Р Е
Ш Е Н
И Е №747
гр.Пловдив,07.06.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Карамфила Шопова, като разгледа
докладваното гр.дело № 3091 по описа за
2017г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производство
по делото е образувано по искова молба, подадена
от А. И. Т., ЕГН ***, от ***, против И. Д. И., ЕГН ***, от *** .
Твърди се в
исковата молба, че с договор за поръчителство от 20.06.2017г., ищцата се е
задължила солидарно с длъжниците Д. Т. и И. И. за изпълнение на задължение,
произтичащо от договор за ипотечен кредит от ***, с първоначален размер 70 000 лв. и краен срок
на погасяване 30.06.2021г. Поради непогасяване на задължението по договора, кредитодателят „***” АД обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, за
което ищцата е уведомена с нотариална покана на 10.11.2017г. Същата била
поканена доброволно да плати задълженията към банката, възлизащи на 40 742,88
лв. С уведомления, изпратени до Д. Т.,
И. И. и банката, ищцата е
уведомила последните, че в качеството на поръчител изпълнява задължението в
посочения размер. На 01.12.2017 г. същата е погасила изцяло задълженията по
договора за кредит, както следва- главница в размер на 40 281, 60 лв.,
лихви- 450, 37 лв. и
такси в размер на 460, 87 лв. С оглед на това твърди ,че за нея се пораждат
правата по чл.143,ал.1 ЗЗД –да иска от длъжника заплатената сума по договора за
кредит. Моли съда, като установи изложеното, да
постанови решение, с което да осъди ответника И. да й заплати сума в размер
на 41192,84лв., представляваща извършено от нея ,в качеството й на поръчител,
пълно погасяване на задълженията по договор за кредит от ***г. ,по който А. Т. е поръчител ,а солидарни длъжници –кредитополучатели са Д. С. Т. и И. Д. И., ведно със законната лихва
върху исковата сума, считано от датата на плащането -01.12.2017г. до
окончателното й изплащане.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмени бележки на адвокат Д.-пълномощник на ищцата. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК
ответникът И. Д. И. е подал отговор, с който е
изразил становище за неоснователност на предявения против него иск. Не оспорва,
че той и лицето Д. Т. са страни по договор за
ипотечен кредит. Сочи ,че те са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло
в сила решение по бр.д. № 9966/2016 г. на ПРС, а ищцата по делото е майка на Д. Т.. Ответникът твърди ,че
бившите съпрузи са сключили договор за ипотечен кредит с „ ***” АД на *** г., с цел- ремонт на
недвижим имот-апартамент № **
в ***, представляващ
лична собственост на Д.
Т., поради което и
счита, че не е кредитополучател, а само формален солидарен длъжник. Освен това
сочи, че този договор за кредит е обезпечен с договор за залог върху вземане по
договор за депозит от ***
г., сключен между банката-кредитор и Д. Т.
,титуляр на банковите депозити и наредител. За
обезпечаване на вземането по договора за кредит, Т. е учредила залог в полза на банката в размер на
20 000 лв. по една от своите депозитни сметки и залог на вземане за
30 000 евро по друга своя сметка ,като по този начин банката е разполагала
с много ефективно обезпечение към момента на сключване на договора за кредит и
е могла да се удовлетвори при неизпълнение/ при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът поддържа, че съобразно сключения договор за
кредит, личната форма на обезпечение -„поръчителство” изобщо не е сред
договорените между страните в Общите условия за отпускане и обслужване на
кредити на ФЛ ,при което е било недопустимо сключването на договор за
поръчителство и добавянето на ново обезпечение от страна на кредитора извън
предвидените. С оглед на това ,ответникът счита, че договорът за поръчителство
въобще не е могъл да произведе правно действие, което да му се противопостави,
тъй като между него и кредитора липсва надлежна уговорка за добавяне на такова
обезпечение. Сочи, че това поведение на кредитора се явява виновно, поради
което и договорът за поръчителство въобще не е валидно възникнал. Ето защо и
ищцата не би могла да встъпи в правата на кредитора, в качеството си на
поръчител, респективно да черпи права по настоящото дело въз основа на договора
за поръчителство. Наред с това е направено от ответника възражение, че договорът за поръчителство,
сключен между банката и ищцата, е нищожен, като противоречащ на добрите нрави,
доколкото нарушава принципи на справедливостта, добросъвестността и на
несправедливото облагодетелстване. Това е така, защото съобразно условията по
договора за залог на вземане /чл. 7/, банката е имала право при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем да се удовлетвори направо от заложените средства
по банковите сметки на другия солидарен длъжник- Д. Т.. На следващо място,
ответникът е навел твърдения за недобро-съвестно поведение на ищцата Т., като сочи същата е следвало
да направи възражение на основание чл. 127, ал.3 от ЗЗД във вр.
с чл. 142, изр. 1 от ЗЗД, с което би могла да иска да погаси отговорността на
поръчителя, поради виновно поведение на банката-кредитор /основание по
чл.146,ал.3 ЗЗД/. С оглед нейното бездействие, ответникът счита, че в случай на
уважаване на предявения иск ще претърпи вреди до размера на същия ,които вреди
са резултат от поведението на ищцата, в качеството й на солидарен длъжник. Ответникът
сочи, че е налице и друго виновно поведение на кредитора по см. на чл.146 ЗЗД
,в резултат на което поръчителството се погасява. В тази връзка заявява ,че
договорът за ипотечен кредит е бил изменен с две споразумения от 12.08.2014г. и
от 29.06.2016г. ,като съобразно второто ,едно от обезпеченията
по кредита -залог на парични средства в размер на 20000лв. е било освободено.
Твърди ,че банката –кредитор без основание е намалила даденото й обезпечение и
че ответникът не е давал съгласието си за това-същият не е подписвал въпросното
споразумение .По изложените в отговора съображения, ответникът моли да се
отхвърли предявения иск.
По искане на
ответника и на основание чл.219 ,ал.1 от ГПК по делото е конституирана като трето лице-помагач на
страната на ответника –Д.С.Т., срещу която ответникът е
предявил обратни искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от третото лице-помагач по първоначалния иск –Д. Т.. Последната оспорва
изложените от ищеца фактически твърдения и направените от него правни
възражения. По отношение на възражението, че банката не е имала право да сключи
договор за поръчителство с ищцата, изразява становище, че не е необходимо в
договора за кредит да съществува между кредитора и длъжниците
изрична клауза, която да предвижда, че е възможно кредитът да бъде обезпечен
чрез поръчителството на трето лице. Страни по договора за поръчителство са
кредиторът и поръчителят, при което не е необходимо съгласието за сключване на
договор за поръчителство от страните по договора за кредит. Твърди се в
отговора още, че вътрешните отношения между солидарните длъжници
са непротивопоставими на поръчителя, който се е суброгирал в правата на кредитора. Изложено е ,че сумите
,получени по договора за кредит, са изхарчени за семейни нужди ,като са
закупувани с тях от И.
Д. И. –вила и 5 бр. МПС. В същия
период И. е работил на
почти минимална работна заплата и без сумите от кредита е нямало как да бъдат
закупени вещите. От момента ,в който кредитът е изтеглен, вноските по него са
изплащани само и единствено от Д. Т.
до момента , в който поръчителят е платил целия дълг. Ето защо ,моли да се
уважи предявения иск, като се осъди ответника за сумата от 41 192лв. ,платени от А. Т. ,в качеството й на
поръчител.
Относно
твърденията на страните по обратните искове:
В исковата молба,
с която са предявени обратните искове, ищецът И.Д.И.
сочи, че ако бъде осъден да заплати на ищцата по главния иск- А. Т. претендираната
от нея искова сума в размер на 41192,84лв., то на основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД ще е изпълнил в повече от размера на припадащата му се част ,в качеството
му на солидарен длъжник, тъй като съгласно цитираната разпоредба , задължението
следва да се понесе от солидарните длъжници по равно.
С оглед на това , предявява против ответницата Д. Т.
иск за осъждането й да заплати половината от претендираната
сума-20596лв., представляваща припадащата й се част от дълга по договора за
ипотечен кредит от ***.
Освен това ищецът
твърди ,че сумата ,отпусната по договора за ипотечен кредит ,не е изразходвана
за общи семейни нужди ,а изцяло е използвана от длъжника Д. Т. за лични нужди. Средствата
по договора са отпуснати целево ,във връзка с осъществяване на ремонт на
собствения на ответницата недвижим имот- апартамент №** в ****. Ето защо и в случай, че
ищецът бъде осъден да заплати цялата претендирана
сума, то за другата половина от исковата сума -в размер на 20 596 лв.
бившата му съпруга би се обогатила неоснователно за негова сметка, доколкото
единствено и само тя е използвала паричните средства по кредита за задоволяване
на нейни лични нужди.
Предвид
изложеното, в условията на евентуалност -ако главният иск бъде уважен ,ищецът
моли да се осъди ответницата по обратния иск –Д. Т.
да му заплати сума в общ размер на 41 192, както следва: 1. на основание
чл. 127, ал.2 от ЗЗД- да заплати половината от претендираната
сума или 20596лв., представляваща припадащата й се част от дълга по договора за
ипотечен кредит от 20.06.2014; 2. на основание чл. 59 ЗЗД- ответницата да бъде
осъдена да заплати сумата от 20 596 лв.,с
която същата би се обогатила неоснователно за негова сметка, тъй като
цялата усвоена сума по договора за кредит е получена единствено от нея за
задоволяване на нейни лични нужди.
Подробни съображения по спора са
развити в писмена защита на адвокат А.-пълномощник на ответника по главния иск
и ищец по обратните искове. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответницата по обратните искове-Д. Т.
,в който е изразено становище ,че предявените искове са неоснователни. Оспорват
се изложените от ищеца обстоятелства и се твърди ,че вътрешните отношения между
солидарните длъжници ,каквито са кредитополучателите,
са непротивопоставими на поръчителя ,който се е суброгирал в правата на кредитора. По отношение на
предявения иск по чл.59 ЗЗД се сочи, че сумите, получени по отпуснатия кредит,
са теглени на части на каса от банката ,като при тегленето им ответницата е
била заедно с ищеца. Сумата по кредита е изхарчена за семейни нужди , като са
закупувани движими вещи и недвижими имоти от И. Д.
И.- вила и 5 бр.
МПС. От момента ,в който кредитът е изтеглен ,вноските по него са изплащани
само и единствено от Д.
Т., до момента ,в
който поръчителят е изплатил целия дълг.По отношение на жилището ,за чийто
ремонт се твърди ,че е отпуснат кредитът, се сочи ,че ремонт на апартамента на
ответницата не е извършван по време на брака й с И. И.. Жилището е било отдадено
под наем с договор от 30.01.2014г. и до момента се ползва от същия наемател.
Парите от кредита са изхарчени за закупуване на движими вещи от ответника.
Направено е от
ответницата възражение за прихващане на претендираната
от ищеца сума по иска по чл.127,ал.2 от ЗЗД с дължимата на Т. сума в размер на 4566,21лв. ,представляваща половината от
погасената от нея сума по отпуснатия банков кредит в общ размер на 9132,42лв.
,за периода от м. юли 2016г. до 10.11.2017г.
В тази връзка е изложено ,че размерът на кредита е 70000лв., като ищецът по
главния иск е погасил сума в размер на 40742,88лв., което означава, че
кредитополучателите са погасили останалия размер ,а именно -29257,12лв. Твърди
се ,че тази сума е изплатена изцяло от Д. Т..
Сочи се ,че ищецът по обратния иск и последната са бивши съпрузи ,които са били
във фактическа раздяла още от м. юли 2016г., като за погасените в периода на
фактическата раздяла вноски по кредита ответницата има вземане срещу другия
кредитополучател в размер на половината от платеното , доколкото двамата са
солидарни длъжници. Твърди се ,че ответницата е
погасила от банковия кредит сума в размер на 9132,42лв. за посочения период от
време ,като 1 /2 от тази сума следва да бъде изплатена от И.И. или ответницата има изискуемо
вземане в размер на 4566,21лв. ,с което се иска да се извърши прихващане.
Искането за прихващане е направено при условие на евентуалност, в случай че
предявеният обратен иск по чл.127,ал.2 от ЗЗД се счете за основателен. В
съдебно заседание на 27.03.2019г. е допуснато по реда на чл.214 ,ал.1 от ГПК
изменение на размера на възражението за прихващане от 4566,21лв. на 5420лв.
Представени са по делото писмени
бележки от адвокат Н. - пълномощник на ответницата Д. Т. ,в които са изложени
съображения по съществото на спора. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира
следното:
Безспорно
е между страните ,че на ***г. между „***”АД- кредитор и Д. С. И. /понастоящем
Т./ и И. Д. И., в качеството на кредитополучатели ,е сключен договор за
ипотечен кредит ***, с който на кредитополучателите е предоставен кредит в
размер на 70 000 лв. с цел
ремонт/подобрения на следния недвижим имот: апартамент №*** ,находящ се в **** ,като последните са се задължили да
върнат ползвания кредит ,заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на договора. Съобразно ал.2 от договора
,за връщането на кредита и за другите задължения по него лицата, подписали
договора, отговарят солидарно. Уговорено е погасяването на кредита да се
извършва на равни месечни вноски, включващи лихва и главница, съгласно
погасителен план ,изготвен при усвояване на всеки транш от кредита и
съставляващ неразделна част от договора. Съгласно чл.5, крайният срок за
погасяване на кредита вкл. лихвите е 84 месеца ,считано от датата на откриване
на заемната сметка по кредита. Според чл.13 от договора ,за обезпечаване
вземанията на Банката по предоставения кредит кредитополучателят осигурява
сключването на договор за залог върху вземане по договор за депозит на името на
Д. И. за суми от 30 000 евро и 20 000 лв. в „***”АД. Съгласно чл.18,ал.1,
страните са се съгласили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита
,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от задълженията
му Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски ,изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Установява
се, че за обезпечаване на вземането по договора за кредит Д. Т. /И./ е учредила
залог върху своето вземане към Банката , произтичащо от договор за депозит, сключен на 23.06.2014г.
за сума в размер на 20000 лв. и за сума в размер на 30000 евро ,депозирани по
посочените банкови сметки . Съгласно чл. 2,ал.2 от този договор, залогодателят дава своето съгласие и нарежда на Банката да
блокира всички суми по сметката до окончателно издължаване на кредита.
Няма спор
между страните ,че поръчител по договора за кредит е станала майката на Д. Т.-
А. Т.. По силата на сключения на 20.06.2017г. договор за поръчителство
последната се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на задължението по договора за ипотечен кредит *** пред кредитора.
С
нотариална покана рег.№12290/10.11.2017г. Банката е уведомила поръчителя , че
са прекратени плащанията по договора за кредит ,изменен и допълнен с допълни-телно споразумение от 12.08.2014г. и допълнително
споразумение от 20.06.2016г. ,и е обявила кредита за предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване. Посочено е в поканата, че към 30.10.2017г.
задължението по договора за кредит е в общ размер на 40 742,88лв. ,от
които главница-40 281,60лв. ,лихви-351,49лв. и такси-109,72лв.,и ищцата е
поканена да погаси доброволно същото в 7-дневен срок ,считано от датата на
получаване на поканата.
С
уведомление ,връчено на 30.11.2017г. чрез нотариус С. К.-Н. с рег.№*** , ищцата
е уведомила ответника И., че договорът за кредит е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем и че в качеството на негов поръчител изпълнява оставащото
му задължение към „***“АД в размер на 40 742,88лв.
С
уведомление вх.№522-656/30.11.2017г. А. Т. е уведомила кредитора ,че в
качеството на поръчител изпълнява задължението от общо 40742,88лв. и моли да не се предприемат действия за
принудителното събиране на вземането.
Не се
спори ,че с платежно нареждане от 01.12.2017г. ищцата е внесла в „***“АД за
погасяване дълга по договора за кредит ***
сумата от 41192,84лв. т.е. толкова колкото е задължението ,съобразно справка
“дълг“ към дата 30.11.2017г. вкл.
Видно е
от удостоверение изх.№267/05.12.2017г., издадено от „***“ АД, че отпуснатият
кредит ,съгласно договора за кредит, е погасен изцяло на 01.12.2017г. от
поръчителя А.Т..
Във връзка с предявените обратни
искове също са представени по делото писмени доказателства. Приет е договор за
наем ,сключен на 30.01.2014г., между Е. И. М. ,като наемател, и Д. С. И. /Т./
,като наемодател, с който последната е предоставила на наемателя за временно и
възмездно ползване недвижимия имот на ул.***. Представени са и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г. и 2016г., съдържащи данни за декларирани и получени наеми
от Д. Т. от процесния имот.
Приети са като доказателства по
делото договори за покупко-продажба на МПС, от които е видно ,че на
15.07.2014г. И. И. е закупил лек автомобил „Инфинити”,
модел M3SH, за сумата от 54 000лв. с ДДС ;на 06.01.2015г. И. е закупил
ремарке за лек автомобил марка „Ивотрайлерс” за сума
в размер на 300лв. ;на 19.11.2015г. е закупил лек автомобил „КИА”, модел „Соренто” с рег.№ РВ *** СВ за сума в размер на 8800лв.; на
25.03.2016г. същият е закупил л.а. „Сузуки” за сума
от 2520лв. с ДДС .С договор от 12.09.2014г. И. е продал лек автомобил марка
„БМВ”, модел „Х 5” с рег.№РВ***РН за
сума от 14500лв. Представена е и декларация за устна продажба от 02.04.2015г.
,с която В. Г. е декларирала ,че е продала на И. И. МПС-л.а. марка Сеат ,модел „Ароса” рег.№ АХ
***АС за цена от 300 евро.
Видно от нотариален акт
№74,т.3,д.№476/2016г. на СВ, И. И. е закупил на 13.06.2016г. от „ДАФ
–Транс”ЕООД недвижим имот ,представляващ сграда с идентификатор 56277.506.779.5
,с адрес на имота- *** за сумата от 11800лв. ,която сума е платена по банковата
сметка на продавача с вносна бележка от 13.06.2016г.
Представена е покана ,адресирана
до Д. Т. ,с която бившият й съпруг я кани да се яви в посочената адвокатска
кантора ,за да й предаде ключовете от съсобственото им
движимо имущество- лек автомобил „Инфинити”,джип „Сузуки”, ремарке за лодка колесар, АТВ и лек автомобил
„СЕАТ АРОСА” и съотв. тя да му предаде ключовете от съсобственото им недвижимо имущество ,описано в поканата.
Приети са и заверени копия от
справки за изплатени трудови възнаграждения на И. И. за периода м.10.2012г.-м.
юли 2016г., от които е видно ,че същият е получавал доходи ,близки до
минималната работна заплата.
По делото
е изискано по реда на чл.192 от ГПК и е прието заверено копие от банковото досие
по договора за кредит ***.
По повод оспорване от ответника
на част от съдържащите се в кредитното досие документи –допълнително споразумение от 12.08.2014г. ,приложение към
договор за банков кредит от
30.06.2014г. и допълнително споразумение към договор за банков
кредит от 29.06.2016г. по делото са допуснати две
единични съдебно-графологични експертизи с вещи лица
М. С. и Е.Ч., чиито заключения съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени. От
заключението на вещото лице С., депозирано на
27.11.2018г. ,се установява ,че само подписът ,положен от името
на И. И., в допълнителното споразумение към договор за банков
кредит от 29.06.2016г. е изпълнен от
лицето. С оглед оспорване на заключението
на първоначалната СГЕ, в частта, касаеща този документ, по делото е допусната повторна такава с вещо лице Ч.. Според заключението
от 18.03.3019г., подписът ,положен върху допълнително споразумение от 29.06.2016г. към договора
за кредит, е изпълнен от И. И..
В хода на
производството е назначена и ССЕ ,с вещо лице Д. С., от чието основно
заключение, депозирано на 07.11.2018г. ,се установява ,че кредитът -предмет на
договора от ***г. е усвояван на траншове
въз основа на представени искания за усвояване. По повод искане от 30.06.2014г.
Банката е предоставила сума в размер на 30 000лв. по разплащателна сметка на Д.
Т., от която на 02.07.2014г. от титуляра са изтеглени
в брой 18 000лв. и 10 000лв. ,а по искане от 02.09.2014г. е предоставена
сума от 40 000лв., която е изтеглена в брой на 04.09.2014г. Посочено е в заключението
,че за периода от 30.06. 2014г. до
21.07.2017г. погасените плащания по договора за кредит от Д. Т. са в общ размер
на 8590лв. ,а за периода м. юли 2016г. до м. ноември 2017г. -2090лв. в т.ч.
внесени в брой на каса в Банката 950лв.-на 20.03.2017г. и 850лв.-на
19.05.2017г. и преведени от друга сметка на Д. Т. -290лв. на дата 03.07.2017г.
По делото
са приети и две допълнителни заключения на ССЕ. Според заключението от 28.01.2019г., за периода от
м. юли 2016г. до м. ноември 2017г. погасените плащания ,от името и за сметка на
Д. Т., са в общ размер на 10 840 лв., които по дати ,размери ,вносител и начин
на плащане са описани в табличната част на заключението .Извън посочения период
са погасени суми в размер на 19745лв. Видно от заключението на ССЕ от
19.03.2019г. ,при проследяване на движението по депозитните сметки ,посочени в
договора за банков кредит и в договора за залог ,вещото лице е констатирало ,че
от тези сметки не са извършвани преводи за погасяване на суми по кредита. Към
29.06.2016г. в едната от сметките е била налична сума от 30 532,02 евро ,а
в другата-20 312,80лв. ,като средствата по последната сметка, въз основа на
искане на титуляра за освобождаване на сумата ,са
прехвърлени на 29.06.2016г. по друга сметка на Д. И. ,различна от сметката ,по
която е обслужван кредитът .При изслушването му в съдебно заседание на
27.03.2017г. вещото лице е пояснило ,че по депозитната сметка в евро към дата
29.06.2017г. са били налични 30 532,02 евро.
Съдът счита ,че следва
да се възприемат заключенията на ССЕ ,като обективни, професионално изготвени и неоспорени от страните.
В съдебно
заседание ,проведено на 29.11.2018г.,ищцата А. Т. е изслушана по реда на чл.176
от ГПК и е заявила ,че никога не е получавала пари от бащата на ответника И.-Д.Д..
В
подкрепа на твърденията на страните по обратните искове по делото са събрани и
гласни доказателства посредством показанията на свидетелите –М. Л. Б., Д. И. Ц.
,Л. А. Т. и М. К. М..
Свидетелят Б. заявява ,че познава
И.И. и бившата му съпруга. Твърди ,че съпрузите са
изтеглили кредит за ремонт на апартамент на ответницата и че е помагал за
обзавеждането на два други апартамента, закупени от майката на Д.-А. Т.. Според
свидетеля, лекият автомобил „Инфинити бил сватбен
подарък на И. и Д..
Свидетелят Д. Ц. ,който е баща на
ищеца И. И. ,депозира показания, че през 2013г. дал на сина си 10 000лв. за
закупуване на вила в ***. Преди това –през 2010г. И. го помолил да помогне и на
А. Т. със сума в размер на 10 000лв., която той й предоставил ,а тя му я
върнала през 2013г. Свидетелят твърди, че И. и Д. живеели в апартамента на
госпожа Т. ,двамата работели, не е разбрал да са теглили банков кредит за
някакви нужди на семейството, знае, че са били закупени два апартамента, за
които предполага ,че са на А. Т.. Твърди ,че закупеният от И. и Д. лек
автомобил „Инфинити” бил сватбеният им подарък от
госпожа Т.. Освен това И. притежавал и автомобил „Сеат
Ароса“.
Свидетелката Л. Т. заявява, че от
01.02.2014г. и до настоящия момент е
наемател на апартамента, намиращ на ул. *** в гр. ***, като през този период не
е правен ремонт на жилището.
Свидетелката М. М. твърди ,че И.
и Д. изтеглили кредит в размер на 70000 лв. през м. юни или юли ***г. Сумата не
била усвоена наведнъж ,при получаване на отпуснатите средства съпрузите ходели
заедно в банката. Според свидетелката ,кредитът бил изтеглен за нуждите на И.,
който след това променил изцяло начина си на живот ,ходел на *** ,купил лек
автомобил „Инфинити“
за цена около 55 000 лева. Негови придобивки с парите от кредита били още-колесар,
лодка, джип ,въдици, макари „***“ . Свидетелката сочи, че вноските по кредита
били плащани от Д., а когато тя била
ангажирана ,сумите се внасяли от майка й или от някой работник. Свидетелката
твърди ,че Д. има и друг апартамент, намиращ се на ул. ***, а с майка й живеят
на ул. ***. Същата заявява ,че не е чувала да се прави ремонт на първия
апартамент ,в него винаги е имало наематели. Жилището на ул. ***, където
живеели Д. и И., било изцяло довършено и не е имало нужда от ремонт.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът приема
от правна страна следното :
По главния иск по чл.143 ,ал.1 ЗЗД:
Според посочената разпоредба ,поръчителят ,който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата ,лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил
за предявения срещу него иск.
Той има право и на
законни лихви върху заплатените суми от деня
на плащането.
За да се
уважи така предявения иск, е необходимо да се установи ,че поръчи-телят
е погасил дълга на главния длъжник чрез изпълнение или друг равностоен на
изпълнението способ; изпълнението да има погасителен ефект спрямо главния
длъжник; поръчителят да е уведомил главния длъжник ,че има намерение да изпълни
или че е предявен иск за изпълнение срещу него.
В
разглеждания случай не е формиран спор по отношение наличието на сключен на 20.06.2017г. договор за
поръчителство, по силата на който А. Т. се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателите за изпълнението на задължението по договора за ипотечен
кредит *** .
Въз
основа на събраните писмени доказателства се доказа, а и не се спори от
ответната страна ,че ищцата е заплатила като поръчител суми на обща
стойност 41 192,84лв. ,като от
тях главница в размер на 40 281,60лв. ,лихви -450,37лв. и такси в размер
на 460,87лв.
Установи
се, че след като кредиторът е уведомил ищцата ,че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и я поканил да погаси задълженията ,същата ,от своя страна,
е уведомила длъжника-ответник И., че ще изпълни оставащата част от дълга по
договора за кредит към Банката .Ето защо и съгл. чл.143 ,ал.2 ЗЗД ,в настоящото
производство ответникът не може да противопоставя на ищцата свои възражения,
които е могъл да направи на кредитора при изпълнението, тъй като същите са преклудирани.
Независимо
от горното ,следва да се отбележи ,че възраженията на ответника са и
неоснователни.
Неоснователно е възражението ,че липсва валидно сключен договор за поръчи-телство, тъй като Банката не е имала право
едностранно да изменя своите обезпечения, а ответникът И. никога не се е
съгласявал по отношение добавянето на нов солидарен длъжник. Договорът за
поръчителство има за предмет гарантиране на изпълнението на чуждо задължение-
това на основния длъжник. Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Законът
не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и кредиторът няма
задължение да уведомява длъжниците по договора за
кредит ,че променя обезпечението ,с което гарантира изпълнението по него. Какви
са били мотивите на ответника да сключи договора за кредит и дали той би го
сключил ,ако е липсвало обезпечаването му чрез ипотека и договора за залог, е
извън уговорките на страните и е без значение за спора.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора за поръчителство поради накърняване
на добрите нрави
Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. Накърняване на добрите нрави по см. на
чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е налице ,когато се нарушава правен принцип ,който може
и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено изрично чрез
спазване на други разпоредби ,част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта ,на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на
предотвратяването на несправед-ливото
облагодетелстване.
От съдържанието на процесния договор и
постигнатите със същия уговорки не се извежда извод за споразумение между
страните и тяхно поведение, които могат да се характеризират като такива, които
са несъвместими с общоприети житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Това ,че банката е сключила договора за поръчи-телство
,макар да е могла при обявяване на кредита за предсрочно изискуем да се удовлетвори
направо от заложените средства на Д. Т. по банковата й сметка, не нарушава
установените в обществото правни принципи и не би могло да накърни добрите
нрави.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника за погасяване на поръчи-телството
съгласно чл.146,ал.3 ЗЗД .В тази разпоредба е регламентирано специално основание за погасяване на
поръчителството. То е налице тогава, когато поради виновни действия на
кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му и съответно не би могъл
да получи удовлетворение от длъжника. В случая обаче не се събраха
доказателства ,които да установяват виновно поведение на кредитора.
Действително ,според подписаното на 29.06.2016г. споразумение, е било
освободено едно от обезпеченията по договора за
кредит –залог на парични средства в размер на 20000лв. ,но това обстоятелство
,само по себе си ,не сочи ,че кредиторът виновно се е лишил от обезпечение на
дълга, а и страните са се съгласили за обезпечаването на кредита да остане
залогът на парични средства в размер на 30102,16 евро. Тук следва да се
отбележи ,че не се доказа от ответника оспорването на автентичността на
въпросното споразумение .От заключенията на съдебно-графологичните експертизи категорично се установи,
че документът е подписан от ответника и следователно, съставлява доказателство
,че съдържащото се в него изявление е направено именно от това лице. Що
се отнася до другите оспорени документи –допълнително споразумение от
12.08.2014г. и приложение към договора за кредит от 30.06.2014г. ,следва да се
приеме, че същите са неистински документи ,но това не би могло да рефлектира по
някакъв начин върху валидността на договора за кредит ,а и на коментирания
договор за поръчителство. Не води на извод за неоснователност
на претенцията на поръчителя към кредитополучателя установеното ,че ответникът не е подписал
приложението ,с което страните удостоверяват ,че заемната сметка по договора за
кредит е открита на 30.06.2014г. или че не е бил запознат с новия погасителен
план ,съобразно споразу-мението от 12.08.2014г., още
повече ,че същият не оспорва вземанията на Банката както по основание, така и
по размер.
С оглед
изложеното, следва да се приеме ,че ищцата А. Т. притежава качеството
”поръчител” ,възникнало съгласно сключения между нея и „***”АД договор за поръчителство към договор ***. С
този договор същата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателите
за всички вземания на Банката-кредитор, произтичащи от цитирания договор
за кредит. Доказа се ,че поръчителят е
уведомил ответника за намерението си да изпълни задължението ,след като е бил
поканен от кредитора. Освен това се установи ,че с плащането от ищцата на
оставащата част от кредита в размер на 41 192,84лв. е бил погасен окончателно
дълга на кредитополучателите към банката .Нито се твърди от ответника ,нито се
събраха доказателства за повторно плащане на сумата на кредитора преди
получаване на уведомлението, а ,съгласно чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД, длъжникът не
отговаря към поръчителя, само ако е изпълнил задължението, преди да е бил
уведомен за направеното от поръчителя плащане.
Доколкото
длъжникът не е изплатил сумите по договора за кредит преди или след
уведомлението от поръчителя, а последният е изпълнил задължението си по
договора за поръчителство ,като е заплатил останалата част от дълга ,то за него
се пораждат правата по чл. 143, ал. 1 ЗЗД - да иска от длъжника заплатената
сума в посочения размер. Тъй като отговорността на кредитополучателите – ответника и третото
лице –помагач Д. Т. към Банката-кредитор е била солидарна, то двамата отговарят
солидарно и към поръчителя, поради което право на ищцата е да насочи
претенцията си срещу когото от тях прецени за цялата платена сума.
От
изложеното следва, че са налице са елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗД и предявеният иск ,като доказан и
основателен, ще се уважи в претендирания размер от 41 192,84лв.
По
искането за присъждане на законната лихва върху главницата:
В чл.143,ал.1,изр.2 ЗЗД ,е
посочено ,че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от
деня на плащането. Доколкото в закона е уговорен падеж , то поради
неизпълнението от ответника-длъжник същият е изпаднал в забава и дължи на
основание чл.86 ЗЗД мораторната лихва върху
заплатената от поръчителя сума от деня на плащането ,без да е необходима
нарочна покана .В случая
кредитът е бил изплатен на 01.12.2017г. и от този момент е възникнала изискуемостта на вземането на ищцата. Ето
защо ,върху дължимата от ответника сума ще се присъди законната лихва, считано
от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на главния
иск се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по предявените
обратните искове .
По делото се установи ,че
страните са бивши съпрузи ,чийто брак ,сключен на ***г., е прекратен с влязло в
сила на 29.11.2016г. съдебно решение №3663/ 29.11.2016г. на ПРС ,постановено по
гр.д.№9966/2016г.
По време на брака ищецът и
ответницата са сключили договор за ипотечен кредит *** с „***”АД за сумата от
70 000лв., с краен срок за издължаването й- 30.06.2021г. Кредитът ,според посоченото в договора, е
целеви- за ремонт / подобрения на недвижим имот –апартамент №** ,находящ се в ***. Съгласно договора
,кредитополучателите отговорят солидарно във връзка с изплащане на кредита в
размера и сроковете , уговорени в него.
Няма спор ,а и се установява ,че
горепосоченият имот е собственост на ответни-цата.
Същата е придобила имота на публична продан въз основа на влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител по изп.д.№
20108240400639.
От заключението на назначената
ССЕ ,се установи ,че кредитът е усвояван на траншове ,като първо е била предоставена сума в размер на 30 000лв. по разплаща-телна сметка на
Д. Т. ,от която на 02.07.2014г. са изтеглени в брой 28 000лв. На 02.09.2014г. е
предоставена и сума от 40
000лв.-изтеглена в брой на 04.09.2014г.
Спорният по делото въпрос е ,след
като са изтеглени сумите ,кой е използвал същите-общо двамата съпрузи или
единият от тях.
Ищецът е поддържал ,че средствата
по кредита са получени за задоволяване на лични нужди на ответницата и са
влагани в ремонт на собствения й недвижим имот ,но от събраните доказателства
такъв извод не може да бъде направен. Показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна са общи и неконкретни и от тях не се
установяват релевантни за спора факти. Свидетелят Б. посочи ,че ремонт в
жилището на Д. не е извършван ,макар парите са изтеглени за това, а бащата на
ищеца дори не знае, че на бившите съпрузи е предоставен кредит. Същевременно
,от ангажираните от ответницата писмени доказателства /договор за наем и ГДД/ и
гласни такива, посредством показанията на свидетелката Т., стана ясно ,че
въпросният апартамент е отдаван под наем от пет години и през това време ремонт
в него не е правен. От показанията на разпитаната по делото свидетелка
М. пък се установи, че през процесния период ищецът е закупувал джип ,лек
автомобил „Инфинити” , скъпи риболовни принадлежности
,като показанията й се подкрепят отчасти от представените писмени
доказателства- договори за покупко-продажба на МПС. Съдът намира ,че следва да се кредитират показанията на свидетелките на
ответницата като обективни и кореспондиращи със събрания доказателствен
материал. При тези данни , дори да се приеме ,че вилата в *** е била закупена
от И. през 2016г. със средства ,предоставени от баща му през 2013г., както и че
усвоената първоначална сума от кредита в размер на 20000 лв. не е била
достатъчна за плащането на пълния размер на продажната цена на лекия автомобил
„Инфинити” ,то това няма съществено значение за спора
,доколкото липсва основание да се счита ,че средствата по кредита са разходвани
за лични нужди на ответницата.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца ,че сумата по кредита
въобще не е усвоена за семейни нужди –че с паричните средства е закупен имот от
А. Т.. Действително ,установи се ,че в периода след сключване на договора за
кредит ищцата по главния иск е придобила право на строеж върху недвижим имот на
улица „***” ,а свидетелят Б. заяви, че е участвал при пренасянето на строителни
материали в апартамента й, но само въз основа на тези обстоятелства не може да
се направи категоричен извод ,че сумата по кредита е използвана за закупуване
на този имот ,нито за извършвани в него ремонтни работи.
При иска по чл.127
ал.2 от ГПК- ищецът следва да установи наличието на солидарно задължение ,поето
от страните, и че е изпълнил задължението към креди-тора / че е изпълнил повече
от своята част/.
В чл.127 ,ал.1 от ЗЗД е
установена презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници
,която е оборима. В отноше-нията
им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговор-ност, ако общото задължение е изпълнено изцяло,
докато във вътрешните им отношения само се предполага ,че дължат по равно.
В случая ответникът
по главния иск ,като солидарен длъжник, е осъден да заплати на поръчителя
погасения от последния остатък от задължението по договора за кредит и поради
това той има личен /регресен/ иск срещу
другия солидарен
длъжник-Д. Т. .
С оглед на установените по делото
обстоятелства ,въз основа на коментираните по- горе доказателства ,съдът приема
,че не е оборена от ищеца презумпцията за равна задълженост
на солидарните длъжници и че сумите ,отпуснати по
договора за кредит, са били използвани по време на брака между страните за
задоволяване на нужди на семейството, при което ищецът и ответницата отговарят
по равно и за заплащане на погасените от поръчителя суми по договора.
Според чл.127,ал.2 ЗЗД
,солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването
му, а припадащата му се част
от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв
какъвто е бил в момента на погасяването
му. Тъй като ищецът И. е осъден да заплати по главния иск погасеното от поръчителя задължение на длъжниците по договора за кредит
в размер на 41 192,84лв. ,което надхвърля припадащата му
се част от него, то ответницата дължи половината от тази сума .
Уважаването на иска по чл.127 ,ал.2 ЗЗД в претендирания
размер- 20 596 лв. обаче, освен от приетото по-горе във връзка с него, зависи и от това дали е
основателно заявеното от ответницата ,при
условията на евентуалност, възражение за прихващане на главницата с насрещното й вземане в размер на 5420 лв. ,съставляващо половината
от общо заплатените от нея в периода м.юли 2016г. - м. ноември 2017г. вноски
,погасяващи предоставения от „***” АД кредит по договора от ***г.
По делото
се установи ,че между И.И. и Д. Т. ,от една страна, и
„***”АД ,от друга, е
възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключен договор за
ипотечен кредит ,по който ищецът и ответницата ,в качеството им на съдлъжници ,отговарят солидарно за изпълнението на поетите
с договора задължения. Твърдението на ищеца, че сумите ,отпуснати по
кредита, са разходвани само в полза на ответницата не се доказа ,при което се
прие, че същите са употребени за нуждите на семейството. Не се спори между
страните ,че от м. *** те са били във фактическа раздяла и се установи ,че с
влязло в сила на 29.11.2016г. решение на ПРС по гр.д.№9966/2016г. бракът им е прекратен. За
частта от кредита ,издължена по време на брака ,съпрузите не могат да
претендират за надплатеното от дълга. Погасените обаче вноски по кредита за
периода след фактическата раздяла от единия съпруг следва да се считат за
погасени с негово лично имущество ,а не с общи средства на двамата съпрузи, тъй
като в отношенията им е налице разделност.
От приетото по делото заключение
на вещото лице С. от 28.01.2019г.,
се установи ,че за периода след фактическата раздяла-от ***до *** погасените плащания от името и за
сметка на Д. Т. са в общ размер на 10 840 лв. Обстоятелството ,че част от сумите са били внесени от трети лица /А. Т. и
П. З./ не се отразява на извода ,че кредитът е бил погасяван от нея ,а
правоотношенията на ответницата с тези лица са ирелевантни
към предмета на спора. Липсват каквито и да е доказателства ответникът да е
заплащал някакви суми за погасяване на кредита. Предвид това ,платеното от
ищцата за процесния период следва да се понесе по
равно от двамата солидарни длъжници ,тъй като за този
период съпрузите са били във фактическа раздяла ,което изключва съвместния
принос и общността на средствата за погасяване на кредита. Следователно, на
основание чл.127,ал.2 ЗЗД ,ищецът дължи на ответницата половината от
изплатената от нея сума ,възлизаща в размер на 5420лв.
С оглед изложеното, съдът намира
направеното от ответницата възражение за съдебно прихващане за основателно.
Налице са предпоставките за извършване на прихващането, предвидени в чл.103 ЗЗД- съществуване на насрещни вземания, идентичност на субектите на вземанията
и еднородност на престациите. В случая се установи вземане
на ищеца по предявения от него обратен иск по чл.127 ,ал.2 от ЗЗД в размер
на 20596 лв. ,което е дължимо
.Установи се и наличието на насрещно
вземане на Д. Т. за половината от погасената
от нея сума по договора за кредит за периода от м.юли 2016г. до м. ноември 2017г. ,което също е дължимо. Доколкото възражението за прихващане на ответницата е основателно и
доказано в размер на 5420лв., то от дължимата на ищеца сума 20596лв. следва да бъде прихванато
вземането на ответницата към ищеца в установения размер, при което остава
дължима сума от 15 176 лв. За тази
сума обратния иск на ищеца И. с правно основание чл.127 ,ал.2 от ЗЗД се явява
основателен и следва да се уважи, а за разликата над 15 176лв. до пълния
заявен размер от 20596 лв.-ще се отхвърли поради извършеното прихващане.
