№ 453
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Емилия Колева
Стефан Милев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600981 по описа за 2024 година
С присъда от 17.06.2024г. по НОХД № 5554/2023г. Софийски
градски съд, НО, 19 състав е признал подсъдимия Н. Г. Х. /със снета по делото
самоличност/ за виновен в това, че на 21.07.2023г. около 20,30ч. в гр. София, в
тревните площи зад бл.36 в ж.к. „***“, без надлежно разрешително съгласно
разпоредбите на чл.30, чл.31 и чл.73 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1, вр. чл.30 от ЗКНВП, държал
високорискови наркотични вещества, а именно: Обект № 1 - кокаин с нето
тегло 4,80 гр., при цена за 1 гр. 125,00 лева с определено съдържание на
активно действащ компонент 43%, на стойност 600,00 лева (шестстотин лева);
Обект № 2 - кокаин с нето тегло 0,84 гр., при цена за 1 гр. 125,00 лева с
определено съдържание на активно действащ компонент 43%, на стойност
105,00 лева (сто и пет); Обект № 3 - кокаин с нето тегло 0,61 гр., при цена за 1
гр. 160,00 лева с определено съдържание на активно действащ компонент
50%, на стойност 97,60 лева (деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки);
Обект № 4 - кокаин с нето тегло 0,72 гр., при цена за 1 гр. 160,00 лева с
определено съдържание на активно действащ компонент 50%, на стойност
115,20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки); Обект № 5 - кокаин с
нето тегло 1,56 гр., при цена за 1 гр. 125,00 лева е определено съдържание на
активно действащ компонент 43%, на стойност 195 лева (сто деветдесет и пет),
всичко на обща стойност 1 112,80 лева ( хиляда сто и дванадесет лева и
1
осемдесет стотинки) /включени в Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" - Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№293 от 27.10.2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, поради което и
на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказанията
една година лишаване от свобода и глоба размерна 3 000 /три хиляди/ лева,
като го е признал за невиновен деянието да е извършено с цел
разпространение и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1 от НК.
На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 / три /
години и 6 / шест/ месеца.
С присъдата си съдът е постановил какво да стане с веществените
доказателства и е осъдил Н. Г. Х. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
сторените по делото разноски: на 06 РУ на СДВР - 716,23 лева; на СГС - 120
лева, както и по 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв.М. Т. – защитник на подсъдимия Н. Г. Х.. В жалбата се
поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.
Моли да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която Х. бъде признат за
невинен.
С въззивната жалба не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати
от въззивния състав разпит на подсъдимия или на свидетели.
До даване ход на делото в съдебно заседание е постъпило
допълнение към въззивната жалба, изготвено от адв.М., с което се доразвиват
доводите за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.
В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимия
адв.М. моли да бъде отменена присъдата и подсъдимият бъде признат за
невиновен. Счита, че от доказателствата по делото не се установява подс.Х. да
е имал фактическа власт върху инкриминираните предмети. Съдът не бил
оценил служебната заинтересованост на полицейските служители от изхода на
делото. Не били взети предвид показанията на двете свидетелки, които са
заявили, че са били заедно с подсъдимия на една от инкриминираните
дати.Показанията им не се подкрепяли от заключенията на изготвените ДНК и
дактилоскопна експертизи.
Подс. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП поддържа, че
доказателствата са категорични, че подсъдимият е държал наркотичните
2
вещества.Сочи, че наблюдението като способ по чл.10 от ЗМВР не изключва
свидетелската годност на полицейските служители. Счита, че присъдата е
правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият Х. моли да бъде отменена
присъдата.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените
в жалбата и допълнението към нея доводи, като взе предвид становищата на
страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от
първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на
доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Поради това въззивната съдебна инстанция възприема фактическата
обстановка, установена от Софийски градски съд и не намира основания за
внасяне на някакви корекции, свързани с фактите, включени в предмета на
доказване.
След внимателен анализ на следните доказателствени източници:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С., вкл. тези
които същият е давал на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.27 от д.пр./, Б. Б., А. И., вкл. тези които
същият е давал на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.21-22 от д.пр./, Г. Л., вкл. тези които същият е
давал на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.25 от д.пр./, И. Я., вкл. тези които същият е давал на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от
НПК /л.26 от д.пр./, М. Р., Г. З., Л. А., Г. Ц., А. С., Р. Б. и Д. Б., способи на
доказване – дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза и физикохимична
експертиза, писмени доказателствени средства – протокол за обиск и
изземване /л.4-6 д.пр./, два броя протоколи за претърсване и изземване /л.7-10,
л.11-14 д.пр./, два броя протоколи за оглед на местопроизшествие /л.15-16,
л.17-18 д.пр./, експертна справка /л.35 от д.пр./, справка за съдимост /л.106 от
д.пр./ и два броя фотоалбуми от ПСД /л.87-105 от първ.д./, САС приема за
установена по делото следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. Х. е роден в гр.*** на ********г., български
гражданин, българин, основно образование, женен, неосъждан, работещ,
семеен, с едно малолетно дете, живущ в гр.***, ж.к.„***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
В 06 РУ СДВР била получена информация, че подс.Х. съхранява
3
наркотични вещества в тревните площи около блока си.
Във връзка с така получената информация, на 20 и 21.06.2023г. три
полицейски екипа водили непрекъснато наблюдение около адреса, на който
живее подсъдимия кв.“***“, бл. *.
На 20.07.2023г . към 20.30 часа подс.Х. излязъл от входа на блока, в
който живее - гр.***, ж.к.“***“, бл. *, вх.Г и се насочил към междублоковото
пространство пред градинката на бл.36, към бл.35. В края на блок 36 той
спрял, огледал се внимателно, след което оставил полиетиленово пликче до
намиращото се там дърво, покрил го с камък и се прибрал.
Действията на подс.Х. били наблюдавани от свидетелите Г. Л., И. Я.,
М. Р., участващи в полицейска акция по линия „Противодействие на
разпространение на разпространение на наркотични вещества“.
След като видели действията на подсъдимия, мястото, на което бил
оставен предметът от подсъдимия, било поставено под постоянно наблюдение
от служителите на полицията с цел евентуалното установяване на лице, което
може да има интерес към предмета. Наблюдението продължило непрекъснато
и през нощта. До 03.00 часа на сутринта на 21.07.2023г. там бил свидетелят И.
Я. и полицейски служител М. С., а след тях, от 03.00 часа до около 08.00 часа
мястото било охранявано от св.З. в екип с още един служител, когато те били
сменени от друг екип колеги, сред които била св.М. Р..
На 21.07.2023г. около 17.40 ч. подс.Х. отново излязъл от входа, в
който живее, и се насочил към бл.36. В градинката пред бл.36 той седнал на
пейка и скоро след това извадил от чантата си жълта пластмасова кутийка от
шоколадово яйце, след което го поставил до малко борче, закрил го с камък и
бързо се прибрал.
Действията на подс.Х. били наблюдавани от полицейските служители
Г. Л., И. Я. и С. С., последният от които останал да пази мястото.
След като подс.Х. се прибрал във входа си била уведомена ДОГ при
06 РУ – СДВР.
И двете местопроизшествия били запазени.
По-късно, около 19.30 ч., при излизане от блока, подс.Х., бил
задържан.
Същата вечер, за времето от 20,30 часа до 23,30 часа били извършени
процесуално-следствени действия по обиск на Х., претърсвания на
обитавания от него апартамент № * в бл.*, вх.*, кв.“***“ и на автомобила му
марка „Тойота“, ДК № ********, както и огледи на тревните площи в
междублоковото пространство на бл.36, кв.“***“.
4
При извършените действия по оглед били намерени и иззети
полиетиленово пликче, чието съдържание е изследвано от ФХЕ и е
установено, че представлява високорисково наркотично вещество - кокаин, с
нето тегло 1,56 грама и с процентно съдържание на наркотичния компонент
43%, на стойност 195 лева, и жълта пластмасова кутийка от шоколадово
яйце, с 4 /четири/ броя полиетиленови сгьвки вътре, които според изготвената
ФХЕ съдържат високорисковото наркотично вещество - кокаин, с общо нето
тегло 6,97 грама, както следва: обект № 1 - кокаин с нето тегло 4,80 гр., при
цена за 1 гр. 125,00 лева с определено съдържание на активно действащ
компонент 43%, на стойност 600,00 лева (шестстотин лева); обект № 2 -
кокаин с нето тегло 0,84 гр., при цена за 1 гр. 125,00 лева с определено
съдържание на активно действащ компонент 43%, на стойност 105,00 лева
(сто и пет); обект № 3 - кокаин с нето тегло 0,61 гр., при цена за 1 гр. 160,00
лева с определено съдържание на активно действащ компонент 50%, на
стойност 97,60 лева (деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки); обект №
4 - кокаин с нето тегло 0,72 гр., при цена за 1 гр. 160,00 лева с определено
съдържание на активно действащ компонент 50%, на стойност 115,20 лева.
Във връзка с доводите на жалбоподателя за необоснованост на
присъдата, преди всичко САС намира за необходимо да отбележи, че
приобщените, и описани по-горе в решението, доказателствени източници, са
сравнително еднопосочни и допълващи се за основните факти, подлежащи на
доказване. СГС е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК да ги
анализира поотделно и в тяхната съвкупност. Констатираните противоречия и
непълноти в част от гласния доказателствен материал са отстранени
посредством процесуалната техника, предвидена в чл.281 от НПК, след което
мотивирано са възприети като достоверни тези от тях, които кореспондират на
останалите доказателствени източници.
Главният спор между страните се концентрира около авторството на
държането на откритите в тревното пространство предмети, съдържащи
наркотични вещества, респ. дали подс.Х. е съпричастен към така вменената му
дейност по осъществяване на фактическа власт по отношение на
инкриминираните предмети. Данни в подкрепа на обвинителната теза се
откриват в показанията на полицейските служители, взели участие в
осъществената полицейска операция по наблюдение на района, в който живее
подсъдимия, респ. на междублоковото тревно пространство с оглед проверка
на придобитата от тях оперативна информация относно начина на
осъществяване на разпространението на наркотичните вещества. Правилно
СГС е кредитирал като истинни показанията на свидетелите С., Л., Я., Р. и З. -
лица, които непосредствено са възприели описаните в обвинителния акт
действия на подсъдимия в двата отделни случаи по поставяне/скриване на
малки предмети в междублоково пространство, очертаващо градинката на
бл.36 към бл.35 на ж.к. “***“, съответно до намиращо се там дърво и под
малко борче. Посочените служители на полицията са категорични относно
5
възприятията си за големината и външните белези на въпросните предмети,
както и относно обстоятелствата, при които подсъдимият ги е поставил на
посочените места. Релевантна по делото е информацията за поведението на
подсъдимия, който макар да е създавал впечатление, че се разхожда,
извеждайки кучето си, непосредствено преди да остави предметите и бил
неспокоен, оглеждал се е и внимателно ги е прикривал. Разстоянието, от което
посочените свидетели са наблюдавали поведението на подсъдимия, им е
давало възможност да възприемат достатъчно от индивидуализиращите
белези на така оставените предмети като големина, цвят и външна опаковка.
Същите са категорични относно два съществени по делото факта - че не става
въпрос за случайно изхвърляне на боклук, както и че двете места, на които са
били оставени предметите, са били под постоянно наблюдение до извършване
на ПСД по оглед, при които същите са открити, описани и приобщени като
веществени доказателства по делото. Всеки от посочените лица
добросъвестно съобщава за конкретно възприетите от него обстоятелства,
респ. на кой/кои от случаите е станал очевидец с оглед смяната на
наблюдаващите екипи. Полицейските служители са последователни в
твърдението си, че обектите са били под непрестанно, 24 часово наблюдение,
тъй като са очаквали на местопроизшествието да пристигне получател на
веществото. В показанията им се съдържа информация и относно
обстоятелствата, при които е задържан подсъдимия и за последвалите
процесуално-следствените действия, извършени от разследващия полицай. В
тази част, в кореспонденция на техните показания са тези на свидетелите А.,
Ц. и С. – полицейски служители, които са били извикани за оказване на
съдействие.
Отдалечеността на разследваното събитие във времето, както и
многобройността и сходността на случаите, с които полицейските служители
се занимават във връзка с професията си, обяснява отсъствието на спомен
относно конкретни обстоятелства, което е наложило приобщаването на част от
показанията от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Приобщената по този начин доказателствена информация
допринася за по-пълното установяване на обстоятелствата, при които е
осъществена полицейската операция.
В кореспонденция на данните, съдържащи се в показанията на
обсъжданите полицейски служители, е и отразеното в изготвените в хода на
разследването протоколи, обективиращи съответните действия по обиск,
претърсване и изземване и огледи. Самите процесуално-следствени действия,
и най-вече тези по извършените огледи на тревните площи на адрес гр.София,
ж.к.“***“, бл.36 - на североизточната и югоизточната страна, при които са
иззети и приобщени като веществени доказателства по делото предмети на
обвинението, са извършени при стриктно спазване на предвидените в НПК
императивни разпоредби. Данни в подкрепа на изводите за законосъобразност
на процесуално-следствените действия се съдържат и в показанията на двете
поемни лица – И. и Б., участвали при извършването им, които са
6
последователни относно действията на разследващия орган, местата на
откриване на предметите и техния вид. Въз основа на така приобщените
писмени доказателствени средства – протоколите за процесуално-следствени
действия, и кореспондиращите им гласни доказателствени средства –
показанията на специално ангажираните за извършването им полицейски
служители и участвалите поемните лица, САС обоснова изводите си относно
конкретното местонахождение на предметите, съдържащи наркотика, и
техния вид. Така приобщената доказателствена информация е в
кореспонденция и на описанието, което дават свидетелите, осъществявали
наблюдението - С., Л., Я., М. Р. и Г. З., за чиято доказателствена стойност не
възникват никакви съмнения. Въз основа на тях е непосредствено изводимо и
пряко доказано по делото оспорваното от защитата обстоятелство, че така
откритите предмети, са били поставени на съответните места именно от
подсъдимия.
Правилно СГС е възприел като компетентно заключението на
изготвената физико-химична експертиза, посредством което са установени по
категоричен начин вида на изследваните наркотични вещества, процента на
активно действащото вещество и тяхното количество.
От правна страна:
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на
така изложените по-горе, и възприети от въззивната инстанция като
установени фактически положения, се налага правният извод, че подсъдимият
Н. Г. Х. на 21.07.2023г. около 20,30ч. в гр.София, в тревните площи зад бл.36 в
ж.к.„***“, е държал високорискови наркотични вещества, а именно: Обект №
1 - кокаин с нето тегло 4,80 гр., със съдържание на активно действащ
компонент 43%, на стойност 600,00 лева Обект № 2 - кокаин с нето тегло 0,84
гр., със съдържание на активно действащ компонент 43%, на стойност 105,00
лева; Обект № 3 - кокаин с нето тегло 0,61 гр., при цена за 1 гр. 160,00 лева със
съдържание на активно действащ компонент 50%, на стойност 97,60 лева;
Обект № 4 - кокаин с нето тегло 0,72 гр., със съдържание на активно действащ
компонент 50%, на стойност 115,20 лева, Обект № 5 - кокаин с нето тегло 1,56
гр., със съдържание на активно действащ компонент 43%, на стойност 195
лева, или всичко на обща стойност 1 112,80 лева.
Посочените наркотични вещества са включени в Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№293 от 27.10.2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП.
Подсъдимият не е имал надлежно разрешително за държането им
съгласно разпоредбите на чл.30, чл.31 и чл.73 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1, вр. чл.30 от ЗКНВП.
7
С така описаното деяние подс.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на
деянието, авторството му в лицето на подсъдимия Х., точната квалификация и
приложението на материалния наказателен закон, са обосновани и почиват на
една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства.
От обективна страна по делото по несъмнен начин е установено, че
Х. е държал на две отделни места в тревните площи зад бл.36 в ж.к. „***“,
наркотични вещества. Изпълнителното деяние на държането е доказано, тъй
като Х. е осъществявал трайна и пълноценна фактическа власт върху
посочените по-горе предмети. Този извод не се компрометира от
обстоятелството, че държането е било осъществявано на публично място,
каквото са тревните площи в междублоковите пространства. Вярно е, че до
тези места достъп могат да имат неограничен брой лица, но в конкретния
случай и за двата предмета безспорно е установено, че те са били поставени и
внимателно укрити на местата, където впоследствие са били открити, а не са
били просто подхвърлени. Установени са конкретните обстоятелствата, при
които подсъдимият ги е поставил на тези места, както и точното време.
Неговите действия са били обект на полицейско наблюдение и от показанията
на осъществилите го полицейски служители се установява не само мястото на
поставяне/укриване на предметите, но и какво е било поведението на
извършителя - бил е неспокоен и се е оглеждал. Доказателствено значение в
случая има обстоятелството, че от момента на поставянето на
инкриминираните предмети, до откриването, описването и изземването им
като веществени доказателства в резултат на извършените действия по оглед,
по отношение на тях е осъществявано денонощно полицейско наблюдение.
Така местопроизшествието е било запазено и не възникват каквито и да е
съмнения относно лицето, което е имало фактическа власт по отношение на
тях.
По несъмнен начин по делото е установен предметът на
престъплението – кокаин, в посочените по-горе количества и съдържание на
активно действащ компонент на отделните обекти, който съгласно
разпоредбите на ЗКНВП спада към категорията на високорисковите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл. Обективираното му поведение сочи, че е съзнавал
естеството на извършваното от него, общественоопасния характер на
държането на наркотични вещества, като пряко е целял настъпването на тези
последици. Наличието на представи относно вида на веществото и забраната
за притежанието му при подсъдимия ясно са манифестирани чрез действията и
конспиративността на поведението му при укриване на предметите – същият е
използвал разходката на кучето си в тревните площи като претекст, но
същевременно е бил неспокоен и се е оглеждал.
Първостепенният съд е приел за недоказано обвинението в частта
8
относно визираната в чл.354а, ал.1 от НК цел на държането на наркотичните
вещества - за разпространението им. Въззивната инстанция възприема този
извод на СГС. Вярно е, че полицейското наблюдение и осъществената
полицейска операция са били реализирани именно поради получена
оперативна информация за разпространение на наркотични вещества от
подсъдимия по описания в обвинителния акт начин. Същевременно обаче, по
делото не са приобщени никакви доказателства, които да могат да обосноват
извод за целта на държането на инкриминираните наркотични вещества.
Осъщественото денонощно полицейско наблюдение на местата, на които са
били укрити предметите не е довело до разкриването на техен
купувач/получател. Единствено от количеството и броя на отделните
предмети не би могло да се направят изводи в подкрепа на обвинението за
разпространение, тъй като неопровергана по делото остава възможността
наркотичното вещество да се държи и укрива по този начин поради други
причини, вкл. с оглед на лична употреба.
С присъдата си, СГС на основание чл.301, т.11 от НПК е постановил
какво да стане с веществените доказателства по делото, правилно прилагайки
разпоредбите на чл.354а, ал.6 от НК, както и е осъдил подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 716,23 лева на 06 РУ на СДВР и
120 лева на СГС.
По наказанието:
За престъплението, за което подсъдимият Х. е признат за виновен -
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, законът предвижда наказание от една до шест години
лишаване от свобода и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
Първостепенният съд е индивидуализирал наказанията на Х. при условията на
чл.54 от НК. Преди всичко следва да се посочи, че в случая не се разкриват
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55, ал.1 от НК, респ.
наказанието да бъде отмерено под предвидения в специалната норма
минимален размер, което не е несъразмерно тежко.
Правилно СГС е отчел като налични единствено смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са чисто му съдебно
минало, добрите характеристични данни по местоживеене - социална
вграденост и трудова ангажираност, както и сравнително малкия брой на
обектите с невисок грамаж. Определеното на подс.Х. наказание на
минималния предвиден в закона размер от една година лишаване от свобода
напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и
неговата лична такава, която не е висока, изводимо от приобщените по делото
данни за личността му.
С присъдата си първият съд е наложил на подс.Х. и кумулативно
предвиденото в чл.354а, ал.3 от НК наказание „глоба“ от 3 000 лева, чиито
размер малко над минимално предвидения в закона от 2 000 лева, е адекватен
9
на обсъдените по-горе обстоятелства, касаещи деянието и дееца, за когото
това е първо нарушение на закона, както и на данните за имущественото му
състояние, който получава заплата от трудови правоотношения.
САС счете, че присъдата на СГС не следва да претърпи корекция и в
частта относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В случая
безспорно са налице условията на посочената разпоредба за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо
подсъдимия Х., при това не само от формална страна. Липсват обстоятелства,
които да го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност.
Както беше посочено, освен че не е осъждан, за него се съдържат
доказателства по делото, имащи характер на добри личностни
характеристични данни. Той е вграден в семейна среда, родител е и полага
общественополезен труд. Изолирането му в местата за лишаване от свобода в
случая не би имало целения и търсен от закона ефект. С оглед на изложените
съображения, САС намира за правилен извода, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително ефективно да изтърпи така наложеното му
наказание лишаване от свобода. Правилно СГС е определил изпитателния
срок от три години и шест месеца малко над минималния предвиден в закона
размер.Този период от време, в който условната присъда ще въздейства върху
съзнанието му, ще е контрамотив при избор на поведение занапред.
По възраженията на защитата:
САС намери за неоснователни възраженията, с които се оспорва
възприетата от първия съд фактология по делото, и най-вече приетото за
установено авторство на деянието. При обсъждане на доказателствата по-
горе, въззивният състав изложи съображенията си, поради които приема за
установен извършителя на деянието в лицето на подс.Х., както и всеки един
елемент от обективна и субективна страна на престъплението. Правилно СГС
е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски
служители, осъществили наблюдението по отношение на подсъдимия, които
съответно са възприели обстоятелствата, при които инкриминираните
наркотични вещества са се озовали на местата, където впоследствие са били
открити. Доказано е въз основа на техния разпит, че единствено подсъдимият
е имал представи относно местонахождението на предметите, както и че само
той е упражнявал фактическа власт по отношение на тях, независимо от
спецификата на мястото на осъществяване на държането. САС отхвърли като
голословни доводите на защитата, с които се поддържа заинтересованост на
полицейските служители от изхода на делото. Тъкмо обратното, показанията
им са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи
си. Освен това, съдържащата се в показанията на полицаите информация не е
10
изолирана, а се намира в кореспонденция на приобщените по делото писмени
доказателствени средства – протоколите за оглед, при които са открити
предметите, за чиято доказателствена годност не възникват никакви
съмнения.
Обвинението не е разколебано от показанията на разпитаните по
делото свидетелки Р. и Д. Б.. Двете твърдят, че познават подсъдимия, с когото
са съседи, както и че заедно разхождат кучетата си. Твърденията им, че на
инкриминираните дати също са се „засекли“ в пространството около блока, не
изключва възможността същите дни Х. да е поставил инкриминираните
обекти на съответните места. Самите свидетелки не се ангажират с твърдения
да са били непрекъснато с подсъдимия, а разказват, че са се „видели“ или
„засекли“ с него по повод разхождането на кучетата.
Обвинението не се разколебава и от обстоятелството, че от
изготвените ДНК и дактилоскопна експертизи не са установени следи от
подсъдимия. Причините поради които е възможно даден предмет да бъде в
съприкосновение с едно лице и от това да не останат, респ. да не бъдат
открити, биологични или дактилоскопни следи, могат да бъдат най-различни.
Същественото в случая е, че обвинението не се гради на косвени или
непроверени по реда на НПК доказателства. Посочените експертизи са само
един от способите на доказване, но отсъствието на положително заключение,
което да свързва по обективен начин подсъдимия с предметите на
престъплението, по никакъв начин не се отразява на доказателствената
обезпеченост на изводите за осъществяваното от него държане по отношение
на тях.
В тази връзка следва да се посочи, че обвинението не се разколебава
от обстоятелството, че при извършените претърсвания в жилището и
автомобила на подсъдимия не са открити забранени от закона предмети.
Обвинението има за предмет точно определени по вид и количество
наркотични вещества, поради което като относими са анализирани само
доказателствата, отнасящи се до държането на предметите, открити при
извършените два огледа. Неоткриването на други наркотични вещества не
може да опровергае конкретното обвинение, за чиято доказателствена
обезпеченост мотиви са изложени по-горе.
С оглед на изложеното САС отхвърли като неоснователни
възраженията на защитата за необоснованост на присъдата.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на
атакуваната присъдата САС не намери други основания за изменението или
отмяната й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.06.2024г. по НОХД № 5554/2023г. на
Софийски градски съд, НО, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
петнадесет дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12