Р Е Ш Е Н И
Е
№………./18.01.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1552 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 29159/07.06.2016г. по описа на ВРС от П.Д.Б., ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Д., срещу решение № 1807
от 11.05.2016г., постановено по гр.дело № 11774/2015г. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав, с което са отхвърлени предявените исковете на въззивника срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***, за: 1/ прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който В. Т.Б.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул.
„Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул.
„Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., поради
договаряне на пълномощника във вреда на упълномощителя в противоречие с добрите
нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД; 2/ унищожаване
на едностранната сделка от 25.02.2015 год., обективирана в пълномощно рег.
№ 2618 с удостоверен подпис и рег. № 2618, том 1, акт № 48 с удостоверяване на
съдържанието на нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на
действие – района на РС-Варна, с което В. Т.Б. е упълномощила Р.Д.Б. да
продаде, като сам определи условия и цена изцяло по негова преценка, каквато
той договори, включително като договаря сам със себе си на 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул.
„Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул.
„Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., като извършено
от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, на
основание чл. 31, ал. 2, вр. 44 ЗЗД; 3/
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год.,
оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на
нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района
на РС-Варна, като сключен при липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД; 4/ за обявяване на
нищожен като привиден договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год.,
оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на
нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района
на РС-Варна, с който В. Т.Б., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б.
собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж
в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по документ
за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се
от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня,
дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50
кв.м. и гараж № 4, без посочена площ по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото
с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр.
Аксаково, съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен
адрес ул. „Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732,
ул. „Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване за действителен
прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената
част
от наследството на П.Д.Б. от наследството на В. Т.Б., поч. на 18.05.2015 год.,
чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената му част от
наследството на Б., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В жалбата е изложено становище за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон. Изложени са подробни съображение досежно основателността на
иска за унищожаване на упълномощителната сделка, като намира, че районният съд
е допуснал смешение между упълномощителната сделка и последващия договор за
продажба. Счита, че съдът не се е произнесъл по иска за прогласяване на
договора за недействителен по отношение на 1/3 ид.ч. от имота, като прехвърлена
от несобственик. Сочи, че в пълномощното не е посочена определена продажна цена
на имота, както и че купувачът не е предал на продавача посочената в договора
цена. Счита, че договорът за продажба е сключен при нарушение на добрите нрави
поради нееквивалентност на насрещните престации. Отправеното искане е да се
отмени изцяло, в условията на евентуалност, да се обезсили частично,
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат
предявените от въззивника искове. Моли и за присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК не са постъпили отговори от въззиваемите по жалбата.
Производството
пред ВРС е образувано по предявени искове от П.Д.Б. срещу Р.Д.Б. и М.Н.Б.. Твърди се,
че ищецът и ответникът Р.Д.Б. са наследници по закон на своята майка В. Т.Б.,
починала на 18.05.2015 год. Сочи, че с договор за доброволна делба ищецът,
ответникът Б. и тяхната майка, са придобили правото на собственост върху жилище
№ 4 на втори етаж в източната част на жилищна сграда с площ по данъчна оценка
от 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две спални, дневна с кухненски
бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ от 13.50 кв.м. и
гараж с площ от 22.90 кв.м., изградени в държавно дворно място с площ от 496
кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, кв. 42, по плана на гр. Аспарухово. Твърди
се, че приживе майка им е страдала от редица заболявания: неинсулинов захарен
диабет с неврологични усложнения, лош контрол с диабетна полиневропатия,
хипертонична болест, неуточнена мозъчно съдова болест, паркинсон, тежка
депресия-рецидивираща. Поради последното й заболяване същата е приемала
антидепресанти, които не са й помагали в по-голяма степен, била е насочвана
постоянно към невролог и психиатър. Въпреки, че не е била поставяна под
запрещения, В. Б. без да разбира свойството и значението на акта, който
извършва, както и да ръководи постъпките си, на 25.02.2015 год. е подписала с
пръстов отпечатък пълномощно към ответника Р.Б., с което му е делегирала права
да се разпорежда с гореописания имот, включително да определя цена на същия.
Сочи на същата дата – 25.02.2015 год., пред нотариус Р. К., да е бил сключен
договор за покупко-продажба за 4/6 ид.ч. от процесния имот, обективиран в
нотариален акт № 60, дело № 52 на нотариус Р. К.. Твърди се, че сделката е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, като
порокът се изразява в това, че уговорената продажна цена в размер на 9500 лева
е четири пъти по-ниска от пазарната стойност на имота и в този смисъл е
представителят е договарял във вреда на представлявания. Твърди се и че
упълномощителна сделка е унищожаема, тъй като В. Б. към момента на заверка на
пълномощното, макар и да не е била поставяна под запрещение, не е разбирала
свойството и значението на извършеното, а оттук и договорът за покупко-продажба
е нищожен като сключен поради липса на съгласие. На следващо място се твърди
сделката да е симулативна, като прикриваща договор за дарение, с което
разпореждане дарителят е накърнил запазената на ищеца част от наследството му.
Отправеното до съда искане е да се обяви за нищожна сделката покупко-продажба
по отношение на 2/6 ид.ч., в условията на евентуалност за 1/6 ид.ч., в случай,
че се установи, че Б. е притежавала 1/3 ид.ч. от целия имот, поради накърняване
на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 40 от ЗЗД; поради
липса на съгласие, тъй като упълномощителят не е можел да разбира свойството и
значението на акта, който е извършил и да ръководи действията си, на осн. чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, претендирайки унищожаване на пълномощното на основание чл.
31, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД. Претендира се и прогласяване на сделката за
посочените по-горе идеални части за симулативна, да се обяви за действителна
прикритата сделка – договор за дарение и се възстанови на ищеца запазената част
от наследството на майка му.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците
не са депозирали отговор на исковата молба.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От копие от НА № 176/1975 год. се установява, че със сключен
на 12.12.1975 год. договор за покупко-продажба наследодателят на страните М.П. Б.,
заедно с още четири лица, са закупили по 1/5 ид.ч. всеки от жилищна сграда,
подобрения и стопански постройки, изградени върху държавно дворно място,
съставляващо парцел от 800 кв.м., с № ХІІ-470, кв. 42 по плана на с. Аксаково
С договор за договор за доброволна делба от 1993 год.,
съсобствеността между приобретателите по горния договор за покупко-продажба е
прекратена, като В. Т.Б., П.Д.Б. и Р.Д.Б. са придобили в дял и изключителна
собственост жилище № 4, находящо се на втори етаж, източна част на жилищна
сграда, находяща се в с. Аксаково, ул. „Побити камъни” № 21, състояща се от
входно антре, две спални, дневна кухненски бокс, хол, баня, пералня, дрешник,
ведно с прилежащи маза № 3 и таван № 4, както и гараж № 4 /л. 9/.
Видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална
заверка на подписа и съдържанието рег. № № 2618 и 2619 от 25.02.2015 год. на
нотариус Р. К., че със същото В. Т.Б. е упълномощила Р.Д.Б. да продаде
собствените на Б. 4/6 ид.ч. от горния имот, като сам определи условията и цена,
като договаря и сам със себе си. Упълномощителят е положил пръстов отпечатък,
като в забележка нотариусът е посочил, че горното е сторено поради намалено
зрение и тремор на упълномощителя, като пълномощното му е прочетено от
нотариуса и след одобряването е положен отпечатък от десен палец.
С договор за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен в
нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, дело № 52/2015 год. на нотариус Р. К.,
В. Т.Б., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на пълномощника собствените си
4/6 ид.ч. от горното жилище и гараж № 4 за сумата от 9500 лева, платена напълно
и в брой от купувача на продавача в деня на подписване на нотариалния акт.
Посочено в акта е, че продавачът В. Т.Б., чрез пълномощника си, запазва за себе
си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот,
необезпокоявана от никого до края на дните си. От материалите по приобщеното
нотариално дело се установява, че данъчната оценка на жилището към датата на
изповядване на сделката данъчната оценка на жилище № 4 е 13371,40 лева, а на
гаража 2657.90 лева /л. 72/.
Видно от удостоверение за наследници е, че В. Т.Б. е починала
на 18.05.2015 год. и е оставила за свои законни наследници синовете си П.Д.Б. и
Р.Д.Б..
От представените по делото са амбулаторни листи и епикризи е
видно, че приживе В. Б. е страдала от захарен диабет, болест на Паркинсон,
депресивно разстройство. От експертно решение № 4833 от заседание №
153/11.10.2014 год. на І-ви състав МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна се установява,
че на В. Б. е определена пожизнено 100% неработоспособност с чужда помощ. Като
водеща диагноза, обусловила 90% невъзможност за самообслужване, е вписана
съдова деменция, тежка степен. Като придружаващи заболявания, определени
окончателния процент на неработоспособност, са посочени начална катаракта на
двете очи, паркинсонова болест – средно тежка степен, алопластика на лява
тазобедрена става.
От заключението на д-р Костадинка Крумова по допуснатата
съдебно - психиатрична експертиза, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че психическото състояние на В.
Б. не й е позволявало още в началото на 2014 год., когато ТЕЛК е установил
симптоматиката на съдова деменция, да има годна психическа воля да извършва
правни сделки, което състояние в период от повече от година до
упълномощителната сделка е довело до задълбочаване на симптомите на това
психическо заболяване. Диагностицирано е нарушение в паметта /фиксационната и
репродукционна памет/ за нови събития. Мисленото й е било с конкретно-образен
характер и това според експерта се явява пречка за осъществяване на
когнитивността /способността на мозъка да обработва и съхранява постъпваща
информация/, създава затруднение за обработка на нова информация, което се
явява пречка за адекватно поведение при извършване на ежедневни дейности.
Екзикутивните функции /генериране и приложение на планове, разрешаване на
проблеми, подбор на подходящи и отхвърляне на неподходящи отговори, оформяне на
адекватни отговори/ на Б. са били нарушени и тя е била зависима в ежедневието
си от близките си. В отделни периоди са диагностицирани и деприсивни
интерпретации, които мотивират болестно потиснато и хипоболично състояние.
Горните необратими промени в ядрото на личността, дават основание на експерта
да заключи, че са довели до невъзможност Б. да се грижи сама за себе си и за
своите интереси.
За установяване средната пазарна стойност на имота по делото
са ползвани специални знания на вещото лице инж. Цветана Ангелова, която в
заключението си излага, че средната пазарна стойност на имота към 25.02.2015
год. възлиза в размер на 34000 лева, а при съобразяване правото на ползване,
остойностено на 7360 лева, стойността на имота е 26640 лева. В съдебно
заседание на 28.03.2016 год. вещото лице сочи, че оценката касае цялото жилище
и гараж. Оценката на имота е посочено да е дадена към датата на изповядване на
сделката – 25.02.2015 год. и към датата на откриване на наследството на Б. – м.
май 2015 год. не би се променила.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите М.М.Л. и М.З.Г..
От показанията на свидетелката Л. се установява, че В. Б. от
2004 год. страда от диабет, исхимична болест, изпаднала в дълбока депресия.
Постепенно здравословното й състояние се влошило, като тя престанала да
разпознава близките си. Това й състояние свидетелката излага да датира от 2012
год. и към датата на кончина й не е било променено. След като си счупила
ставата през посочената година излага Б. да била и обездвижена. Излага, заедно
с ищеца, а след неговото заболяване и сама свидетелката, да са полагали грижи
за В. Б.. Посещавала домът й един, два пъти месечно. През другото време за нея
се е грижило трето лице. Конкретно през 2015 год. излага да е посещавала Б.,
като при всяка среща последната говорела объркано, обяснявала, че ще ходи на
ТЕЛК, а тя вече е била освидетелствана. Сочи Б. да е получавала ниска пенсия,
поради което и се е налагало ищецът и свидетелката да й помагат финансово до
нейната кончина.
Св. Г. излага, че познава В. Б., като е посещавал домът й
7-8 пъти. Последно излага да е ходил в жилището й около Т. зарезан. Б. лежала
на леглото, не е разпознала свидетеля и съжителстващото с ищеца лице. Говорила
несвързано.
За установяване обстоятелствата, при които е дадено
пълномощното и изповядана атакуваната сделка по делото е разпитана и нотариус Р.
К.. Същата в показанията си излага, че конкретно не може да каже, че си спомни
случая, но след като получила призовката за датата на съдебното заседание се
запознала с материалите по изповядване на сделката и заверка на пълномощното.
Установила е, че жената е опитала да подпише изготвена справка, но се е
подписала криволичещо, имала е тремор на ръката. В тези случаи излага
практиката й да е да се изготвя пълномощно и едва тогава с пълномощното да се
подписва нотариалния акт. Излага да си спомня прехвърлителката, която е
посетила кантората, изслушала е прочетеното й и е потвърдила желанието си да
стане прехвърлянето на имота.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
В константната практика на ВС и ВКС
последователно е застъпвано становището, че посочената от ищеца правна
квалификация не обвързва съда и че определянето й е служебно задължение на
сезирания съд. Правната квалификация произтича от изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава искът, преценявани в неразривна връзка със
съдържанието на формулираното в петитума на молбата искане за съдебна защита.
Въззивният съд е длъжен да квалифицира правното основание на предявения иск, за
да прецени дали първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, както и за
да реши спора по същество, ако решението е допустимо. Когато
първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но
е определил неправилно правната квалификация на иска, въззивният съд е длъжен
да посочи правилната правна квалификация и да разгледа спора по същество, тъй
като атакуваното решение не е недопустимо.
В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на част
от предявените в условията на евентуалност искове. При наведени фактически
твърдения за унищожаемост на упълномощителната сделка и оттам - за нищожност на
сключения от мнимия пълномощник сделка, се налага извод за предявен иск с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД. Що се касае до претендираната нищожност на
сключения договор поради сключването му във вреда на представлявания,
настоящият съдебен състав приема, че се касае за иск с правна квалификация
чл.40 от ЗЗД. Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените
факти, не се касае до произнасяне по непредявени искове, а за неправилно
приложение на материалния закон, то решението му в тези части не е недопустимо
и не подлежи на обезсилване, а спорът следва да се разгледа по същество от
въззивната инстанция по предявените искове.
Доколкото определянето на основанията на
предявените искове е процесуално задължение на съда, то последният следва да
извърши и преценката за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, без да е обвързан от посочената от ищеца поредност.
В конкретния случай на първо място следва да
се разгледа предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба като
привиден и прикриващ действителната сделка помежду им за дарение на недвижимия
имот. За уважаването на иска за относителна симулация в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на две сделки – привидната, за която трябва да докаже, че
действителната воля на страните по договора не е такава, каквато е отразена в
него, а че същата е била сключване на договор за дарение /прикритата/.
Разкриването на относителната симулация следва да се извърши чрез установяване
на действителните намерения на страните. В случая пред районния съд не са
посочени и събрани каквито и да е доказателства, обуславящи извод за намерение
на прехвърлителката да надари сина си с процесния недвижим имот. А щом не се
установява нищожност на твърдяното основание, то неоснователен е и искът с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, чиято основателност е обусловена от наличието
на завещателни или дарствени разпореждания.
По изложените съображения искът с правно
основание чл.26, ал.2, предл. пето вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД, както и обусловения
от изхода му иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на иска за нищожност
на договора за продажба следва да се разгледа предявения иск с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД, обусловен от иска за унищожаемост на упълномощителната
сделка на осн. чл.31, ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД.
Основанието за
унищожаемост по чл.31 от ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и
дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да
разбира или да ръководи действията си. В случая, от събраните гласни
доказателства и от изслушаното заключение по проведената съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че упълномощителката В. Б. от 2014г. е била в
невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневни дейности, поставена й е
диагноза „съдова деменция“, със 100% степен на увреждането и е опредена чужда
помощ, както и че психичното й състояние не й е позволявало да има годна психическа воля да
извършва правни сделки. Събраните доказателства обуславят извод, че
към датата на сключване на упълномощителната сделка В. Б. не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си. Съдебната практика приема, че
неспособността да се разбират действията по смисъла на чл.31 от ЗЗД е налице,
когато това се дължи на слабоумие или душевна болест, а не на съзнателна воля,
както е в хипотезата на чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД. Няма спор в случая,
че към датата на извършване на едностранната сделка здравословното състояние на
упълномощителката е било до такава степен влошено и даващо основание да се
приеме, че същата е страдала от слабоумие. Доколкото обаче искът е предявен
след смъртта на упълномощителката, то за основателността на иска е необходимо
установяването, че преди смъртта на лицето е поискано поставянето му под
запрещение или доказателството за недееспособността да произлиза от самата
сделка. Тежестта на доказване е върху ищеца, но същият не е навел подобни
твърдения, нито провел доказване в тази насока. Следователно, сключената от Б.
едностранна сделка – пълномощно от 25.02.2015г. не може да се приеме за
унищожаема на посоченото от ищеца основание. А след като това е така, то и
последвалата сделка – договор за продажба, сключена от пълномощника на Б., не
може да се приеме за висящо недействителна по отношение на наследника на
упълномощителя, тъй като упълномощеното лице – Р.Б., е договорял въз основа на
валидно учредената му представителна власт. По изложените съображения,
въззивният съдебен състав приема за неоснователен и иска с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Изводът, че договорът
за продажба е сключен в рамките на представителната власт на първия ответник
налага разглеждане на следващия иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.
Съгласно чл. 39, ал.
1 от ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това,
което упълномощителят е изявил. Няма пречка упълномощителят да не определи
параметрите, условията на договора, в какъвто случай представителят сам определя същите. По аргумент от чл.40 от ЗЗД обаче, във всички случаи представителят следва да действа при сключването
на договора в интерес, а не във вреда на представлявания, включително и когато
договаря сам със себе си. За
основателността на иска с правно основание чл.40 от ЗЗД е необходимо
установяване сключването на договор между представител и трето лице във вреда
на представлявания. Във всички случаи вредата не следва да е незначителна, а
страните по сделката да са съзнавали, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.
В
конкретния случай продажбата на 4/6 ид.ч. от недвижимия имот е на цена от 9500
лв., а съобразно кредитираното заключение по проведената съдебно – техническа
експертиза средната пазарна цена на предмета на договора за продажба е в размер
на 17760 лв. Действително, не е налице равенство между двете суми, но разликата
помежду им не би могла да мотивира извод за облагодетелстване на пълномощника –
купувач и за намерение да навреди упълномощителя – продавач. При сключване на
договори страните имат свободата да определят съдържанието им, стига то да не
противоречи на повелителни законови норми и на добрите нрави /арг. от чл.9 от ЗЗД/. Наличието на разлика от пазарната цена не би могло да обуслови извод за
наличието на фактическия състав на иска по чл. 40 от ЗЗД, поради което
предявеният такъв се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Единствено за пълнота
на изложеното следва да се отбележи, че правилно районният съд не се е
произнесъл по иск за недействителност на договора за продажба на идеална част
от имота като прехвърлена от несобственик, тъй като такъв иск не е приет за
разглеждане, а дори и да се приеме, че е имало такъв то е налице изрично
изявление на въззивника, че не желае допълване на постановеното решение.
Съобразно с трайната практика на съда първоинстанционният съд е отбелязал, че
наведените твърдения не касаят действителността на договора. В закона
изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен,
като продажбата на чужд имот не е посочена като основание за нищожност на
договора. В чл. 188 от ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача, ако
трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта,
което могат да противопоставят на купувача, а според чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ако
продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата
по реда на чл. 87 ЗЗД. Щом законът дава правна възможност за разваляне на
продажбата, това показва, че тя е действителна между страните по договора за
продажба. И щом законът не е предвидил това обстоятелство за основание за
нищожност на договорите, то с още с предявяването му такъв иск е неоснователен,
т.е. изначално е ясен изхода на спора. Горното прави безпредметно
осъществяването на исков процес, което води и до липсата на правен интерес от
неговото провеждане.
Поради частично
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено по отношение на предявените
искове за нищожност и за възстановяване на запазена част на наследството, а по
отношение на останалите искове, предвид дадената нова правна квалификация – да
се отмени, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно
изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника не
му се следват направените съдебно –деловодни разноски пред двете инстанции.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1807 от 11.05.2016г.,
постановено по гр.дело № 11774/2015г. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав, с което са отхвърлени предявените исковете на П.Д.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
И.Д. срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***, за обявяване на нищожен като привиден договора за
покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който В. Т.Б.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул.
„Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул.
„Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., на основание чл.
26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване за действителен
прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената
част
от наследството на П.Д.Б. от наследството на В. Т.Б., поч. на 18.05.2015 год.,
чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената му част от
наследството на Б., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ОТМЕНЯ решение № 1807 от 11.05.2016г.,
постановено по гр.дело № 11774/2015г. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав, с което са отхвърлени предявените исковете на П.Д.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
И.Д. срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***,за 1/ прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който В. Т.Б.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул.
„Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул.
„Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., поради
договаряне на пълномощника във вреда на упълномощителя в противоречие с добрите
нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД; 2/ унищожаване
на едностранната сделка от 25.02.2015 год., обективирана в пълномощно рег.
№ 2618 с удостоверен подпис и рег. № 2618, том 1, акт № 48 с удостоверяване на
съдържанието на нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на
действие – района на РС-Варна, с което В. Т.Б. е упълномощила Р.Д.Б. да
продаде, като сам определи условия и цена изцяло по негова преценка, каквато
той договори, включително като договаря сам със себе си на 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул.
„Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул.
„Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., като извършено
от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, на
основание чл. 31, ал. 2, вр. 44 ЗЗД; 3/
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год.,
оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот. дело № 52/2015 год., на
нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района
на РС-Варна, като сключен при липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените исковете на П.Д.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
И.Д. срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***, за:
1/ обявяване висящата
недействителност на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който В. Т.Б.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по удостоверение
за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две спални, дневна
с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без посочена площ
по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м.,
находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ
ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково, съставляващ част от парцел
ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул. „Побити камъни”, № 21, при
граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул. „Побити камъни” и ул. „Йордан
Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., като сключен от лице без представителна власт,
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД;
2/
обявяване относителната недействителност на договора за покупко-продажба
от 25.02.2015 год., оформен с
нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус
Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района на
РС-Варна, с който В. Т.Б., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б.
собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж
в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по документ
за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се
от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня,
дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50
кв.м. и гараж № 4, без посочена площ по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото
с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр.
Аксаково, съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен
адрес ул. „Побити камъни”, № 21, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732,
ул. „Побити камъни” и ул. „Йордан Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., поради
договаряне на пълномощника във вреда на упълномощителя, на основание чл. 40 от ЗЗД.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.