Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 02.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на седемнадесети май, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Александрина Пашова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 3384 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм/.

Ищецът А.С.А. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди,  в резултат от телесните  увреждания, които получил в качеството на водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********Пътно- транспортното произшествие настъпило на 20.01.2015г. на главен път № ІІ-49 от РПИ, между вече споменатия лек автомобил „Опел Вектра“  и  насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от водача Д.Д., който нарушил правилата за движение и с действията си по предприемане на несъобразена маневра за изпреварване на товарна композиция, навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Опел Вектра“ и така предизвикал настъпване на челен удар между двата автомобила. Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** бил установен в рамките на НОХД № 502/2015г. по описа на РС Разград. Преди да предяви иска пред настоящия съд, ищецът отправил писмена претенция до ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, но ответникът не предложил адекватно на обема на вредите застрахователно обезщетение, и към момента на предявяването на иска, вредите не били обезщетени. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника му да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от настъпването на процесното ПТП и вредите, до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да и заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника З. „О.З.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва на първо място твърдението за механизма на настъпване на процесното ПТП и оспорва твърдението, че то е настъпило единствено поради виновното противоправно поведение на водача на лекия  автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал. При това поддържа твърдение, че вредоносния резултат е бил съпричинен  в резултат от поведението на самия ищец, който пострадала, понеже допуснал нарушение на правилата за движение, като управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост и при това не го контролирал в достатъчна степен и независимо от това – нарушил задължението си да управлява лекия автомобил с поставен предпазен колан. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. 

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 16/330-ЗМ-119 както и съдържанието на приет като доказателство Препис от Споразумение по чл. 384 от НПК, сключено на 05.11.2015г. по НОХД № 502/2015г. по описа на РС Разград установяват настъпването на процесното ПТП на 20.01.2015г., на пътното платно по път ІІ-49, между участниците - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********  управляван от водача Д. П. Д. и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег № *******управляван от ищеца А.С.А.. В хипотезата на чл. 300 от ГПК, настоящият съд е обвързан в доказателствените си изводи относно противоправния характер на деянието на водача Д. П. Д., изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, чл. 42, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл. 43, ал.4 от ЗДвП и относно неговите последици за здравето на пострадалия (ищеца).

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, както и в резултат на служебно извършената справка в публично достъпния ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети  Епикриза от МБАЛ „Св. И. Рилски- Разград“ АД, както и болнични листове и резултат от медицинско изследване, от чието съдържание се установяват данни за диагностицираното здравословно състояние на пострадалия – след настъпване на пътния инцидент. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска експертиза (изготвена от вещо лице д-р Б.Б. със специалност ортопедия и травматология и д-р П.П. със специалност неврохирургия) мотивира следните  изводи относно подлежащите на доказване факти:

• В резултат от настъпване на процесното ПТП, пострадалият е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение протекло с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване/ без обективни медицински данни за загуба на съзнанието и разкъсно-контузна рана в лява челно-теменна област на главата, както и счупване на дясна лъчева кост в дисталния й край
• По своя вид и тежест описаните травматични увреждания при ищеца имат следната медико-биологична характеристика: Мозъчното сътресение без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние след травмата/кома/ е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на дясната лъчева кост в дисталния й край е причинило на ищеца затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-голям от тридесет дни - в случая до три месеца. Разкъсно-контузната рана в дясна челно-теменна област на главата е довело на ищеца болки и страдания за период от 10-14 дни.
• Мозъчното сътресение, понесено от ищеца е най-леката форма на дифузна мозъчна травма. То е „възвратима травматична парализа на нервните функции”. При него не се наблюдават промени в мозъчната тъкан. Неврологичният статус при ищеца не е показал отклонения от нормата.При правилно проведени лечение и режим оздравителният период приключва в рамките на 3-5 седмици. Счупената лъчева кост на ищеца е зараснала за обичайния период от 35 дни, след което ищецът е започнал провеждането на рехабилитация за премахване на оформената контрактура на китковата става. При леката черепно-мозъчна травма/мозъчно сътресение/ най-интезивна е общомозъчната симптоматика в първите 2-3 дни (главоболие, гадене, световъртеж). В приложената в делото епикриза от хирургично отделение в анамнезата няма описани оплаквания при постъпването на ищеца. Болки и страдания той  е търпял и от разкъсно- контузната рана за период от около 10-14 дни. Полученото счупване на дясната лъчева кост е предизвикало болки и страдания за срок от 3 месеца, като най интензивни болките са били през първите 2-3 седмици след злополуката и също толкова в началото на проведената рехабилитация.
• От травмата са изминали вече три години и един месец. Възстановителният период по отношение на претърпяната черепно-мозъчна травма отдавна е приключил. В делото няма приложени медицински документи за настъпили усложнения от черепно- мозъчната травма. Лечението за мозъчното сътресение е приключило успешно. Счупената дясна лъчева кост при ищеца е зараснала окончателно. Движенията на китковата става са възстановени както по обем така и по сила.

Към настоящото дело са приобщени материалите по преписка за ДП № 330-ЗМ-119/2015г., съдържащи оригинал от споменатия по- горе Констативен протокол за ПТП, копие от докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие, скица, справка, обяснения. Съдържанието на посочените документи е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

В дадените пред съда показания, свидетелят Д. П. Д. заявява, че бил участник в процесното ПТП, тъй като управлявал лекия автомобил „Фолксваген Пасат“. Според свидетеля, той се движил със скорост от 60 км/ч, изпреварвайки товарна композиция. Не успял да възприеме своевременно насрещно движещия се лек автомобил „Опел Вектра“, тъй като пътят бил със завои и в лошо техническо състояние (с дупки по асфалта). Когато ищецът възприел насрещно движещия се автомобил, той предприел максимално странично приближение до товарната композиция, която в този момент изпреварвал, за да избегне удара, но тези действия били фактически неефективни. Според свидетеля, лекият автомобил „Опел Вектра“ се движил със сравнително висока скорост и по тази причина фактически не успял да предприеме спасителна маневра.

Заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице Х.И. със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) мотивира следните  изводи, относно подлежащите на доказване факти:

·         Анализът на данните от досъдебното производство мотивира извода, че механизма на настъпването на процесното ПТП от техническа страна съответства точно на описания в протокола за ПТП:  Водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се е движил със скорост от около 84 км/ч., предприемайки маневра за изпреварване на товарна композиция, при което навлиза в лентата за насрещно движение, където реализира удар с насрещно движещия се със скорост от около 79 км/ч лек автомобил „Опел Вектра“. Скоростите на автомобилите са получени в резултат на аналитичен способ- след изчисление на вещото лице по косвени данни и специализирани математически способи. При липса на данни за нарочна пътна сигнализация, следва да се приеме, че максимално допустимата за пътния участък скорост е до 90 км/ч.

·         При настъпването на ПТП метеорологичните условия и осветеността на пътя (през деня) са осигурявали добра видимост, но в конкретния пътен участък, тази видимост е била ограничена поради завои на пътя. Изчисленията на опасната зона на спиране на двата автомобила мотивира категоричен извод, че в конкретната ситуация на пътя- за всеки от тях ударът е бил технически непредотвратим, макар те да са успели да се възприемат взаимно на относително къса дистанция малко преди сблъсъка.

·         За водача на лек автомобил „Опел Вектра“, настъпването на произшествието е било непредотвратимо. Като се има предвид, че непосредствено преди настъпването на удара, именно този водач е излизал от завой и се е движил в рамките на позволената скорост, а ударът е настъпил в неговата лента за движение, то не може да бъде направен извод, че неговото поведение е допринесло от техническа гледна точка за настъпването на удара. За водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“, настъпването на произшествието е било предотвратимо, ако се бе съобразил с другите участници в движението и преди да предприеме маневра за изпреварване.

Заключението на приетата комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза (изготвена от вещи лица д-р Б. и Х.И.) мотивират следните  изводи, относно подлежащите на доказване факти: Лекият автомобил „Опел Вектра“ е фабрично оборудван с предпазни колани на всички седалки. Като се имат в предвид механизма на процесното ПТП, местоположението на ищеца към момента на ПТП (водач на предна лява седалка) , движението на тялото на водача след нанесения удар (напред и надясно) и получените увреждания, определно може да се счита че към момента. на процесното ПТП ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е факта, че при осъществените медицински прегледи няма тежки травматични увреждания в областта на главата, каквито се установяват при водачите на автомобили с подобен механизъм на ПТП. Ако не би бил поставен предпазен колан, главата на пострадалия би се ударила в предното панорамно стъкло и би пострадала тежко.

В дадените пред съда показания, свидетелката С.Д.С.заявява, че има преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалия непосредствено след настъпването на процесното ПТП и по време на лечението му. Незабавно след настъпване на инцидента, доколкото пътувала на задната седалка на същия автомобил, свидетелката възприела факта, че ищецът бил зашеметен (не отговарял на повикване), контузен в областта на главата и на дясната ръка. Чувствал се неадекватен, объркан и уплашен. В болницата зашили раната на главата му и гипсирали ръката му. Поради контузията на дясната ръка, на ищеца му било много трудно да се обслужва сам в бита и той бил подпомаган от жената, с която живеел. Свидетелката също подпомагала ищеца, транспортирайки го до мястото на извършване на контролни медицински прегледи. Според впечатленията на свидетелката, минало „доста време“ докато ищеца се възстанови. В момента, ищецът също чувствал неприятни усещания и изпитвал болки в ръката, когато я натовари и се оплаквал от това.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявения иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от застрахования при него водач. 

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки, които определят възникването на задължение за ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ********, да покрие последиците от гражданската отговорност за понесените от ищеца неимуществени вреди, поради причинените  болки, страдания и битови неудобства.

Кредитирайки заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, съдът възприема извода за причиняване на непозволено увреждане, чрез физически травми, които носят медико – биологичната характеристика – временно разстройство за здравето, неопасно за живота и затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-голям от тридесет дни - в случая до три месеца.

За да направи необходимите изводи за естеството на травмата, за обема на болките и страданията и за наличието на пряка причинно- следствена връзка между причиняването на травмите и конкретното ПТП от 20.01.2015г. съдът кредитира приетите като доказателства медицински документи и съпостави тяхното съдържание с изводите на изслушаната съдебно- медицинска експертиза.

Изводите на експертизата, която е изготвена от специалисти със съответната медицинска квалификация (ортопедия и травматология и неврохирургия) съдът кредитира преимуществено пред показанията на разпитания свидетел С.. Впрочем,  посочените от свидетеля факти не са в пряко, нито в съществено противоречие с експертните изводи.

Именно посредством споменатото вече неоспорено заключение на съдебно- медицинската експертиза, се установи наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпилите травматични увреди.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснато от него нарушение на правилата за движение бяха категорично опровергани посредством експертното заключение на съдебната авто- техническа експертиза и комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза. Поради това, съдът ги намира за напълно неоснователни.

За да достигне до този извод, съдът кредитира изводите в заключението на приетата без оспорване съдебна авто - техническа експертиза,  както и материалите от досъдебното производство, които категорично отричат твърдението, че ищеца е допуснал нарушение на правилата за движение, като е управлявал автомобила с превишена, несъобразена скорост и не е използвал предпазен колан.

Настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на водача на на процесния лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ********, който е допуснал грубо нарушение на закона за движение по пътищата, установени със споразумението пред наказателния съд. За водача на лекия автомобил „Опел Вектра“, ударът е бил технически непредотвратим. Противно на твърденията на ответника, съдът счита, че в качеството на водач ищецът не е бил длъжен, нито пък обективно е могъл да предвиди, че в конкретната ситуация – насрещно движещ се лек автомобил ще предприеме несъобразена маневра за изпреварване и ще навлезе в насрещната за движението му пътна лента. Когато е възприел този факт, пострадалия е бил лишен от обективна възможност за реакция, която да има последиците на спасителна маневра.

При изложените по- горе изводи, спорът между страните относно наличието на основание за изплащане на обезщетение е разрешен и се концентрира по- скоро върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът прие, че въпреки пространното описание на травмата, получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца са предизвикали временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Основният негативен ефект от травмите са болки, страдания и неудобства поради ограничения за движението и някои специфични дейности, в период от около един три месеца.

Максимално допустимия възстановителен период се простира според вещото лице е именно до три месеца от настъпването на травмата, а такава продължителност бе доказана косвено и посредством показанията на разпитания свидетел.

Само в началния период  от лечението на пострадалия, движението на ръката му е било значително ограничено и в същия период той е изпитвал по- интензивни болки.

Животозастрашаващо състояние, увреждане на вътрешни органи или някакви други негативни последици за здравето на пострадалия обаче, не се установяват.

Никак не може да бъде пренебрегнат и факта, че според заключението на съдебно- медицинската експертиза, лечението на травматичните увреждания е завършило успешно, без усложнения.

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат факта, че все пак пострадалия е лице в активна възраст, засегната е била дясната му ръка, което предполага преустановяване на активна трудова дейност и други социални активности.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства и съобрази социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите, включително нормативно установените лимити на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за  2015г. но също и данните за средния жизнен стандарт на населението на Р. България в този период, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за 2015г., когато е настъпило процесното ПТП, съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

Именно този размер на застрахователно обезщетение следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищеца, въпреки наведените от ответника доводи за прекомерност на претенцията. За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и прекомерно завишена.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищеца е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Искът бе частично уважен, а на основание чл. 83, ал.1, т.4, от ГПК ищеца бе освободен от задължението за заплащане на държавни такса и съдебни разноски за събиране на доказателства. Понесените от съдебния бюджет разноски и държавната такса, съразмерно с уважената част от иска следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 1400 лева.

За възнаграждение на процесуалния представител, ищеца е легитимиран да получи от ответника съобрази уважената част от иска сумата от 1251 лева.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца направените съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска. Общият размер на направените разноски за събиране на доказателства е 3315 лева, а съразмерно с уважената част от иска – сумата, която следва да бъде присъдена е 1932, 60 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „О.З.“ АД с ЕИК ******** и адрес по седалището - гр. София, ул ************, да заплати на А.С.А. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – и съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ – сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 20.01.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. №                 ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 60 000 лева.

Задължението за изплащане на застрахователно обезщетение може да бъде изпълнено чрез превод по банкова сметка ***: ******* и IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА З. „О.З.“ АД, да заплати на А.С.А., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 1251 лева (хиляда двеста петдесет и един лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА А.С.А., да заплати на З. „О.З.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 1932, 60 лева (хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестдесет ст.) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „О.З.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева), представляваща понесени от съдебния бюджет разноски и държавна такса, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: