№ 236
гр. Велико Търново, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110102142 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „А.К.Б.“ ЕООД гр.***, чрез пълномощника си адвокат Г. Д. твърди в
исковата си молба, че е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника, във
връзка с което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 396/2024 г. на ВТРС, връчени по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Изтъква, че ответникът
издал запис на заповед на **.**.**** г. за сумата от 1199 лева, с падеж на предявяване.
Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на 12.12.2023 г., но исканата сума не
била изплатена. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
1199 лева главница, представляваща вземане по запис на заповед от **.**.**** г. с падеж на
предявяване - 12.12.2023 г., ведно със законна лихва от 30.01.2024 г. – подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Р. Г. К. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,
именуван « жалба», в който оспорва иска, като заявява, че няма нищо общо с ищцовото
дружество и не им дължи нищо. В съдебно заседание ответникът уточнява, че с отговора си
имал предвид, че нищо не дължи по договора за кредит от **.**.****г. сключен с ищцовото
дружество, по силата на който му бил предоставен заем от 800 лв. с погасителен план за
връщането й на вноски, но се оказало, че трябвало да заплаща 1468.83 лв., която сума му
била удържана по изпълнително дело. Счита за незаконно това, че вместо дадената му в заем
сума от 800 лв. трябвало да връща 1500 лв. Твърди, че записът на заповед бил подписан от
него за обезпечение по този договор за заем от **.**.****г., а върнатата от него сума по
договора за заем била 109 лв.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното и прави следните правни изводи:
Ответникът на **.**.****г. е издал Запис на заповед в полза на ищеца, за сумата 1199
лв., който му е предявен за плащане на 12.12.2023г.
Записът на заповед е издаден да обезпечи задължението на ответника по договор за
заем № ******** от **.**.****г., сключен с ищеца – видно от клаузите в приетия като
доказателство по делото договор за заем.
Ответникът не спори изпълнението на задълженията на ищеца по същия договор и
предоставената му в заем сума от 800 лв.
Според заверката от служител на ответника в погасителния план към горния договор,
ответникът е направил едно плащане от 109 лв., на **.**.****г.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът
– кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Записът на заповед,
издаден на **.**.****г. за сумата 1199 лв., с падеж на 12.12.2023г., съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ, поР. което е редовен от външна страна.
Съгласно т. 17 от ТР №4/2013 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В конкретния случай твърдения за съществуване на каузално правоотношение –
договор за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени в
отговора на исковата молба – в съдебно заседание ответникът уточнява отговора си и
конкретизира твърденията си, като в тази връзка има направени и възражения от ответника,
произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което и издаден записът на
заповед. Ответникът в същото съдебно заседание представя и договора за заем, заедно с
погасителен план. Твърденията на ответника, че дължимата сума от 800 лв. ставала 1500 лв.
било незаконно и неправомерно, са възражения за налични неравноправни клаузи в
договора за заем и изобщо противоречието им със закона. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
По делото безспорно се установи, че процесният запис на заповед е издаден с цел да
обезпечи задълженията на ответника по д договор за заем № ******** от **.**.****г.,
сключен между страните по делото – според уговорката на чл.2, ал.10 от същия договор.
Безспорно се установява по делото, че ответникът е заплатил първата вноска по договора за
2
заем от 109 лв. – видно от отбелязването на погасителния план, с подпис на заемодателя.
Възраженията на ответника за частичната нищожност на договора – в частта за
дължимата неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчители, са
основателни. В чл.4, ал.2 от договора за заем страните са уговорили, че "заемателят дължи
неустойка от 316.80 лв. за неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение
чрез поръчители или банкова гаранция.
Клаузата на чл. 4, ал.2 от процесния договор включваща неустойка, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на неустойката
по чл.4, ал.2 от договора, ГПР по договора – определена на 48.69%, очевидно ще надвиши
50% - пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което е в нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Така според чл.23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, която по договора е 800 лв. От тази
сума следва да се извади върнатата от ответника сума от 109 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 691 лева, представляваща незаплатена част от главница по запис на заповед от
**.**.****год., издаден за обезпечение на договор за заем № ******** от **.**.****г., ведно
със законната лихва от 30.01.2014 год. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 396/2024г. на ВТРС, като искът за разликата от 691 лв. до
пълния предявен размер от 1199 лв. следва да бъда отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.81 от ГПК ответникът дължи заплащането дължимата държавна
такса от 25 лв.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен
иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 25 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 396/2024г. на ВТРС.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Р. Г. К. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. „***“ № 17, дължи на "А.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № 83,
представлявано от Л.В.Л., сумата от 691 лв. /шестстотин деветдесет и един лева/ –
представляваща неизплатена сума по Запис на заповед, издаден от длъжника на **.**.****
г., който е предявен на длъжника за плащане на 12.12.2023 г., и издаден за обезпечение на
договор за заем № ******** от **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на
3
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 396/2024 г. на ВТРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 691 лв. до пълния предявен размер от 1199 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. „***“
№ 17, да заплати на "А.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № 83, представлявано от Л.В.Л., сумата 25 лв. /двадесет и пет
лева/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 3960/2024г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. „***“
№ 17, да заплати по сметка на ВТРС сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4