Решение по дело №1461/2019 на Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е 

Номер  270                                       Година 2020, 01.ІV.                         гр.Пещера

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пещерският районен съд                                              І  граждански състав

На пети март                                                                 Година 2020

В публичното заседание  в състав:

Председател: Камен Гатев

Секретар: Севделина Пенчева

 

като разгледа докладваното от съдията Гатев  гражданско дело № 1461 по описа на Съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Н.И.В., ЕГН ********** *** , е депозирал против  Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението“  към МВР София , пред­ставлявана от Директор на  ГД „ ПБЗН „ Главен Ко­мисар Н. Н. , административен адрес гр.София,   ул."Пиротска „№ 171А искова молба, в която твърди следното:

Твърди ищецът, че работи като ПОЖАРНИКАР-ВСА-ТОИ при PC „ ПБЗН „ гр.Пещера, към ГД „ ПБЗН „  към МВР - София .Работата в системата на ГД „ ПБЗН „ е организирана на смени - от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства / или 12 - часа / , по предварително утвърдени графици за смените .

Твърди, че през периода 08.11.2016г.до 08.11.2019г. е изпълнявал служебните си задължителни смени ,всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден.Така общо за посочения период е  отработил 230 нощни смени .

Твърди, че положеният от него труд при сумирано изчисляване на работното време  следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3, ЗМВР , в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период .Според чл. 187,ал.5 ЗМВР , работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени .Така от организацията на работа на служителя - на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време следва ,че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187,ал.5 - 6  ЗМВР , предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита ищецът, че в настоящия случай намира приложение и нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

Това е така , защото според чл. 187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време , режимът на дежурства , времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи .В процесния период действащи са Наредба № 8121з -592 / 25.05.2015г. и  Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г.

Твърди ищецът, че в  тези наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен .Тази липса не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява ПРАЗНОТА В УРЕДБАТА на реда за организацията и разпределянето на работното време , на неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурства , времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР.

 При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите на МВР , следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ,която гласи , че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент ,равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време , или коефициент 1.143.

Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР - в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.

Твърди ищецът, че към датата на завеждане на ИМ положеният извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период - 08.11.2016г. - 08.11.2019г.  е 250 часа , в парична равностойност -1 500 лева.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение , а за последното е установен срок .

Счита ищецът, че съобразно  чл. 84, ал.І ЗЗД ответникът  е изпаднал в забава след изтичане на срока , в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение .Ето защо ответникът дължи и   обезщетение за забава - общо за тригодишния исков период-на 220 лева.

Ищецът моли Съдът  да  постанови решение,  с което бъде осъден ответника  Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението „  към МВР София , пред­ставлявана от Директор на  ГД „ ПБЗН „ - Главен Ко­мисар –Н. Н. да му заплати  сумата от 1 500 лева / хиляда и петстотин лева / - представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.11.2016г. -до 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от завеждането на исковата молба до  окончателното изплащане на паричното вземане ,както и сумата от 220лв., представляваща обезщетение за забава , върху размера на основния иск . Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението „  към МВР София оспорва предявените искове по основание и размер.Основният аргумент е, че в случая е неприложима НСОРЗ и  предвиденото от тази Наредба преизчисляване и коефициент на нощен към дневен труд , като приложими са специални Наредби, отнасящи се до държавните служители в МВР, съобразно чл.187ал.І и ІІІ ЗМВР.

В проведеното на 05.03.2020г. открито съдебно заседание,  по реда на чл. 214 ал. І ГПК и съобразно приетото заключение на съдебно – икономическа експертиза, ищецът е направил изменение в размера на предявените искове и Съдът е уважил това искане, в резултат  на което главният иск е увеличен до размер от 1670.05лв., а акцесорното искане за лихва за забава е намалено  до размер на 147.91лв.

Районният съд, като прецени  доводите на ищеца и ответника, събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, от фактическа страна взе предвид  следното :

По делото не е спорно между страните и се установява от относимите доказателства, че ищецът работи като „ПОЖАРНИКАР-ВСА-ТОИ при PC „ ПБЗН „ гр.Пещера, към ГД „ ПБЗН „  към МВР - София . По-точно, съобразно представена от ответника Служебна бележка/ л.22 от делото/, понастоящем длъжността на ищеца е „Водач на специален автомобил първа степен, ТОЙ и Пожарникар в PC „ ПБЗН „ гр.Пещера,към РД „ПБЗН“ Пазарджик   при  ГД „ ПБЗН „   МВР.

Не е спорно, че работата на ищеца е организирана на смени , по предварително утвърдени графици за смените, като през периода 08.11.2016г. до 08.11.2019г.  ищецът е изпълнявал служебните си задължителни смени , всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден.

По делото беше приета съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Ц.К., която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

Вещото лице е установило и отразило в част от заключението си, че положеният от ищеца нощен труд за заявения исков период- 08.11.2016 г.- 08.11.2019г. възлиза на          1677 часа,което са 210 броя нощни смени. Положения нощен труд от 1 677 часа е платен съгласно Заповед № 8121з- 791 /28.10.2014 г. на Министъра на Вътрешните работи        X 0.25 лв./на час. /Цитираната заповед  е приложена по делото – л.16/.

Брутният размер на паричната равностойност на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд съобразно Методиката въведена в Наредба за структурата и организацията на работната заплата на база общия брой отработени нощни часове, изчислен съгласно разпоредбите на чл.187 ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение върху месечното основно възнаграждение е     1 670.05 лв., а размерът на обезщетението за забава върху главницата в сумарна величина е   147.91 лв.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл.179ал.І предл. второ ЗМВР във вр. с чл.178ал.І т.3 ЗМВР  и чл.86ал.І ЗЗД.

Между страните е налице  служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът намира, че в случая следва да се съобразят разсъжденията по т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от гледна точка предмета на настоящето дело:

„ В  МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага чл.126 ЗДСл „ – конкретно по въпроса за събиране на държавни такси. Иначе казано, следва да се приеме принципното положение, че  ЗДСл намира субсидиарно приложение, доколкото  липсва конкретна уредба в ЗМВР на определен въпрос.

Според  чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Според чл.187ал.ІІІ ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява сумирано за тримесечен период.

През процесния период  08.11.2016г. – 08.11.2019г.  е действала издадена съобразно чл187ал.ІХ ЗМВР  Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. , / в сила от 02.08.2016г. до 10.01.2020/ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на МВР, на основание чл.187ал.9 ЗМВР, с която е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.

В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.  не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , където в чл.31ал.ІІ е посочено, че при сумирано отчитане на работното време  общият брой часове за положен труд между 22.00ч и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Според настоящият съдебен състав, липсата на изрична норма  в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно заплащането на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР.

 

Следва да  се отбележи, че  според нормата  на чл. 188 ал. ІІ ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 часа и 06. 00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Това означава, че не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ .

Празнотата  в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), по аргумент и от чл.46ал.ІІ ЗНА.

В този аспект е и основният довод на ответника е, че в случая не  следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а само съответната наредба , издадена от Министъра на вътрешните работи, като следва да се прави разграничение между нощен и извънреден труд.

Съдът намира, че  при сумирано изчисляване на работно време, какъвто е настоящият случай, работодателят отчита работното време в края на отчетния период и  в случай, че нормата работно време за този период е надвишена, следва да  отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове ,след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Така и в теорията е посочено – Коментар на Кодекса на труда /В.Мръчков, К.Средкова, А.В., 8-мо издание, издателство Сиби, стр.410/ ,че „времето, което средно за периода надвишава установената продължителност на работния ден при сумирано изчисляване, е извънреден труд“, като са цитирани и няколко писма на МТСП.

Приложената по делото  Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР , според която  за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. , съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв.

Именно обаче  разпоредбата на чл. 9 ал. ІІ НСОРЗ регламентира как и с какъв коефициент  при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни .

Това  са две различни и паралелно действащи разпоредби.Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд.Т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд – в този смисъл е и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК.

Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.

Предвид на горните разсъждения исковата претенция за заплащане на нощен труд за процесния  период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна  и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1670.05 лв., както е основателен и иска за мораторна лихва за забава в размер от 147.91лв. , съобразно направеното изменение в размера на исковете.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на исковата претенция за периода от 08.11.2016г. до 10.11.2016г., предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена на 11.11.2019г. и съобразно регламента на чл.358ал.Іт.3 КТ. Видно от отбелязване върху исковата молба, същата е постъпила   в Съда на 11.11.2019г. чрез пощата , но   пощенското клеймо е от 06.11.2019г.

 На основание чл. 78 ал. І от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 350. 00 лв.В тази насока, оглед характера и сложността на делото Съдът счита, че  заплатения адвокатски хонорар не е прекомерен .

С оглед  обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал.VІ   ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд  Пещера дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, в общ размер на 116.85 лева – 66.85лв., представляващи 4% от 1670.05лв.  и 50лв. за уважения акцесорен иск, по правилото на чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Ответникът следва да заплати и изплатеното от бюджета на Съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

 Водим от горното Пещерският районен съд :

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Осъжда  Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението“  към МВР София , пред­ставлявана от Директор на  ГД „ ПБЗН „ Главен Ко­мисар Н. Н. , административен адрес гр.София,   ул."Пиротска „№ 171А да заплати на Н.И.В., ЕГН ********** ***, , на длъжност „Водач на специален автомобил първа степен, ТОЙ и Пожарникар в PC „ ПБЗН „ гр.Пещера,към РД „ПБЗН“ Пазарджик   при  ГД „ ПБЗН „   МВР следните суми:

сумата от 1670.05лв./ хиляда шестстотин и седемдесет лева и 5ст/, представляваща  дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.11.2016г. -до 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 1670.05лв. , считано от 11.11.2019г. до  окончателното изплащане на паричното вземане;

сумата от 147.91лв./ сто четиридесет и седем лева и 91ст/ лв., представляваща обезщетение за забава , върху размера на главния иск.

 

 

Осъжда  Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението“  към МВР София , пред­ставлявана от Директор на  ГД „ ПБЗН „ Главен Ко­мисар Н. Н. , административен адрес гр.София,   ул."Пиротска „№ 171А да заплати на Н.И.В., ЕГН ********** ***, сумата от 350лв. / триста и петдесет лева/ , представляваща  разноски за  адвокатско възнаграждение

Осъжда  Главна дирекция  „ Пожарна безопасност и защита на населението“  към МВР София , пред­ставлявана от Директор на  ГД „ ПБЗН „ Главен Ко­мисар Н. Н. , административен адрес гр.София,   ул."Пиротска „№ 171А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пещера сумата от 416.85лв. , от които 116.85 лв. държавна такса и 300 лева разноски от бюджета на Съда за извършената експертиза.

 Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: