№ 254
гр. Варна, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600933 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна частна
жалба 51819/10.06.2025г. подадена от адв.А. Д. от ВАК , в качеството си на защитник на Д.
Ц. срещу протоколно определение № 2760/05.06.2025г. постановено по ЧНД № 2218/2025г.
по описа на Районен съд- Варна, с което съдът е присъдил ос.л. Д. Ц. ЕГН ********** да
заплати левовата равностойност на лек автомобил, марка **** с peг. № ******** в размер на
33714 .00 лева в полза на държавата. В частната жалба се застъпва становище за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че нормата на
чл. 343Б, ал. 5 от НК противоречи на конституционните принципи, гарантиращи правовата
държава по чл. 4 ал. 1 от Конституцията и принципа на справедливост на гражданите по чл.
6, ал. 2 от Конституцията. Твърди се, че отнемането на моторно превозно средство в
конкретния случай е непропорционална наказателна мярка, която е несъизмерима с
извършеното престъпление, като същата противоречи на изискванията на Конституцията,
както и това, че всеки законодателен акт, ограничаващ основни права, трябва да бъде
разумен, ясен и пропорционален на преследваните цели. В тази насока, счита, че голямата
разлика в стойността на различните автомобили, които може да бъдат предмет на тази
мярка, създава предпоставки за неравно третиране на извършителите на едни и същи
престъпления - при сходни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В
заключение посочва, че целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл. 36, ал. 1 от
НК, ще бъдат реализирани и без налагане на наказанието предвидено в чл. 3436, ал. 5 от НК.
Иска се, да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
протоколно определение.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание прокурор от
Окръжна прокуратура-Варна счита, първоинстанционото определение за правилно, като се
иска да бъде потвърдено.
Защитникът на осъденото лице- адв. Д., поддържа изложеното във въззивната жалба.
Отправя искане да бъде отменено обжалваното определение.
Варненски окръжен съд, след като се запозна с процесуалното развитие на делото,
1
обжалваното определение и доводите в жалбата, намира следното
Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирана да обжалва
страна в предвидения в закона срок. По съществото е неоснователна, поради следното:
Производството пред първия съд е преминало по реда на гл.XXIX. Със Споразумение
за прекратяване на наказателното производство, страните са приели за безспорно от
фактическа страна, че на 20.01.2025 г. в обл.Варна, по Главен път 1-9 до „Т-е" образно
кръстовище в посока Аладжа манастир,подс. Д. В. Ц. управлява МПС - лек автомобил ****,
с peг. № ********, след употреба на наркотични вещества, а именно - кокаин, установено по
надлежния ред, с техническо средство - „Dreger Drug Test 5000", с фабричен номер
ARJF-0034, проба № 86, поради което и на основание по чл. 343 Б, ал.3 от НК и чл.55 ал.1 т.1
от НК и е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на
основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на
основание чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК поддс. Д. В. Ц. приема да изтърпи наказание
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.С протоколно
определение постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2025г.,
първоинстанционният съд е постановил ос.л. Д. В. Ц. да заплати левовата равностойност на
лек автомобил, марка **** с peг. № ******** в размер на 33714 .00 лева в полза на
държавата. По делото, като писмени доказателства са приобщени, справка за
собственост/л.40 от ДП/ издадена от ОД на МВР, сектор ПП, от която се установява, че лек
автомобил марка ******" с peг. № ********, към дата 20.01.2025 г е собственост на „Е.Б.*.
За да даде отговор на така изразеното от жалбоподателя несъгласие, относно
приложимостта на правната норма, въззивната инстанция, следва да сподели от правна
страна следното:
Основен източник на наказателното право е законът в тесния смисъл на това понятие.
Това следва от принципа на законността, от конституционното изискване наказателноправни
норми да се установяват само с нормативен акт от такъв ранг. С измененията и допълненията
на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова
алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 - 4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик - присъжда равностойността му. В случая използвания от законодателя израз
"моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението", не променя
характера на МПС като предмет на престъплението. Това следва и от трайно установената
съдебна практика /виж. ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд и ТР № 18/14.11.1977г. по н.д.
№ 13/76 на ОСНК/ където е прието, че деянията пo чл. 343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт
пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни
c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa
paбoтa нa тpaнcпopтa. Поради това пpи вcички пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, cвъpзaни c
yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна
на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата,
на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане
трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния,
се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като
предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато
се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал
възможност да укаже, че приложението на чл.53 НК не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност. Материално
правната разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е предвидена от законодателя като императивна,
поради което приложението и е обусловено от наличие на извършено престъпление по един
от съставите на чл.343б,ал1-ал.4 НК.
Пред КС на РБ е образувано КД № 15/2024г. по искане на Общото събрание на
Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на
2
противоконституционност на чл. 280, ал. 5 и на чл. 343, ал. 5 – в цялост; на чл. 281, ал. 4 в
частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева,
ако не е негова собственост“ и на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик –
да присъди равностойността му“ – всички от Наказателния кодекс на Република България
(обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. ДВ, бр. 49 от 2025 г.; НК; оспорените разпоредби обн.
ДВ, бр. 67 от 2023 г.). С Решение № 8 постановено на 17.07.2025г., КС е отхвърлил
искането за обявяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато
деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В мотивите на същото е
възприето по отношение на предвиденото отнемане в полза на държавата на МПС, което е
собственост на дееца, или на неговата равностойност, че посредством това правило по
същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред
закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на
публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната
преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация. По нататък
в мотивите е възприето, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е
собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на
гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също
престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно
средство е собственост на дееца, или на друго лице.
Всеки съд от националната съдебна система обаче, по всяко дело следва служебно да
извърши проверка дали предметът на делото или приложимите вътрешни правни норми
имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от
неговото действие. В настоящия случай изложеното, дава основание на националният съд,
натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на ПЕС, да
гарантира пълния им ефект, като при необходимост по собствена инициатива остави без
приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат. След
извършена преценка от настоящият съдебен състав, относно конфронтация на сочената
разпоредба с принципа на пропорционалност, установи, че възраженията наведени в тази
насока, не следва да бъдат споделени, поради следното:
Принципа за пропорционално е залегнал в член 5, параграф 4 от Договора за
Европейския съюз. Съгласно този принцип мерките на ЕС, трябва да са подходящи за
постигане на желаната цел, необходими за постигане на желаната цел и не следва да налагат
на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде
постигната. Съгласно чл. 52 от ХОПЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и
свободите, признати от хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да защитава основното
съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност
ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят
на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора. За намирането на баланс между основни права следва да се
направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно
право, в случая- това на собственост. Нормата на чл. 343 "б" ал. 5 от НК е приета за
регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като
критериите, при които се прилага са ясни. Конституционният принцип на неприкосновеност
на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна
забрана за такива ограничения няма. Конституцията дори допуска при определени условия
принудителното отчуждаване на собственост (чл. 17, ал. 5 от Конституцията). Възприетият
от законодателя подход обективиран в критикуваната разпоредба, водещ до ограничаване на
частната собственост, според преценката на настоящият съдебен състав води до адекватна и
ефективна закрила. Видно от мотивите на законопроекта мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК се
налага като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност,
каквито са престъпленията по транспорта. Същевременно същата се явява и необходима за
постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и
намаляване на пътния травматизъм Така както е сторено в конкретния случай, преценката
за пропорционалност е направена безсъмнено от законотвореца.
По повод твърдяната непропорционалност на разпоредбата спрямо тежестта на
извършеното престъпление, настоящият въззивен състав, следва да отбележи, че процесната
разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, даваща възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК
обаче е въведена от законодателя като императивна, поради което несъстоятелно е искането
на жалбоподателя атакуваното определение да бъде отменено поради наличието на
3
смекчаващи обстоятелства.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. когато деецът не е
собственик – да присъди равностойността му, поради извършено престъпление по
чл.343б,ал.1 НК първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е
постановил един законосъобразен съдебен акт.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като
правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2760/05.06.2025г. постановено по ЧНД
№ 2218/2025г. по описа на Районен съд- Варна, с което е присъдено ос.л. Д. В. Ц. ЕГН
********** да заплати левовата равностойност на лек автомобил, марка **** с peг. №
******** в размер на 33714 .00 лева в полза на държавата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4