Р Е Ш Е Н И Е
№262672/25.10.2021г.
Гр.Варна,25.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично заседание проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1698 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
предявена от „Ю.“ ЕООД против Я.И.Я. с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцовата страна основава
исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:
Сочи се в исковата молба, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Я.И.Я., ЕГН **********
било образувано ч. гр. д. № 14041/2020 г. по описа на 42 с-в на Районен
съд-Варна. В законоустановения срок и на основание чл. 415 , във вр. с чл. 422
от ГПК, „Ю.“ ЕООД предявява специалния положителен установителен иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
Ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу Я.И.Я., ЕГН **********, като се позовава на договор
за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „*“ ООД, ЕИК *,
което дружество, от своя страна, се явявало цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „*“ ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „*“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което прилага ищцовата страна с исковата с молба.Твърди се, че„Ю.“
ЕООД, ЕИК * встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор твърди, че е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите йм принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *.Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор: „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от
26.10.2009 г.) цитира ищцовата страна в исковата си молба: “ Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.“
Твърди се още, че между
кредитора „*“ ЕАД, ЕИК *и Я.И.Я., ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от дата 12.02.2015г. за
ползване на пакетна услуга *Duo:
Internet + TV - Интернет услуга + Телевизионна услуга, при условията на тарифен план *DUO: FiberNet + IPTV c месечен абонамент 17.80 лева и добавен допълнителен пакет + TV Extra с
абонамент 4.00 лева/месец. Срокът на
договора бил за 24 месеца.
Въз основа на сключения
договор за предоставянето на пакетна услуга с индивидуален клиентски номер * от
дата 12.02.2015г. между ответника и „*“ ЕАД, ЕИК: *заявява ищецът, че били издадени фактури № **********/22.08.2017
г., **********/22.09.2017 г., **********/22.10.2017 г., **********/23.11.2017
г., за периода от 22.07.2017 г. до 22.11.2017 г. с дължима към момента на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение стойност в
размер на 96.23 лв., а именно: фактура № **********/22.08.2017 г. с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 34.36 лв. /с ДДС/,
от които: 13.80 лв. за TV услуга *IPTV, 14.83 лв. за пакетна услуга *Duo -
FiberNet+ IPTV, 5.73 лв. ДДС ставка 20%.(Дължимата сума била платима в срок
19.09.2017 г., като към същата било приложено извлечение); фактура № **********/22.09.2017 г. с начислена за периода сума за
месечни абонаменти в размер на 44.01 лв./с ДДС/, от които: 21.85 лв. за TV
услуга *IPTV, 14.83 лв. за пакетна услуга *Duo - FiberNet+ IPTV, 7.33 лв. ДДС
ставка 20% (Дължимата сума била платима в срок 20.10.2017 г.,като и към тази
фактура било приложено извлечение); фактура
№ **********/22.10.2017 г. с начислена за периода сума за месечни
абонаменти в размер на 43.75 лв. /с ДДС/, от които: 21.63 лв. за TV услуга *IPTV,
14.83 лв. за пакетна услуга *Duo - FiberNet+ IPTV, 7.29 лв. ДДС ставка
20%(дължимата сума била платима в срок 19.11.2017 г. и към същата било приложено
извлечение ) ] фактура № **********/23.11.2017 г. с начислена за периода сума
за други услуги в размер на 0.66 лв.(Дължимата сума била платима в срок
20.12.2017 г. , като към фактурата било приложено извлечение).
Твърденията на ищцовата страна
са, че абонатът потребил и не заплатил услуги на обща стойност 96.23 лв., фактурирани
за четири последователни отчетни месеца
- за месеци 08/2017, 09/2017, 10/2017 г.
и 11/2017 г., като към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 96.23 лв. обусловило правото на * (чл.50 от ОУ във връзка с
чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;) да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т. 43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, * имала право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по
клиентски номер № * на дата 23.11.2017 г. крайна фактура № **********, от която предмет на настоящото
производство, конкретизира ищцовата страна, че е общата сума за плащане
в размер на 96.23 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент била
24.10.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлявала сума, за която
била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия
договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава с посочен период
(иск по чл. 86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец
в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри
сама/и по себе си, не отрича самото ищцово дружество, че не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената лизингова вещ, които не
заплатил в указания срок, респ. същият се намирал в неизпълнение на договора
си. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „*“
ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия: „45.1. Да получава изцяло и в
срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора
и Общите условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“ Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги, пояснява повторно ищцовата страна, че обусловило правото на * да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което
и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, * има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето йм, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и Общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно
чл. 25 от Общите условия: „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно -цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на * и ползвани
през предходния месец (или периоди). „Съгласно чл. 35, „35. Заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от * както
следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“
Твърди се още от ищцовата
страна, че потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.“
В конкретният случай, обобщава ищцовата страна, че ответникът Я.И.Я.,
ЕГН **********, подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал
избраните услуги, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок Я. не я е заплатил.
Изпълнен според ищцовата страна бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Освен изложеното по-горе от
фактическа страна, ищцовата страна е навела и следните твърдения от правна
страна: Според ищцовото дружество нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали договора
бил възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването на длъжника,
като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнявал момента му.
Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да
можел, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.В
конкретния казус, ищецът твърди, че активната му материално правна и процесуално
правна легитимация произтича от два договора за цесия. Видно за ищеца било от
двата договора за цесия, че същите имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Това не означавало, че същите на били
конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегнело нарушаването
на множество закони. В чл. 1.6 от
първия договор за цесия, сключен между „*“ ЕАД и „*“ ООД, била дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1 -
неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор.“ В чл. 5.3 от
договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът се твърди в исковата
молба, че декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето
на Приложение № 1 в цялост,пояснява още ищцовата страна, че би било в нарушение
на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на
хиляди лица, спрямо които цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите,
за които се обработват.
С оглед на по - горе
посоченото, с настоящата искова молба ищцовото дружество представя и моли съда
да приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г. „*“ ЕАД има качество прехвърлител, а „*“ ООД - собственик на
вземането спрямо Я.И.Я., ЕГН **********, което в последствие било включено и
във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „*“ ООД и „Ю.“ ЕООД.На следващо място в исковата си
молба ищцовата страна пояснява, че Приложение № 1 представлявало списък/таблица
в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания.С оглед гореизложеното, с
настоящата искова молба ищцовата страна представя и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „*“ ООД било прехвърлител, а „Ю.“ ЕООД собственик на
вземането спрямо Я.И.Я., ЕГН **********.На следващо място, от правна страна
относно уведомяването на длъжника съгласно чл. 99 ЗЗД за извършената цесия
ищцовата страна е навела следните твърдения: Към исковата молба ищцовата страна е приложила уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „*“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на
длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето
на вземането от цедента на цесионера, подчертава Ю. ЕООД, че е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС: Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., II т.о. на ВКС, в които актове била приета за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е
приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно сочи ищцовата
страна, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от
цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
също било посочено в уведомлението. Цесионерът - „*“ ООД продължавал да
има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,
а и ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.В
настоящия случай към исковата молба заявява Ю. ЕООД ,че били приложени
договорите за цесия. В чл. 6 от договора
от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало за „Ю. „ЕООД законова пречка с едно изявление да се
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Я.И.Я., ЕГН **********,
не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „*“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането твърди „Ю. „ ЕООД, че били
изпълнени. Що се касае до уведомяването, допълва още ищцовата страна,че то
имало това значение, че стабилизирало правата в лицето на цесионера и не можело
да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. Длъжникът отново повтаря
ищцовата страна, че не би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърдял, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободял от задължението да плати и на новия кредитор.( във връзка с
горното са цитирани постановени съдебни актове по същество на различни съдилища
от страната, непопадащи сред практиката по чл.290 ГПК ).В конкретния
случай, длъжникът-ответник Я.И.Я., ЕГН **********, не бил изпълнил задълженията
си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както
и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес
на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.В случай, че ответникът
не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,“Ю.
„ ЕООД моли ВРС да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл.
239 от ГПК, както и да присъди направените по делото разноски, представляващи
адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
При така изложеното по –горе, ищцовата страна е отправила и следното
искане до ВРС по см. на чл.127 ,ал.1 т.5 ГПК :
Да бъде постановено Решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника Я.И.Я., ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, в размер на
96.23 лв. (деветдесет и шест лв. и
23 ст.) - незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер * от дата 12.02.2015 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „*“ ЕАД, ЕИК: *, за което са издадени №
**********/22.08.2017 г., **********/22.09.2017 г., **********/22.10.2017 г.,
**********/23.11.2017 г., за периода от 22.07.2017 г. до 22.11.2017 г., както и
мораторна лихва за забава в размер на 27.81
лв. (двадесет и седем лв. и 81 ст.) за периода от 09.12.2017 г. до
13.10.2020 г., на основание чл. 422, ал.1,вр. чл. 415, ал.1 ГПК , вр.
чл.86,ал.1 ЗЗД.
Обективирано е искане ВРС да
осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в
полза на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева)-
адвокатско възнаграждение. Изрично е заявено искането исковият съд да се
произнесе и по въпроса за отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъди в полза на „Ю.“ ЕООД сумите: 25.00 лева, представляваща
държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д.№ 14041/2020, по описа на PC Варна, съгласно т. 12 от TP
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В подкрепа на твърденията и
искането си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства:
Видно от лист 43 – ти от делото, след надлежно уточнение на предметните
предели на исковото производство, с Определение № 262473/5.3.2021 г.
производството по настоящото дело е било прекратено частично досежно
претенцията от 27,81 лева представляваща мораторна лихва за забава поради
частичен отказ от иска и на осн.чл. 233 ГПК.Със същия акт исковият съд частично
е обезсилил издадената в полза на Ю. ЕООД Заповед № 261354/5.11.2020 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 14041/2020 г. само за сумата от 27,81 лв. Т.е. налага се
извода, че предметните предели по делото не включват акцесорното вземане от
27,81 лв.
На следващо място с Определение № 263193/30.03.2021 г.,приложено на л.57 и 58 от делото, исковият съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК, поради което е взел
решение за предоставяне на правна помощ на ответника под формата на особено
процесуално представителство и възложил в тежест на ищцовото дружество
внасяне на депозит за особен представител по сметка на РС Варна в размер на 300
лева.След изпълнение на задължението за внасяне на депозит от страна на ищеца и
ВРС е отправил надлежно искане до АС при ВАК и назначил за особен представител
на ответника посочения от АС при ВАК адвокат Е.П. .
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез особения си представител е депозирал във ВРС по ел.път на
26.5.2021 г. отговор на исковата молба. Ответникът Я.Я., чрез адв. Е.П. оспорва
изцяло предявения иск и по основание и по размер, като намира иска за допустим,
но по същество неоснователен и
недоказан. Аргументите на адв. П.
за това са следните:1.Оспорва, че ответника можело да се счита за уведомен
за двата договора за цесия с уведомлението приложено по настоящото дело на
основание чл. 99, ал. 3 от и връчено на особения представител
с исковата молба. Счита, че поради неизвършеното уведомяване на длъжника за
него, договорът за цесия не бил породил действие по отношение на отв.Я., на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.Както приемал и ВКС в практиката си, сочи адв. П.,
нямало пречка предишния кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречало на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът можел да се защити срещу неправомерно задължение в полза на трето
лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор./В
този см. сочи адвокат П., че е Решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по
гр.д.№5759/2014 г., III г.о./. За да има действие цесията спрямо длъжника
обаче, подчертава адв.П., че уведомлението за нея трябва да е стигнало до
знанието на длъжника. До знанието на ответника не било стигнало
уведомлението за цесия нито преди предявяване на иска, нито сега. Не би могло според
адв.П. да се приеме, че Я. бил уведомен за цесията с уведомлението към
настоящата искова молба, тъй като длъжникът не бил получил препис от
исковата молба и приложенията, защото връчването било извършено надлежно по
реда на чл.47 от ГПК,
а дори уведомлението да бъдело връчено на особения представител на ответника,
назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то уведомяването на длъжника за
цесията,сочи адв. П., че не би могло да произведе действие спрямо него, тъй
като се касаело за представителство по закон, а не за договорни
пълномощия, при които процесуалния представител е получил документите по иска
от ответника и той е бил запознат с тях. Т.е., поради особената ситуация на
особеното процесуално представителство, обобщава адвокат П., че било ясно, че
ответника нямало как реално да бъде уведомен за настъпилата цесия, за да можел
да възрази, ако междувременно вече бил изпълнил на „*“ ЕАД, защото особения
представител нямал връзка с ответника и за това адв.П. била назначена по закон.
Отделно от горното адвокат П. счита, че ако при договорното
представителство можело да се приеме, че ответника следвало да знае за цесията,
поради самия факт на получаване на исковата молба и упълномощаването на
процесуалния си представител, то в настоящия случай нещата съвсем не стояли
така и не можело да се счита, че до знанието на ответника е достигнало
уведомлението за цесия.2. На следващо място, категорично оспорва адв. П., че
на отв. Я. са му предоставени за ползване процесните далекосъобщителни услуги
за да дължи заплащане за тях. В този ред на мисли, адв.П. оспорва
издадените от ищеца фактури, както в частта на предоставените услуги, така и в
частта на претендираните суми за плащане.Тези фактури според особения
представител на ответника не представлявали годно доказателствено средство,
защото дори не било ясно от кого са издадени. Фактурите нямали и подпис и автор
. Дори да се приемело, че можело да са издадени от „*“ ЕАД, то сочи адв. П., че
фактурите са частен свидетелстващ документ за предоставяне на някакви услуги и
за дължимост на някаква сума, която ответника не бил приел и не бил подписал. В
този смисъл, удостоверявайки материализираното изявление на ищеца, фактурата
сама по себе си не била основание за плащане, твърди и адв.П.. Цената се
дължала не защото била издадена фактурата, а защото била извършена услуга.
Именно за това отв.Я., заявява адв. П., че би дължал плащането й само при
извършена услуга. Отделно от това в самите фактури, сочи още адв. П., че
ставало въпрос за съвсем различни от
претендираната суми, а единствено в
последната фактура от 23.11.2017 г. била фиксирана сумата от 96.23 лв., като не
било ясно как е установена, тъй като от самата фактура било видно, че отв.Я.
не е ползвал услуги за месец ноември, така че не било ясно от къде дължал
сумата от 96.23 лева. Сумите по предходните фактури пък сочи адв.П., че са съвсем
различни от претендираната.Извън изложеното по-горе, в срока по чл. 131 ГПК
особеният представител на ответника е оспорил и и това, че представените
фактури касаели претенцията на ищеца по предоставените от него договори, както
за телекомуникационната услуга, така и за двата договора за цесия. Месечния
абонамент на тарифния план по Заявлението/Договор от 12.02.2015 г. бил различен
от упоменатите във въпросните фактури. Самите фактури дори били с различни
такси за пакетни услуги и ТV услуги през различните месеци и не ставало ясно
как така абонаментът се променил без сключен нов договор. От фактурите не
ставало ясно дори за кой абонамент става въпрос, т.е. към кой договор били
издадени, защото на един клиентски номер можело да има множество договори за
различни услуги.3. На следващо място,сочи адвокат П., че в посоченото в
договора за цесия от 01.10.2019 г. Приложение № 1 - „Списък на вземанията“,
което е неразделна част от договора за цесия не било приложено към делото. Поради
това не ставало ясно, кои вземания са били включени в приложението. Съгласно
двата договора за цесия вземанията били описани във въпросното Приложение № 1,
което е неразделна част от договорите,но то не било налично по делото. Приложено
било някакво „свидетелстващо“ изявление, подписано от управителя на ищеца, но
не и тази неразделна част от договора,твърди адв. П..
В срока по чл. 131 ГПК отв. Я., чрез особения си представител е оспорил съдържанието на предоставеното
„Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г.“,
подписано от управителя на „Ю.“ ЕООД -Ю. Ц.. Счита, че то се явявало негодно
доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имали
характер на свидетелски показания, а съгласно чл.165, ал.1, т.5 от ГПК са
недопустими свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в
които страната, която ангажира показанията е участвала.4. На последно място,
адв. П. е навела и изрично възражение за изтекла погасителна давност, твърдейки
че задължението е периодично. В този ред на мисли, префактуриране на стари
задължения в нова /последната/ фактура от 23.11.2017 г., подчертава адв.П., че
не подновява изтеклата вече давност
на старите задължения, която започвала да тече през месеца, следващ месеца, в
който услугите били ползвани, а именно от когато плащането станало изискуемо.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, адв. П. моли ВРС да остави без уважение
така предявеният иск, като необоснован, неоснователен и недоказан.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание от дата
24.09.2021 г. страните по спора редовно призовани, не изпращат представител, но
в молба-становище вх.рег.№
297862/10.09.2021г. и молба вх.рег.№ 298663/23.09.2021 г. (и идентична такава с
вх.рег.№ 298686/23.09.2021 г.) са обективирали исканията си до съда.В писмена молба-становище вх.рег.№
297862/10.09.2021 г. от адв. В. Г., в качеството й на пълномощник на ищцовото
дружество, желае да бъде даден ход на делото и
поддържа се исковата молба. В случай, че ответникът не се яви в първото
по делото заседание, ищцовата страна е обективирала искане по реда на чл. 238
от ГПК, а в случай, че е направено признание на исковите претенции се желае
постановяване на Решение при признание на иска. Изразено е становище по
отговора на исковата молба и проекто-доклада на делото, както и по същество. В
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна
претендира разноски, ищецът желае същите да бъдат съобразени с размерите,
установени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Представя и
списък по чл. 80 от ГПК.В писмена молба
вх.рег.№ 298663/23.09.2021 г. (идентична такава с вх.рег.№ 298686/23.09.2021
г.) ,депозирана от адв. Е.П., назначена за особен представител на ответника, се
сочи, че поради служебна ангажираност не й е възможно да се яви в съдебно
заседание. Желае да бъде даден ход на делото, като адв. П. заявява, че няма
други доказателствени искания. Особеният представител на ответника желае
оставяне без уважение иска на ищеца като необоснован, неоснователен и недоказан
на основанията, подробно изложени в отговора на искова молба.
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност
и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по
настоящото исково производство частно гражданско дело № 14041/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, ХLII –ри състав безспорно се установяват
релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен
интерес от водената установителна искова защита. Ищцовата страна е депозирала във
ВРС заявление с входящ номер278329/3.11.2020 г.по чл. 410 ГПК с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника в заповедното производство – Я.И.Я. ***. Със заявлението е внесена
държавна такса от 25.00 лева, като размерът на паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на вземането в т. 9 буква „а“,
„б“ „в” , а обстоятелствата, от които произтича вземането в т.12. ( л.2-5 от заповедното
производство).Въз основа на така
депозираното Заявление, с Разпореждане № 269480/5.11.2020 , постановено по ч.гр.д. № 14041/2020г. по описа на ВРС,
председателят на ХLII състав на ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против
длъжника за посочените изчерпателно в заявлението суми по размер и основание.Видно
от л. 20 – ти от същото частно гр.дело
( приобщено към настоящото ), заповедният съд е издал Заповед № 261354/ 05.11.2020 г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил: длъжникът Я.И.Я. да заплати на
кредитора „Ю. „ ЕООД исковата сума от 96,23 лева, сумата от 27,81 лв. мораторна
лихва, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
в съда 3.11.2020 г., на сочените от
заявителя основания и за периодите вписани в заповедта ведно със съдебно
разноските от 25 лева за платена д.т. и 180 лв. за адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. От следващите листи от заповедното дело се установява факта, че
заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, че заповедният съд е дал указания на заявителя за възможността да
предяви специалния положителен установителен иск и че искът е предявен в срок .
При гореизложените и установени по делото факти,
настоящият състав прави извода, че искът е предявен в преклузивния срок и
процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по спора по
същество.
От всички ангажирани писмени
доказателства: приобщеното към исковото производство ч.гр.д. № 14041/2020
г.по описа на ВРС, ХLII –ри състав,заверените за вярност с оригинала копия на : декларация и договор от 12.02.2015 г.; месечна
сметка № **********/22.08.2017 г.; месечна сметка № **********/22.09.2017 г.;
месечна сметка № **********/22.10.2017 г.; месечна сметка №
**********/23.11.2017 г.; Общи условия на договора между „*” АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството; уведомление за цесия; потвърждение за прехвърляне на вземане по
чл. 99, ал. 3 тот ЗЗД; извлечение от 20.10.2020 г. от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г.; договор от 16.10.2018 г. за прехвърляне на
вземания (цесия); договор от 01.10.2019 г. за прехвърляне на вземания (цесия)( ангажирани с исковата молба) , се установява следното :
На 12.02.2015 г.между Я.И.Я. и „*“ ЕАД е бил сключен писмен договор за
телекомуникационни услуги с клиентски номер *, като са били избрани услугите – пакет *Duo: Internet + TV – интернет
услуга; телевизионна услуга, при избрана *FIBERNET услуга по абонаментен план *Duo : Internet + TV – FiberNet + IPTV- IPTV-
FiberNet, при избран ценови пакет *Duo : Internet + TV – FiberNet + IPTV- IPTV,оптична
линия с посочени условия на пакетната услуга на стр. 3 от договора за пакетната
услуга *DUO: FIBERNET + IPTV – месечен абонамент при 24 месечен договор 17,80 лв.,
включени телевизионни канала 40, максимална скорост на download/ upload 20 Mbps /10 Mbps както и
други посочени параметри до уеб хостигн пространство 5 МВ. На стр.4 от договора
са вписани и стандартните условия на допълнителния пакет *ТV – месечен срочен абонамент 4 лв. с ДДС, допълнителни
услуги – месечен абонамент с 1 бр. допълнителен приемник за срок на договора 4,80
лв. с ДДС, месечен абонамент с 1 бр. допълнителен приемник за срок на договора
24 м. при избран пакет IPTV 4,80 лв. с ДДС, месечен абонамент при други
посочени но неизбрани пакети 2,40 лв. с ДДС и месен абонамент за 1 бр.
допълнителен приемник при безсрочен договор 4,80 лв. с ДДС .
Безспорно е установено по
делото, че договорът между ответника и “*„ЕАД е бил сключен не само в писмена
форма, но е и бил подписан от двете страни, поради което и съда извежда извода
,че договорът е провел своето правно действие. Не се оспорва в срока по чл.131 ГПК ,че договорът е бил сключен при действието на общи условия, а и този факт е
установен и доказан на база приложените на листи 17 -25 заверени за вярност с
оригинала копия на същите.
Именно в изпълнение на
договора между ответника и Я. , от страна на * са били издадени и по делото на
листи 13 -16 са приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на
данъчни фактури както следва : № **********/22.08.2017 г., на стойност 65,59
лв.- л. 13 от делото, №**********/22.09.2017г., на стойност 113,60 лв. - л.14
от делото, № **********/22.10.2017 г. на стойност 127,3лв. - л.15 от делото , и
№ **********/23.11.2017 г. на стойност 96,23 лв. -л. 16 от делото.
Прочита на данните от фактурите налага следните изводи : фактура №
**********/22.08.2017 г. е с начислена
за периода сума за месечни абонаменти в размер на 34.36 лв. /с ДДС/, от които:
13.80 лв. за TV услуга *IPTV, 14.83 лв. за пакетна услуга *Duo - FiberNet+
IPTV, 5.73 лв. ДДС ставка 20%.( платима в срок 19.09.2017 г.); фактура № **********/22.09.2017 г. е с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 44.01 лв./с ДДС/,
от които: 21.85 лв. за TV услуга *IPTV, 14.83 лв. за пакетна услуга *Duo -
FiberNet+ IPTV, 7.33 лв. ДДС ставка 20% (платима в срок 20.10.2017 г.,); фактура № **********/22.10.2017 г. е с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 43.75 лв. /с ДДС/,
от които: 21.63 лв. за TV услуга *IPTV, 14.83 лв. за пакетна услуга *Duo -
FiberNet+ IPTV, 7.29 лв. ДДС ставка 20% ( платима в срок 19.11.2017 г.), фактура
№ **********/23.11.2017 г. е с начислена за периода сума за други услуги в
размер на 0.66 лв.( платима в срок 20.12.2017 г. ).
Твърденията на ищцовата страна
са, че абонатът потребил и не заплатил услуги на обща стойност 96.23 лв., фактурирани
за четири последователни отчетни месеца
- за месеци 08/2017, 09/2017, 10/2017 г.
и 11/2017 г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на абоната, факт който се установява дори и само от
четирите данъчни фактури, кореспондиращи с договора за телекомуникационни
услуги. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 96.23 лв., твърди ищецът, че обусловило
правото на * (чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че
е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, * имала
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Твърдението на ищцовата страна, залегнало в исковата молба е, че при едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по
клиентски номер № * на дата 23.11.2017 г. крайна фактура № **********, от която предмет на настоящото
производство, конкретизира ищцовата страна, че е общата сума за плащане в
размер на 96.23 лв.Именно последната, приложена на л. 16 – ти по делото
обобщена и крайна фактура е предмет на настоящото исково производство и в нея
ясно е посочен размера на сумата за плащане 96,23 лева без ДДС при данъчна
основа 96,23 лева и срок на плащане 20.12.2017 г. Твърдения и или доказателства
по делото затова, че исковата сума е платена липсват. Съпоставяйки датата на
която е следвало да бъде платена фактурата издадена на 23.11.2017 г., а именно
23.12.2017 г. с датата на която е образувано заповедното дело – 03.11.2020 г.,
ВРС извежда извода,че заявлението по чл.410 ГПК е подадено месец преди да
изтече давността предвидена в чл.111 б. „в“ ЗЗД , като от дата 3.11.2020 г. за
същото вземане е започнала да тече новата тригодишна погасителна давност, която
към момента не е изтекла .
Сравнителния анализи на общите
условия на * , договора за мобилни услуги и издадените общо четири фактури,
направен от съда, без специални знания налага извода от правна страна , че е налице ликвидно и изискуемо парично
вземане на соченото от ищцовата страна основание и размер .
Паричното вземане за главницата от 96,23 лв. ведно
със всички привилегии и обезпечения дължимо от ответника към 23.12.2017 г. към „*“,
съдът намира за доказано, че е било цедирано двукратно. В подкрепа на този
извод са приложените на листи от 26 до 36 заверени за вярност с оригинала копия
на уведомление за цесия от „*“ ЕАД чрез „*“ ЕООД до Я.Я., Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 ЗЗД по повод сключения на 16.10.2018 г.
договор за цесия между * ЕАД и * ЕООД, Извлечение от приложение 1 към договор за цесия от
1.10.2019 г. , договор за цесия от 16.10.2018 г. сключен между „* „ЕАД и „С.Г.ГРУП“
ООД , , Договор за цесия от 1.10.2019 г. сключен между „* „ ООД и „Ю. „ ЕООД .
В обобщение, ВРС извежда извода, че сключения
договор за телекомуникационни услуги между ответника и „*“ ЕАД е бил предмет на
договори за продажба на вземания, като последния кредитор на вземанията се
явява именно дружеството ищец „Ю.“ ЕООД .Съдът намира, че действително, ищецът не е установил и доказал надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска. Обосновано обаче, в конкретния случай,
може да се приеме, че съобщаването на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч.
препис от самия цесионен договор и Приложение №1 към него, пълномощно за извършване на действия по уведомяване по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомителното
писмо, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.Получаването на уведомлението в
рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено с трайната
съдебна практика обекитвирана в : Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. ТК ; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на ВКС, II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС,
I т.о.,ТК; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. ТК и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. ТК .Водим от възприетото от касационната
инстанция, при надлежно връчване на ответника, чрез особения му представител,
на уведомлението за цесията, като част приложенията към исковата молба,
настоящият състав приема, че длъжникът-ответник по иска е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията.
Отделно от горното
следва да бъде подчертано, че в конкретния случай, ответникът не е доказал, че до
предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което и липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт.
От данните по дело се установява, че преписът от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били връчени на ответника на 29.04.2021 г.(видно от съобщението по чл.131 ГПК - л.67).
Следователно, на тази дата длъжникът е
получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,
ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
съгласно цитираната по-горе съдебна практика следва да бъде възприето като надлежно
уведомяване на отв. Я. на 29.04.2021 г. по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД .
При изложените по-горе мотиви,
съдът приема, че процесната цесия има действие за длъжника – ответник в исковото
производство и тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за извършено
плащане на цедираното вземане, то ищцовото дружество – цесионерът „*” ЕАД се явява носител на тези
вземания, поради което и от правна страна се налага извод, че ищцовата страна е
установила и доказала при условията на пълно и главно доказване активната си и
материално правна и процесуално правна легитимация.Доказано е по несъмнен
начин, че заповедта по чл.410 ГПК е била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че искът по чл.422 ГПК е предявен от ищцовото дружество в преклузивния срок.Т.е.
ищецът е установил и доказал и основанието на иска си и правния интерес от
предявяването .Следва да бъде даден отговор на основния въпрос, обусловен от
вече направения извод за надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99,
ал.3 ЗЗД а именно – налице ли са ликвидни и изискуеми парични вземания, които
да дължи ответникът по иска към ищцовата страна,така както са посочени и по
основание и по размер в издадената Заповед по чл.410 ГПК в полза на дружеството
– ищец , респ. и в петитума на специалния положителен установителен иск .
За да бъде даден отговор на този въпрос съдът съобразява договорените
клаузи между страните по договора за телекомуникационни услуги и писмените
доказателства по делото . Изрично е установено в договора сроковете и размерите
на платимите от потребителя месечни такси .В конкретния случай първичните
счетоводни документи цитирани по-горе съдържат ясна разбивка в приложенията към
тях на потребените от ответника услуги ,периодите за които са издадени, респ. и
доказаността на фактическия състав на чл. 79 ЗЗД довел до едностранно
прекратяване на договорната връзка по повод на което и от „* „ ЕАД е била
издадена процесната, обобщена фактура.
С оглед на това и като съобразява, че договорът за телекомуникационни
услуги е двустранно подписан и обективира две насрещни, съвпадащи волеизявления
за сключването му съдът приема, че същият е валиден, действителен и съобразно
вписаното в него отразява и изправността на дружеството *. Ето защо следва да бъде отговорело на
въпроса дали претендираното от ищцовата страна вземане за главница е
основателно и доказано, така както се твърди от дружеството ищец, черпещо права
от частния си праводател – „* „ООД, а то от своя страна от „*“ ЕАД.
За доказване на размера и основанието на специалната положителна
установителна претенция, страните по спора не са направили доказателствени
искания. Размерът на вземането обаче е ясно посочен в процесната фактура и при
липса на други доказателства които да изключващ неговата ликвидност и или
изискуемост, съдът намира че е и доказан.
С оглед горното и ВРС уважава предявения иск само в поддържаната му част
за главницата, без да се произнася по неподдържани и / или незаявени претенции.
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи
произнасяне по сторените разноски както за исковото, така и за заповедното
производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от л. 89 в Списъка по
чл.80 ГПК ищцовото дружество желае присъждане на разноските: 25 лв. за платена
такса в заповедното производство, 180 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение,
а в исковото : 25 лв. за платена д.т., 180 лв. за адвокатско възнаграждение с
ДДС и 300 лева за депозит за особен представител. При заявено в заповедното
производство парично вземане равно на сбора от 96,23 лева +27,81 лв. / =
124,01лв./, поддържан иск за сумата от 96,23 лв., частично обезсилване на
заповедта само за сумата от 27, 81 лв. исковия съд следва да пресметне
дължимите се в полза на Ю. ЕООД разноски пропорционално на уважената част от
иска,съгл. чл.78,ал.1 ГПК .В процентно съотношение исковия съд предметна,че
следва да присъди по 0,78 % от реално сторените разноски от ищцовата страна в
заповедното и в исковото производства.Ето защо исковия съд присъжда в полза на
ищцовата страна съдебно деловодни разноски в заповедното производство от общо
159,90 лева а в исковото от общо 393,90 лв.
Разноски по реда на чл. 78,
ал.3 ГПК ВРС не присъжда, т.к. няма заявено иска.Разноските за особеното
процесуално представително са определени, внесени от ищеца и за тях съдът
следва да издаде РКО в полза на процесуалния представител на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовата
страна „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощника адв. В. Г. – САК и
ответника Я.И.Я.,ЕГН **********,с адрес *** ,че
съществува изискуемо вземане дължимо от ответника Я.И.Я., ЕГН **********,в
полза на ищцовата страна „Ю.“ ЕООД, ЕИК *,
в размер на СУМАТА от общо 96.23 лв. (деветдесет и шест лв. и 23
ст.) - незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер * от дата 12.02.2015 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „*“ ЕАД, ЕИК: *, за което са издадени №
**********/22.08.2017 г., **********/22.09.2017 г., **********/22.10.2017 г.,
**********/23.11.2017 г., за периода от 22.07.2017 г. до 22.11.2017 г., , за
което вземане е била издадена Заповед № 261354/5.11.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гражданско дело № 14041/2020 г., по описа на ВРС , 42 състав,на основание 422, ал.1,вр. чл.415,
ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА Я.И.Я.,ЕГН **********,с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, чрез пълномощника адв. В. Г. – САК СУМАТА от общо 159,90 лева ( сто петдесет и девет лева и деветдесет стотинки )- съдебно-деловодни
разноски сторени от ищцовата страна в хода на заповедното производство, инициирало
настоящото исково производство а именно частно гр.дело № 14041/2020г. по описа на ВРС, ХLII-ри
състав, както и СУМАТА от общо 393,90
лв. (триста деветдесет и три лева и деветдесет стотинки ) –сторените от ищцовата страна съдебно –деловодни
разноски по исковото производство, пред настоящата инстанция , съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адв.Е.Т.П.
от ВАК в размер на общо 300,00 лева (триста лева ) –
възнаграждение за осъщественото от адвокат Е.Т.П. от ВАК процесуално
представителство по делото,пред настоящата инстанция на отв. Я. на основание чл. 47, ал.6 ГПК.
Разпореждането
не подлежи на обжалване .
РКО да се
връчи на адв.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд с Въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: