О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
Град Пловдив, 24 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев ч. адм. дело № 222
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба, предявена от „Агро АТД” ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Г. С. - пълномощник, против разпореждане,
с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и
забрана за достъп до същия) на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 32-ФК/15.01.2020г. издадена от Началника на Отдел "Оперативни
дейности" Варна, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
Изложени
са доводи, че в обжалваната заповед не са посочени конкретни мотиви, доказващи
необходимостта от защита на особено важни държавни интереси. Дружеството няма
задължения към държавата. Изложени са съображения, че към датата на издаване на
заповедта няма издадено наказателно постановление, което ограничава процесуални
права на санкционирания и че в обекта работят лица, които при изпълнение на
разпореденото запечатване на обекта и забрана достъпа до него ще бъдат
препятствани на упражняват трудовите си права и невъзможност на дружеството да
реализира оборот, от който да внесе данъци.
Ответният
административен не взема становище по искането.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 5
от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените
съображения съдът счита жалбата, подадена против разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта, за допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Със заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 32-ФК/15.01.2020г. е разпоредено запечатване на
търговски обект – магазин „***“, находящ се в гр.***стопанисван
от „Агро АТД“ ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 14/четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б.“А“ и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал.3 ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с
чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.
За издаване на разпореждането са изложени
мотиви, че в хода на извършена проверка при направена контролна покупка на
14.01.2020год. в 12,22ч., преди легитимация, на 1 бр. дамска блуза на стойност
25,60 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта
фискално устройство в работен режим модел „TREMOL M20“,
с ИН на ФУ № ZK133460 ИН на ФП № 50170569; предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета; следва да бъдат предприети
мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага
възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в
системно нарушение; констатираното нарушение обосновава извод за укриване на
приходи, води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес за
държавата и за обществото.
Разпореждането, с което е допуснато
предварително изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран текстът препраща
към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Тази норма предвижда
възможност административният орган да включи в административния акт
разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл законодателят не е презюмирал наличието на
подобни интереси. В тежест на административният орган е да изложи конкретни
съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да
обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като
преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви за
постановяване на разпореждането, подплатени с надлежни доказателства.
Целта на предварителното изпълнение на
наложената принудителна административна мярка е различна, поради което е
недопустимо мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на
ПАМ - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия
вид, охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Така описаните в разпореждането по
чл. 60, ал. 1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното
фактическо положение. Тази промяна може да се разпореди с оглед охрана на
значими държавни и обществени интереси, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК,
свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или осуетяване
изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което би
обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки
конкретен случай. Такива индивидуални мотиви обаче в случая не са изложени,
което препятства както съдебния контрол за законосъобразност на разпореждането,
така и правото на защита на засегнатото лице. Посоченото нарушение, че за извършена
продажба на стойност 25,60 лева, не е издаден фискален бон, е относимо към законосъобразността на наложената ПАМ. Чрез
допускане на предварително изпълнение на ПАМ, респ. незабавно запечатване на
търговския обект и забрана на достъпа до него, не се постига целта на
предварителното изпълнение, включително относно интересите на фиска по правилно определяне на реализираните доходи и
публичните задължения на субекта. С налагането на ПАМ при всички случаи на
неиздаване на касова бележка, което е приравнено на нанасяне на вреда на
бюджета и при липса на анализ на конкретната ситуация, се въвежда презумпцията
за значим държавен интерес по чл. 60 от АПК. Самият факт на неиздаване на касов
бон е определен от законодателя като императивно основание за налагане на
процесната ПАМ. Но не фактът на неиздаване на касов бон е основанието за
допускане на предварителното изпълнение - в противен случай би се касаело за
допускане на предварително изпълнение по силата на закона при презюмиран от законодателя защитим държавен интерес. В
случая обаче ЗДДС препраща към АПК и предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК,
като особено важният държавен интерес следва да се мотивира от органа за всеки
конкретен случай. Контролът върху заплащането на данъците и правилното им
определяне при реално отчитане на продажбите сам по себе си е с цел защита
интереса на фиска. Но при липса на законова
разпоредба, която да постановява, че ПАМ за неиздаване на касов бон подлежи на
предварително изпълнение по силата на закона, органът е длъжен да мотивира
особено важния държавен интерес, като базира изводите си на конкретните факти
по спора и анализ на същите във връзка със значимостта на този интерес за
конкретния случай. Бланкетното позоваване на интереса
на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е
водещ във всички случаи и който императивно налага разпореждането за ПАМ, не
представлява мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК.
При това целта на наложената принудителна административна мярка е различна от
целта на предварителното изпълнение, поради което е недопустимо мотивиране на
акта по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на ПАМ.
Действително обществените отношения,
свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от
търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и
предполагат засилена охрана в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6,
ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на
нейното изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона,
но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В
случая административното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, се
състои в неиздаване на фискален бон за покупка на стойност 25,60 лева. Не става
ясно при тези данни с какво се обосновава особено важният държавен интерес в
конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта
ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението
могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят
не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато
се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186
от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата
на закона.
Неспазването на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба съставлява нарушение, но не обосновава в
достатъчна степен необходимостта от незабавно изпълнение на наложената
принудителна административна мярка. В случая от административния орган не е
направено прецизно разграничение между правомощието по чл. 186 от ЗДДС – да
налага принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни"
и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. В
конкретния случай общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане
на принудителна административна мярка и продължителността на същата /14 дни/,
без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително
изпълнение.
Предварителното изпълнение на наложената
мярка само по себе си не гарантира, че продажбите ще бъдат законосъобразно
отчитани чрез фискалното устройство, поради което допускането на предварително
изпълнение с мотив да се предотврати веднага възможността неиздаването на
фискален бон да се превърне в системно нарушение, е неоправдано. Приходният
орган не сочи конкретни и относими обстоятелства във връзка с това, че от
закъснението за налагане на мярката може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета. В случая твърденията не са подкрепени с конкретни
доводи, указващи по какъв начин от по-късното изпълнение на мярката ще
възникнат вреди за фиска, нито е посочен, въз основа
на конкретни доказателства от дейността на търговеца, приблизителен размер, за
да може да се квалифицират като "значителни" или "трудно
поправими". Не е за подценяване и
фактът, че адресатът на ЗПАМ няма задължения към държавата /така Удостоверение
№ 160201900296176/18.11.2019г. на ТД на НАП-Пловдив/, макар и не с толкова
актуална дата, сочи не коректност на дружеството към плащане на данъци и
такси.
С оглед на изложеното, допуснатото с
Разпореждане на административния орган предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 32-ФК от 15.01.2020 г., издадена от
Началника на Отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В
гореизложения смисъл са и: Определение № 13654 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11805 / 2019 г., VIII о.; Определение № 13722 от
15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10946 / 2019 г., I
о.; Определение № 13577 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 11661 / 2019 г., I о.; Определение № 13150 от 07.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11344 / 2019 г., VIII о.; Определение № 12675 от
27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10995 / 2019 г.,
VIII отд.
Съдът намира, че за пълнота на изложението
следва да се отговори и на оплакването на жалбоподателя, че за нарушението все
още не е издадено наказателно постановление, доколкото издаването на заповедта
и на разпореждането за предварителното й изпълнение не е предпоставено
от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна
мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Липсата на влязло в сила НП е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер
на двете производства. В случая се касае за отделно
административно-наказателното производство, като поставеният въпрос за
взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал.4 ЗДДС, (където
е предвидено, че "Принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена
изцяло.") и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не
неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и
наказателното постановление в сила.
Казаното не основава извод за
законосъобразност на разпореденото предварително изпълнение, а по посочените
по-горе мотиви следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 6 и ал. 7 от АПК, Административен съд – Пловдив, XVIII състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 32-ФК/15.01.2020г. издадена от Началника на Отдел
"Оперативни дейности" Варна, Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на търговски обект – магазин „***“, находящ се в гр.***стопанисван
от „Агро АТД“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
Определението да се съобщи на страните
НЕЗАБАВНО.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/