Р Е Ш Е Н И Е №52

 

Гр. Силистра, 04.01.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският  окръжен  съд,  гражданско отделение в     откритото    заседание

проведено на                  четвърти   декември                                                        през

две             хиляди        и   дванадесетата     като

разгледа  докладваното  гр.  дело    № 68/2012   г.    по    описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в        предвид     следното:

 

Предявена е искова молба  от З.С.Х.,  против А.И.С., с  претенция  ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева за неимуществените вреди, настъпили за него в резултат на причиненото му от ответника на 11.03.2010г. непозволено увреждане, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 8308,31 (осем хиляди триста и осем и 0.31) лева, изчислена от 11.03.2010г. до 13.03.2012г., както и да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева за имуществените вреди, настъпили за него в резултат на непозволеното увреждане, причинено му от ответника на 11.03.2010г. ведно с лихва за забава върху това обезщетение в размер на 148,32 (сто четиридесет и осем) лева, изчислена от 01.12.2010г. до 13.03.2012г. както и лихва за забава върху присъдените му обезщетения от деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на паричните задължения от страна на ответника и направените от ищеца разноски в хода на производството.

Ответникът  А.И.С., чрез процесуален представител, в писмен отговор по чл. 131 ГПК и в с.з. по настоящото дело, счита, че  така предявените обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на посоченото от ищеца  правно основание, принципно са допустими /предявени в законните срокове, и при наличие на правен интерес/, но, същите са неоснователни и силно завишени по размер.

С определение от 04.05.2012 г. по настоящото дело съдът е допуснал до участие в процеса като помагач на ответника на  „GENERALI" Застраховане - София , със седалище и адрес на управление: град София , район „Оборище" , бул. „Княз Александър Дондуков" 68 , който в писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК врави възражение по допустимостта на неговото участие в процеса, тъй като счита, че има данни, че ответникът е употребил алкохол при причиняване на ПТП, предмет на делото, а на следващо място счита исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер .

С определение от 24.07.2012 г. по настоящото дело съдът отхвърли доводите за недопустимост на участието на застрахователното дружество като трето лице – помагач в процеса, тъй като в постановеното от Силистренски районен съд решение № 741/ 03.10.2011 г.по АНД №777/2011 г., с което ответникът е признат за виновен в това, че на 11.03.2010 г. в гр. Силистра по бул. В. Търново, при управление на лек автомобил марка „Митсубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № Сс 4040 СВ е нарушил правилата за движение по пътищата , като загубил контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост е причинил на ищеца , водач на насрещно движещ се лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег номер СС 2797 АК, средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, разстройство на здравето , временно опасно за живота, престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. второ , във вр. с чл. 342, ал.1 НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба и не фигурира състав, който да санкционира водача като управлявал МПС в нетрезво състояние. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Това, безспорно, се отнася и за решенията по чл. 78а НК.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Фактическото основание за търсените обезщетения е постановеното от Силистренски районен съд решение № 741/ 03.10.2011 г.по АНД №777/2011 г., с което ответникът е признат за виновен в това, че на 11.03.2010 г. в гр. Силистра по бул. В. Търново, при управление на лек автомобил марка „Митсубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № Сс 4040 СВ е нарушил правилата за движение по пътищата , като загубил контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост е причинил на ищеца , водач на насрещно движещ се лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег номер СС 2797 АК, средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, разстройство на здравето , временно опасно за живота, престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. второ , във вр. с чл. 342, ал.1 НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба.

Ищецът твърди, че възстановяването от причинените травми е преминало през тежък период на лечение, съпроводен с много и силни болки в лявата ръка и десния крак, с невъзможност да се придвижва свободно и да се обслужва дори при извършване на елементарни човешки действия. Наред с това здравословното му състояние не само не се подобрявало с очакваните от него темпове но, в определен смисъл, се влошавало, което наложило да премине лечение в две медицински заведения, второто от  които в гр. Плевен.

Претендираните обезщетения следва да възмездят както болките страданията, уплахата от инцидента и последвалия дискомфорт от медицинските интервенции, така и имуществените вреди, претърпени при покриване на разходите по лечението.

Ответникът А.И.С., счита, че  исковете в подобен размер, са предмет на произволни твърдения, необосновани и неподкрепени от фактите по спорното правоотношение. По  отношение претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, излага доводи, че представените платежни документи не съдържат необходимите реквизити, нито, че може категорично да се счете, че тези разходи са направени във връзка с лечението на последиците от ПТП. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ищецът счита, че е завишена по размер, освен това навежда доводи, че болничното заведение му е провело неадекватно лечение, обуславящо не само болките и страданията му понастоящем, но и необходимостта от последващо лечение.Това е видно, според ответника, от представените от самия ищец документи, а именно , че е имал последващо лечение в друго болнично заведение, без да посочва каква е причината за това. Налагащият се извод,според него,  е че след възникването на деликта лечението което му е проведено в болница в гр.Силистра е било некачествено, не добре извършено и той няма вина за това. Във връзка с тези твърдения не са представени доказателства, нито са направени доказателствени искания, а се излагат единствено като хипотеза, обусловена от наложилото се лечение в друго болнично заведение извън гр. Силистра.

В отговора по чл .131 ГПК третото лице  помагач на ответника „GENERALI" Застраховане - София , със седалище и адрес на управление: град София, район „Оборище" , бул. „Княз Александър Дондуков" 68 , прави възражение предвид твърдения механизъм на настъпване на ПТП (челен удар между две МПС-та) характера и местоположението на твърдените от ищеца телесни травми (в областта на главата и гръдния кош, всички причинени от удар с отстоящите пред водача части от интериора на купето - волан и др.)като счита, че ищеца също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС без поставен задължителен обезопасителен  колан. Предвид факта, че ефективността на предпазния колан е максимална при челен удар, какъвто е  в конкретния случай, счита, че с това си поведение в разрез с правилата за движение по пътищата, ищецът съществено е допринесъл за настъпване травмите които търпи като последица от ПТП. В тази връзка е назначена съдебна автотехническа експертиза , която дава заключение, че най- вероятно пострадалият водач – ищецът по делото , е ползвал предпазен колан по време на инцидента, но получените от него телесни увреждания биха настъпили  независимо от това дали е ползвал такъв.

По делото е безспорно установено, предвид влязлото в сила решение от наказателното производство, че в резултат от ПТП ищецът е получил средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, разстройство на здравето , временно опасно за живота. Съгласно твърденията в исковата молба ч възстановяването от причинените травми е преминало през тежък период на лечение, съпроводен с много и силни болки в лявата ръка и десния крак, с невъзможност да се придвижва свободно и да се обслужва дори при извършване на елементарни човешки действия. Наред с това здравословното му състояние не само не се подобрявало с очакваните от него темпове но, в определен смисъл, се влошавало, което наложило да премине лечение в две медицински заведения, второто от  които в гр. Плевен. Тези твърдения са подкрепени от приложените писмени доказателства – епикризи, медицинско освидетелстване, АНД №777/2011 г.,  на силистренски районен съд, разходни документи за лекарства и консумативи. Заявената от ответника позиция, че усложненията в лечението са причинени от лекарска грешка не бяха доказани в хода на производството като в тази насока не бяха направени никакви доказателствени искания.

С оглед оспорването на копията от писмените доказателства, касаещи направените разходи по лечението, въз основа на които е формиран размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът с протоколно определение от с.з. на 20.11.2012 г. откри производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на същите, като поиска оригиналите, които ответникът надлежно представи в дадения му срок., поради което и производството по чл. 193 ГПК беше прекратено, тъй като поискалата откриването му страна  оттегли искането си.

С оглед на изложената фактическа обстановка ОС счита, че предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Така описаните телесни повреди, квалифицирани по смисъла на закона като средни, придружени със значителни по интензитет болки и страдания както физически, така и емоционални, и предвид недоказаното от страна на  ответника твърдение за съпричиняване поради лекарска грешка или  поради неизползване на предпазен колан- последното твърдяно от третото лице помагач, следва да бъдат овъзмездени с уважаване на предявените искове  за заплащане на обезщетение  в  размер от30 000  лева за неимуществените вреди, настъпили за него в резултат на причиненото му от ответника на 11.03.2010 г. непозволено увреждане, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 6231,27 (шест хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки) лева, изчислена от 11.03.2010г. до 13.03.2012г., . В останалата част претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за минало време следва да бъде отхвърлена като неоснователен и недоказан.

Исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателна, предвид доказаността и с представените разходни документи за лечението, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  обезщетение в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева за имуществените вреди, настъпили за него в резултат на непозволеното увреждане, причинено му от ответника на 11.03.2010г. ведно с лихва за забава върху това обезщетение в размер на 148,32 (сто четиридесет и осем) лева, изчислена от 01.12.2010г. до 13.03.2012г. както и лихва за забава върху присъдените му обезщетения от деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на паричните задължения от страна на ответника и направените от ищеца разноски в хода на производството.

 По делото  ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4320 лв.,  които съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени до размера 3288, 02, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ в размер на 1539,18 лв., също съобразно уважената част от исковете. Предвид разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, ищците по искове за непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда / решение по чл.78а е приравнено/, не внасят такси и разноски по производството. По същата причина и  ищецът не следва да заплаща ДТ в полза на СОС. върху размера на отхвърлената част от исковите му претенции, а също и разноски на ответната страна, съразмерни на отхвърлената част от иска.

Следва да се отбележи в диспозитива, че решението е постановено при участието на   „GENERALI" Застраховане - София , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София , район „Оборище" , бул. „Княз Александър Дондуков" 68 ,като трето лице помагач на ответника.

Водим от горното ОС

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.И.С., да заплати на З.С.Х.,  обезщетение в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди) лева за неимуществените вреди, настъпили за него в резултат на причиненото му от ответника  непозволено увреждане на 11.03.2010 г. в гр. Силистра по бул. В. Търново, при управление на лек автомобил марка „Митсубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № Сс 4040 СВ е нарушил правилата за движение по пътищата , като загубил контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост е причинил на З.Х., водач на насрещно движещ се лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег номер СС 2797 АК, средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, разстройство на здравето , временно опасно за живота, за което деяние е признат за виновен и наказан с решение № 741/ 03.10.2011 г.по АНД №777/2011 г., на Силистренски районен съд за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. второ , във вр. с чл. 342, ал.1 НК,  ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на н 6231,27 (шест хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки) лева, изчислена от 11.03.2010г. до 13.03.2012г., както и лихва за забава върху присъденото му обезщетение от деня на постъпване на исковата молба в съда – 12.03.2012 г. до окончателното погасяване на паричното задължение от страна на А.И.С..

 ОСЪЖДА А.И.С., да заплати на З.С.Х.,  обезщетение в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева за имуществените вреди, настъпили за него в резултат на гореописаното деяние, ведно с лихва за забава върху това обезщетение в размер на 148,32 (сто четиридесет и осем) лева, изчислена от 01.12.2010г. до 13.03.2012г. както и лихва за забава върху присъденото му обезщетение от деня на постъпване на исковата молба в съда – 12.03.2012 г. до окончателното погасяване на паричното задължение от страна на А.И.С..

ОТХВЪРЛЯ предявения от  З.С.Х.,  иск против А.И.С., за  заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили за него в резултат на причиненото му от последния  непозволено увреждане на 11.03.2010 г. в гр. Силистра по бул. В. Търново, при управление на лек автомобил марка „Митсубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № Сс 4040 СВ е нарушил правилата за движение по пътищата , като загубил контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост е причинил на З.Х., водач на насрещно движещ се лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег номер СС 2797 АК, средна телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, разстройство на здравето , временно опасно за живота, за което деяние е признат за виновен и наказан с решение № 741/ 03.10.2011 г.по АНД №777/2011 г., на Силистренски районен съд за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. второ , във вр. с чл. 342, ал.1 НК,  в размер по – висок от 30 000 лева, както и законна лихва за периода от 11.03.2010 г. до 13.03.2012 г. върху тази сума в размер по- висок от 6231, 27 лв. като  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  А.И.С., да заплати на З.С.Х.,  сумата от  3288,02 / три хиляди двеста осемдесет и осем/ лева и две стотинки, представляващи направени от последния разноски по делото съобразно уважената част от исковите му претенции.

ОСЪЖДА  А.И.С., да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 1539,18 / хиляда петстотин тридесет и демет лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща дължима ДТ върху уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на   „GENERALI" Застраховане - София , ,със седалище и адрес на управление: град София , район „Оборище" , бул. „Княз Александър Дондуков" 68 ,като трето лице помагач на ответника – А.И.С..

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните по делото.