Р Е Ш Е Н И Е
№22
гр.Силистра
16.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд
наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА АВРАМОВА
при участието на секретаря ЕЛИ
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №49 по описа за 2019
година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Г.В.Г. против
разпореждане №46 от 04.02.2019г., постановено по НЧХД №61/2019г. на
Силистренски районен съд, с което е прекратено наказателното производство на
основание чл.250, ал.1, т.1, вр.с чл.24, ал.5, т.2 НПК. Жалбоподателя счита
разпореждането за незаконосъобразно и иска от въззивната инстанция да го отмени
и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу жалбата е постъпило
възражение от М.К.М., която намира извода на СРС за прекратяване на
наказателното производство за правилен и законосъобразен, поради което и иска
от въззивната инстанция да потвърди изцяло разпореждането.
В съдебно заседание тъжителят Г.В.Г.
се явява лично и с адв.Б., който поддържа изцяло жалбата и се придържа към
основната теза изтъкната в жалбата, а именно, че тъжбата е подадена в
законоустановения срок.
Тъжителя Г. лично също изразява
желание, М. да понесе последствия за това, че е разгласила публично за него
информация, и иска въззивната инстанция да отмени разпореждането.
Подсъдимата М.К.М. се явява лично в
съдебно заседание и заявява, че поддържа разпореждането на СРС, като иска
настоящата инстанция да го потвърди.
Силистренски окръжен съд, като
обсъди изложените в жалбата и възражението срещу нея доводи, и взе предвид
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства констатира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
по същество неоснователна.
По подадена жалба на 01.02.2018г.
от М.М., е образувано ДП №5/2018г. по което тъжителя е разпитван като свидетел.
Той не е привличан в качеството на обвиняем, а впоследствие ДП е прекратено с
постановление на РП на 06.08.2018г.
В конкретния случай, жалбоподателя
не може да се позовава на процесуалната възможност предоставена от разпоредбата
на чл.81, ал.3 НПК, относно движението и изхода на посоченото ДП. Това е така,
тъй като тази разпоредба обслужва единствено лицата, които имат качество на
пострадали в конкретното ДП, а видно от доказателствата по делото, ДП №5/2018г.
е образувано именно срещу Г.. Независимо, че той не е привличан като обвиняем,
в случая по аналогия важи правилото по чл.74, ал.3 НПК. Или конкретно, правото
на Г. да подаде тъжба не е обвързано с развитието и изхода на ДП №5/2018г., а
то възниква в момента, в който той е узнал за извършеното срещу него деяние.
Това обстоятелство, той достатъчно точно и категорично е посочил в подадената
тъжба, а именно: 01.02.2018г.. От този момент именно започва да тече императивния
срок по чл.81, ал.3 НПК, за реализиране правото му на тъжба.
Неправилно в жалбата се посочва, че
данните необходими за изпълнение изискванията по чл.81, ал.1 НПК, могат да се
установят едва след приключване на досъдебното производство. Това е така на
първо място, защото законодателят не товари тъжбата с изискванията, с които е
обвързал обвинителния акт, и на второ място, видно от данните по делото,
необходимите обстоятелства за подаване на тъжба са били известни на Г.. Още
повече, че и от собствените му сведения става ясно, че той е бил разпитван като
свидетел, и в това си качество той има правата по чл.122 НПК.
Предвид на това, настоящата
инстанция намира акта на първоинстанционният съд за обоснован и
законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Въззивната инстанция намира също
така, че с оглед данните по настоящото производство /колкото и да са оскъдни/,
действията на М. по-скоро покриват признаците на състава по чл.286, ал.1 НК, и
по точно втората форма на изпълнителното деяние. Както става ясно, тя е
разпитвана като свидетел по ДП №5/2018г., като в показанията си тя е посочила
неистински данни, а тези показания представляват доказателствено средство.
Съставомерността и авторството на едно евентуално деяние обаче би могло да се
установят, посредством способите и възможностите на НПК, а посочения текст
представлява престъпление от общ характер, чиито давностни срокове са различни
от тези по чл.81, ал.3 НПК.
Водейки се от тези си съображения,
Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №46 от
04.02.2019г. постановено по НЧХД №61/2019г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.