Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 198 Година
2020,15.10 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети август, две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1533 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по въззивна жалба вх.№13393/23.03.2020г., подадена от ,,БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Московска“№19, представлявана от изпълнителните директори Юрий Благоев
Генов и Диана Дечева Митева, чрез юрисконсулт Лилия Папазова, срещу Решение №607 от 14.02.2020г.,
постановено по гр.д.№2777/2018г. по
описа на Районен съд- Бургас, в частта,
в която са отхвърлени исковите
претенции и ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата от 765.35
лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски и сумата
от 94.47 лева- държавна такса за производството в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС.
С
посоченото решение, съдът е уважил предявеният от
ищеца иск за приемане на установено по
отношение на В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на ,,БАНКА ДСК“ЕАД, за сумата от 1045.99 лева, представляваща невърната
заета част от главница по допълнително споразумение за преструктуриране на
договор за издаване и обслужване на кредитна карта по договор за кредит за
текущо потребление от 28.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2017г. до изплащане на вземането, което вземане е част от
издадена заповед №5585 от 19.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.9410/2017г. по описа на Районен съд-
Бургас, като е отхвърлил исковите претенции
в останалата им част.
Със същото решение, страните са
осъдени да заплатят разноски по делото съобразно уважената/отхвърлена част от
исковете.
С въззивната жалба
се изразява несъгласие с решението в частта, в която исковите претенции са
отхвърлени и се присъждат разноски в тежест на ищеца.
Жалбоподателят намира решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за отмяна на атакувания
съдебен акт.
На първо място навежда
доводи във връзка с изложеното в мотивите на първоинстанционното решение за
наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит (в
нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите).
Подчертава, че
клаузите в допълнителното споразумение за преструктуриране на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта в договор за кредит за текущо
потребление от 28.102016г., били индивидуално уговорени. Излага становище.
Посочва, че
съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение, остатъкът от
дълга по кредитната карта в размер на 1056.46 лева, се преструктурирал в кредит
за текущо потребление, като кредитополучателят следвало да върне сумата на
ежемесечни вноски в срок до 28.10.2022г.(при променлив лихвен процент в размер
на 13.450% годишно). Подробно се описват условията за изменение на лихвения
процент (при промяна на 6-месечния СОФИБОР, при предпоставки и ред, визирани в
ОУ).
Развива подробни съображения във
връзка с прилагане разпоредбите на чл.143 - чл.146 от ЗЗП. Заявява, че
изменение на лихвения процент за процесния период, било предприето единствено с
оглед промяна в индекса СОФИБОР, която се
обуславяла от обективни факти на финансовия пазар извън контрола на
кредитора(банката). Отбелязва, че в заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице констатирало наличието на предпоставки за реализиране
на предвидената в т.7.1 от ОУ възможност, банката едностранно да промени
договорения лихвен процент, съставляващ цената на предоставената финансова
услуга.
Намира за неправилен извода на
съда, че потребителят бил в положението на по-слаба страна относно степента на
информираност за обема на задълженията и условията, при които се поемат.
Изтъква, че страните постигнали съгласие банката да предостави определена
парична сума на кредитополучателя, за което се дължала лихва(чл.2.1 от
договора). Пояснява, че общият размер на лихвения процент от 13.450% се
получавал от сбора на компонентите, участващи при формиране на лихвата от
0.331%(6- месечен СОФИБОР) и надбавка (13.119%).
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски,
както пред настоящата инстанция, така и в първоинстанционното и заповедно производство.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.
Въззиваемата намира атакувания
съдебен акт за правилен, обоснован и постановен в съответствие с материалния и
процесуален закон.
Излага
становище за недопустимост на въззивната жалба като просрочена.
Навежда
аргументи за неоснователност. Посочва, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Развива подробни съображения в
тази насока, позовавайки се на чл.6 от Директива 93/13 на ЕС.
Оспорва
изложените в жалбата твърдения. Счита, че липсата на информираност относно условията
по договора за кредит, както и невъзможността за едностранен отказ от
облигационната връзка при завишаване цената на услугата от страна на банката,
водело до извод за неравноправност на договорните клаузи. Посочва, че в Закона
за защита на потребителите се давало легално определение за неравноправна
клауза(чл.143).
Заявява, че кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем без основание- единствено с оглед начисляване
лихви и разноски.
Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Бургас и присъждане
на направените по делото съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно
уведомени. Чрез процесуалните си представители поддържат подадените въззивна
жалба, респ. отговор на въззиваната жалба. Претендират разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК
връзка чл.288 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Ищцовото дружество претендира да се приеме за
установено по отношение на ответника, че последната дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №5585 от 19.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№9410/2017 по описа
на БРС по допълнително споразумение за преструктуриране на договор за издаване
и обслужване на кредитна карта в договор за текущо потребление от 28.10.2016г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника за следните
суми:1045,99 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от
15.12.2017г. до изплащане на вземането, 135,41 лв., дължима договорна лихва за
периода от 28.12.2016г. до 14.12.2017г., 27,26 лв., обезщетение за забава за периода 28.12.2016г. до 14.12.2017г. , 120
лв., дължими заемни такси, както и сумата от 76,57 лв. разноски по делото, вкл.
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружество е подало заявление по
чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение №5585 от 19.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№9410/2017 по описа на БРС заповед за изпълнение за посочените суми.
Срещу заповедта за изпълнение в срок е
постъпило възражение от длъжника, поради и което Заповедта е връчена на
длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането.
Ищецът твърди, че след преструктуриране на кредита,
ответникът е извършвал плащания до м. декември 2016г., след която дата е
преустановил същите. Поради забава в плащанията на главница и лихви над 90 дни
до длъжника е изпратена нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на 15.12.2017г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
От събраните по делото доказателства се
установява, че страните са сключили споразумение
за преструктуриране на договор за издаване и обслужване на кредитна карта в
договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016 г., съгласно което на
ответника Й. е отпуснат кредит в размер
на 1056,46 лв.е за срок от 72 месеца, с крайна падежна дата на 28.10.2022г., с
месечна вноска от 21,46 лв. В договора е посочено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 13,450 % годишно, формиран от стойността
на 6-месечния SOFIBOR 0,331% и фиксирана
надбавка в размер на 13,119%, като
максималният размер до който може да достигне лихвеният процент е 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксираната надбавка в размер на 13,119%. В чл.3.1
е установен ГПР 14,31 %.
Установява се също така, че
волеизявлението на ищеца за обявяване на договора за предсрочно изискуем не е
достигнало до знанието на ответника. В случая исковата молба има характер на
покана за плащане.
Фактическата обстановка по делото е изяснена.
От приложените заверени копия на процесното споразумение, ОУ, погасителен
план, се установява, че същите са подписани от ответника. Изготвени са на ясен
и разбираем език, четливи.
В разпоредбата на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от
договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От потребителската защита по чл. 146, ал. 1 ЗЗП са изключени клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП, които се отнасят до определяне на основния предмет
на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна. Следователно по
отношение на клаузите касаещи основания предмет на договора е изключена
проверката за индивидуално договаряне. В случая се касае за възмездна сделка и
заемателят плаща лихва, която представлява възнаграждението на банката или
това е цената на кредита. При уговорката на лихвата е посочен референтния
лихвен процент- 6-месечния SOFRBOR, който подлежи на
редовна актуализация и е публично достъпен. Изводът, който се налага е, че няма
нарушение на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК.
По отношение на шрифта следва да се посочи на първо място, че в Д
2008/48/ЕО липсва изискване за размер на шрифта. От значение в светлината на
потребителската защита, е да се прецени дали видът на шрифта или неговият
размер са попречили на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Такъв извод не може да бъде споделен. В
подкрепа на това е обстоятелството, че страните са били обвързани от договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.12.2014г.
като ответникът не е извършвал никакви плащания по него, а му е предоставена
възможност, при сключване на споразумение при точно и ясно посочени параметри
да изпълни задължението си. Вярно е, че обстоятелството, че е било подписано
допълнително споразумение, само по себе си не е достатъчно и не освобождава
търговеца, чиято е доказателствената
тежест, да ангажира доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените
клаузи, но при съвкупната преценка на събраните по делото доказателствата се
налага този извод.
По
изложените съображения съдът приема, че между страните е постигната валидна и
ясна уговорка, при съгласието на и на двете страни за заплащане на договорна
възнаградителна лихва 13,450 %,
формирана от два компонента -6-месечен SOFIBOR /1,333%/ и надбавка /13,119% /.
Поради
несъвпадение на изводите на двете инстанция, решението в обжалваната част следва
да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора.
По
разноските:
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Предвид изхода от
делото право на разноски има само ищеца и в негова полза ще се присъдят всички
сторени от него разноски в първата инстанция и във въззивното производство, а
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноските са в общ размер на 818,43 лв.–643,43 лв. за първоинстанционното
производство и 175 лв. за въззивното производство, съгласно представения списък
на разноските и доказателства за тяхното плащане. В настоящото производство
съдът следва да се произнесе и по отношение на направените разноски в
заповедното производство-т.12 от ТР№4/2013 на ОСГТК на ВКС. В случая те са
определени от заповедния съд в общ размер на 76,57 лв. -д. т. и юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да се извадят заплатените вече 20,79 лв. Съдът констатира, че от общо
дължимата д. такса в размер на 200 лв. са заплатени 150 лв. /26,57лв. +123,43 лв./.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №607 от 14.02.2020г., постановено по гр.д.№2777/2018г. по описа на Районен съд-
Бургас В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ,,БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.,,Московска“№19, представлявана от изпълнителните
директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева против В.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане на установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца съществува вземането в размер на 135,41 лв., дължима договорна лихва
за периода от 28.12.2016г. до 14.12.2017г., 27,26 лв., обезщетение за
забава за периода 28.12.2016г. до
14.12.2017г. , 120 лв., дължими заемни такси, както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на „БАНКА
ДСК ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, гр. София 1036, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, за следните суми:
135,41 лв. /сто тридесет и пет лв. и 41 ст./, дължима договорна лихва за
периода от 28.12.2016г. до 14.12.2017г., 27,26 лв. /двадесет и седем лв и 26
ст./, обезщетение за забава за периода
28.12.2016г. до 14.12.2017г. и 120 лв.
/сто и двадесет лв/, дължими заемни такси по допълнително споразумение за
преструктуриране на договор за издаване и обслужване на кредитна карта в
договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016 г., което вземане е част
от издадена заповед № 5585 от 19.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 9410/2017
г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА В.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „БАНКА ДСК ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1036, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19
сумата от 55,78 лв. /петдесет и пет лв.
и 78 ст./, представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „БАНКА ДСК ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1036, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19
сумата от 818,43 лв. /осемстотин и осемнадесет лв. и 43 ст./, представляващи
разноски за двете инстанции-643,43 лв. /шестстотин
четиридесет и три лв. и 43 ст./ пред първата инстанция и 175 лв. / сто седемдесет и пет лв./ за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №607 от 14.02.2020г., постановено по гр.д.№2777/2018г. по описа на Районен съд-
Бургас в частта, с която В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас д.
такса за производството в размер на 55,53 лв. /петдесет и пет лв. и 53 ст./.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: