъй като не е налице съсобственост, предявеният иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба обаче е приложима едва когато искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на дяловете. При отхвърляне на иска за делба / какъвто е настоящия случай/ и при прекратяване на производството по делбено дело, разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.
При този изход на спора ищците следва да репарират направените от ответниците разноски за производството в размер на 2208лв.-адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък .
Съгласно чл.344 от ГПК следва да се определи и държавна такса на основание чл.3 вр.чл.9 от ТДТГПК по делото. На горепосоченото основание ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец в размер на 80.00 лв.(неоценяем иск).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, действаща лично за себе си и от името и като законен представител на малолетния Н.Е.М., чрез адв.Т.Т. –САК СРЕЩУ Т.П.Г., ЕГН **********, и Й.Е.М., ЕГН **********, двете с адрес ***, по отношение на следния недвижим имот:
апартамент № 1/десен/, находящ се в село Голямо Буково, община Средец, област Бургас, който самостоятелен обект се намира на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор № 58, разположена в УПИ I, кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ. Средец, при граници на поземления имот: изток – улица, запад-улица, ,север –улица, юг-улица, който апартамент е с площ от 68,33кв.м., състоящ се от две стаи , кухня, коридор, баня с тоалетна и обща тераса с излаз от двете стаи и кухня, със съседи в сградата: на същия етаж –стълбищна клетка, отдолу-избени помещения № 1 и № 3, отгоре-самостоятелен обект апартамент № 3, при граници на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид, север –стълбищна клетка, юг-външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 1в приземния етаж с полезна площ 12,59кв.м.,както и 21,046% идеални части от общите части на сградата си дентификатор № 58, както и 76,66кв.м. от правото на строеж върху имот частна общинска собственост-УПИ I кв.23 по плана на с.Голямо Буково, общ.Средец, при квоти: ½ ид.част за Т.Г., 1/6ид.част за Й.М. , придобита от наследство от баща й Е.М., 1/6 ид.част за Н.М. , придобита по наследство от баща му Е.М. и 1/6 ид.част за И.Т., придобита по наследство от съпруга й Е.М. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, действаща лично за себе си и от името и като законен представител на малолетния Н.Е.М., да заплати на Т.П.Г., ЕГН **********, и Й.Е.М., ЕГН **********, двете с адрес ***, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2208.00лв. (две хиляди двеста и осем лева).
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, действаща лично за себе си и от името и като законен представител на малолетния Н.Е.М., да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Средец в размер на 80,00 лв. (осемдесет) лева, на основание чл. 3 вр. чл. 9 от ТДТГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: