№ 12135
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110102249 по описа за 2024 година
Предявени са искове от А. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, адрес, срещу
ДРУЖЕСТВО, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС,
по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи на ответника поради
погасяване по давност следните суми:
1094,73 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.08.2013 г. до изплащане
на вземането;
249,79 лв. – договорна лихва за периода 07.10.2008 г.-12.08.2013 г.;
792,66 лв. – наказателна лихва за периода 07.10.2008 г.-12.08.2013 г.;
287,68 лв. – съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34215/2013 г. на СРС, въз
основа на който е образувано изп.д.№ 6612/2013 г. на ЧСИ М.Б.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на цедента „ДРУЖЕСТВО“
АД изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за
тяхната недължимост поради погасяването им по давност при бездействие на
взискателя. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца през 2023
г. е първото изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да прекъсне
давността.
В срока по чл. 131 ГПК ДРУЖЕСТВО оспорва иска като неоснователен поради
прекъсване на петгодишната приложима давност, прекъсвана не само с изброени от
ответника действия, но и с искания от страна на взискателя за извършване на
изпълнителни действия.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 11.04.2024г.,
обявен за окончателен в проведеното на 27.05.2024 г. открито съдебно заседание, на
1
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че в полза на цедента „ДРУЖЕСТВО" АД срещу ищеца
е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на който е образувано
процесното изпълнително дело, по който като взискател по делото е конституиран
ответникът ДРУЖЕСТВО въз основа на доказателства за прехвърляне на процесните
вземания. Същевременно посочените обстоятелства се установяват и от приложеното
по делото ч. гр. д. № 34215/2013 г. по описа на СРС, 47 състав и копие от изп. д. №
6612/2013 г. по описа на ЧСИ Б..
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 34215/2013 г. по описа на СРС, 47
състав, същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено на 13.08.2013 г. от „ДРУЖЕСТВО“ АД срещу А.
В. А., което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.09.2013 г., с която съдът е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1094.73 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 13.08.2013 г. до изплащане на вземането; 249,79 лв. – договорна
лихва за периода 07.10.2008 г.-12.08.2013 г.; 792,66 лв. – наказателна лихва за периода
07.10.2008г.-12.08.2013г.; 287,68 лв. - съдебни разноски, както и изпълнителен лист от
10.09.2013 г. за същите суми.
Видно от приложеното по делото изп. д. № 6612/2013 г. на ЧСИ М.Б, заповедта
за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, видно от
разписката, приложена на л. 35 от изп. дело, съгласно която уведомлението е залепено
на 06.10.2013 г. на посочения по делото адрес на длъжника – гр. АДРЕС адрес, който
се сочи като адрес на ищеца и в настоящото дело. Не се твърди, а и не се установява,
длъжникът да се е явил в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване
заповедта.
От приложеното по делото заверено копие от изп. д. № 6612/2013 г. по описа на
ЧСИ Б. се установява, че същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от 27.09.2013 г.
по молба на „ДРУЖЕСТВО“ АД от с вх. № 47230 от 25.09.2013 г. срещу длъжника А.
В. А. въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. №
34215/2013 г. по описа на СРС, 47 състав, на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.09.2013 г. В молбата е направено изрично искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
работодателя му „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД. Направено е искане за извършване на
съответните справки относно движимо и недвижимо имущество на длъжника, а при
установяване на такива – да се наложи запор, респ. възбрана върху същите.
С разпореждане от 27.09.2013 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се
изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се извърши пълно
проучване на имущественото му състояние, както и да се наложи запор върху
вземанията на длъжника.
Изпратени са запорни съобщения с идентичен изходящ номер (изх. №
65882/27.09.2013 г.) до множество банки за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в съответната банка, както и върху всички вещи, ценни книги и парични
знаци в трезори и банкови касети, предоставени на съответната банка за доверително
управление, до общия размер на сумите, посочени в запорното съобщение, а именно:
„Юробанк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Първа инвестиционна банка“
АД, „Алианц Банк България“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Алфа банка – клон
България“, „МКБ Юнионбанк“ АД, „ДРУЖЕСТВО“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „Общинска
банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Инвестбанк“ АД,
2
„Прокредит Банк“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, получени на 01.10.2013 г.,
и Уникредит Булбанк“ АД, получено на 02.10.2013 г.
Във връзка със запорните съобщения от изброените банки, с изключение на
„Общинска банка“ АД, „Прокредит Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, са
постъпили отговори. На 04.10.2013 г. е постъпил отговор от „ДРУЖЕСТВО“ АД, с
който банката уведомява съдебния изпълнител, че: признава вземането, върху което се
налага запор, за основателно, поради което сметката е блокирана; няма претенции от
други лица върху същото вземане; няма наложени запори по др. изпълнителни
листове; дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоар. На
08.10.2013 г. е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, че по сметките
на длъжника няма авоар, но сумата по запорното съобщение е блокирана за
евентуални бъдещи постъпления. Постъпилите отговори от останалите изброени банки
са в смисъл, че длъжникът не е техен клиент.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 10091/06.02.2014 г. до „ДРУЖЕСТВО“
ООД, получено на 10.02.2014 г., за налагане на запор върху вземанията за трудово
възнаграждение на длъжника.
С молба с вх. № 50282/15.09.2014 г. взискателят „ДРУЖЕСТВО“ АД е направил
искане за извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД и в случай на установяване на такива – да се наложи запор
на същите.
С молба с вх. № 10456/05.02.2016 г. взискателят „ДРУЖЕСТВО“ АД е
уведомил съдебния изпълнител, че с договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015
г. е прехвърлил вземанията си срещу длъжника на ДРУЖЕСТВО и е направил искане
последният да бъде конституиран като взискател по делото.
С молба с вх. № 33966/09.05.2016 г. ДРУЖЕСТВО също уведомил съдебния
изпълнител за извършеното с договор за цесия от 04.12.2015 г. прехвърляне на
вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото. Направил е искане да бъде извършена справка
за трудови договори, движими и недвижими вещи на длъжника, а при установяването
на такива – да се предприемат необходимите действия за обезпечаване на вземанията,
както и да бъде уведомен за дължимите такси. Възложил е правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата е приложил доказателства за прехвърлянето на вземанията по
изпълнителния лист – договор за цесия от 04.12.2015 г., потвърждение за сключена
цесия, пълномощно от цедента, с което последният упълномощава цесионера да
уведоми длъжника от името на цедента за извършената цесия.
Изпратено е повторно запорно съобщение с изх. № 44647/13.05.2016 г. до
„ДРУЖЕСТВО“ ООД, получено на 14.05.2016 г., за налагане на запор върху
вземанията за трудово възнаграждение на длъжника.
На 03.08.2016 г. е постъпила молба от „ДРУЖЕСТВО“, с която във връзка с
наложения запор върху банковата сметка на длъжника се уведомява ЧСИ за
предстоящото служебно закриване на същата.
С молба с вх. № 24574/07.04.2017 г. ДРУЖЕСТВО е направил искане да бъде
извършена справка за регистрирани трудови договори с длъжника, а при установяване
на такива – да се предприемат необходимите действия за обезпечаване на вземането,
да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника, както и да бъде
уведомен за дължимите такси.
С молба с вх. № 69901/15.09.2017 г. ДРУЖЕСТВО отново е направил искане да
3
бъде извършена справка за регистрирани трудови договори с длъжника, а при
установяване на такива – да се предприемат необходимите действия за обезпечаване
на вземането, да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника, да
бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде
уведомен за дължимите такси.
Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и
банкови касети, предоставени на банката за доверително управление, до размера на
посочената в съобщението сума до „Първа инвестиционна банка“ АД с изх. №
22794/12.03.2019 г., получено на 15.03.2019 г., „Юробанк България“ АД с изх. №
22795/12.03.2019 г., получено на 14.03.2019 г. и „Експресбанк“ АД с изх. №
22796/12.03.2019 г.
На 15.03.2019 г. е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, с
който банката уведомила съдебния изпълнител, че по сметката на длъжника няма
наличност, същата е блокирана в посочения в запорното съобщение размер за бъдещи
постъпления, както и че има предходно наложени запори.
На 19.03.2019 г. е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД, с който банката
уведомила съдебния изпълнител, че по откритата банкова сметка на длъжника липсва
авоар, върху вземанията по сметката няма предишно наложени запори, няма банков
сейф.
На 20.03.2019 г. е постъпил отговор от „Експресбанк“ АД, с който банката
уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има разкрита банкова сметка и запорът
е наложен, но по сметката няма наличност за изпълнение на запора; клиентът няма
банков сейф; длъжникът има наложен предходен запор.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 70345/03.07.2019 г. до „ПИМК“ ООД,
получено на 09.07.2019 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така
както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се
формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо при предявен отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок.
В случая между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че в полза на „ДРУЖЕСТВО“ АД е
4
бил издаден изпълнителен лист въз основа заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, с която ищецът е бил осъден да заплати на „ДРУЖЕСТВО“ АД процесните суми,
за принудителното събиране на които последният е образувал срещу ищеца изп. д. №
6612/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. Не е спорно по делото, че ответникът е бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на представени
доказателства за прехвърляне на процесните вземания. При това положение за ищеца е
налице правен интерес от предявения иск.
На първо място, настоящият съдебен състав споделя установена практика,
съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така
и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по
исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на
окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила
съдебно решение. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установените с влязлата в
сила заповед за изпълнение парични притезания, какъвто е настоящият случай, се
погасяват с изтичането на петгодишна давност (в този смисъл вж. Решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на ІV г. о.;. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК;
Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г., на ВКС, IV г.о.;
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т.о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС. ІІ т.о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г.о. и
5
мн.др.). Следователно считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение
за вземането е започнала да тече нова погасителна давност. В конкретния случай
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.10.2013 г. – арг. чл. 417 ГПК (в
редакцията й от ДВ, бр. 42 от 2009 г.) вр. чл. 60, ал. 6 ГПК с изтичане на срока за
получаването й от канцеларията на съдебния изпълнител.
Въпросът относно давността по време на изпълнителния процес е предмет на
няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. С приетото впоследствие ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, разрешението, дадено с посоченото ППВС, е обявено
за загубило действие, като в т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното
действие във времето е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д.
№ 3/2020 г., съгласно което приетото в ППВС № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието
си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на
приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. В мотивите на ТР № 3 от 28.03.2023 г. изрично е
посочено, че установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.
Прилагайки горепосочените постановки към процесния случай, съдът намира,
че доколкото изпълнителното производство е образувано по време на действието на
ППВС № 3/1980 г. след образуването му на 27.09.2013 г. давността е била прекъсната и
не е текла до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
на 25.06.2015 г.
С постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС на 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителната давност за вземанията.
Съгласно задължителните разрешения в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Приема се, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
6
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Приема се, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително
действие (в т. ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК
и чл. 18 ЗЧСИ), е направено своевременно, но то (изпълнителното действие) не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква
„надлежно указание на органа“ и предоставяне на възможност да отстрани последната
– чл. 426, ал. 3 ГПК. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на
129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен
срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до
негативни за него последици. В обобщение, давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК (Решение
№ 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о.). Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата е посочен изпълнителен способ
за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на
валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е
подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано
в молбата до съдебния изпълнител (Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022
г. на ВКС, І т.о.).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
7
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Предпоставка за настъпване на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е липсата на искане от
взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално
извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в"
от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото прекратително основание. Тази
разпоредба представлява санкция за тези кредитори, които за един сравнително дълъг
период от време бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната
реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя извършване
на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен способ. Същото важи и за
съдебния изпълнител, който предприема изпълнително действие, когато му е
възложено да проведе принудителното изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази
хипотеза взискателят възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни
изпълнителни способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел
изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК
т. е. в този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител.
Същевременно, следва да се отбележи, че съгласно установената практика на
ВКС (Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 126/28.06.2022 г. по
гр. д. № 3409/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.) перемпцията и давността са отделни правни
институти, като перемцията е без правно значение за давността. Перемпцията е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Общото между тях е, че
едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове
(давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от
давностния по чл. 110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение
за изтекъл давностен срок. Съгласно цитираната практика на касационния съд, когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
8
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с
поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците
при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер – изпълнителният
лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Давността за вземането в изпълнителния
процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ.
предприето изпълнително действие (чл. 116, б. "в" ЗЗД), от който момент започва да
тече новата давност (т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС), а 2-годишният срок за перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно –
напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат
да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане
не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така
осуетява неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките
на изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е перемирано
изпълнителното дело е без правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи
подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че от изложената по-
горе фактическа обстановка се налага извод, че през периода от образуване на
изпълнителното производство и до отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г.
(приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС на 26.06.2015
г.), при действието на което перемпцията е имала значение относно погасителната
давност, такава не е настъпвала, доколкото през този период не е изминавал период от
повече от две години без да са искани или извършвани изпълнителни действия и
перемпция не е настъпвала – изпратени са запорни съобщения с идентичен изходящ
номер (изх. № 65882/27.09.2013 г.) до множество банки за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в съответната банка; изпратено е запорно съобщение с
изх. № 10091/06.02.2014 г. до „ДРУЖЕСТВО“ ООД, получено на 10.02.2014 г., за
налагане на запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника; с молба
от 15.09.2014 г. е поискано извършването на справка за наличие на банкови сметки на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и в случай на установяване на такива – да се
наложи запор на същите.
След 26.06.2015 г., на която дата е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност за вземанията, следващото валидно изпълнително действие, което
е прекъснало давността (както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) е налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ДРУЖЕСТВО“
ООД, със запорно съобщение с изх. № 44647/13.05.2016 г., получено на 14.05.2016 г.
На 09.05.2016 г. ответникът ДРУЖЕСТВО е поискал да бъде конституиран като
9
взискател по делото, като изложил твърдения и представил доказателства, че на
04.12.2015 г. сключил с „ДРУЖЕСТВО“ АД договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който придобил вземанията на последното дружество по
процесния изпълнителен лист, като с доклада по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът е бил конституиран като взискател по
делото. Самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ.
конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящо изпълнително дело, не
представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на
погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи,
само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и
изпълнителен способ за осребяване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е
поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ
може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е
изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител, каквото в случая не е
налице (решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС, I т.о.).
На следващо място, цедирането на вземанията от банката на ответника
ДРУЖЕСТВО е извършено след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК при
започнало изпълнение с поддържан довод от ищеца, че за него не е породило действие
поради несъобщаването му по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Възражението е неоснователно, тъй
като без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането-то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника
от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга (решение № 209/28.11.2018 г. по т.д.
№ 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.).
Следващото валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността,
както и срока за перемпция, е молба на взискателя ДРУЖЕСТВО от 07.04.2017 г., тъй
като в описаната молба е посочен и изпълнителен способ – да бъде извършен опис на
движимите вещи в дома на длъжника. Съобразно обсъдената по-горе съдебна
практика, когато по искане на кредитора за предприемане на изпълнително действие,
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини,
независещи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. По
същите съображения давността е била прекъсната и с молбата от 15.09.2017 г.
Следващите валидни изпълнителни действия, които са прекъснали давността, са
налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна
банка“ АД със запорно съобщение с изх. № 22794/12.03.2019 г., получено на 15.03.2019
г., и в „Юробанк България“ АД със запорно съобщение с изх. № 22795/12.03.2019 г.,
получено на 14.03.2019 г., както и налагането на запор върху вземането за трудово
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ПИМК“ ООД, със запорно
съобщение с изх. № 70345/03.07.2019 г., получено на 09.07.2019 г. Тук следва да бъде
отбелязано, че дали наложените запори са били резултатни или безрезултатни е без
значение за прекъсването на давността – чл. 116, б. "в" ЗЗД изисква само предприемане
на
действие за принудително изпълнение, не и резултатност на предприетото действие. В
10
този смисъл е и цитираната по-горе практика на ВКС, а същият извод следва и от
разясненията, дадени с т. 5 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на
ВКС – изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма
сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Запорът се
счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането.
При тези данни следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска –
11.01.2024 г., двугодишният преклузивен срок за перемпция не е изтекъл, както и
петгодишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла, т. е.
процесните вземания не са погасени по давност, поради което предявеният иск се
явява неоснователен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, поради
което следва да му бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. Последният
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключването му
в едно открито заседание без участието на процесуален представител на ответника,
приема, че на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, адрес,
срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София,
АДРЕС, искове по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи на
ответника поради погасяване по давност следните суми:
1094,73 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.08.2013 г. до изплащане
на вземането;
249,79 лв. – договорна лихва за периода 07.10.2008 г.-12.08.2013 г.;
792,66 лв. – наказателна лихва за периода 07.10.2008 г.-12.08.2013 г.;
287,68 лв. – съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34215/2013 г. на СРС, въз
основа на който е образувано изп.д.№ 6612/2013 г. на ЧСИ М.Б, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, адрес, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12