№69
гр. Силистра, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, гражданска колегия, в публичното
заседание
на втори юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. дело № 84 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 350/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 493/2019г. по описа на СРС,
съдът е изменил предоставеното упражняване на родителските права по отношение
на малолетното дете Симона Пламенова Проданова на неговия баща П.Г.П.,
определеното местожителство на детето и издръжка за него, постановени с Решение
№10578/08.07.2016г. по гр.дело №14524/2015г. на СфРС, като е предоставил
родителските права по отношение на детето С. на неговата майка М.Г.П., с
определено местожителството на детето при същата в гр.Своге, ул
“Староселска“№59, както и е определил режим на лични отношение между бащата и
детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, както и по пет дни от коледната и великденската
ваканция. Бащата е осъден на заплаща и издръжка на детето си в размер на 200
лева.
Недоволен
от решението на СРС, е останал П.Г.П., който чрез процесуалния си представител
го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с
което да бъде отхвърлена претенцията на майката за промяна на родителските
права по отношение на детето Симона, с произтичащите от това последици.
Ответната
страна М.Г.П., чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, във връзка с чл. 51, ал. 4 от СК.
Не
се спори по делото, че с Решение №10578/08.07.2016г, пост. по гр.дело
№14524/2015г. на СфРС, потвърдено с решение № 920/17г. по описа на СГС, пост.
по в.гр.д. № 14244/16г., влязло в сила на 23.11.17г., съдът е предоставил
упражняване на родителските права по отношение на малолетната С. П. П. на
нейния баща П.Г.П..
На
20.09.18г. майката М.Г.П. депозира искова молба за промяна на родителските
права по отношение на детето С., твърдейки че са настъпили съществени изменения
в обстоятелствата, които налагат промяна на родителските права. Като такива изтъква връщането си от чужбина,
където е работила към момента на първоначалното определяне на родителските
права, трайното си установяване в България и предприета трудова ангажираност по
трудов договор в гр. С., който й носи и сигурна финансова обезпеченост.
За
да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 във връзка с чл. 51,ал.4 от СК, следва да се установи на първо място дали
е налице промяна на обстоятелства, които са съществували към момента на
определянето на родителските права, като тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества на
страните, социалната среда, в която живее детето, жилищните или битовите
условия и др. /. В този смисъл посоченото в писмената защита на жалбоподателя,
че промяна на обстоятелствата, при
влязло в сила съдебно решение, трябва да е настъпила при отглеждащия родител, е
несъстоятелно.
На
второ място следва да се установи дали тази промяна се отразява на положението
на детето и ако се отразява – в каква посока. Към промените, засягащи
положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг
срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване
на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.
Видно
от приложеното по делото решение № 10578 / 08. 07. 2016 г., пост. по гр. д. №
14524 / 2015 г. по описа на СфРС и потвърдилото го решение № 10578 / 08. 07.
2016 г., пост. по гр. д. № 14524 / 2015 г. по описа на СГС, районният съд е
приел, че бащата притежава необходимите качества на родител и може адекватно да
упражнява родителските права и задължения, каквито е полагал от 2014г. до
постановяване на съдебния акт, докато контактът между детето и майката е
прекъснат за повече от година. СГС е споделил мотивите на районния съд и е
потвърдил неговото решение, посочвайки в допълнение, че и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето, както и
че поведението и на двамата родители се отличава с неконвенционалност, различен
житейски подход от общоприетия, сякаш при разменени позиции на майката и
бащата, като не би могло да се приеме,
че единият или другият са по-добрият или по-лошият родител – налице е
загриженост и обич към детето, съчетани със съответните грижи, и от двамата
родители, налице е силна емоционална връзка както между детето и бащата, така и
между детето и майката. Това, което е
спомогнало за крайното решение на съда, независимо от обстоятелство, че и
двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, е
обстоятелството, че бащата полага грижи за детето от 2014 г. насам, с
изключение на прекъсването пред втората половина на 2016 г., запознат е с
навиците на детето, доказано е полагал
адекватни грижи за него, вкл. и когато тези грижи са били полагани индивидуално
от същия, неподкрепени от помощта на други близки.
Съобразявайки
гореизложеното, СОС счита че към настоящия момент е настъпила промяна в
обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, отразяваща се на положението на
детето и на ефикасността на взетите мерки по упражняването на родителските
права спрямо него.
Майката
вече не работи в чужбина, а живее и работи в гр. С., където разполага със
собствено жилище и нейните родители имат възможност активно да й помагат в
ежедневието, тъй като всички живеят в една къща на няколко етажа. Отношенията
между нея и детето са се променили, установена е добра емоционална връзка между
тях, видно от заключението по СПЕ, запозната е с навиците му, предвид
непрекъснатото полагане на грижи за него
от края на 2017 година до настоящия момент, и детето се е привързало към
сегашната среда, в която живее, чувствайки се добре в нея, което се установява
от Социалния доклад от ДСП-С. и св.показания на св. П., които кореспондират и
със св. показания на св. Б..
Съдът
не би могъл да не отбележи факта, че в основата на силната връзка на майката с
детето, основана на съвместното им живеене вече трета година, стои нейното
неправомерно поведение, тъй като тя е отказала да върне Симона при бащата след
ползване на режима на лични отношения с
нея в края на м.декември 2017г. Дадените от М.П. обяснения в с.з. на 2.06.20г.
пред СОС, че не е върнала детето при бащата, защото то не е пожелало, а е изразило желание да остане при
нея, не биха могли да се приемат като оневиняващи нейното поведение, а
напротив. Тя е родителят, който трябва да въздейства положително на детето и да
насочва неговото поведение в правилната посока по метода на убеждението. Детето
е на възраст, в която се наблюдават променливи настроения и лесна привързаност,
която е и лесно манипулируема.
Ето
защо, предвид гореизложеното, СРС правилно е приел, че е налице промяна в
обстоятелствата, която обуславя допустимост на исковата претенция и е разгледал
възможностите и на двамата родители да отглеждат и възпитават детето, при това
съблюдавайки най – добрия му интерес.
Във
връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото, СРС е
стигнал до правилния извод, че и двамата родители притежават еднакъв родителски
капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, съобразно възможностите си,
като и двамата могат да разчитат на помощ от трети лица. Установено е от
социалните доклади и всички данни по преписките на АСП – ДСП – “ОЗД” гр. С.и
АСП – ДСП – “ОЗД” гр. С., че и двамата родители могат да осигурят на детето
спокойна и безопасна за отглеждането му среда, както и могат да разчитат на
помощ от своите близки. Водените от двете страни свидетели свидетелстват за
адекватни грижи спрямо детето и от двамата родители.
Както
бе споменато и по-горе, не може да не се отчете неправомерното задържане на
детето от майката при изпълнение на режима на лични отношения с детето, но на
първо място в случая следва да се прецени интереса на детето при наличието на
еднакъв родителски капацитет и добри битови условия при двамата родители.
Правилно
СРС не е акцентирал на твърденията и доказателствата за негативните прояви на
родителите, с оглед техните морални качества, тъй като данни за неморално
поведение в миналото са налице по отношение и на двамата /признание на адвоката
на майката на стр. 409 от първоинстанционното дело относно упражнявана от нея в
миналото професия, както и докладна записка за упражнен физически и психически
тормоз на лице от П.П., ведно с приложения - стр.291-297 от първоинстанционното
дело/.
При
установените промени в обстоятелствата по см. на чл. 59 СК и еднаквия
родителски капацитет на двамата родители, следва да се установи дали тази
промени се отразяват на положението на детето и ако се отразяват – в каква
посока. Съдът е длъжен да се ръководи най-вече от интереса на детето при
определяне на упражняването на родителските права спрямо него, за да вземе
най-доброто решение с оглед възрастта му и психическото равновесие.
От
една страна ниската възраст на детето и неговият пол мотивират съда да приеме,
че на настоящия етап майката е по – подходящия родител, който да отглежда и
възпитава детето. Също така тя е родителят, който трайно и непрекъснато полага
грижи за детето от три години, запозната с навиците му и специфичните за
възрастта му нужди и то е изградило навици за съжителство с нея през този
период, които не би било удачно да се променят непосредствено преди
постъпването му в училище. От друга страна - съдът съобразява заключението на
вещото лице по назначената по делото СПЕ, съгласно която на този етап психиката
на детето С. ще бъде съхранена в най – пълна степен при отглеждането му от
майката. Вещото лице посочва, че една промяна на средата, в която живее детето,
би му се отразила много стресиращо предвид наслагването на загуби, дефицити и
сериозни кризи, с които то ще трябва да се справя едновременно –
психоемоционалната възрастова криза на първолака, висококонфликтната ситуация
между двамата родители и влиянието й върху психиката му, „конфликтът на
лоялност“, в който се намира, страховата зареденост, повишената тревожност,
чувството за вина, дефицитът в социалните умения. Според експерта – психолог
тези загуби, дефицити и кризи в живота на Симона биха могли да окажат негативен
ефект върху нейното емоционално и психическо развитие и да доведат до
претоварване на психиката й и до невъзможност на нейните компенсаторните и
приспособителните механизми да се справят с това поради едновременното им
настъпване и протичане. Всичко това би довело до емоционална празнина и
затруднена адаптация, а това от своя страна – до засилване на страховете и
тревожните преживявания, засилване на чувството за вина, занижена самооценка,
прояви на агресия и/или автоагресия, изолация от връстници и подтиснатост.
Всичко
това, посочено от ВЛ, съдът съобразява приоритетно пред представените във
въззивната инстанция 8 броя писма от АСП – Своге до П.П. /стр.26-34/, от които
е видно, че майката демонстрира укоримо и компрометиращо поведение, създавайки
пречки за упражняване на режима на лични отношения на бащата с детето,
определен с привременните мерки.
Твърдението
на жалбоподателя, че връзката на майката със С. е нездрава и тя е разрушена,
защото майката не е присъствала в живота на детето, именно когато същото е
имало биологичната, физическа и духовна нужда тя да бъде до него ежедневно, не
следва да се тълкува като пречка тази връзка да се скрепи и развие
впоследствие. Вродена е потребността на всяко човешко същество от обичта и
закрилата на двамата си родители, дори и когато те са разделени и съществува
неразбирателство между тях. В този см. е и заключението на ВЛ, сочейки за
„конфликта на лоялност“, предвид поставянето на детето в ситуация на избор
между двамата родители. Обезпокоително е посоченото от вещото лице в с.з. на
26.09.19г., че и двамата родители в своите отношения не са склонни да поставят
на първо място детето, но като положителен следва да се отчете фактът, че
съгласно заключението на вещото лице не е налице синдром на родителска
отчужденост на С. от баща й и връзката между тях е запазена. Свидетелите пред
СОС също заявяват, че те двамата поддържат връзка по мобилните мрежи.
Задължително
е обаче вбъдеще майката да насърчава и съдейства на бащата в желанието му да се
среща и общува с детето, както и да не се пренебрегва неговата личност и роля
при отглеждането на С., тъй като само по този начин ще се достигне до пълен
психоемоционален комфорт на детето.
Всичко
изложено до тук
налага извода, че решението на СРС в частта, в която е изменил предоставеното
упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете С. П.П. на
неговия баща П.Г.П., определеното местожителство на детето и издръжка за него,
постановени с Решение №10578/08.07.2016г. по гр.дело №14524/2015г. на СфРС,
като е предоставил родителските права по отношение на детето С. на неговата
майка М.Г.П., с определено местожителството на детето при същата в гр.С., ул “………..“№……,
е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Що се касае до изложените доводи в жалбата и в
писмената защита от процесуалния представител на жалбоподателя за недопустимост
на съдебното решение, предвид постановяване на привременни мерки в
производството по чл.59, ал.9 от СК, то съдът счита, че същите са
неоснователни.
Основните принципи, на които стъпват всички мерки в
защита на най-добрия интерес на детето, в това число и съдебните, са подчинени
на принципите за адекватност и навременност в прилагането им.“Най-добрият
интерес на детето“ не позволява да се тълкуват национални правни норми, в т.ч.
процесуални, в такъв смисъл, който ограничава съда да разгледа по същество
отправено до него искане за защита на този интерес.
В светлината на гореизложеното ВКС е имал възможност
да се произнесе положително за допустимостта на привременните мерки в
производството по чл. 106, ал. 5 от отменения СК’85, сега чл. 59, ал. 9 от СК,
макар и косвено, тъй като не това е бил въпросът по чл. 280, ал. 1 от ГПК,
казвайки че „Производството по чл. 106, ал. 5 СК (отм.) за изменение на мерките
за лични отношения по правното си естество не е исково, а производство по
спорна администрация. Наложената в това производство обезпечителна мярка по
правната си същност съставлява привременна мярка относно упражняването на
личните контакти между родител и дете, поради което при определянето ѝ не
се изхожда от целта и същността на обезпечаването на иска. При определяне на
привременните мерки, съдът изхожда от интересите на детето; ръководи се от
доказателствата доколко детето е изложено на опасност; възможно ли е контактите
да му въздействат отрицателно; застрашени ли са физическото и душевното му
здраве…“ – Решение № 26 от 02.03.2010 по гр.д.№ 598 / 2009 г. на ВКС, IV г.о.
С оглед
на гореизложеното допустимо се явява както искането за постановяване на
привременни мерки в първоинстанционното производство и съдът не е извършил
грубо нарушение на материалния закон, произнасяйки се по това искане.
По жалбата относно обжалваното на решението в
частта, в която е определен режим на лични отношение между бащата и детето:
СРС, съобразявайки стабилната връзка между детето и
бащата, е определил режим на лични отношения между тях всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по пет дни
от коледната и великденската ваканция. В жалбата не се изтъкват доводи за
промяна на така постановения режим на лични отношения между детето и бащата,
поради което СОС следва да го потвърди.
Съдът следва да отбележи, че ако в бъдеще майката не
съдейства, а създава пречки бащата да осъществява спокойно режима на лични
отношения с детето, това би се тълкувало като поведение, което накърнява
интересите на детето и би се обсъждало като основание за промяна на родителските права.
Що се касае
до обжалваното решение в частта за издръжката от страна на П.П., то в жалбата
му не се изтъкват конкретни доводи за промяна на така определения размер
издръжка.
Съдът задължи и двамата родители да представят
актуална информация за доходите си, като ответницата представи три броя
справки, от които е видно какви са доходите й, а жалбоподателят представи
справки-извлечения от куриерски фирми /стр.35-79 от въззивното дело/, заявявайки
в с.з. на 02.06.20г., че не може да представи справка за доходите си, тъй като
от четири години се занимава с онлайн търговия и информацията за фирмите, с
които търгува и сделките, отива от куриерската фирма директно в НАП и от там
годишно му удържат 15 %. Съдът, съобразявайки задължението на страната да
подава данъчни дикларации пред НАП за реализираните от нея доходи, не възприема
тези обяснения и счита, че така представените доказателства на стр. 35-79
следва да бъдат изпратени на НАП с оглед извършване на проверка за спазване на
данъчното законодателство.
При това положение съдът не би могъл да прецени
правилно реализираните доходи от
жалбоподателя, с оглед определяне на точния размер издръжка за детето, която
той следва да заплаща, но предвид липсата на изтъкнати от негова страна доводи
за нейното намаляване, приема, че така присъденият размер издръжка за детето
отговаря на потребностите на детето и възможности на родителя да я заплаща,
поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателя
не следва да се присъждат деловодни разноски.
МОТИВИРАН от
гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 350/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 493/2019г. по описа на СРС.
Да
се изпрати на НАП копие от представените доказателства на стр. 35-79 от делото,
с оглед извършване на проверка по данъчното законодателство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен
срок от получаването му при условията на чл.280
ГПК