П Р
О Т О
К О Л
25.02.2022
година град Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет
и втора година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Атанаска Ганева
Сложи за разглеждане
Гражданско дело № 244 по описа
за 2021 година
На именно повикване в 11.30 часа
се явиха:
Ищецът А.В.Л., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Н.Г. ***, с пълномощно по делото.
Ответниците „Е.Х.“ ООД и „Е.М.Ф.“ ЕООД, редовно призовани, не се
представляват.
СЪДЪТ докладва, че по делото е постъпила молба от адв. Славов, с която
моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и представя писмени бележки.
Адв.Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпили по делото от ЧСИ Илко Бакалов заверени преписи от всички издадени постановления за
възлагане, касаещи имоти с идентификатор: ********; ********; ********; ********
и ********, както и Решение от 19.03.2021г. на ОС Бургас по жалба относно
горепосочените имоти, съобщение и писмо до А.В.Л., както и копие от молба за
спиране изпълнението по ИД № 20207050400438.
СЪДЪТ докладва, че по делото са постъпили писмени
бележки от адв. Славов, в които развива съображения за недопустимост,
недоказаност и неоснователност на предявения иск. Претендира присъждането на
разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Адв.Г.:
Да се приемат доказателствата. Нямам други доказателствени искания. Няма да
соча други доказателства. Правя възражение за прекомерност на разноските.
По доказателствата, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ЧСИ Илко
Бакалов с писмо вх. № 260260 от 09.02.2022г. заверени преписи от всички издадени постановления за
възлагане, касаещи имоти с идентификатор: ********; ********; ********; ********
и ********, както и Решение от 19.03.2021г. на ОС Бургас по жалба относно
горепосочените имоти, съобщение и писмо до А.В.Л., както и копие от молба за
спиране изпълнението по ИД № 20207050400438.
Адв.Г.:
Нямам други доказателствени искания. Да се приключи събирането на
доказателствата.
СЪДЪТ с оглед становищата на
страните и във връзка с допустимостта на предявения иск, както и с оглед
обстоятелството, че в днешно съдебно заседание бяха събрани доказателства,
касаещи направеното от ответниците възражение за недопустимост, намира (като ве
предвид постъпилите писма от ЧСИ Бакалов - на л. 79 от делото и актуалното с
вх. № 260260 от 09.02.2022г., с приложени към него доказателства) следното:
Постановленията за възлагане по
отношение на процесните имоти, които са предмет на делото: самостоятелен обект
с идентификатор ******** по КККР на с. Равда, самостоятелен обект с
идентификатор ******** по КККР на с. Равда, самостоятелен обект с идентификатор
******** по КККР на с. Равда, самостоятелен обект с идентификатор ******** по
КККР на с. Равда и самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с.
Равда, са връчени на длъжника и купувача на 15.01.2021г. (видно от изричното
отбелязване в тях) и са влезли в сила на 30.01.2021г. (според отбелязано от ЧСИ
Илко Бакалов – 01.02.2021г.). Вярно е, че срещу тях е подадена жалба от ищеца Л.,
като видно от Определение № 260614 от 19.03.2021г. по в.гр.д. № 329/2021г. по
описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 01.07.2021г., жалбата във връзка
с възлагането на самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с.
Равда, самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с. Равда,
самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с. Равда и
самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с. Равда, е оставена
без разглеждане, поради обстоятелството, че Л. не е имал правен интерес да
обжалва постановленията, тъй като е участвал с внесен задатък единствено за СОС
с идентификатор ********, СОС с идентификатор ********, СОС с идентификатор ********,
СОС с идентификатор ******** и СОС с идентификатор ********. До същите изводи е
стигнал и съдебният състав, разглеждал жалбата срещу постановлението за
възлагане на СОС с идентификатор ********, но с Определение от 24.03.2021г. по
в.гр.д. № 323/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас делото е върнато за
администриране на ЧСИ.
При тези данни съдът намира, че
постановленията за възлагане на всички процесни имоти са влезли в сила по
смисъла на чл. 496, ал. 2 от ГПК на 30.01.2021г. По арг. от чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само от лице, внесло
задатък до последния ден на проданта и от взискател, участвал като наддавач,
както и от длъжника. Ясно е очертан кръгът от субектите, които имат право да
обжалват постановленията за възлагане. Постановленията за възлагане на всички
процесни имоти са обжалвани от ищеца Л., но той е участвал (с внесен задатък)
единствено в публичната продан на СОС с идентификатор ********, СОС с
идентификатор ********, СОС с идентификатор ********, СОС с идентификатор ********
и СОС с идентификатор ******** (обстоятелство, констатирано от два различни
състав на Окръжен съд Бургас, което следва да бъде съобразено по реда на чл.
297 от ГПК и което се потвърждава от представените от ищеца постановления за
възлагане – на л. 27 – л. 30 от първоначално образуваното гр.д. № 94/2021г. по
описа на Окръжен съд Бургас). В т. 7 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от
31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че началният момент на срока
за подаване на молба за
отмяна на влязло в сила въззивно
решение по чл. 303, ал.
1, т. 5 ГПК, в хипотезата при
която подадената от молителя касационна
жалба е била върната с влязло в сила разпореждане/определение/, е моментът, в който страната е узнала за въззивното
решение или от датата на
влизане в сила на въззивното решение,
когато узнаването го предхожда, ако
касационната жалба е била просрочена. В останалите случаи
началният момент е деня, в който е обявен съдебният акт за потвърждаване
на разпореждането /определението/ за връщане на подадената
срещу него касационна жалба. В
мотивите на тълкувателното решение е дадено разяснение, че когато жалбата не
породи своя суспензивен ефект, съответният съдебен акт влиза в сила след
изтичане на срока на обжалването му (незабавно ако не подлежи на обжалване).
Направено е разграничение между недопустимите и нередовните жалби, като е
възприето разбирането, че недопустимите жалби (в конкретното тълкувателно
решение с оглед поставения въпрос са разгледани жалбите, подадени извън
предвидения срок) не пораждат суспензивен ефект, а нередовните – пораждат
такъв. С Определение № 259 от 07.11.2017г. по гр.д. № 1974/2017г. по описа на II търг. отделение са допълни
разгледаните от тълкувателното решение хипотези, като изрично е прието, че подадената от ненадлежна страна
недопустима жалба, оставена без разглеждане,
не поражда суспензивен ефект и последващото производство по повод обжалването на съдебния акт,
с който същата е върната, няма отношение
към момента, в който съдебният акт е влязъл в сила по аргумент
от чл.296 т.2 пр.1 ГПК.
Налага се извод, че подадена от ненадлежна страна жалба, изобщо не поражда
суспензивен ефект и атакуваният с нея акт влиза в сила при съблюдаване на
правилата по чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК – с изтичане на срока за обжалване. В
такива случаи е без значение датата на влизане в сила на съдебния акт, с който жалбата
е оставена без разглеждане като подадена от ненадлежна страна. С определение №
427 от 28.10.2020г. по ч.т.д. № 1790/2020г. на II
търг. отделение на ВКС също е възприето разбирането, че подадените от
ненадлежни страни въззивни жалби не пораждат суспензивен ефект. С оглед
приложимостта на правилата за обжалване на съдебно решение и към обжалването на
постановленията за възлагане (арг. от чл. 436, ал. 4 ГПК) изложените по-горе
съображения в пълна степен важат и за обжалването на актове (в частност постановления
за възлагане) постановени от ЧСИ в рамките на изпълнително производство.
Крайният извод на съда е, че към
момента на издаване на обезпечителната заповед (22.03.2021г. видно от
отбелязването на гърба на л. 2 от делото) – всички постановления за възлагане,
касаещи процесните имоти, са били влезли в сила.
При горните изводи следва да се
съобрази трайната практика на ВКС – Определение № 60364 от 19.10.2021г. по
гр.д. № 1836/2021г. по описа на II
гр.о. (и цитираните в него - решение № 69 от 16.08.2017 год. на
ВКС по гр. д. № 3903/2016 год., II
г. о., решение № 207 от
09.06.2014 год. на
ВКС по гр. д. № 6217/2013 год., IV
г. о. и решение № 379 от
31.10.2011 год. на
ВКС по гр. д. № 1181/2010 год., I
г. о.),
а така също и Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 год. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 год., ОСГТК, т. 4,
според която целта на иска
по чл. 440
ГПК е при уважаването му да бъде
установено, че вещта не принадлежи
на длъжника и по този начин
да се отрече
възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.
В този смисъл,
изискването принудителното изпълнение върху вещта да не
е приключило е въздигнато като една от
предпоставките за процесуална допустимост на производството по иска по
чл. 440 ГПК, предвиден в закона като способ за
защита срещу материалноправната незаконосъобразност
при индивидуалното принудително изпълнение на парични притезания
с оглед правните последици на възлагането
при публичната продан – чл. 496 ГПК.
Следователно предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес,
като за наличието на интерес от
получаване на търсената с иска защита съдът следи
служебно в хода на цялото производство.
С оглед горното и на основание
чл. 140, ал. 1 от ГПК вр. чл. 130 от ГПК предявените искове следва да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими, а производството по делото -
прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
на ответника „Е.Х.“ ООД следва да се присъдят претендираните от него разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Посоченото възнаграждение е в
рамките на минимума по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед определената по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цена на иска,
поради което няма основание да бъде намалявано по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от А.В.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., паспорт № ****, издаден на 30.10.2013г. от ФМС 77611,
срещу „Е.Х.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и „Е.М.Ф.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че имуществото,
върху което е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20207050400438 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 от КЧСИ, а именно:
самостоятелен обект с идентификатор ******** по КККР на с. Равда, самостоятелен
обект с идентификатор ******** по КККР на с. Равда, самостоятелен обект с
идентификатор ******** по КККР на с. Равда, самостоятелен обект с идентификатор
******** по КККР на с. Равда и самостоятелен обект с идентификатор ******** по
КККР на с. Равда, не е собственост на „Е.Х.“ ООД и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 244/2021г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА А.В.Л. да заплати на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Е.Х.“ ООД сумата от 1500 лв., представляваща
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас, в едноседмичен срок, който за
ищеца тече от днес, а за ответниците – от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 12.00 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: