Решение по дело №6155/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23003
Дата: 18 декември 2024 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110106155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23003
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110106155 по описа за 2024 година
Ищецът „Армония“ ЕООД е предявил срещу ответника „Бългериан
Хоспитал Лайн“ ЕООД /в ликвидация/ осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 800.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено
възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2023 г. по сключен между
страните договор за счетоводно обслужване от 01.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
02.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните съществувало облигационно
правоотношение по договор за счетоводно обслужване от 01.12.2018 г., по
силата на което „Бългериан Хоспитал Лайн“ ЕООД възложило на „Армония“
ЕООД да извършва счетоводни услуги срещу месечно възнаграждение в
размер на сумата от 500.00 лева без ДДС /600 лева с ДДС/.
Твърди, че възложените му задължения дружеството е изпълнявало
добросъвестно, въпреки че в периода от 09.2022 г. до 30.09.2023 г. ответникът
не заплащал дължимата цена по договора.
Сочи, че горното обстоятелство мотивирало ищеца да прекрати
договора едностранно с изпратено на 07.09.2023 г. едномесечно предизвестие
– т.е. считано от 07.10.2023 г.
Твърди, че на 04.08.2023 г. спрямо ответникът било открито
производство по ликвидация, в хода на ищецът изпратил покана до
ликвидатора Т. И. за заплащане на заявените от ищеца задължения, но
плащане по не било осъществено.
Твърди, че е представял в пълен обем договорените счетоводни услуги.
1
Сочи, че на 27.07.2023 г. ликвидаторът поискал трудовите досиета, които били
своевременно изпратени, както и баланс на ответника към датата на откриване
на ликвидацията, въпреки, липсата на подобно задължение в договора между
страните. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„Бългериан Хоспитал Лайн“ ЕООД е постъпил отговор, с който оспорва иска
както по основание, така и по размер. Сочи, че тъй като дружеството-ответник
е в производство по ликвидация и не извършва дейност, за ищцовото
дружество реално не била налице работа, която да осъществява по договора.
Сочи, че единственото изпълнявано по договора задължение от страна на
ищеца било свързано с подаване на справки-декларации по ЗДДС, за
стойността на която счетоводна услуга намира, че се дължи сума в размер на
около 30 лева. Прави възражение за неизпълнение на поетите в договора
задължения от страна на ищеца, като излага аргументи в тази посока. Сочи, че
при извършвани ревизии са установени нарушения и публични задължения на
ответното дружество. Отделно от изложеното ищцовото дружество не
представяло или забавяло отговорите на въпроси, свързани с финансовата
дейност на дружеството. Сочи, че при преустановяване на договорните
отношения между страните, ищецът не е подал уведомление до НАП относно
настъпилата промяна, поради което известията до ответника се получават на
адреса на ищцовото дружество. Оспорва твърдението, че наличната
счетоводна документация е предадена след преустановяване на сключения
между страните договор. С тези аргументи моли за отхвърляне на иска за
дължими суми по договор за счетоводно обслужване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на
възнаграждение по сключен между страните договор за счетоводни услуги.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по така
предявения иск е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно договорно правоотношение между страните, в
изпълнение на което е предоставил уговорените в договора счетоводни услуги,
а за ответната страна е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в твърдения в исковата молба размер.
В тежест на ответника /при липса на правопогасяващи възражения/, е
да докаже своите правоизключващи и правонамаляващи такива, в случая - че
задължение за заплащане на възнаграждение не е възникнало за възложителя
или че същото се дължи в намален размер, тъй като на ищеца-изпълнител не е
възлагана работа в исковия период, съответно - не е изпълнявал договорните
си задължения.
Безспорно е между страните по делото, че същите са сключили
безсрочен договор за счетоводно обслужване на 01.12.2018 г., който ги е
обвързвал в рамките на исковия период.
2
Няма спор, че ответникът не е заплащал възнаграждение на ищеца за
периода на исковата претенция - от месец 01.09.2022 г. до 30.09.2023 г.,
включително.
С обявения за окончателен доклад по делото е отделено като безспорно
и обстоятелството, че процесният договор е прекратен, считано то 07.10.2022
г., с едностранно едномесечно писмено предизвестие, отправено от ищеца към
ответното дружество на 07.09.2022 г.
От съдържанието на сключения между страните договор /л. 8/ се
установява, че изпълнителят се е задължил да извършва счетоводна обработка
на представените му от възложителя данни и документи за срока на действие
на договора, изготвяне на месечни, тримесечни и годишни счетоводни отчети
/чл. 2, т. 1/, както и изчисляване на заплати и деклариране на осигуровки и
подаване на СД по ЗДДС. /чл. 6/
Срещу изпълнение на посочените услуги възложителят се е задължил
да заплаща месечно възнаграждение в размер на 500 лева без ДДС, платимо
на шестмесечие /“ от 1-во до 5-то число на месеца, следващ шестмесечието“/.
В чл. 6, ал. 2 от Договора изрично е посочено, че всяка допълнителна
услуга се договоря и заплаща допълнително, а в чл. 7 е уредено, че
възнаграждението по договора може да бъде променяно единствено по
съгласие на двете страни, изразено писмено.
На основание чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
С оглед цитираната разпоредба и извършването на цялостен анализ на
постигнатите между страните договорки, съдът достигна до извода, че
ищцовото дружество се е задължило да поеме изпълнението на определени по
вид задачи, които ще му бъдат възлагани в рамките на действие на договора.
Съобразно волята на страните, уговореното месечно възнаграждение се
дължи за пълния обем на възложена по вид работа, независимо от нейното
конкретно месечно изражение. До този извод води и обстоятелственото, че
възнаграждението е уговорено като „месечно“, без изискване от представяне
на отчет или извършването на конкретна или поне определена по обем
работа.
С оглед на това, неоснователно е направеното от ответника възражение,
че в полза на ищцовото дружество не се дължи възнаграждение, доколкото
същото реално не е извършвало всички уговорени по вид работи в договора.
Задължението на дружество-изпълнител се свежда до обработката на
представените от ищеца данни и документи, подаването на СД по ЗДДС,
изготвяне на счетоводни отчети изчисляване на заплати и деклариране на
осигуровки – доколкото и колкото са били възложени по вид и обем в
конкретния месец, независимо дали е породена необходимост от извършването
само на една или всички от договорените услуги.
3
При трайна липса или намален обем на подлежащите на извършване
счетоводни услуги, за дружеството-възложител е била налице възможност да
иска предоговаряне на размера на възнаграждението по договора, дължимо в
полза на изпълнителя, респективно – да прекрати облигационната връзка
посредством разваляне на договора, в случай, че същата не отговаря на
интереса му.
При запазена договорка връзка обаче, възложителят дължи
възнаграждение в пълния уговорен размер, независимо дали в конкретния
исков период е била налице необходимост от извършване на пълния обем от
договорени услуги, или само на част от тях.
Възможност за намаляване на дължимото възнаграждение би била
налице при отклонение от поръчката в качествено или количествено
отношение, в който смисъл ответникът е релевирал възражения.
От събраните по делото писмени доказателства обаче /в това число
представените 4 класьора със счетоводна документация/, както и от приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че ищцовото дружество е изпълнило точно и
пълно поетите в договора задължения, като ежемесечно е подавало справки-
декларации по ЗДДС и е изготвяло дневници покупко-продажби,
осчетоводявало е предадената от възложителя документация, изготвяло е
счетоводни отчети, ГФО, годишна данъчна декларация, подготвило е
документация и е осъществявало комуникация с НАП във връзка с
ревизионно производство срещу ответника /каквито задължения по договор
дружество няма/ извършвало е разплащания, подало е уведомление по чл. 62,
ал. 5 за прекратен трудов договор, изготвило е и е предало в НОИ архив на
платежни ведомости за заплати и оригинални трудови договори на служители.
Останалите наведени в процеса оплаквания от страна на ответника,
касаещи непредаване от страна на ответника на счетоводната документация,
съхранявана при него, и установени данъчни нарушения, съдът намира /освен
за неоснователни/ за неотносими към настоящия правен спор, касаещ
изпълнението на договора, а не последиците от неговото разваляне.
Предвид изложеното, предявеният от ищеца иск се явява доказан по
основание и следва да бъде уважен за пълния му претендиран размер от 7800
лева с ДДС, равняващи се на стойността на месечните възнаграждения в
размер на 600 лева с ДДС, дължими за периода от 09.2022 г. до 09.2023 г. вкл.
/тринадесет пълни месеца/, съгласно сключения между страните договор за
счетоводни услуги от 01.12.2018 г.

По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, има само ищецът в производството, като съдът дължи произнасяне и по
сторените от страната разноски в обезпечителното производство във връзка с
предявения иск.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски по списък
4
по чл. 80 ГПК в общ размер на 1912 лева, от които: 312 лева за заплатена
държавна такса, 160 лева – разноски в обезпечителното производство за
заплатена държавна такса и такса по ТТРЗЧСИ, както и 1440 лева с ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото
договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
Ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед на
което претендираните от ищеца разноски следва да бъдат присъдени в пълния
им доказан по делото размер.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на сметка Софийски районен съд сумата от 400 лева – невнесен депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бългериан Хоспитал Лайн“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, да заплати на „Армония“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 800.00 лева с ДДС,
представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за периода от
01.09.2022 г. до 30.09.2023 г. по сключен между страните Договор за
счетоводно обслужване от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Бългериан Хоспитал Лайн“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, да заплати на „Армония“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1912 лева – сбор от разноски, сторени
от ищеца в обезпечителното производство по гр.д. № 12388/2024 г. по описа
на СГС и в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Бългериан Хоспитал Лайн“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 77
ГПК, сумата от 400 лева – невнесен депозит за възнаграждение на вещо лице
по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5