На основание чл.86 ЗЗД ,върху
дължимата на ищеца сума ще се присъди и законната лихва върху нея ,считано от
16.02.2018г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/до окончателното й
изплащане.
По предявения обратен иск по
чл.59 ЗЗД:
За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е необходимо да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване- да е
налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между
тях и липса на основание за имущественото разместване.
В разглеждания случай ищецът И. не е установил, при негова доказателствена тежест, факта на обедняването, настъпило
в патримониума му, което да е за сметка на
обогатяването на бившата му съпруга. Направеното възражение, че
средствата от кредита не са ползвани за удовлетворяване на семейни нужди не се
доказа , напротив ,ангажираните от ответницата доказателства сочат тъкмо
обратното. От това следва ,че страните отговарят по равно за дълга и
отговорността им следва да се ангажира до размера на 1/2 част от него. Ето защо
,на ищеца не би се следвало връщане на половината от дължимата по главния иск
сума в размер на 20 596 лв. / извън сумата- предмет на иска по чл.127 ,ал.2 ЗЗД/. Тази част от задължението към поръчителя той трябва да понесе от своето
имущество ,тъй като няма да е изпълнил чуждо парично задължение –това на
ответницата. Доколкото не е налице фактическият състав на неоснователно
обогатяване ,то искът по чл.59 ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
ответникът И. И. следва да бъде осъден да заплати на ищцата А. Т. направените
по делото разноски ,възлизащи на 3649,71лв./1649,71лв.-заплатена държавна такса
и 2000лв.-за платено адвокатско възнаграждение/.
Предвид изхода на спора по обратните искове ищецът ,има право на
направените от него разноски по тези искове ,съобразно с уважената им част .Видно от
представените доказателства и списъка за разноски по чл.80 ГПК, същият е
направил разноски в размер на 3082лв./ в т.ч. адвокатско възнаграждение от
800лв./, от която сума ответницата Д. Т. следва да му заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК 1135,47лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК, ищецът по обратните искове следва да бъде
осъден да заплати на ответницата Д. Т. направени по делото разноски /депозит за
ССЕ-160лв./ в размер на 101лв.,изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ***, от *** ,да заплати на А. И.
Т., ЕГН ***, от ***, сумата 41 192,84лв. /четиридесет и една хиляди сто
деветдесет и два лв. и осемдесет и четири ст./лв., представляваща извършено от
А. И. Т. ,в качеството й на поръчител, пълно
погасяване на остатъка
на задълженията
по договор за ипотечен кредит ***, сключен на ***г. между „***” АД - кредитор и Д. С. И. / Т./ и И.Д.И. ,в качеството на
кредитополучатели ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2017г. до
окончателното й изплащане ,както и сума в размер на 3649,71 /три хиляди шестстотин
четиридесет и девет лв. и седемдесет и една ст./лв.-направени разноски по предявения
главен иск.
ОСЪЖДА Д. С. Т. ,ЕГН ***, с адрес- ****,
да заплати на И. Д. И., ЕГН *** , сума в размер на 15 176 /петнадесет хиляди сто седемдесет и шест /лв. ,представляваща
припадащата й се част от дълга по договора за ипотечен кредит ***, сключен на ***г. между „***” АД - кредитор и Д. С. И. / Т./ и И.Д.И. ,погасен от поръчителя по
договора ,ведно със законната лихва върху главницата , считано от 16.02.2018г.
/датата на депозиране на исковата молба ,с която е предявен обратният иск/ до
изплащането й, ПРИ УСЛОВИЕ ,че И.Д.И., ЕГН ****, заплати на поръчителя –А. И. Т., ЕГН ***, сумата 41 192,84лв. по предявения главен иск ,като
ОТХВЪРЛЯ обратния иск по чл.127,ал.2 ЗЗД
за разликата над 15 176 лв. до пълния претендиран
размер от 20596лв. ,поради извършено прихващане с насрещното вземане на Д. С.
Т. в размер на 5420 лв., съставляващо половината
от общо заплатените от нея, за периода от м.юли 2016г. до м. ноември 2017г.,
вноски , погасяващи предоставения от „***” АД кредит по договор ***, сключен на 20.06.2014г.
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен,
предявения от И. Д. И., ЕГН ***, с адрес- *** ,против Д. С. Т. , ЕГН ***, с адрес-***, обратен иск за
осъждането на ответницата да заплати сумата от 20 596лв., с която се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца ,представляваща половината от остатъка на задължението по
договор за ипотечен кредит *** от ***г. ,дължим
от ищеца на платилия го поръчител А. И. Т. ,която половина е получена и усвоена
от Д. С. Т. за задоволяване на нейни лични нужди.
ОСЪЖДА Д. С. Т. ,ЕГН ***, с адрес-***,
да заплати на И. Д. И., ЕГН ***, от *** , сумата 1135,47 /хиляда сто тридесет и пет лв. и
четиридесет и седем ст./лв.-направени разноски във връзка с разглеждането на
предявените обратни искове ,изчислени съобразно уважената им част.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ***, от *** ,да заплати на Д. С. Т. ,ЕГН ***, с адрес-***, сумата 101
/сто и един/лв.-направени разноски по предявените обратни искове ,изчислени
съобразно отхвърлената им част.
Присъдените на
ищцата А.И.Т., ЕГН ***, суми да се изплатят от
ответника И. Д. И., ЕГН ***, по следната банкова сметка:
*** , с титуляр –А. Т..
Решението по главния иск е
постановено при участието на Д. С. Т. като трето лице-помагач на страната на
ответника И. Д. И..
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: